Родителите ми искат внимание и пари в прав текст

Не знам кои хора са чели всичко, но какво са разбрали е отделен въпрос. А това една от най-добре и подробно описаната ситуация от всички теми, които съм изчел до сега. В други тема от по 10-20 изречение, може само да се гадае, но тук има много информация и примери. Тук случая е ясен, аз чак не мога да повярвам, че някои не го разбират.

Подхода е много важен сега, има огромно значение за едно и също нещо, по какъв начин ще се каже, за да има ефект и да не стане по-зле. Примерно за тяхното постоянно вмешателство, гостуванията когато те си решат и т.н. Не е едно и също примерно да им вдигнеш скандал и да кажеш оставете ме намира, стига толкова или да го направиш с правилният подход и думи.

Един от начините е да използваш техните страхове срещу тях. Тоест да разберат, че колкото повече продължават да правят това, толкова повече ти ще се отдалечаваш от тях, а те се страхуват точно от това. Може да опиташ нещо подобно от мнението на Елора, но може би не да правиш нещо на пук и на обратното, а просто пълен игнор, все едно са го казали на стената.

Като ти кажа, че тази прическа не им харесва или този тоалет, просто възклицателно им отговориш: "е на мен пък много ми харесва" и точка, нищо друго не казваш. Мисля си, че няколко пъти като видят, че не се трогваш от мнението им, би трябвало да спрат. Колкото повече ги отразяваш и влизаш в дискусия по техните забележки, толкова повече им даваш храна да продължават да го правят.

Може би правилното е така - първо почваш с по деликатен подход, виждаш реакциите им, дали има ефект и ако няма, усилваш и започваш да ставаш по директна и рязка.

Това си само мои размисли и предположение и ако е някой психолог, той  може да ти каже много по-верни неща.

С майка ми сме близки.
Но в по-младите ми години и опитвала разни манипулации. Писах вече.
Но е слаба ракия. Има си достатъчно акъл и проумя, че не може да се налага. Пък и жената е попила модела от майка си.
Когато иска нещо вече просто ме пита дали съм съгласна. Ако съм се съгласявам, ако не - не.
Наясно е, че заповеди не търпя.
Виж нейната майка /баба ми/ и тя симпятяга беше /Бог да я прости/, ама много по налагаща, заповядваща, манипулираща.
Майка ми и се връзваше, леля ми също, дядо ми, абе всички.
Ама аз нали съм зодия Рак. Инато.
Още от малка я правех луда. Тя никога не се отказа, но аз също. Но с годините вече опитите и просто бяха плахи.
Опитвала се е да ме командори от малки до големи неща. Големите неща бяха примерно да ми забранява да общувам с най-добрата си приятелка. Само веднъж се опита и я сиктердосах. И с други хора е правила, но както казах аз съм тази, която поставя границите.
Та не е въпроса какви са ни родителите, бабите и дядовците. Въпросът е как ние реагираме на тяхното поведение и дали ще сложим границите или ще позволим да ни мачкат и командорят.
От страна на другата ми баба бях и физически малтретирана. И там сложих още  като дете границите. Тоест хвърлих и един хубав бой и се спря.

Научете се да сте твърда и да не се поддавате на манипулации. Нормалният път е да се грижите добре първо за себе си и семейството си, чак тогава за друг. Разбирам какво Ви е - при мен ситуацията беше в стил: "Ще се обеся! - Заповядай, с какво да помогна?" И въпреки това е малко вероятно да се променят. Променете се Вие, отстоявайте изборите си и приемете, че родителите Ви са по-особени и не позволявайте да провалят бъдещето Ви - това зависи само от Вас.

Прочетох цялата тема и видях, че и други потребители са споделили за подобна мания за контрол на родителите. Баба ми също е такава (да е жива и здрава). Този начин на мислене е много типичен не само за самото поколение, но и за България. Има доста проучвания на психолози и социолози по темата, но да кажа, че това не е само в следствие на комунизма. Обратното на нас - повечето скандинавски държави възпитават децата си така, че да ги зачитат като личности и да могат да са възможно най-самостоятелни от ранна възраст. Когато родителите остареят, не очакват помощ от децата си, а се справят сами. Все повече виждам този начин на възпитание и мислене и тук (с изключение на тоталната липса да си гледат децата някои и всичко да се свежда до играта на телефона).

Не мисля, че родителите на авторката имат психични проблеми точно, та чак деменция, склероза и не знам какво там споменахте. И не вярвам, че с редовното приемане на витамин Б12 са щели да се превърнат в мили и грижовни родители. Това поколение просто си е такова (не всички, разбира се) и съм убедена, че другите след него много ще променят нещата. Според мен авторката винаги ще изпитва чувство на неудовлетвореност, когато се сеща за тях. Има хора, които и на 50 годишни пак се чувстват виновни в спор със старите. Щом авторката не иска да има близък контакт с тях, най-добре не само да се изнесе на квартира, ами да отиде в друг град/държава. Само това ще ѝ даде чувство за свобода. Но да има предвид, че родителите ѝ могат и да станат много драматични само и само да я върнат обратно. Ще има какви ли не сцени, то кръвното ще пада, до болници ще ходят...Не трябва да се поддава. Леля ми успя да скъса веригата в момента, в който се омъжи и заживя по думите на баба "на майната си". Виждат се супер рядко и също толкова си говорят по телефона.

Да, спокойствието идва, когато си далеч.

Бягството не решава проблемите.

Отдалечаването не е бягство.

Не казвам, че няма манипулативни родители. Има и то много.
Но тук се говори за пари - поне в заглавието, които за момента не се искат.
Затова споря аз.
Не че няма и манипулативни и изнудващи деца, всякакви конфигурации съществуват на този свят.
Изходът е максимална дистанция от изнудващите.
А не да живее в тяхното жилище и да недоволства.
Не става така.

И за мен изходът е този. Отделно жилище и всеки да си знае къде му е мястото.

Ами ето, и аз предлагам същото.

Аз съм на възрастта на авторката. Прочетох цялата тема и с доста съвети съм съгласна.
Но не мисля, че преместването в собствено жилище на този етап ще помогне. На родителите ѝ не им е това проблемът и не мисля, че изнасянето на квартира ще доведе до каквато и да е промяна в поведението им. Най-много и за това да я омрънкат - толкова много имоти имат, какво ще си помислят хората. Ако съм на мястото на авторката, ще си гледам своя интерес и вместо да плащам квартира, ще събирам парите за свой дом. Тя нали това каза - че имат планове с приятеля й за сватба и собствено жилище. Не мисля, че е кой знае какво накърняване на гордостта й да си живее там, където е сега. А и местенето с нищо няма да помогне.

Също да спомена нещо, което никой не каза дотук. Според българското законодателство няма такова нещо като пълно лишаване от наследство. Не говоря за възможността да разпродадат всичко и изхарчат парите приживе - това си е тяхно право. Но ако към момента на смъртта им имат имоти, които уж са завещани на друг, тя може да претендира за своята "флацидиева част" - като пряк наследник това е нейно законно право. Това не е адвокатски форум. Ако авторката се интересува, да прочете в интернет. Има много информация. Също така няма такова нещо като да се откаже от наследство преди смъртта на родителите си. Няма как да се откаже от нещо, което още не е нейно. Може да се откаже мисля че в срок от 6 месеца след смъртта. Другото са просто едни думи във въздуха.

На мен не ми е странна историята, защото самата аз съм изживяла нещо подобно, макар и в много по-малък мащаб. Нашите са разведени и когато майка ми замина да работи в чужбина, аз бях в тийнейджърска възраст и общо взето леля ми (нейната сестра) ме отгледа. Работата беше предложена на леля, но тя самата предложи мама да замине, а тя да ме гледа. Винаги когато имах 5, се вдигаха скандали, а ако братовчед ми изкарваше 4, беше същински празник. Вечно бях бутана да ходя по всевъзможни уроци. Много ми тежаха тези високи очаквания към мен, както и упреците, че едва ли не леля ми е пренебрегнала сина си, за да се грижи за мен ?!? Тя искаше да уча в чужбина и постоянно се хвалеше на колежките си колко съм умна, но като се записах в български университет, беше ужасно разочарована. На първата ми тройка на един изпит получих силен шамар през лицето. Дни след това, още първи курс, се изнесох с първия си приятел на квартира и последваха упреци как той е много добро момче ама не е за мен и ще ми провали живота, а аз трябва да си намеря някой богат лекар или капитан ?!? Даже веднъж като ме придружи на лекар по друг повод, попита за направление за психолог за мен и лекарката ми като чу историята се стъписа и каза че според нея леля ми е за психолог, не аз. От както не живея с нея, всеки път като се чуем по телефона или се видим, тя ми опява как съм един провал и съм провалила нейните планове за мен. Всеки път й повтарям, че животът си е мой и не е редно да има планове за чуждите животи. А и си има син, да си гледа него. Естествено резултати няма. Чуваме се 10 пъти годишно и то когато става дума за баба и дядо, честитим си празници във Вайбир с по 2 думи и толкоз.
Много дълго стана, извинете.  Целта ми не е да ви занимавам с чужди проблеми в чужда тема, а да покажа, че такива гнили семейни отношения не са рядкост и няма причина да не вярвате на авторката.

Диди168, моите уважения, че си се справила.

Благодаря за споделената история, Диди, звучи ми идентично. Радвам се, че сте успяла да се дистанцирате от източника на ужасни емоции.

 "фЛАцидиева" част няма никъде.

Има "фАЛцидиева" четвърт и то не у нас  а в римското право.

У нас има запазена част и не е точно и винаги четвърт.

Окей, объркала съм термина. Но смятам, че мисълта ми бе ясна. Не съм твърдяла дали е четвърт или друг размер, а само че авторката не може да бъде лишена напълно от наследство, ако остане такова разбира се. До колкото разбрах тя е независима и е над тия неща, така и трябва. Но писах, понеже поне 5 - 6 души повдигнаха въпроса за лишаване или отказ от наследство. И е хубаво да се знаят нещата, за да няма деца, които да си мислят, че родителите им могат да ги заплашват, или самите те да отговарят наперено на родителите си.
Както казах - това не е адвокатски форум, аз също нямам професионални познания по темата, просто показвам друга посока в казуса, по която всеки, който има желание, може да се замисли и да чете допълнително.