Паническо разстройство - 43

  • 29 434
  • 785
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 712
и аз съм така иде ми да се разплача от страх и от,..не знам от безсилие ....

# 181
  • Мнения: 1 828
С плач най-лесно се потушава това напрежение и тревожност. Аз съм ревала на работа. Simple Smile

# 182
  • Мнения: 1 781
Dara77 и аз! След единият аборт по мед причини ревях нон стоп. Тогава бях сама в офиса и имам тоя спомен- рева, рева успокоявам се насила. Отивам върша нещо и пак се прибирам да порева. Даже докато вървя към офиса вече се ревях и тресях. Беше лято и добре че излязох отпуска.
Много съм смотана нали ви писах за полипа и интервенцията ами то било друго хистероморселация. Сега си го прочетох.

# 183
  • Мнения: 1 416
Плачът помага, стига да не се прекалява. На мен ми действа като клапан на напрежението. Случвало ми се е да съм пред паник атака, усещам я че идва и като се разплача, ей така фиууу изчезва всичко бързо. Странна работа. На мен цикълът ми понамаля , вече някъде 18-19-ти ден. Но се чувствам по-добре и няма да влизам в болница за сега. Ще изчакам още.

# 184
  • Мнения: 4 406
Джоми, аз с лексотан се чувствах по-добре. Но почнах ривотрила и лексотанът да ми става лек.
Все забравам да ти напиша, аз ходих да си купувам македонски лексотан. Не беше лош.
Но сега със затворената граница...

# 185
  • Перник
  • Мнения: 1 920
И аз днес не съм ок, на вилата сме, природа, тишина, а мен ми е ужасно нервно и тревожно...

# 186
  • Мнения: 5 832
Не мога да рева на работа, ще решат, че е станало нещо катастрофално. Колегите ми ме имат за бетон. Аз паник атаки нямам, но това постоянно чувство на тъга ме съсипва, а дори не знам на какво се дължи. Май пак ще почвам АД, а така се бях зарадвала, че не ме бият паник атаки. Вече не знам кое е по-лошото - периодични паник атаки, или тази постоянна тревожност и усещане все едно всеки момент ще стане нещо ужасно.

# 187
  • Мнения: 1 416
Колегите ми ме имат за бетон.
Повечето тук май сме така. И аз винаги съм се опитвала да съм корава , да не показвам емоция, да се владея винаги. Казвали са ми че съм много силна и винаги съм спокойна, че действам успокояващо и на околните. Обаче на мен какво ми е било всъщност аз си знам. И каква цена платих. Направих бърнаут, и все още се боря с последствията.
Няма нищо лошо в това от време на време да показваме слабост, още повече че сме жени. По-здравословно е за нас самите. Ако повечето колеги са мъже , всичко ще е наред. Отпусни се. Виж колежките са по-друга бира. Там има и злоба и завист и какво ли още не , но майната им. Разбира се това е моя личен опит. Всеки трябва да прецени сам как да се държи в работния колектив и кое му е важно. Но работата не бива да е бреме, в никакъв случай, необходимост да, но не и бреме, защото там сме голяма част от живота си.

# 188
  • Мнения: 2 048
Здравейте, днес за първи път пих Клонарекс една четвърт, до сега съм пила Ривотрил. Та стори ми се , че Клонарекса е с по слабо действие. Какво е вашето мнение?

# 189
  • Мнения: 504
Аз пък установявам, че според мен спокойно мога да спра всички лекарства, ако се върна на малката доза бетаблокер... тя определено ми действа най - добре от всичко и май наистина я спрях твърде бързо... Днес и вчера бях ок, при мен май най - лошия вредител е алкохола и това е. Егати наказанието, за човек, който обича да пие Sad
Взех си крос тренажор и от утре започвам да се раздвижвам по - малко... да видим какво ще стане .. Дано не ме боли крака, само на това се надявам...
Но, миналата седмица два дни чувствах ескалираща тревожност, каквото не бях имала от 6-7 месеца, адски гадно, за това ви разбирам всичките.
Относно рева - от него минава, но аз съм била в състояние, в което многото рев е отключвало паники и е адски гадно - за това.... по - скоро е нож с две остриета Sad

# 190
  • Мнения: 1 781
И аз днес не съм ок, на вилата сме, природа, тишина, а мен ми е ужасно нервно и тревожно...
Това е класика. Точно отидеш на спокойно готино място и теб те връхлитат страховете и мислите ти. Много омразно ми е, но май всички сме така. Аз ако знаете какво лято имах- най-мечтаната почивка на най-готиния плаж, но ме чакаше тежка есен, много работа и гърч и се сринах. Излежах я цялата почивка в стаята, нищо не помагаше. Страх, па, нерви всичко и не ядох нищо. А съм имала и други почивки- едната беше докато децата бяха зле, в напрежението дори не се сених за себе си, ни ПА нищо. Спокойна нощ на всички!

# 191
  • Мнения: 1 416
Аз пък като ида на почивка, забравям за всичко и всички, така ми е добре и спокойно. Важното ми е да е ново място и никой да не ме познава. Обаче винаги преди тръгване съм в луда паника, незнам защо така. Приготвям лекарства, апарат за кръвно, мисля .... откачена работа.

Какво сега става с Али? Изобщо ли няма да се появи? Взе да ми липсва.

# 192
  • Мнения: 903
Здравейте искам съвет.Пила съм ксанакс преди 6м.по 1/2т.Спрях го без проблем.Но от един месец започна една тревожност постоянна.На работата ви стана лошо не можех да дишам.Повръщах,свят ви се виеше ,цялата треперех.Имам много често и главоболие,което е упорито.Напрегната и гневна съм ,лесно плача и се засягам от най-малкото нещо.Замислям се дали да не почна пак ксанакс или да пробвам с деаксинит. Никога не съм го пила,и не знам за него по колко се пие.Моля пишете ми,че не зная какво да правя.А забравих не мога и спя нощем.

# 193
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Здравейте искам съвет.Пила съм ксанакс преди 6м.по 1/2т.Спрях го без проблем.Но от един месец започна една тревожност постоянна.На работата ви стана лошо не можех да дишам.Повръщах,свят ви се виеше ,цялата треперех.Имам много често и главоболие,което е упорито.Напрегната и гневна съм ,лесно плача и се засягам от най-малкото нещо.Замислям се дали да не почна пак ксанакс или да пробвам с деаксинит. Никога не съм го пила,и не знам за него по колко се пие.Моля пишете ми,че не зная какво да правя.А забравих не мога и спя нощем.
Аз и двете пия. Ксанакс от 25 по 1 т и деанксит също 1. В началото деанксита беше по 2

Последна редакция: вт, 12 май 2020, 10:14 от neji_s

# 194
  • Мнения: 211
И аз днес не съм ок, на вилата сме, природа, тишина, а мен ми е ужасно нервно и тревожно...
Това е класика. Точно отидеш на спокойно готино място и теб те връхлитат страховете и мислите ти. Много омразно ми е, но май всички сме така. Аз ако знаете какво лято имах- най-мечтаната почивка на най-готиния плаж, но ме чакаше тежка есен, много работа и гърч и се сринах. Излежах я цялата почивка в стаята, нищо не помагаше. Страх, па, нерви всичко и не ядох нищо. А съм имала и други почивки- едната беше докато децата бяха зле, в напрежението дори не се сених за себе си, ни ПА нищо. Спокойна нощ на всички!
Верно е класика. Вчера бях на щъркелово гнездо, красота, природа, тишина, слънце, само аз не можах да оценя нищо и ми беше депресарско и някак страшно.  Приятелите ми казаха,  ти верно си неспасяем случай. Как може тая природа да не те успокоява, а да се депресираш и да гледаш като дебил. Как да им обясня, че то не ме пита искам ли го или не. Идва си неканено с цялото нахалство и не те пощадява дори, когато всячески се стремиш да го изгониш.
Муун и аз плача от безсилие и невъзможност да търпя повече. И олеква,  наистина. И на работа съм ревала и където сваря,  не ми пука, само да ми олекне.  В такива моменти просто искам да ме няма или да имам едно копче и да се самоизключа,  толкова е непоносимо. На времето като родих си виках малее, по гадно нещо не съм преживявала, имах кошмарно и дълго раждане и почти припаднах на магарето. Но още не знаех, че това ще е песен, пред гадостите, които психиката може да ми причини

Последна редакция: пн, 11 май 2020, 23:56 от Danjelita1

Общи условия

Активация на акаунт