Паническо разстройство - 43

Наистина човек като се замисли, физическата болка е по-поносима от душевната.
Лека нощ, аз нещо пак съм взела да не спя добре.

Още малко да се климатизиране към настъпващите жеги и ще ни се успокоят нервите, и при мен е най зле като почивам, защото ме връхлитат ужасни мисли какво ще се случи в бъдеще, така наистина се самуразрушаваме, но без да го искаме, идва връхлита ни, премазва ни и ни съсипва. И аз не мога да се насладя на най хубавите моменти. Хората нормални се изключват, а аз се се включвам на пълни обороти, аз се боря към момента от седмица с главоболие, предимно отзад в тила и следобяд, не мога също и да спя. Започнах след работа да правя дълги разходки, прекрасен ден от мен, мили мои

Добро утро!
Имах кошмарна вечер. Прибрах се от работа към 18 и ревнах от вратата и така до 1. Днес съм като прегазена, лошо ми е и чисто физически, напоследък отново имам проблеми и с храненето, липсва ми всякакъв апетит. Пих четвърт ривотрил поне да не се мъча цял ден.
Да ви е спокоен денят!

Здравейте момичета,
Чета ви и с тази тревожност и мисъл,сякаш всеки момент,ще се случи нещо ужасно,много често съм се сблъсквала.Никога не съм вземала лекарства и винаги съм се опитвала да се справя с тези си емоции.
Ще ви напиша как аз се справям с депресията и тревожноста.На мен много ми помага и дано помогне и на вас .
Това се прави два-три пъти на ден за по 3-5 мин.След 15 дена постоянство резултатите бяха "уау"
Алтернативно дишане (Нади Шодана, Анулома Вилома)

Това е дихателна техника от йога, която помага за намаляване на стреса, тревожността и релаксира нервната система. Техниката се използва често при сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, диабет и депресия.
Седнете на пода със скръстени крака.
Придвижете дясната си ръка с длан към лицето и поставете показалеца и средния си прът върху носа.
С палец запушете дясната си ноздра и вдишайте дълбоко през лявата.
След това отпушете дясната ноздра и запушете лявата, използвайки безименния пръст.
Издишайте през вече отпушената дясна ноздра.
Повторете, започвайки с вдишване от дясната ноздра.

Оооо това с раждането и аз си го мислих... Същия филм 36 часово раждане - комшар... ама при мен от него започна всичко, защото имаше последствия за мен - лоши шевове, цистити... депресирах се... и от там започна натрупването, което в последствие изби година и нещо по - късно зверски...
Аз пък нещо ... не мога да се наспя, все не ми е достатъчно Не знам защо така ..!?
Ще видим как съм днес, вчера бях ок. Момичета, рева не винаги помага... Аз съм установила, че тези “пропадания на настроението” да част от тревожното разстройство и ми действат също толкова зле, колкото ПА и всичките му там други гадости. В сайта “Strahbg” са описани тези моменти, както и че трябва да ги избягваме. Т.е стягаме се, мислим позитивно и излизаме от дупката. Аз имах такава преди около 3 месеца... един цял ден ревах... без особена причина, щях и с мъжа си да се разделя, защото него обвиних за всичко.... вечерта бях парцал... на другия ден - парцал.... Изобщо - по никакъв начин, не се почувствах по - добре. По - добре ми стана, като се стегнах и започнах да се занимавам с нещо градивно.

Добър ден. Никъде не се чувствам на място. Не смятам, че съм за антидепресанти, а усещам, че не става и само с воля. Сякаш кръстопът, но без крака или превозно средство, за да поема нанякъде.

Livrena така е. Плачът е полезен, ако поплачеш малко и отмине. Ако ревеш постоянно и не отминава трябва да се търси изход.
Имам много такива епизоди в живота ми с много рев и драми, като ревях непрекъснато, тогава си налагах и ходих на психотерапия. Даже докато вървеше сеанса или както му се вика понякога започвах да рева и се налагаше да прекъсваме. Ревях преди и след терапията. През деня през нощта абе беше трудно.
Сега като се връщам назад това са били тежки депресивни състояния, които човек може би трябва да се остави да преминат или да търси подкрепа било то с лекарства или чрез друго - спорт, занимания почивки.
Мисля си че ако не сме така съсредоточени в това всичко да се решава на момента и то както ние го искаме, ще имаме нужното време и сили да го преодолеем. Аз просто се виждам, че едно нещо да не стане както го планирам и изпадам в такива драми. Опитвам се и си казвам, така е писано да стане, но не ми се получава. Сигурно ще помъдрея, когато започна да приемам случващото се такова, каквото е.
Нашето поколение смята, че всичко се решава с хапче - вземаш и  минава. Не че не е така, не знам, но може би ако оставяме събитията да отминават бавно и полека, ще имаме повече полза.
Примерно в момента съм в такива нерви че и с хапчето и без - все същата, може би с хапчето спя малко повече, но друга разлика - няма.

А за трудно - ще ни е трудно до края. Това не го казвам от моя опит, а баба ми беше така след две починали деца и мъж, преживял тежка туберколоза в години, когато е била нелечима. Не е пила нищо, но помня че имаше тежки и трудни дни и много по-хубави дори и на 80, когато нямаше вече дневните грижи на работещ човек. Казваше днес нямам сили дори да изляза, а друг ден правеше чудеса в градината. Това е животът, това е и нашата борба.

Аз може вече и да досаждам, но ми е интересно да ви питам някои неща. Чувствате ли се така, сякаш нищо няма смисъл? Нямате желание за нищо, нямате амбиции, мечти, планове, живеете ден да мине друг да дойде? Чувствате ли се безполезни, невидими, незначителни? Имате ли чувството, че където и да работите, живеете, почивате, сякаш не сте на правилното място никога, а реално не знаете къде е правилното място? Правите ли хаотични действия и решения в живота си, които забъркват невъобразими каши, които после нямат оправяне? Чувствате ли се така, сякаш не знаете реално какво точно искате от живота и от човека до вас? Случвало ми се е да ми е тежко и да плача, а приятелят ми да се опитва да ме успокои, което ме изнервя и го моля да ме остави сама. След това му се ядосвам, че ме е оставил сама и не ме отразява. Имам чувството, че ще се побъркам вече. Не знам какво да направя с този мой живот, къде да се дяна и кой е правилният човек за мен. Забърквам невероятни каши - твърдо решена съм, че искам нещо, после рева, че се е случило, а реално сама съм си го направила.

Странно, точно по абсолютно същия начин се чувствам. И колкото и да издърпвам някакви далечни положителни мисли и тях ги захлупвам с безпристрастност. Аз го наричам Безнадеждност. За жалост, доста често започна да ми е само това чувство. Предполагам, че произлиза от по-богат ум или от пренаситеност.

 В класическа депресия сте. Предполагам , че трябва да ви чуе, види специалист. Трудно се излиза сам от това състояние. Мисля, че даже с паниката и тревожността  е по-лесно.

Нямам доверие на "специалистите". Патил съм си многократно. Функционирам чудесно и ако само за известно време изчезне това чувство на безнадеждност (страх) имам чувството, че мога да се справя с всичко. В редките моменти, в които съм добре, направо мога да преборя Ахил ако ми изскочи насреща.

  Лошото е , че  силните моменти са редки. Ако беше обратното , всичко щеше да е съвсем нормално. Всеки си има лоши моменти. Щом е поносимо и не вярвате на специалисти, опитвайте сам. Понякога се получава.

Здравейте, много ми е притеснено а утре съм на кардиолог за 100 път.
От уикенда имам болка в гърдите ту от ляво ту от дясно, болка в костта между гърдите. И някакво парене между гърдите и гърлото тази част. Меря кръвното 130/120 на 80/70. Пих лексотан и ме отпусна, но пак имам парене между гърдите и гърлото и тук таме боцкане в гърдите.
Помогнете ми, не мога да работя и само за това мисля.

Точно така се чувствам. Малко по-нагоре писах същото. Не знам как ще я карам, но ми е безнадежно, МНОГО.  Само дето не забърквам каши вече, на години съм, ни напред, ни назад...Зациклила съм като между два свята. Не знам, не знам...

master333 да нямате проблем със стомаха и киселини, мен така ми пари на гърлото и боли в гърдите, когато имам силни киселини, а имам буца в гърлото и стягане на нервна почва. Според мен за сърдечен проблем кардиолога веднага ще каже, а също пари и боли при прещипан нерв но чак пак в гърлото. Изключете сърдечен и стомашен проблем, а ако е от нерви психотерапевт. Не се притеснявайте, всеки минава през тежък период и си мисли че има сериозен здравословен проблем, не мислете за нищо, притеснението само ще ви навреди.