Паническо разстройство - 43

Много благодаря за всичкота подкрепа и мили думи.  да попитам днес пак ми е доста нервно и вечерта ще е трудна, дали мога да пия клонарекса, да не стане нещо с останалата упойка. Може да ви е смешно, ама се притеснявам.
Анонимен щях да ти пиша за страха от заспиването. Същото е при мен. Значи през деня бива, макар че с годините и дните стават трудни, но се влача някак ако има задачки забравям, но вечер става ад. То страх то прилошаване не ми се яде абе ужас. Даже и това да го нямам като легна затварям очи и подскачам, тупа онова сърце, страх като знам какви нощи съм имала. Често към 18 ч ми се спи три невиждам а може и да предремя, но после няма сън понякога до 3-4ч. Когато ми се натрупат повече такива нощи и всяка следваща е по-зле, защото само си мисля как ще се повтори всичко. Излизам на терасата, ходя на двора обикалям да се изморя и да заспя, даже правех преди години клякания и какво ли не. Нищо не помагаше. И сега преди операцията бях точно така. А психиатрите все те връщат назад и търсят нещо, понякога търсят под вола теле, ако питаш мен. На мен специалист ми е казвал че психиката реагира така на тъмното и страхът е от смъртта. Обостря се и те превзема. Какво правя- пия хапчета. Но сега ми се иска да отида пак при една психоложка, готина е и имам нужда да изхвърля разни неща пред чужд човек.

Хора, аз съм на селото на моя до понеделник. През целия път бях тревожна, щото си мислех някакви тъпотии как ще изкарам там,  ами ако ми стане нещо, няма болница наблизо, как ще припадам и полудея и др подобни. И др път съм ходила,  мн пъти, но си бях добре и не съм се замисляла за тия неща, ама сега нали още не съм се оправила. Паники нямам от две седмици, но тревожност и депресия още си имам. Не съм пила алкохол от нова година зарад ксанакса, но вече не го пия от 20 и кусур дни. На велаксин съм 150 мг и вечер към 10 ч тритико от 150 мг.
Мога ли да пийна малко водка, за да ми се отпусне тревожната душица и колко. Да не ми стане нещо. Взела съм си ксанакса за вс случай, но не смятам да прибягвам към него. Страх ме е да не получа силна ПА и да се чудят какво да ме правят.

С тия медикаменти ако пиеш, не превишавай 100 грама. По принцип няма нищо да ти стане, но са доста хепатоксични. Интересно защо велаксин с тритико... То това тритико не познавам човек, на който да е свършило някаква работа, а парадоксално продължават да го изписват.

Никаква файда не виждам от тритикото

Тритикото, колко и да ми го прехвалиха не се разбрах с него!
Пък по четвъртинка, пък по две трети.
Ремиртата като че ли е по-добре!

Опелче, благодаря ти и леко справяне!

Нещо ми става, много слабея!
Относително е с диети!
Трябва да се намери точната схема от нормалното хранене и спорт!
Ограничаването не винаги е добрият вариянт!

Аз от Тритико качих килограми и затова го спрях, сега не усещам липсата му

Днес не мога да стана, болят ме раменете. Пълно безапетитие и отпадналост. Дали не е ковид19?
Шегувам се. Вчера извървях 4 км май беше прекалено.
Но тая сутрин се събудих със следната мисъл: кога ще ходя в Плевен на тая операция? И после малко по малко си викам абе аз май ходих. Ей, луда работа.
Джери, даже не смея да се кача на кантар за 2-3 месеца видимо съм смъкнала и още ще. Аз в периоди на голям стрес съм така.

Здравейте! Искам да ви опиша какво се случва с мен и да кажете дали ви е познато, защото вече не издържам. Всичко започна на 13.04.2020г. бяхме на село с детето ми и майка ми, изолирахме се заради пандемията. Ранен следобед, приспивах детето, тя заспа, аз почти се бях унесла и изведнъж усетих все едно някаква капулка се пукна в гръдния ми кош и сърцето запрепуска бясно. Измерих кръвно веднага и апарата показа 200/130 и пулс 150. Казах на майка викай бърза помощ. Дойдоха и установиха същото, което и аз измерих. Закараха ме в спешна помощ в Своге, с намерение ако има нещо по-сериозно да ме карат в София. Овладяха ми положението и си отидох в София. Тръгнах по лекари, слагаха ми холтер, ехокардиография и според сърдечната докторка всичко е наред, освен явно че съм била хипертоничка, изписаха ми лекарства за кръвно. Междувременно получих още няколко подобни кризи, но с по-ниско кръвно и пулс до 130. Викахме бърза помощ, но докато дойдат всичко се нормализираше. Тръгнах по лекари, невролога ме прати на психиатър, тя каза че не съм за нея, но ми изписа ксанакс за 15 дни. Ходих на гастро, не се вижда нищо на ехографа. Ходих на кръвни изследвания, всичко изглежда наред. Като получа криза, след това, а понякога и преди това все едно имам запалима течност във вените си и ми гори в гърдите, понякога в корема, а веднъж и в тила. Ходих и на ендокринолог, който допусна феохромоцитом. Събирах урина 24 часа, изследвах и там, но само единия хормон беше леко завишен и нищо. Ендокринолога каза, че вероятно е паническо разстройство. Не ми се вярва, снощи пак получих криза-по време на сън, първо кожата ми настръхна, след това тялото ми започна да трепери и секунди след това си усетих пулса в гърлото, измерих беше 115, а кръвното 140/85. След няколко минути се нормализира. Беше кратка криза, но сега се чувствам зле и ми пари в областа на гърдите към гърлото. Познато ли ви е това? Много е страшно като се случи. Изобщо някакви насоки? Възможно ли е да е паническо разстройство? По време на сън?

Елдорадо при мен е същото и по-зле, аз не вдигам кръвно, а равня границите. Гади ми се също и имам позиви за повръщане, понякога повръщам. Треперя от студ, после ми става горещо цялата горя пари ми лицето. Сърцето тупти и прескача, а кардиограмите ми са 6. На другия ден не мога и да стана от летлото. Но тези високи нива на кръвното, трябва да ги регулираш. Доста прилича на ПА.

Ей сега пак получих криза. 190/100 кръвно и 130 пулс. Пия лекарства за кръвно, през цялото време ми е ниско, а по-време на криза скача. Пила съм и Ксанакс и нищо. Пак бърза помощ и докато дойдат 150 /90. Не издържам вече. Много ми става лошо по-време на криза. Близките ми крещят. Детето се плаши. Ужасно е. Сега всичко ми трепери.

Елдорадо, потърси информация за Roemheld Syndrome. Също и за Вагус нерв. Прилича на ПА, но поне има обяснение, макар и обяснението в крайна сметка да е отново стрес. Поне на мене ми помогна да спра да се притеснявам -имах същите симптоми като теб. Сега като ми  тръгне криза, я потушавам с дълбоко дишане и тананикане (двете активират Вагус нерва).
И спри да си мериш кръвното - ако е трябвало да умреш, да си умряла досега. Самият акт на мерене го вдига още повече.
И ако кръвното ти нормално е ниско, защо пиеш лекарства за сваляне? Консултирай се с друг лекар като му покажеш резултатите от холтера.

Луна, а получавала ли си такова нещо докато спиш? Всички ми повтарят, че съм хипертоничка, а като пия лекартва за кръвно ми пада до 90/60. Но като получа криза скача много и всички крещят, че съм хипертоничка и невротичка и да си пия хапчетата. Имам и някаква разливаща се топлина по гърдите и прилошаване.

Само в момента на заспиването съм получавала.
Иначе в будно състояние при спокойно положение, никога в момент на стрес.
Щом си слагала холтер, там се вижда какво ти е кръвното.  Моите резултати ги изпринтиха и си ги имам. Ако случайно реша, че нещо ми има, мога да си ги погледна.

Моят холтер беше ЕКГ, но през тези 24 часа не получих криза. А иначе симптомите какви са ти? Вече се чудя къде да ходя. Утре ще отида да дам кръв отново за феохромоцитом, ще търсят отклонения в плазмата. Странно ми е, че ще я пращат в Румъния. Всеки път усещането е за инфаркт, инсулт или нещо такова. Облива ме тази горещина отвътре, сякаш някой ми сипва вряла вода. Пих още половин ксанакс. Пих Конкор. От бърза помощ ми сложиха инжекция Фурантрил. И още ми е зле. Извинете, че така ви влизам и се оплаквам, ама просто май никой не ме разбира.

Сложи си един холтер за кръвно, за да знаеш какво ти е. И да се успокоиш малко.

Моите симптоми: започва нещо в слънчевия сплит, сърцето започва да бие та чак ще изскочи навън, изпотявам се, чувство, че получавам инсулт или инфаркт, на крачка от припадък, леко гадене, световъртеж, цялата се треса от сърцетупа, нереалност.... абе ужасно. Мисля, че точно това са симптомите на класическа ПА. Не ми хареса идеята паники - тревожност - антидепресанти, и потърсих физиологична причина. Намерих такава - този синдром, за който ти писах по-горе. Ехограф и гастроентеролог потвърди, че имам Синдром на раздразненото черво (което всеки 2-ри има в днешно време, то моето е дори без болки), което най-вероятно е свързано със стрес (и хранене, разбира се). И така минавам по тъч линията на тревожните разтройства.
Пия валериан и някакъв чай "за нерви". Реално не съм изнервена, нито в стрес, но мисля, че тялото ми отделя понякога кортизол и така ми създава проблеми.