Образователен Говорилник - bug 4. We are working on it.

Да, бе, Анди Детето ме предупреди, а аз реагирах като СЗО

Нещо се умълчахте.
Аз напоследък, а последните дни с особена сила, все повече мисля за важността на учителите. За личностите им, за характерит им, за битките им, възгледите им. Изобщо що за човек застава пред децата.
Като изключим един преподавател, който просто не успя да хване децата и да влезе (според мен, лично мнение) във философията на колежа, и тази година сме много доволни. Последните дни за пореден път учителите ми по/до/казаха, че сме направили най-добрият избор за нас. И в колежа, за съжаление, има преподаватели, към които могат да се отнесат забележки. Добрата новина е, че се действа относително бързо и нещата се променят (може и учителя да бъде сменен; обратната връзка е много важна).
И се замислих:
Във времето на ДО естествено ползите, директно видими (като базата например), за избор на училище логично намаляват яркостта си, но пък други (като учителите), които остават в зоната на невидимото изпъкват още по-добре. На едни отворени врати въпросът и познанието за това какви са учителите остават скрити, не можеш да придобиеш истинска представа за тях. Освен информацията, която можеш да събереш от отворените врати, големият плюс,  е че ти се дава и цялостното усещане за разпознаване на "е" или"не е" твоето място.

Въпросът ми е:
При избора на вашето училище бяхте ли на отворени врати, какво ви впечетли, какво не и за какво не успяхте да придобиете представа?
В последствие каква се оказа реалността? Имаше ли нещо, което да се е оказало, че не сте прецинили правилно или просто е било напудрено за отворените врати, а в реалност да ви пречи?  И обратно, какво не сте забелязали, а сега ви радва? Правите ли компромис с нещо?
Да поговорим за отворените врати и начина на избор, а?

Ами аз съм ги разказвала “моите” отворени врати назад в темите. Първите бяха в АК, за него няма какво да ти обяснявам. В Питагор след първоначалния шок (над сто души родители, натъпкани кат сардели - потрес отношение към кандидатстващите, изтипосано по английски девойче, което мънкаше тормозещо при всеки отговор, т.нар. психоложка-съсел, която чак шепнеше и я чуваха само тези на първи ред и черешката-зам.директорката с бакалския маниер на обясняване и потретеното “училищА”), си казах: ами всъщност се получи чудесно, че на това, на което училището му казва “Отворени врати”, така бързо ми проблесна, че при все нагласата ми, че това училище е първо желание, всъщност съвсем, никак, изобщо не е.
При първото посещение в Прогресивното също засветиха няколко червени крушки - доста бла-бла обяснения от директорката, липса на конкретен отговор при директен или по-щекотлив въпрос, а след като ме извикаха уж за обратна връзка, което беше всъщност егати кръстосаният разпит какви сме, що сме - нямам проблем да ме разпитват, но лъжата преди това беше всъщност светналият фар “беги от тук”.
И СС, където отидох със сгиснати устни, въпреки предубежденията си, че това училище изобщо не ми беше в шортлиста, но реших да послушам няколко души, които уважавам, и ми казваха, че съм заблудена, и то много. Включително и любими автори от темата )) И се оказа, че аз, манаджийката, не намерих едно нещо, за което да се хвана от казаното ни от заместник-дирвкторката. Включително, и не без значение, начинът, по който отговаряше на въпросите, зад които прозираше парвенюшка претенциозност.
Това беше и единственото училище, за което си помислих, че знаят как да подбират учители и ми вдъхна надежда, че и знаят как да ги задържат. Извинявам се, ако стана прекалено многословно.

Супер яко беше да прочета. Нищо многословно няма!
Обичам когато ми се случи, (както при теб, когато си послушала съветите на хората), (действия и събития) да ме оборят за добро. В такива случаи се чуствам умна, че съм послушала някой, и най-вече съм си позволила да мисля и да виждам/чувам, а не съм се застопорила във "вижданията си". И слава богу, иначе щях/ме да видим колеж вкъщи през крив макарон, защото всеизвестните факти не помагат никому. Това е една от най-добрите посоки, по които сме поемали!

Офф, ве, как ме притесни сега - къде съм те оборила и за какво? Аз само си разказах сбито, каквото най-ярко помня.

не беееее, не ти!
Отворените врати ме оборват. В частност тези в колежа.
С глас се разсмях, ама разбрах, аз така съм го написала, така звучи, извинявай.Отивам да се редактирам! доп. Супер интересно ми беше да прочета. Даже няма нужда да е сбито. Аз не умея сбито, какво вече всички сте забелязали

Съгласна съм с Миленита за срещата и в СС. Моите преживявания са същите от разговора с Ковачева. Както и мнението ни за срещата в Питагор съвпада. Имах огромни очаквания и бях в потрес след така наречените открити врати. После пак имах възможност да проведа кратък персонален разговор с директорката на ПЧМГ и определено не беше моята чашка чай нито като общуване, нито като поведение и споделени мисли.

Не съм ходила на отворени врати. След отзиви от посетили реших, че няма смисъл. Познавах учители, базата  и малкият харесваше училището (от курсовете). Други второстепенни фактори (локация, такса, програма за деня) ми бяха ОК, информацията на сайта ми беше достатъчна. Сега се радвам, че не ходих на отворени врати.
Също така съм твърд противник на практиките на прогресивно например д отворени врати по врене на учебен процес...

Аз ходих на всички възможни отворени врати. Не знам, на мен хората ми се сториха много симпатични и добронамерени във всички училища.

Ама никой не снима обяда си вече. И няма пък да сложа снимка на моя, ако някой не публикува снимка преди мен

къф обяд, вече съм на кафе! И се опитвам да поуча малко, ама нещо от половин час стоя на същия параграф. Отгоре едните комшии пробиват, а други ядат и пият.

Аз на отворени врати не съм ходила. Първоначално се бяхме спряли на Дрита и подадохме документи за кандитстване - не е имало срещи и препитване, направо ни поканиха на коледното тържество на дечицата от тогавашния ПУК /с тях детето щеше да е в 1-ви клас/. И както бяхме твърдо решени да го запишем там, след тържеството още в колата се спогледахме с мъжа ми и си казахме, че не е нашето училище. Не че е имало някакви изцепки сред родителите или учителите, просто разликата с децата в нашия ПУК беше огромна. А малко след това стана ясно, че все пак ТЕ ще стартира от есента и почти цялата група на детето се записа в училището. Та решението дойде от самосебе си.

Има ли ФБ група вече? Бих искала и аз да се включа в нея, ако може.

И аз като Аш ходих в доста училища на информативните срещи, включително посетих училища,  които не ми бяха фаворити, просто за да си "сверя часовника". Заведох детето на изпит само в избраните 3 училища - в най-желаното от мен училище и в други две, които ми бяха резервен вариант. Отделно от това,  преди три години си смених чисто формално и адресната регистрация, предвид въведените критерии за уседналост, за да има шанс детето  да бъде прието в добро общинско училище в случай, че не успее на изпитите в частните училища. Желаното от мен частно училище избрах още преди четири години след обстойно проучване. При избора на градината се ръководих от това, в кои градини подготвят децата най-добре за успешно полагане на изпита в конкретното училище. Ако трябва да съм честна, останах леко разочарована от деня на отворените врати в това училище.  В същото време бях приятно изненадана от други училища, които не са сред най-авторитетните. Сега си давам сметка, че презентацията на училищата на отворените врати е въпрос повече на добър маркетинг и рекламна политика, а не на качествата на самите ЧУ и в никакъв случай не трябва да е основен критерий при избора на училище!

Амели, много си права. Учителите заслужават много повече внимание. Аз не съм била на отворени врати в училищата, в които сме. Само на информационни срещи. Но всичко, което се се случвало след това ми е доказало стократно, че учителите са сериозен фактор. Затова ми е тъпо, че дори в тези времена имаше хора, които не помислиха за тях, защото се приемат за даденост. Мнозина сме свикнали децата болни и вкъщи, но учителите в училище. Настояването децата да тръгнат на градина, училище, за да могат родителите да работят. Това е чудесно, ама тези учители да не са застраховани от болест? Ако учителите изпокапят, как точно децата ще ходят за да ги "гледат" някъде? С което не искам да идеализирам учителите (като във всички професии и там има такива, които не стават). Само казвам, че учителите са важни, защото за мен училището никога не е било място, където децата само да се отглеждат. Някой, който е добър в работата си няма как да не изпъкне и не е толкова лесно да бъде заменен. И тук вече идва ролята на ръководството на училището - качествения подбор на учители, способността им да ги задържат, изобщо да водят всичко в ясна посока. В ПЧМГ съм била, например, на ден на отворените врати - оставиха ме с впечатление точно за това - ясна посока и цел. Сега, друг е въпросът дали някой е ок с техните виждания и практики. Но факт е, че не се увличат в усукани фрази и общи приказки само и само за да се харесат. След срещата разговарях с няколко родители. Някои бяха разочаровани, други напротив. Важното е, че този начин на комуникация е предпоставка за по-реалистични очаквания и по-малко бъдещи изненади и разочарования, което е важно. Затова и винаги съм препоръчвала на познати с интерес към ПЧМГ да посетят отворените врати и да си преценят доколко отговаря на възгледите им.

Eee, Стефански, ти изби всички рекорди - 4 години преди изпита си имала вече ясен план Само Мецан като че ли може да конкурира такова ангажиране по детския въпрос.

Аз се ориентирах горе-долу от края на предната учебна година (т.е. края на 2-ра група в ДГ), когато твърдо реших, че повече никога няма да си губя времето с държавно учебно заведение, ако мога да си позволя ЧУ.

Садлейди, от отворените врати в Питагор също бях впечатлена от посоката и споделената визия. Много харесах психоложката и тя много хареса децата на изпита. Радвам се, че отидох, за да видя например, че имаше неща чисто в сградно отношение, които не ми харесаха. Директорката с вид на Лили Иванова също не ми хареса. Но е факт, че и в Света София има учители, които не пишат правилно и казват училищА, стрУктура и др. такива. Аз се радвам, че отидох в Питагор, за да видя - най-вече видях, че не само СС предупреждава за натоварване и че училището може да не е за всеки - нещо, което чух около 100 пъти на отворените врати от зам. директора в СС - жена, която много харесвам и уважавам.

Знам какво е мнението във форума за търсенето на училище и университет за Нероден Петко! 😄 Знам и за терзанията на Мецан от темата за частните детски градини! И аз бях на тази вълна още докато детето беше бебе. По този въпрос сме от една кръвна група с Мецан. Животът ме научи,че планове в далечна перспектива обикновено не се осъществяват, ама какво да направя, не мога да се променя... Подозирам, че и след 7 години ще си пишем с някои от вас в една друга тема за конкретно гимназиално училище! 😉