Има ли надежда за такава връзка?

Пиша ви, като моля за съвет ако някой е преживял подобно нещо (вероятно доста хора са минали през подобна ситуация).
С моя приятел сме заедно от повече от 3г.На 8мия месец заживяхме заедно-той сам реши да се изнесе на квартора с мен, но понеже е от града, бързо сметна, че не му се дават пари за наеми и поиска да се нанесем в тях. Аз бях много на кръстопът как да постъпя, защото винаги съм била на мнение, че ако двама души са живяли заедно и писле заживеят отделно - това е стъпка назад и връзката няма да по тръгне... Заживяхме у тях. Обаче той живее с техните и това се оказа също не малък проблем за връзката ни поради ред причини, една от която е, че техните постоянно ни се бъркат по индиректен начин повече то случаи. И двамата сме студенти, специалностите ни са много сериозни и отговорни. Той, обаче, е 2 г по-малък от мен. Преди 2 месеца, разбрах, че тайно се вижда с бивша негова съученичка и се оказа, че на нея споделя неща, които дори и на мен не споделя. Причината да излизат тайно, била, че сме щели да се скараме, защото съм била ревнива (искам да уточня, че не съм толкова ревнив човек, колкото излиза според това изречение, работата е там, че той почти никога не ме е ревнъвал). След като като му обясних, че за мен не е проблем, стига да ми казва къде е и с кого е, сякаш нещата се поуспокоиха. Но се оказа, че продължава да се вижда с нея, тайно от мен в повечето случаи. Веднъж реших да си поговоря с нея и по думите ѝ, всичко което правел било заради стреса в университета и реално той ме обичал, но бил объркан в момента. Той е много затворен в себе си и рядко споделя за чувствата си. Знам, че няма нищо към това момиче, но след това разбрах, че са се наговорили какво да ми каже тя. След около месец, спонтанно реши да ми съобщи, че иска да си събера нещата и да се изнеса. Разбира се много се притесних и разтроих, но се опитах да се успокоя и да поговорим. Каза ми, че няма друга, но не ме обичал както аз съм обичала него и от доста време си е мислил как да постъпи (за което също не ми е споделял). След дълъг разговор се поуспокоиха нещата и си легнахме, аз бях изключително разтроена. На другия ден, обаче, все едно нищо не е била, държеше се все едно не сме водели разговора от преди няколко часа. След няколко дни, през които постоянно ме питаше как съм и ме прегръщаше, реших да го попитам какво мисли за случилото се и още ли иска да се разделим. Той каза, че не иска и не знаел защо е наговорил всичко това. Каза ми "какво ще правя без теб". При което аз отново се поуспокоих. С течение на дните и седмиците, отново започна да се затваря в себе си и на всяко "обичам те", отговаряше само с "и аз". Първи ми е казвал, че ме обича 2 или 3 пъти и то след като му казах, че нямам проблем да излиза с други хора, стига да ми стоделя. (т.е. за 3 г, ми е казал, че ме обича само през тези няколко дни).
Но... Преди няколко дни, разбрах, че си е писал с негова колежа и ѝ е казал, че си е харесал някакво момиче. Това изключително много ме притесни. Не мога да разбера дали наистина харесва друга, дали не чака нещата да станат сериозни с нея и да скъса с мен, дали не е нещо мимолетно, за което не трябва да се притеснявам.
Трябва да вметна, че караници не е имало, само спорове, породени от факта, че той почти нищо не ми споделя. Той е наистина добър човек, но не знам дали трябва човек да се бори в такъв случай. Многократно съм се опитвала да разговаряме, да го првдеазположа да ми сподели какво се случва, защото все пак във връзката сме и двамата, но напразно - сменя темата или си намира някакъв еднозначен отговор.
В началото правеше много дребни жестове, на които винаги съм държала много повече от големите подаръци и парадирането в социалните мрежи. Вече дори спря цветя от градината да ми подарява. Целува ме някак по навик. Аз съм изключително чувствителен и всеотдаен човек. Той не ми е първата дълга връзка, както и аз неговата, но страхът да не бъда изоставена от човека, когото обичам винаги си остава. Било му рано за деца - аз също все още не мисля за брак и деца, казвала съм му го много пъти. Единствено в момента искам да си завършим образованието и

а след това вече, в бъдеще, нещата да се наредят лека полека.
Ако някой е преживявал нещо подобно, моля да ми даде съвет.
(Забравих да допълня, че и работим заедно, което усложнява допълните нещата)
Бъдете здрави.