Деца от всички страни, добре сте дошли-9!

Джоджена е от семейство мента.ММ отглежда 3 вида мента.Единия дето е пеперминт е за чай.Суит минт е всъщност джоджен.Маточината също е от това семейство. Не знам колко вида са,но растат като плевели. Едно хванеш ли няма отърване. Девисила и аз го слагам на риба като пека.Аз чорба не правя,няма кой да я яде у нас.
Нашата почва също е ужасна за това купуваме. Глина и камъни.
В гората дето ходихме вчера беше чудесно. Децата толкова се умориха,че днес не можем да ги събудим На 1 час е от къщи и има много пътеки покрай една река, каньон с трудни преходи за малки крачета.Нали е и пролет и беше доста влажно и доста малки поточета тук и там.На децата не съм купила обувки за планина и бяха просто с маратонки,та на някой места трябваше Анджи и Андрей да ги пренасяме през рекички за да не се намокрят.Съответно те се нервираха,но беше студено и не носих резервни обувки ,пък и бяхме далече от колата.Ако беше топло бих ги оставила да бъркат във водата,но часове с мокри крака ,не ми се стори удачно.Изкарахме там целия ден. Ще пробвам да сложа 2 снимки.

Кала, страхотни места си показала!  Много ми харесаха!

Бибит, от Варна съм. Мисля, че ти си споменавала, че си от Бургас, ако не бъркам.
Сега се сетих, че като правя риба на фурна, например карагьоз, вътре в изчистената риба също слагам по едно клонче девисил и аромата е един разкош!
А две в едно спокойно може да сравни едно листо от нейното растение с едно листо от целина, да ги разтърка и да види дали миришат на едно и също.

Фенел кусах за първи път в живота си като дойдохме тук. Почерпи ме една гъркиня, наряза главата и я поръси със сол. Не е лошо, но не ми взе акъла.  А другото рабарбера тук го има, но никога не сме купували. Не знам как е на вкус.

ММ също купува OFF за комари , но само той си се пръска, защото аз не мога да го издържа. Обаче като ходихме в Куба, той си го взе в куфара, там също си се пръска и не му помогна, хахаха. Там явно са комари друга реколта. Едни дребни, ситни и нищо не помогна срещу тях, върнахме се с множество ухапвания.

Аз вчера си купих цветята за балкона, но още не съм ги садила, седят си в кофичките, че го дават много студено. Ще премине тези дни някакъв фронт  от  сняг и дъжд.

Маманорге, как си?

А_тита, писах ти вече на лични откъде съм. Тоест от Североизточния край, затова и ползваме общо име на девисила.
Край Бургас ходим на море, че имаме къде да отседнем там.
ММ е от Южна България, той не беше ял готвено с девисил, много хареса подправката, дори и рибена чорба хареса. Правя я с чеснова саламурийка, стига това да ви говори нещо. Има една френска рибена супа с девисил, много прилича на нашенската, само че я пасират и добавят скариди.

Фенхель, както е на немски, не е върха на кулинарията, с него съм правила сметанов сос с месце или кайма.
Бих пробвала запържен в тиган с риган, харесвам ригана като подправка и ми хареса идеята.

Калалили, красив каньон! Край нас за съжаление е равно като тепсия. Живописни гледки от гледна точка на релефа няма.
И аз днес врътнах една обиколка с колелетата с децата. Освежих се, това непрекъснато ежедневие с деца от сутрин до вечер почна да ме изморява. Като си представя и лятната ваканция така.... Нооо здраве да има, ще го избутаме и това.

Големият тръгва по план на 26 май на училище, не знам още по какъв план, колко часове. Стига да не пламнем пак, че това разхлабване неминуемо ще докара до покачване на случаите.

a_tita, жива съм, добре съм! Главоболието мина, задуха също, слава Богу! Днес ходихме до магазина и усетих едно схващане отзад във врата. Според мъжа ми, съм настинала.
Kalalily, много хубави местенца. От снимките лъха на мир и спокойствие. Чудно е!
Ние днес си спретнахме един обяд на двора. Времето е прекрасно. Грилнахме, хапнахме на фона на хубава музика, детето си поигра. Беше чудесен ден.

Бибит ако ти попадне рецепта за тази Френска рибена ще.се радвам да споделиш
Каква е тази сламаурйка и напиши и твоята рибена чорба. Ние имаме една любима рибена тук със два вида риба, шафран, скариди,миди, много сметана и бяло вино, но аз винаги съм готова да пробвам и нови изпитани неща .

Днес по съвета на А тита размачках девисила и го пробвах има вкус като целина ама с леко цитрусова нотка така ми се стори, жива съм още та надявам се е това.

Почти сме  готови с парника, днес ММ направи сандъци, утре ще купим 35 чувала по 40 литра почва, всеки тежи 18.5 кг и се надявам да стигнат и за парника и за втората половина от ягодите.

Мама Норие радвам се, че си добре .
Много голяма изглежда щерката, а са на една възраст с Л.
Нашият батут ще го сглобява ММ с брат му другата седмица, че отнемало много време. И ние днес правихме барбекю но за вечеря. Ние всъщност винаги за вечеря правим, като ползваме грил.

Имам два цъфнали нарциса и зюмбюлите още цъфтят и така хубаво ухаят ! Много обичам цъфнали цветя.
Ако имах златна мина, щях да наема градински архитект и да превърна градината в уютна романтична английска градина с много закачки за деца. Но нямам златна мина и карам по лично осмотрение и лека полека.

Две в едно, всички така казват, че изглежда голяма за възрастта си. 110 см е и тежи 16.400. Висока е. Може би, за това. Да се чуди човек на кой прилича. Аз съм 161см 😊 Баща ѝ и той не е от най-високите, около 180см е. Да са ни живи и здрави!
Днес, докато ви четох, реших че ще си засадя подправки. И сега като видях сандъците още повече се вдъхнових. Утре ще ходим да купим сандъчета, семена, пръст и започвам. Докато живяхме на север бях си засъдила магданоз. Милия, поникна бял, хем го държах до прозореца.

Успех в градинарството на всички. При нас сезонът за това отмина…  над 30C е през деня.

Момичета, изненадахте ме тези, които купуват почва.  Тук уж е пустиня, но реално в града си има нормална почва, макар и по-песъклива.

Маманорге, радвам се, че си добре и браво на госпожицата за представянето по време на прегледа.А на снимките изглежда прекрасна и щастлива.
Ако имаш чубрица, тя е много подходяща за боб. Аз джоджен не ползвам.

Две в едно, не мисли, че ако си прекарвала време на село като дете е можело да научиш много повече. Както Бибит и Ася са писали, на онази възраст най-досадното нещо е да се ровиш сред зелении. Аз наскоро започнах по малко да си садя това-онова, макар че дворът ни е малък, но да си призная не е защото толкова ми харесва, а защото обожавам момента когато си похапвам нещо расло без грам химия.
Царевицата наистина има нужда от много вода. Тази година отгледахме няколко корена, но си е скъпо удоволствие в пустинята

При нас болните се увеличават, но улиците са си все така натоварени. Вечер не знам как е, не сме излизали. Не мисля, че се вземат адекватни мерки за карантиниране на болните и изследване на хората, които са били в контакт с тях.

Полетите ги спряха на 11.03, мисля. Летят карго самолети и транзитни. Само местните жители имат право да влизат в страната. Аз все още се надявам за лятото… мисля, че до 2-3 седмици ще се разбере накъде отива ситуацията понеже в много страни поотпуснаха мерките и ако няма увеличаване на болните, значи е ок. Опитвам се да съм оптимист.
Бибит, какво казва съпругът ти? Как е ситуацията в работата му ?

Калалили, чудесни снимки! Аз съм стегнала багажа за Родопите това лято… и книга дори си купих, дано не си остана с виртуална обиколка само.

P.S. Имам си комшийки от тук, май. И аз съм от Девисил-Лющянско.

Всички явно сте морски чеда тук !

Маманорие препоръчвам да си купите палкраге ако ще купувате най евтино и лесно е така и задължително на дъното или маркдук или стари вестници да не ти избият плевели.  За едно палкраге 60 на 80 отиват 3до 4 сака от 40 литра.
Подправки от семена е много трудно според мен, аз затова действам със подправки в саксия от магазин нормален , които просто засаждам.

Перла сигурно е така,ама много страдах като дете че си нямам село. Отделно майка ми все искаше да ходим по разни места на почивка ( хотели) където все с нещо човек трябва да се съобразява и през останалото концерти изложби абе скучно си ми беше цяло лято в София като ги нямаше повечето деца.
За пръв път отидох на село когато бях в края на гимназията на гости на една приятелка на селото, много ми беше вълнуващо и още го помня . Аз сигурно съм била фермер в някой друг живот.

Две в едно, ако знаеш, колко много ми помогна със съветите, които даде. Особено този за готовите подправки в саксии от магазина.
Мисля направо така да направим.
Благодаря ти много!
Аз като имах село, да не мислите че имам някакво понятие от садене, отглеждане на различни култури.
Бях изтърсачето и ме мъкнаха навсякъде.
Докато копаеха царевицата, аз играех под чардака. Май така се казваше. Братовчедите ми много се дразнеха. Дядо ми имаше 72 декара царевица. Като дойдеше петък, направо ми идеше да изчезна. Петък, събота и неделя, там. Изобщо нямам хубави спомени от село.
Помня че отглеждаха картофи, после пък на тяхно място садиха зеле, или обратно беше. И фъстъци гледаха. После всичко това отиваше на пазара. Изобщо тогава не съм си давала сметка, колко труд , постоянство и работа изисква това. Аз играех с куклите.
После дядо ми и баба ми починаха и всичко се разпродаде.
Сега като пиша всичко това, имам чуватвото че се е случило преди 100 години.

Аз пък много обичах да ходя на село. Обожавах да ходя боса между лехите докато ги поливаха или да се крия в царевицата. Много ми харесваше да вадим картофи, също бране на определени зеленчуци. Много мразех да бера череши, но с другите неща ми беше приятно. Също обичах да събираме сено. Да скачам от плевника върху купа сено долу. Имам страхотни спомени от село, от градините и животните които гледаха. Единствено страдах, че в нашето село нямаше други деца и затова лятото нямах компания. Сега също би ми било приятно да се занимавам.

72 декара царевица си е сериозно количество, на ръка ли са го копаели? 😨
Аз умирах от скука на село. 😔
Дъщеря ти е супер чаровна! Да ти е жива и здрава!

Две в едно, супер ви е парника.
Нямате ли център за отпадъци, откъдето да си вземеш компост/пръст?
При нас 120л готова смеска пръст струва 2,50€, а 100л компост -2€.
Много по-евтино, отколкото торбите.
Ако имаш място, вземи си калифорнийски червени червеи и си прави сама компост от отпадъците от зеленчуците като готвиш, окосена трева, кафе и яйчени черупки. Така лека-полека може да си облагородиш глинестата почва.
Аз имам червеи в една кула и в компостера. Кулата не заема място, може и вътре в къщата. Моята е такава, но навън:
https://heim-aquaponik.de/wp-content/uploads/2012/09/Wurmfarm-e1 … 8168-683x1024.jpg
Не е много работа, единствено за кулата надробявам остатъците, за да могат да ги ядат.

Кала, разкошна природа. При нас също е равно и близките планини са тип хълмчета. Близката планина е пренаселена. Понякога ми липсват чукарите.

На ръка, Ася. Поне от това, което помня аз. Събираха се всички. Семейството на леля ми, нашите, баба, дядо. Възможно е да е имало и други помощници. Но имам смътни спомени. Спомням си, че аз от едната страна не виждах края на лехите от другата. Самата нива беше под лек наклон.. Това преди около 25 години. Помня, че още училище не бях започнала.

И аз помня, че на едното село копаеха царевицата на ръка, но незнам колко декара е било. 1 път отидах на нивата и не повторих 😆
Една съседка, младо момиче се грижеше за нас децата, бяхме 5-6-7 деца.
Ане въобще не им е било лесно едно време....

Страхотни снимки, Калалили! Браво за разходката. При нас все още е ограничено разходката да е до 1км, но от понеделник това ще отпадне.
Маманорге, голяма сладурана си имате, жива и здрава да ви е.
Две в едно, много добре изглежда и сандъци и цветя, браво. За почвата- ММ прави точно като Ася - компост от окосена трева, листа, хранителни обелки от кухнята, залива ги от време на време с отвара от коприва, и обръщаза да диша и да се омесват добре. За догодина, ще имаме добър компост, който ще облагороди земята. При нас почвата също е глинеста, но ММ е упорит и от години обработва, копае, добавя компост и в крайна сметка почвата е много по-добре от преди 5-7 години например.
За село: обичах да ходя при баба и дядо, но и при нас я имаше досадната работа - те отглеждаха тютюн и падаше едно нижене....това си го спомням много добре - всеки седнал на земята, на черги, с тютюн до него, с игла и канап и ниже, ниже, ниже...после се редяха в оранжерии да съхнат. Това са ми спомените. Баба имаха и ферма - магаре, две крави, кокошки, прасета. Плодови дръвчета в двора на баба, страхотна бакалия наплощада с най-вкусните меденки,които съм яла и еклери. Ей това са ми спомените.Сега селото е все едно обитавано от духове. Отивам един път годишно да видя баба, тя е още жива, но тази година ще порпуснемс този вирус.
Децата с в групата пон./вт. и съответно почват от 18-и.
Днес е мрачно, дават го да паднат Т другата седмица, дано няма проблеми с посевите. Днес сутринта, рано-рано, ММ събираше охловите. Каза че буквално ги видял как обезглавяват доматите! Гадинки ...

Оставям ви !

Маманорге,много е сладка и висока твоята хубавица! Моята за сравнение е с 10см по-ниска. Аз съм същия калибър като теб.Все още идол са ми баба ми и дядо ми.Той беше 196см,а баба 150см
Две в едно чуден парник сте направили!
Аз не съм нито от морето,нито от Родопите. От Пиринска Македония съм.Баби и дядовци и от двете страни са бежанци от Егейска Македония. Ние село имахме,но то беше по-скоро малък град. Баба и дядо имаха градина в двора.Ходихме уикенда там.Животни не са имали,а баба много си мечтаеше за кокошки. Имаха ниви и извън къщата,но там се гледаше диня,пъпеши,фъстъци,боб. Колкото за зимнина се гледаха и други зеленчуци домати,чушки. На вилата ни В Родопите обаче лятото беше разкошно.Баби там не сме имали,но пък имаше много местни жители при които лятото бяха изпращани всички градски чеда.Както Къти писа селото щеше да е призрачно сега ,защото местни жители вече няма,но може би сте чували за село Лещен сега е популярен селския туризъм там и селото се реставрира така да се каже.Запазиха архитектурата на старите къщи,но разбирасе трябваше да се обновят ,защото много от тях бяха пред събаряне. Там имахме едни съседи баба и дядо които имаха магаре и муле.Качваха ни на тях,возиха ни на тяхната плевня която беше пълна със сено и скачахме там. Имах страхотни спомени от там.В града лятото също беше скучно и нямаше какво да се прави.
Нямам спомени да съм се прегърбила от работа на полето,но ровихме все някъде,поливахме,носихме вода,храна на възрастните. В планината често се катерихме и въобще съм запазила страхотни спомени.
Тук също е изключително равно.Ние сме в централна северна америка.Няма нищо по-високо от 500м.Това са просто хълмчета.Гледката е за мен абсолюто безинтересна и скучна,но се намират такива местенца,превърнати в парк резерват,където може да отиде човек за разнообразие. Аз ги издирвам за да си нахраня душата. Децата също обожават да се катерят и виждам как се зареждат след такъв ден.
Малката имаше зум среща с учителката вчера.Преди да затворят ги кара да ходят да търсят разни неща из къщата,обувка,лъжица,нещо червено,накрая казва донесете по един лист хартия. Сгънете го на две и сега нарисувайте нещо за мама за мадърс дей.Анджи ме поглежда и казва,ти трябва да се обърнеш на другата страна. Бях силно впечатлена от идеята и.Никога не съм и казвала какво да нарисува.Уичтелката също не им каза какво. Това ми е нарисувала.