Дългото чакане след трансфер - 82

Kalina79, и аз те разбирам през какво минаваш, бях в подобно положение. Освен разбърканите хормони и стреса около чакането мисълта, че е последен опит допълнително затормозява. Преди това все имаше лъч надежда, че ако не този, следващият път ще стане. И аз много плаках, но от време на време успявах да се успокоя с медитация и йога. Погледни в YouTube  за ivf post transfer meditation / affirmation, на мен поне за малко ми помагаха.
Neli, много е рано за тест на 5 ден на морула. Най-рано 8 ден, и то по-скоро кръвен тогава, при мен преди година показа на 9 ден с първа урина.

днес е 4 ден след трансфер.
много е рано, той и да се имплантирал не е разбрал.

Да, особено мисълта, че е последен опит и, че това дали изобщо ще имам дете зависи от този опит, е страшно измъчваща...

Някой имал ли е болки в бъбреците. Днес е 3 ден след трансфер и започнах да получавам спазми от едната страна отзад- мисля че е бъбрека ,но може и да е кръста

Пиеш ли вода ? Защото с тези 100 хапчета много вода , аз на ден изпивам по 3-4л

Пия по литър но ще трябва повече

Трабвя доста да пиеш , именно за да помагаш на бъбреците . Поне 2-3л на ден ! 🤗❤Късмет 🍀🍀

Аз също получавах спазми в бъбрека.Преди това никога съм нямала проблеми с тях.Както Пипи каза повечко вода помага (поне при мен😁)

Добро утро на всички чакащи девойки:blush: Втори ден от трансфер- за шести път ми е , а винаги се чувствам като новак в цялата тази история. Прочетох всяка буква от предходни теми през годините, не че не съм чела всичко и преди, но сега го гледам с други очи. Любимият ми момент- трансферът, винаги ми е свързан    с толкова надежда....и така до 5-6 ден, когато започвам да се отчайвам, че не ме болят гърди, че нямам ПМС, че не съм зацапала, че не ми се гади и т.н. Разумен човек съм, УЖ, подхождам положително всеки път, но винаги стигам до този момент- защо нямам симптоми, а понякога се взирам и симптомите даже стават прекалено много, сякаш сама си ги внушавам. Мисля си, че силиците са ми дотук, но не искам да наричам този опит "последен" , защото звучи мн.  травмиращо. Полежах един ден и то не целия- започна да ме боли зверски кръст, не съм аз за тази работа. И съм лежала, и съм летяла със самолет, все отрицателни тестове съм виждала. Единственият положителен беше и единственият ми успешен опит, когато забременях със сина си през 2012г. И родих през 2013г. Понеже от 2018г. пак се размечтах за второ дете и се гмурнах активно в този водовъртеж, припомних си всичките неуспехи, страхове, надежди и разочарования. Някой ще се чудят- защо  си го причинявам, след като съм успяла веднъж. Честно казано, още си мисля понякога, че сънувам, когато гледам сина си. Ето, сега вече трети трансфер след далечния ми успех, а чхг резултатът винаги ми се присмива и се чудя как въобще успях да видя положителен тест. Надявам се, че няма да ви отегча с моите размишления, но следя всички теми още от 2011г., съпреживявам с всички девойки, запомнила съм много истории... чак сега почувствах, че е време да споделя и моята. Успехът ни се усмихва понякога, трябва ни и малко късмет!

Deisy искренно ти пожелавам късмет в чакането , един пухкав финал на края. Вярвай ,представя и си го и ще стане 🤗🍀🍀❤❤. Аз снощи сънувах ,че раждам момиченце , беше много красиво и моят мъж седеше до мен и си спомням, че му казах “чакай да видим на кой прилича “ 🤣🤷🏼♀.
❤❤❤❤❤

Deist и аз се чуда на себе си при положение, че вече имам едно дете, защо се боря за още поне едно? По-силно е от мен. Искам пълна къща с деца    Без тях няма смисъл живота. Уникално е и има много дълбок смисъл да гледаш как растат, учат, Играят, не слушат и т.н. Вече и за внучета си мечтая да гледам.

Как ви звучи да пусна в понеделник кръвен тест - 30.  05 ми беше трансфера на морула( 4 ден след оплождането)?

Neli,
И на мен на 30.05. ми беше трансфера на морула и докторът ме е насочил за кръвен тест на 08.06, т.е. в понеделник. Успех!

Daisy,  ти явно желаеш изключително много второ дете. Искрено ти го пожелавам. Аз забременях естествено, напълно неочаквано с второ. Не съм имала желание да пробвам отново по дългия, мъчителен начин. Бях си казала, ако стане, стане. Прекалено изтощена се чувствах от целия път, по който знам, че се минова. Но, ето - съдбата е решила друго за мен. Дано всичко е наред. Тъкмо изминах 1/3 от бременността.
Та, мисълта ми е - нищо се не знае може пък точно, когато не очакваш да се случи.
Дано този опит ти е успешен, но в случай, че не е - пак има надежда. Успех!

След колко време успяхте да сбъднете мечтата си?Ние вече от 2 години опитваме и вече почвам да се отчайвам, а знам че много двойки опитват от по-дълго време.Единственото което ме крепи е че започва лятото и ще може да се разсейваш.

Neli и на мен ми се струва рано. На мен докторът и сега и при предния трансфер (5-ти ден бластоцист) ми казваше след седмица да правя кръвен тест - сега на 03.06 ми е трянсфера, на 10.06 ще направя теста. Предния път ми беше на 13.03. трансфера, беше понеделник, съботата направих пиклив тест (не издържах тогава) и беше силно отрицателен и след това на 20.03. понеделник, както ми беше казано (рождения ми ден ) направих кръвен тест и ЧХГ беше 34,81 и бях най-щастливия рожденник преди 3г   и точно 8м след това на 20.11 видях най-малкото и съвършено вързопче

Daisy81 и аз като теб си имам вече едно момченце и стана още на първия опит тогава с пресен трансфер и замразихме още 3, та сега сложихме едно от тях. Разбирам те напълно с желанието да имаш още деца, особено когато са дълго чакани и вече знаеш какво несравнимо щастие е целия процес от първото гушкане до първите крачки и думички и т.н. нормално е да искаш пак Още след като родих искахме и двамата с мъжът ми да започнем опити за второ дете, но тогава аз нямах цикъл 1г. и половина (моят юнак сука до 2г. и 3м) та започнаха реално надеждите да се случи естествено миналия юни и опитвахме 1г. и решихме да не чакаме повече. Нямаме никакви физически предпоставки, неизяснен стерилитет или и аз не знам точно как се води, но бяхме чували за многото случаи на естествено забременяване след инвитро и решихме, че може и при нас да стане, но уви почти година не стана и двамата смятаме, че не искаме повече да отлагаме (ние сме на 34 и 39г. съответно) и решхме да използваме замразените ембриончета. С първата ми бременност имах силни болки в кръста (не можех да стана направо) след трансфера, сега няма никаква болка, но се опитвам да си давам кураж, че не е задължително да е същото като 1 път. Кураж и на теб и на всички други момичета, чакащи, изпълнени с надежда и страхове, ще се случат нещата, може би не точно, както и когато ние искаме, но ще стане, точно както и когато е най-добре за нас. Силно вярвам, че Господ ни помага и ще ни дари с нашите рожби с помощта и уменията на репродуктивните специалисти в някои случаи, а в други естествено