Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.

Какви са отношенията с майките ви?

31 430
571
1

# 45 1 май 2020, 20:48 ч.

София
Мнения: 979

И моята майка е ангел вече, но приживе бяхме много близки. Всеки ден се чувахме, когато можехме се виждахме. Ходехме заедно на кафе, на разходки, в планината..... Много ми липсват тези моменти. Понякога посягам към телефона....
Съчувствам на хората които нямат тази подкрепа. Опитвам се да бъда такава за дъщеря ми, но винаги се хващам, че реагирам по - остро от нея и гледам да се поправя, да я подкрепя, да я защитя.
Майка винаги се е старала да ни дава кураж, самочувствие и вяра в нас самите.

# 46 2 май 2020, 13:07 ч.

Мнения: 192

Моите отношения с майка ми са прекрасни. Тя е моят най-добър приятел, знае абсолютно всичко за мен и винаги ме изслушва, дава ми много правилни съвети. Ако не съм права - дава ми различна гледна точка и "храна" за размисъл. Винаги ме е подкрепяла. Въпреки че живеем в различни градове се чуваме почти всеки ден.Никога не ме е контролирала, винаги ми казва, че си имам глава на раменете, тоест тя вярва в мен, че мога да се справя, което изгради една вътрешна самоувереност. За мен тя е един уравновесен и много отворен човек, просто съм благодарна, че Господ ми е дал такъв родител и се надявам, някой ден ако имам деца да бъда в същите отношения с тях. Обичам я! Sparkling Heart

# 47 3 май 2020, 00:52 ч.

Мнения: 1 673

Не много добри. Липсват ми първите 10 години, тогава имах някаква привързаност към нея, нали знаете детска обич - мама. После с течение на годините и порастването нещата се промениха и не я чувствам близка. Просто тя беше голям егоист и веднъж не се поинтересува как съм, нуждая ли се от нещо, вълнуваха я нейни си неща и така си минаваше времето. Не спираше да ме сравнява с други и да ми намира кусури, постоянно искаше да ми се меси във всичко. Понякога се карахме, понякога не й обръщах внимание.
След време се усети, че не я чувствам близка и не й споделям и аз й го казах.
После сякаш се пооправи, говорехме си повече, но тя си е същата егоистка, злобна и заядлива женица. Наскоро пак й дадох да разбере, че няма да стане нейната и може би вече е осъзнала, че съм пораснала и си имам свое семейство.
Аз знам, че тя иска да сме близки, но не мисля, че ще стане отсега нататък. Чувствам се повредена и далеч от нея съм по-спокойна.

Последна редакция: нд, 03 май 2020, 01:01 от ~Carolina~

# 48 3 май 2020, 13:15 ч.

Мнения: 1 327

Много ми е жал, когато чета подобни истории. Децата винаги трябва да усещат в родителят си обич, подкрепа, топлина. Винаги съм се чудила, защо хора, които не могат да предложат подобно нещо, създават поколение?

# 49 3 май 2020, 14:08 ч.

Мнения: 3 411

Ами те не "създават поколение" в смисъл да го планират, чакат и после да му се радват, а в повечето случаи поколението "се случва" случайно, непланирано и оставят бременността.
И моят случай е такъв.

# 50 3 май 2020, 15:49 ч.

Мнения: 825

Пък моят случай е от желано и мечтано момиче..... Превърнало се с времето като бреме и тежест за майката. Така се усеща. И такива деца определено не сме щастливи. Подлагаме всичко и всеки на съмнение. Реално имаш жив родител, но не можеш и не искаш да разчиташ на него... Ето това е най-отвратителното от цялата тая работа....
Лично аз никога няма да простя на майка ми израза "бял ден да не видиш''.
Клетви, изречени от майка застигат.... Застигнаха и мен след няколко години, когато чух най-лошите неща за детето си.
Никога също не бих й простила отношението и това, че ме гонеше от вкъщи едва 5-годишна.
Затова давам всичко от себе си детето ми да усеща винаги любовта и загрижеността ми. Без, разбира се, това да бъде задушаващо......

# 51 3 май 2020, 16:30 ч.

там, където ми харесва
Мнения: 1 254

Имам прекрасни отношения с майка си. Много рядко критикува, безкрайно добра е към всички , не само към мен.Много добър и мил човек е.

# 52 3 май 2020, 16:38 ч.

Мнения: 1 673

Цитат на: Lady04 в нд, 03 май 2020, 15:49

Все едно аз съм го написала. И моята обича да кълне и да натяква с колко трудности ни отгледала с брат ми, но дори когато имаха възможности с баща ми не видяхме нищо от тях. Едва като родих малко се отпуснаха, но виждам, че пак го правят, защото са "длъжни", а не че искат. Просто обичат да си трупат парите и никой да не ги закача за нищо. После искат и уважение и обич, тя особено такива манипулации се опитва да прави, че много ме ядосва и все чака нещо в замяна, задушава ме. И милиони да ми даде отсега нататък няма файда. Времето, в което имах нужда от разбиране и подкрепа не го получих, няма и да се върнат онези години. Усещам, че съм натрупала гняв към нея и непоносимост и това пак ми вреди. Не се чувствам добре. Ще се отдалеча пак от нея и може би по-нататък ще потърся и психолог.

# 53 3 май 2020, 17:51 ч.

Мнения: 1 529

И моите отношения с родителите са сложни...и аналогични. След дълги години стигнах до извода, че си е някакъв вид психическо разстройство или просто не са моето интелектуално ниво. Сега покрай карантината се наложи да живеем заедно и на моменти не мога да ги понасям и се чудя как са възможни някои неща. Наскоро ми попадна тази книжка, не съм я купила, но ако някой я е чел, моля да сподели дали си струва:
https://ciela.com/porasnalite-detsa-na-emotsionalno-nezreli-roditeli.html

# 54 3 май 2020, 17:56 ч.

Мнения: 1 673

Не вярвам книгата да помогне с нещо, но ще ми е интересно да я прочета. И аз не мога да си представя да живея отново с майка ми, даже като ми дойде на гости ми е неприятно.

# 55 3 май 2020, 18:21 ч.

Мнения: 825

Цитат на: ~Carolina~ в нд, 03 май 2020, 16:38

Цитат на: Lady04 в нд, 03 май 2020, 15:49

И на психолог ходих. Но нещата са вкоренени... Т.е. човек като е израстнал и се е градил като човек при такива отношения.... Е мнооооого сложно.

# 56 3 май 2020, 18:51 ч.

Мнения: 1 673

Книгата май ще се окаже интересна. Пише за емоционална самота, празнота и изолираност. И при мен ги има. Ще взема да я поръчам.

# 57 3 май 2020, 18:53 ч.

Мнения: 1 529

Цитат на: ~Carolina~ в нд, 03 май 2020, 17:56

Странното при мен е, че тъй като съм сама (нямам партньор), напоследък, въпреки всичко предпочитам да съм си вкъщи, отколкото сама в големия град. Много е странно, но това предполагам е от други психологически проблеми.

# 58 3 май 2020, 19:16 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 275

Отношенията с майка ми са чудесни.
Но тя след като се пенсионира продължи да работи.
Има си приятелки с които излиза ,ходят си на гости,ходят по екскурзии,на концерти,на почивка...
Тази година ще пропусне екскурзиите,но пък има работа .
Тоест заета е,има социални контакти.
Виждаме се един път седмично и по празници.
Не ми се бърка,не е обсебваща.

# 59 3 май 2020, 20:04 ч.

Мнения: 934

Аз бих препоръчала The loveless family и Running on empty като за начало, ако някой иска да чете по темата. Не толкова за решения, колкото за валидация и знанието, че някои неща са естествено развитие и вече всеки да си реши според това.

По темата - не съм я чувствала близка. Преди реших да забравя някои неща, защото са минало, опитах да се сближим и опознаем, но това не е едностранен процес и го приех.

Препоръчани теми

Задух при дете

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бижута и бижутерски къщи – 2

Причина:

Причина: