Накъде върви тази връзка?

  • 7 463
  • 127
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 611
Да умре близък човек не е превземка. Но, както каза - явно имаш различни разбирания за нещата. Това не значи, че са общовалидни.
Иначе си е нейна работа ще го чака ли или не. Ако чак толкова не издържа да го зарязва и толкоз.

А, тя инициатива проявявала ли е? Той отхвърля ли опитите й за интимност?

# 61
  • Мнения: 132

А, тя инициатива проявявала ли е? Той отхвърля ли опитите й за интимност?
Както вече казах, не съм проявявала инициатива, защото не знам как ще реагира той. Първо исках да изясня пред себе си стратегията си занапред, как ще се справим с този проблем.
Сексът за мен не е просто физическа необходимост, а израз на близост и любов. Искам на моя човек да му е добре, защото наистина го обичам. Това, че някои потребители се опитват да ме изкарат най-безчувственото и себичнп същество на света, не е вярно. Наистина имам чувства към него. Но и наистина се замислям, че май не съм способна на безграничната емпатия , която според съфорумките трябва да покажа. Не знам как да я покажа, какво повече трябва да направя, освен да го разсейвам от мъката? Не съм психолог, а обикновен човек. Не ми се струва ок да го карам насила да говори за загубата.  Това вече извън темата за секса. Както казах, не ми е точно там акцента, а като цяло справянето с проблема. Ясно е, че няма да го закачам за секс, докато той не поиска. Мога да го карам да се чувства добре и обичан по много начини. Но какво друго да направя, за да се чувства добре той? Очевидно човешките ми способности да съм съпричастна стигат дотук Sad

# 62
  • Мнения: 4 611
Изчакай още месец и повдигни въпроса или поеми инициатива и виж как ще реагира. Но доколкото виждам не сте си близки, много недомлъвки и ти все си мълчиш. Видях темата ти от преди няколко месеца и там пишеш, че сексът е намалял заради проблеми в работата му и ти не смееш да му кажеш нищо. Така не се гради връзка, нужна е комуникация.

# 63
  • Мнения: 1 305

А, тя инициатива проявявала ли е? Той отхвърля ли опитите й за интимност?
Както вече казах, не съм проявявала инициатива, защото не знам как ще реагира той. Първо исках да изясня пред себе си стратегията си занапред, как ще се справим с този проблем.
Сексът за мен не е просто физическа необходимост, а израз на близост и любов. Искам на моя човек да му е добре, защото наистина го обичам. Това, че някои потребители се опитват да ме изкарат най-безчувственото и себичнп същество на света, не е вярно. Наистина имам чувства към него. Но и наистина се замислям, че май не съм способна на безграничната емпатия , която според съфорумките трябва да покажа. Не знам как да я покажа, какво повече трябва да направя, освен да го разсейвам от мъката? Не съм психолог, а обикновен човек. Не ми се струва ок да го карам насила да говори за загубата.  Това вече извън темата за секса. Както казах, не ми е точно там акцента, а като цяло справянето с проблема. Ясно е, че няма да го закачам за секс, докато той не поиска. Мога да го карам да се чувства добре и обичан по много начини. Но какво друго да направя, за да се чувства добре той? Очевидно човешките ми способности да съм съпричастна стигат дотук Sad
няма нужда да изпадаш в мелодраматични краски.
Съмнявам се някой да се стреми да те изкарва някаква.
Задаваш въпрос, ние отговаряме спрямо това,което демонстрираш.
Но щом се закачаш за определени думи, значи има нещо, кото ти натиска бутоните в тези думи.
Хора сме , различни сме.Един се свързва повече в съпричастността, друг през секса, трети за 4 месеца връзка дори секс не е правл, четвърти би напуснал партньора, защото не го задоволва... Всеки ще ти каже нрщо различно от личната ти истина.
Просто бъди искрена пред себе си:какво искаш , от какво имаш нужда.
ясно е, че имаш въпроси за тази връзка, очевидно е ,че  нещо те смущава и то е отвъд безсексието от три месеца.
Задай си правилния въпрос. Ала сама, тук само ти презентираме нашите си идеи.
Успех!

Последна редакция: пн, 04 май 2020, 00:57 от Serendipity*

# 64
  • Мнения: 6 876
Аз разбирам донякъде реакцията на авторката към коментарите, но мен лично ме провокира изказването за зодията и егоизма, което намирам за нелепо.
Мислех, обаче, че е имало някакъв разговор, инициатива, намек от твоя страна и си била пренебрегната или отхвърлена. А сега доколкото разбирам, не е имало нищо подобно и ти директно пишеш във форума. Аз не мога да си го обясня. Кратка връзка, истинско обичане, безгранична емпатия - все някакви крайности, а липсва опит за разговор или инициатива за интимност.

# 65
  • Мнения: 7 268
Според мен авторката не е удовлетворена от връзката си и сегашното положение без секс (а вероятно и без близост) сега допълнително усложнява нещата. Повтаря, че го обича и се надява това да й даде сила да продължи точно с този мъж. Ей това никога не съм го разбирала,  връзки от няколко месеца, без деца, без общи имоти, не са удовлетворени, но седят във връзката, пишат по форуми и чакат да стане чудо. Голям страх да не останеш сам.

# 66
  • Варна
  • Мнения: 5 178
И на мен ми стана странно това "наистина го обичам". Колко пък да го обичаш и колко наистина да е, след като сте от 4 месеца заедно, 3 от които - на пауза. Допускам, че е възможно, но малко звучи все едно някоя тинейджърка вчера е спала за пръв път с гаджето и днес вече мисли имена за децата им. Почти винаги в началото други чувства преобладават. Истинската любов е много много силна дума и тя идва малко по-нататък. Малко си се пренавила сякаш, карай по-спокойно. Simple Smile

# 67
  • Мнения: 79
Определено искам да останем заедно, аз затова и чакам и не предприемам нищо. Може би е по-добре засега да си мълча. Иначе аз много го подкрепям, проявявам разбиране за всичко и гледам да го разсейвам от мъката. През деня се държи нормално, много е мил към мен и си личи, че иска между нас всичко да е наред. Не се караме, защото няма за какво. Аз съм скорпион и е нормално да съм малко егоист, но се опитвам доколкото мога да не го показвам изобщо, не само във връзката.

Moя съвет като мъж е просто да не го притискаш за секс, а просто да си до него и да го подкрепяш. Опитай да излизате по-често заедно, заведи го на мястото където сте се запознали, направи му изненада с нещо което ви е сближило, по този начин той да насочи вниманието върху друго, да го разсееш.
Нормално след загубата на баща му да не му е до интимни ласки! Дай му време усети неговите сигнали и съм сигурен че когато му се прави секс той сам ще ти даде сигнал.
Успех

# 68
  • Мнения: 107
Някои от коментарите ми се иска да не ги бях прочел, вероятно са писани от хора, които не са преживели никога нещо подобно (което е супер). Съвет от човек преминал през това(доколкото някога преминаваш на 100%)- доста просто е, дай му колкото време му е необходимо и се дръж с него както обикновено, не го съжалявай, това не помага. В момента хич не му е до едното е..не, повярвай ми

# 69
  • Sofia
  • Мнения: 15 553
Някои от коментарите ми се иска да не ги бях прочел, вероятно са писани от хора, които не са преживели никога нещо подобно (което е супер).

Не пиши глупости. Как пък разбра кой какви загуби е преживял? Едва ли хората ще тръгнат да споделят по форумите подобни неща.
Три месеца са страшно много време. Би трябвало приятелят на авторката отдавна да се е "стегнал" и да е влязъл в релси, вместо да се държи като лигльо. Но всъщност, както писах и по-назад, работата е там, че той е асексуален, с ниско либидо. Сега скръбта, която изпитва по загубата на баща си, просто му служи като удобно оправдание, с което да извини липсата си на инициативност в леглото.
Асексуален и лабилен (нали и проблемите в работата му се отразявали сериозно) – кофти комбинация.

# 70
  • Мнения: 107
Някои от коментарите ми се иска да не ги бях прочел, вероятно са писани от хора, които не са преживели никога нещо подобно (което е супер).

Не пиши глупости. Как пък разбра кой какви загуби е преживял? Едва ли хората ще тръгнат да споделят по форумите подобни неща.
Три месеца са страшно много време. Би трябвало приятелят на авторката отдавна да се е "стегнал" и да е влязъл в релси, вместо да се държи като лигльо. Но всъщност, както писах и по-назад, работата е там, че той е асексуален, с ниско либидо. Сега скръбта, която изпитва по загубата на баща си, просто му служи като удобно оправдание, с което да извини липсата си на инициативност в леглото.
Асексуален и лабилен (нали и проблемите в работата му се отразявали сериозно) – кофти комбинация.
Глупостите ги пишат хора, които подържат тезата, че да си начешат крастата е едва ли не най-важното нещо. И ако на такива “стойности” личности не им изнася положението, виделите 3 месеца без кекс, куфарчето и го го, ще е за добро. Авторката не излежда обаче такава, не визирах нея със сигурност.

# 71
  • Мнения: 4 348
Хайде и аз да се изкажа.
Авторке, хич не обръщай внимание на отрицателните коментари по твой адрес.
Вече ти казаха, че всичко лично в неговият живот, плюс пандемията са причините заради които да се чувстваш "не на място" ( образно).
Не се притеснявай за "Аз" изказа във обясненията ти. Ами ти пишеш, не той.
Звучи ми странно че споделяш, че той се крие сутринта.... Аз бих го избъзикала да ме погледне и бих му попитала дали съм красива. От там нататък каквото стане, действай и говори по интуиция. Необходимо е да говориш с него без скандали, без нападки. Кажи как се чувстваш. Наранена? Ядосана?Пренебрегвана?  Говори за себе си, после нека той да говори за себе си. Той ще ти каже накъде върви връзката ви. Никой от нас няма да знае отговорът на този въпрос. Успех!

# 72
  • Мнения: X
То много въпросителни има около тази тема. Първо какво е наложило веднага да заживеят заедно без да се познават, второ защо авторката изкарва, че сексуалните проблеми са започнали с проблемите в работата и със загубата на родител на приятеля ѝ, след като явно са били от по-рано...

# 73
  • Мнения: 6 701
Обикновено хората реагират със секс на смъртта. Мързи ме да търся психологически трудове сега....  Но нещо като животът продължава, аз съм жив.

# 74
  • Мнения: 861
Изначало не му е чиста работата на този приятел. Или ще е шефа и работата, или някакво друго житейско препятствие, той винаги ще си намира оправдание.
Не съм губила родител нито аз, нито мъжа ми, но не мисля, че ако се случи биха минали чак 3 месеца. Мисля си, че ако мине толкова много време, пътят обратно го няма. Един път бях там и не се върнах.
Като човек, който се е задомил сравнително рано, но долу горе на годините на авторката сега, се учудвам, но не само в тази тема, на целенасочеността, с която се създават връзки около 30-те. Някакси правото на избор го няма. Задоволяват се с каквото има, пък било то и малко бъгнато. Заживявате заедно, задушавате се, и на втория месец нито има какво да си кажете, нито секс правите.
Май май ще взема да се радвам, че тези работи ги свърших навреме, а не под гилотината на биологичния ми часовник.
Авторке, като не става-не става. Този човек не е за теб. Аз понеже си имам един скорпион у нас и знам, че няма как да стане вие да живеете с някой асексуален.

Общи условия

Активация на акаунт