Здравейте,
Теми със сходен на моя проблем има доста. Писала съм в тях, но съм споменавала проблема бегло. Е, сега проблемът започна да става голям и реших да пусна моя тема, като за разлика от всички подобни, ще сложа акцента на друго място. И за разлика от другите теми, ще помоля за сериозни мнения, а не да го избиваме на майтап.
С моя приятел сме заедно от 4 месеца и половина и живеем заедно от самото начало. На 30 сме и двамата. Разбираме се чудесно, връзката ни е хубава и хармонична. Не се караме изобщо. Първият месец всичко беше страхотно (сексът) , но след това нещата просто спряха. По негова инициатива. Случи се така, че първо се скара жестоко с шефа си и ще се водят дела, а няколко дни по-късно баща му почина. Това беше огромен стрес за него и сексът просто спря. Всичко друго си е наред между нас. От тогава не ме е докоснал нито веднъж. Прегръща ме като сестричка. Аз не смея нищо да кажа, защото нали е в траур и т.н. Но това продължава вече доста време, и започвам да мисля, че ще е много трудно да се върнем към нормалното. Не ме разбирайте погрешно, не съм безчувствена. Но една млада връзка без секс е нещо ненормално. Той не дава никакви признаци, че ме иска. Има ерекция сутрин, но се крие, сякаш го е страх да не му направя нещо. Аз затова и не поемам никаква инициатива. Опитвам се да се поставя на негово място, но не мога и не разбирам. Може и в мен да е проблема. Много ме е страх за връзката ни, не искам да се разпадне, аз го обичам. Усещам, че и той мен. Правим планове за семейство, а как ще стане това? Акцентът ми не е върху самия секс, не ме разбирайте погрешно. Наблягам на отношенията в една сама по себе си многообещаваща връзка, която може лесно да се срине с дори един неправилен ход от моя страна. Как е най-добре да постъпя?
Теми със сходен на моя проблем има доста. Писала съм в тях, но съм споменавала проблема бегло. Е, сега проблемът започна да става голям и реших да пусна моя тема, като за разлика от всички подобни, ще сложа акцента на друго място. И за разлика от другите теми, ще помоля за сериозни мнения, а не да го избиваме на майтап.
С моя приятел сме заедно от 4 месеца и половина и живеем заедно от самото начало. На 30 сме и двамата. Разбираме се чудесно, връзката ни е хубава и хармонична. Не се караме изобщо. Първият месец всичко беше страхотно (сексът) , но след това нещата просто спряха. По негова инициатива. Случи се така, че първо се скара жестоко с шефа си и ще се водят дела, а няколко дни по-късно баща му почина. Това беше огромен стрес за него и сексът просто спря. Всичко друго си е наред между нас. От тогава не ме е докоснал нито веднъж. Прегръща ме като сестричка. Аз не смея нищо да кажа, защото нали е в траур и т.н. Но това продължава вече доста време, и започвам да мисля, че ще е много трудно да се върнем към нормалното. Не ме разбирайте погрешно, не съм безчувствена. Но една млада връзка без секс е нещо ненормално. Той не дава никакви признаци, че ме иска. Има ерекция сутрин, но се крие, сякаш го е страх да не му направя нещо. Аз затова и не поемам никаква инициатива. Опитвам се да се поставя на негово място, но не мога и не разбирам. Може и в мен да е проблема. Много ме е страх за връзката ни, не искам да се разпадне, аз го обичам. Усещам, че и той мен. Правим планове за семейство, а как ще стане това? Акцентът ми не е върху самия секс, не ме разбирайте погрешно. Наблягам на отношенията в една сама по себе си многообещаваща връзка, която може лесно да се срине с дори един неправилен ход от моя страна. Как е най-добре да постъпя?
Мислих, че и мъжете са хора и имат чувства и преживяват тежки моменти, но явно нямат правото да страдат. Ако страдат значи нямат воля.
