👶Наближава вече чаканият ден, когато ти мъниче ще си сгушено във мен! - 🌞Тема 15 🌞 месец Май

Такаа.. вчерашния ден започна с доста скука, търкаляне на дивана, 2-3 епизода на Handmaid Tale и мрънкане на ММ, че не се движа достатъчно, той към 14ч вика айде обличай се и да ходим в мола. И аз първа пушка - не съм влизала в мол от 2 месеца! Пообиколихме си ние, купихме 1-2 парцала, навъртяхме си дневния минимум стъпки - доволно. Минахме през пазара, накупихме череши, ягоди, кайсии, диня, а мен корема вече ме стяга, но си викам ще ми мине като се приберем и се натъпча с плодове. Качваме се в колата и ММ дава гениалната идея да отидем до Камбаните ей така за 5 минути да видим става ли за разходка с количка там. Е викам си аз какво пък за 5 минитки.. Контракциите продължават.. Слязахме точно за 7-8 минути - точно между две контракции. Прибрахме се, легнах си аз, чакам да спрат и така минава още половин час.. Пия две но-шпа и отварям приложението за контракции и започвам да засичам. На 7 минути по около 50 секунди. Някаква мисъл в мен се прокрадва, че май няма да мине. ММ само ме обикаля и повтаря "леле ти сериозно ще вземеш да родиш". Отивам до WC и виждам кръв по бельото и решавам да звънна на АГ все пак, но все още си викам може да е фалшива тревога, понеже контракциите не стават по-силни. Толкова спокойно съм звучала по телефона, че АГ казва айде засичай още 30 мин и звънни. След 15 ми звъни да ме провери и вика тръгвай към болницата да те прегледат, носи си и багажа. Хубаво де, ама аз съм си наумила, че преди болницата ще се къпя задължително. Така мина още половин час и в 22ч вече благополучно се замъкнахме в Окръжна, а аз през целия път мисля как тоя път няма да ми се размине прегледа за разкритие.. И с право - ужасно беше! Доктора, който ме гледа вика звъним на Дачева, че ще раждаш! И то съвсем скоро! 6-7см разкритие 😳 Ама как така ?!😳 А тя Дачева предчуствала и вече дори била на път. Почна едно лудо събличане и попълване на документи.. Водят ме в родилна, чакаме анестезиолог, всички са нервни, а аз се чудя Ами клизмата? -Няма време за клизма! Добре, че я свърших тая работа вкъщи между контракциите. Контракциите все още се понасяха, но определено ставаха по-силни. Всички клипчета за дишане се изпариха от главата ми и дишах както ми дойде.. В 23ч ми сложиха упойката (епидурална) бързо и безболезнено и изчакахме 2-3 контракции докато напълно ме отпусне. Започнаха да ми обясняват как да напъвам като  разбира се нищо не разбрах и първата контракция бях пълен провал. Викам си, добре де явно ще трябва повече да се постарая. Със следващите 4 контракции и "леко" цепване бебко излезе! Беше син и на мен ми се стори цяла вечност докато изплаче. Заплака и веднага порозовя! Измериха го и ми го дадоха за няколко минутки и снимки. Отведоха го, а мен започнаха да ме шият. Нямам представа колко шева имам - АГ подсмихвайки се каза 2-3 само. Бързо ме заши, не усещах нищо само ми ставаше все по-студено и се тресях цялата от студ докато ме пусне упойката. Отведоха ме в стаята, но от еуфорията не успях да заспя цяла нощ. Ставах сигурно 10 пъти да пишкам като всеки път изправянето ставаше все по-болезнено. В момента трудно ставам, трудно се завъртам и сядам, но не е нещо нетърпимо. Довечера ще си искам обезболяващо обаче, за да мога да поспя. Признаци за кърма нямам, но ще се мъчим като ми дадат Макси.
Той е добре, спокоен е, розовичък. Понагълтал се е с води малко, но не са му пускали антибиотик, защото изследванията са му добри. Изакал е първото лепкавото ако! Първото му постижение - Голяма радост! 😅
Надявам се утре да ми го дадат са си го гледам 🥰
Сега на някой може да не му се стори хич бързо и лесно моето раждане, но аз си представях чутовни мъки, викове, рев, часове наред нетърпими болки.. Но явно имах късмет всичко да се развие много бързо!
Пожелавам на всяка от вас да и се стори нейното раждане също толкова ЛЕКО! 😀
Хапнете сладолед, направете един секс, обиколете един мол и половината е минало!
Ааа забравих най-интересното да ви кажа! Понеже никак не исках бебчо да се ражда на 24 Май и бях казала, че ще стискам до тогава. Събуждайки се вчера, първото нещо, което казах на корема си  беше " 25 Май - вече имаш зелена светлин да излизаш!" 😊