Късно ли е да започна сама на 30 ?

kremcho, съжалявам, че имаш силни чувства, а връзката не се развива както ти се иска. В такъв случай, на твое място бих говорила с мъжа, но изисквайки реални дати за започване на бебеправене и не след 5 години или 2.

Хубаво е, че имате общи интереси, но такива, каквито са не са решаващи, според мене. И двамата можете да задоволите потребностите си от развитие на хобитата с други хора. Положението на тоалетната седалка, какво да ядем вечер и пусната ли е прахосмукачката е развалило повече бракове от липсата на общи хобита. В случая общите хобита не ви сближават и няма да помогнат да останете заедно.

С мъжа ми нямаме много общи интереси извън история и политика, може би. Интересно е, защото всеки научава от другия нещо ново без да се пъне да го проучва сам, но и без да навлиза навътре в области, които не са в топ 10 на интересите му. Ако всеки е толерантен към хобитата на другия и му дава време да диша се получава по-интересно връзка, отколкото когато си дишате във вратовете по цял ден. Ето, сега ти се иска да останеш сама да изпиеш едно кафе, примерно. Нямаше да се чувстваш задушавана и обсебвана ако мъжът разбираше и уважаваше потребностите ти.

Каквото и да решиш ти пожелавам щастие и успехи. И много любов.

Фраг, по едно време работех като машинописка. На qwerty пиша доста бързо. Сега се омързеливих с телефонУтУ и пиша с палци. Сега има безплатни програми за машинопис. Mavis Beacon teaches typing е добра програма, но съм я ползувала преди 30 години. Сега може да има и други.

Ами не е задължително. Едната любов не е достатъчна да създадеш дете. Те всички разведени/разделени с деца са се обичали някога. Аз лично никога не започвам връзка с предварително начертан план - сега излизаме 6 месеца, после се събираме да живеем заедно, после се женим и след година дете. Всичко се случва по естествен път. Случвало ми се е да се обичаме с даден човек, той да иска дете на втория месец още, но аз не, защото го опознавам все още. После като се опознаем се оказва, че този човек не е достатъчно зрял, за да гледа дете, аз пък не мисля да раждам, за да сбъдвам нечии блянове. В процесът на цялото това опознаване аз говоря и си казвам какво в него ме тревожи, съответно очаквам същото от негова страна. Но в един момент като видя, че кучето си лае, а керванът си върви и този човек само си иска дете, но не си мръдва пръста да порасне, всичко приключва и пътищата ни се разделят. Важното е като осъзнаеш, че тази връзка няма бъдеще, да седнеш и да го кажеш на другия, а не да се правиш на ударен с мокър парцал, или да хукнеш да му раждаш дете с " гениалната" мисъл, че той ще се промени като има вече дете.

Невена, страхотна си. Добре, че си ти да разнообразиш малко форума. /b]

И каква е нашата геройня в това семейство?
Точно никаква.
Кой ѝ е виновен? Никой, сама си е виновна.
Престарила ли е, каква е, та се хванала с мъж с дете, зарязала си живота в собствения град.
Защо? Мъж не е виждала или този е с нещо необикновен?

Ми не знам. Много харен е бил, докато тя е чакала да станат нещата по план, сега....проблем. Кофти човек, заради когото си зарязала живота. Ше кажеш е отишла на заколение.

Влюбила се е жената. Има жени, които си имат всичко и не търсят провайдър. Могат да си намерят работа и в Пловдив и в София и във Варна. Искат любов бе, взаимност, емпатия, общи интереси или не знам и аз как му викате, но предполагам ме разбирате какво искам да кажа. Поживяла е с него, видяла е че не става и сега се чуди, дали може да започне отначало.
Ми може, щом нямаш малки деца, може постоянно да се започва. Когато имаш малки деца ги отглеждаш, разбира се ако все пак условията са поносими и като пораснат пак можеш да започнеш на чисто. Тук условията са поносими, но не е това което иска авторката, за това я съветваме да си тръгне от тази връзка. Тук няма жертви, няма драма.

Обичам да си пия кафето и да чета супер позитивните ти коментари! 😂☕

Мисли позитивно - любимото ми!
Разбира се, разбира се, до една година ще е намерила нов, отвсякъде покриващ потребностите ѝ. Айде, до пет, че да не излезе от детеродната възраст. Убедена съм.

Аз пък съм песимист.
Понеже няма да намери такъв, да си стои при този да му се радва на детето, на маминката му, даже и бившата му може да прихожда на гости.
Може да ходи на първи учебен ден или на абитуренски бал на детето. Представяте ли си каква емоция? Тъй де, взела го, нямат свое. Значи няма мое, има наше. Той този мъж не е прост.

Nevena, викаш познах за "машинописването".

Викаш само "сухари" са се събрали тук иначе?

И аз така.

Edit: В това мрачно, гадно, ветровито време грам не е за навън.
Добре, че поне има и какво да се зяпа. Поне един път седмично ще има сериалче - излезе първа серия от новия сезон на Billions. За тези, искащи да гледат нещо.

Късметлийка. Мен ме зараязаха на 30 и много трудно го преживях. Срещнах мъжа ми на 34. Късно за първо детенце, но-по добре късно отколкото без.

А така, Дренке! Хайде, авторката - в ъгъла! Как така имаш нужди или очаквания, а не си доволна и на малкото?

Винаги тенденцията е да се осмеят авторите, нали. Нещо са в грешка, нека не им предлагаме подкрепа, а само да ги иронизираме, че така е по-мъдро и на психиатъра му приляга.


Радвам се, че не само аз забелязвам тенденциозното отношение.

Не, няма драма. Не видях в темата някой да обижда мъжа, за това, че той просто няма същите потребности като авторката. Но когато нуждите и потребностите не са съгласувани и еднакви за двойката, трудно е тя да просъществува, и да са доволни и двамата. Очевидно единият партньор не се чувства добре, но какво ни пука, дай да сме остроумни.

Ох, като почнете такаааа. Какво значение има дали са те зарязали на 30, или на 28? Имам чувството, че не ви боли толкова заради загубата на конкретния човек, а заради годините и това, че план графикът е артисал. Мен като ме зареже някой и си викам " Охооо, ти друга кат менИ няма да намериш". 😂Самочувствие, дами, животът не е свършил, има къде по-страшни неща в тоя живот.

Да не можеш да имаш дете е страшно,като искаш да имаш.

Добре де, аз ли нещо съм сбъркана? Цял живот си мисля, че като срещнеш правилния за теб човек, тогава искаш дете точно от него. А не " Искам дете, пък от който ще да е". Не е ли първо партньорът, после детето? Срещаш някого и искаш с него да прекараш живота си, а детето е едно продължение на отношенията ви. Ами ако мъжът се окаже с проблем и не може да има деца, тогава какво, зарязваме го и търсим нов донор ли?