Спор относно името на детето

А защо въобще трябва някой да води и да се налага? Много сбъркана е тази представа за семейството, че трябва да се налага единия. Да, няма как да няма разногласия и търкания, но ако няма взаимни компромиси и съобразяване с другия, то това не е семейство. Семейството е партньорство между равнопоставени индивиди. Да, може единия да е с по-добра професия, да изкарва повече пари, но в крайна сметка двамата трябва да са на едно ниво в емоционалното си развитие и интелекта си. Тогава няма нужда от налагане на воля и водене за носа.
Ако някой Мунчо ми се заналага и затръшка, Мунчо изчезва.
И не само за име, после ще дойде възпитанието на детето, ще дойдат трудните моменти с недоспиването, а ако недай си боже някой си изгуби работата? Ако нямаш до себе си човек, който да те подкрепя, то тези моменти ще са много, много по-тежки от нужното. Затова е хубаво, че жената се е усетила навреме. По-добре е, че си е при техните. Едно дете по-добре да се гледа от сам родител, ако няма разбирателство.

Колко е хубаво да прочета, че нямате брак. Сигурен съм, че и без нашите мнение ти и сама си стигнала до правилните и болезнени изводи. Търся някакви думи с които да опиша този човек и в същото време да спазя и правилата на форума, но това е доста трудно ....

Даже не знам дали в твоя случай важи поговорката - "По-добре сама от колкото зле придружена".
По мое мнение (а повярвай усещам ги тези индивиди), с този човек ако продължиш живота си, ще е нещо повече дори от "зле придружена"

Няма смисъл да те критикувам, да връщам времето назад и как не си усетила тази коравосърдечност по-рано, не сърце, а буца лед. По-важно е от тук насетне какво ще се случи. Стреса е много лош по-време на бременност, от друга страна понякога е по-добре някои неща да се случат по-рано. Въпреки този удар който понасяш, има причина да не страдаш и да не плачеш в момента. Тази причина е много по силна от някакви си егоистични, коравосърдечни същества и отношението им.

Скоро ще преживееш това чудо на света, да дадеш живот и това дете ще ти носи много щастие. Всичките ти мисли сега трябва да са насочени към това. Каквото и да стане, с подкрепата на твоите близки ще се справиш с грижите и всичко ще е наред. Сигурно и сама осъзнаваш, че и дори склониш да е по тяхната воля, това няма да заличи лошото отношение и бъдещите проблеми.

Ако искаш живот с проблеми и много неизвестни, знаеш какво трябва да направиш. Като майка обаче трябва да мислиш за детето, да расте то в спокойна и любяща среда. На твое място бих използвал следният довод, да им кажеш, че не е било проблем да направиш компромис, но след като си видяла тяхното отношение (недопустимо и абсурдно към една бременна жена) си решила да не го правиш.

То това е и самата истина и добре си помисли как ще постъпиш, защото тези решения са определящи съдбата ти.
Аз винаги съм вярвал, че ние хората сами си пишем съдбата, да има неща които не зависят от нас, но като цяло всичко си зависи и от решенията които взимаме.

Toва е твоето щастие, мисли за него точно в този момент и не тъжи, защото и това е най-важното >

Ох, Тайничка като я чета и получавам раздвоение на личността (просто споделям, ако и на друг му е трудно да ѝ следи мисълта).

Изписаха се доста страници и някои забравиха началото явно. Момичето си е тръгнало, не защото мъжът ѝ малко се цупи у дома и е леко сърдит, че тя не склонява за името, а защото директно я е заплашил, че ще се държи лошо с нея. Явно за някои е нормално да си останат при мъжете и да търпят лошото им държание, обаче други (в това число и авторката) имат повече акъл.

Освен това тя обясни, че е опитала няколко пъти да говори с него, преди да реши да отиде при майка си, но той или е излизал с приятели или е лягал да спи.
От думите и се разбира че разправиите  не са били еднократни. Как ли пък да не търпи още месец подобно отношение...
Хайде да говорим : Не ! Казах Добрин ще е. Излизам.
Хайде да говорим : Добрин ще е. Лягам да спя и ако не го кръстиш така ще си търпиш последиците...
И това държание с бременна в 8 месец жена...

Моя приятелка така се скара с мъжа си за името на сина им - той искаше остарялото име на баща си буква по буква - нещо сходно на Станко.  На нея първоначално й дойде като гръм, но каза "Нека направим компромис, ще е Станислав, пък ще му казваме Станко". Не, та не, едни истерии и драми от негова страна, майка му й звънеше да каже, че едно време и нея така са накарали и цял живот мрази името на сина си, но се свиквало.
А тя дори не беше измислила какво би било идеалното име за нея, от самото начало се мъчеше да намери накакъв вариант- хем да не е Станко, хем да е възможно най-близо и да е доволна родата.  Ако с теста беше казла "това ще е Димитър" може би мъжа й щеше да осъзнае, че и тя прави компромис със Станислав (примерно), но не- той смяташе, че тъй като тя не е излязла веднага с име просто му прави напук и иска всичко, но не и Станко. 
Не се разбраха, изкараха я хормонална и тъпа, тя отстъпи и... се разведоха преди първия  рожден ден на детето.  Защото после се започна "Няма да го пускаме на ясла, нашите ще го гледат в друг град, в нашия род така се прави.   Ако не си съгласна - прав ти път." И тя си го пое този път.  Не казвам, че така ще стане и в случая на авторката, но при липса на комуникация и заплахи - вероятно е.

Алиса, Станислав е добър вариант, за да не е точно Станко. Няма нищо общо между твоята приятелка и авторката, която вятър я вее на бели кобили и щяла буквичка да ползва.

Не се прие. Подозирам, че и в конкретния случай на авторката няма да се приеме Добромир (което за мен е идеалният вариант в ситуацията). Дано се включи и авторката.

Когато някой така се заинати за конкретно име не е вече въпрос на разум, а за надмощие.  Поне според мен. (Редактирам,защото май не се разбира - мъжът иска надмощие на всяка цена според мен).

Алиса, Добромир или Доброслав и от авторката няма да се приеме. Но е важно да знаем, колко много е склонна на компромиси. Да, да, и един мармот завива шоколади... Вярва си милата душа.
И аз мисля, че тя търси надмощие. Но не я упреквам. трябва да си има жената сила и надмощие.

Кой ти каза че няма да се приеме ?
Прочети пак поста.
Тя каза че само Добрин не харесва и иска компромисно име. Но мъжът отсича че ще е Добрин.

Май не става дума за надмощие от страна на жената в случая.

Хайспийд, наблягам на това, че колкото неговата позиция е приемлива, толкова и нейната. Мъжът си харесва едно име, жената е съгласна на незнам си какво си, само да не е това. Харесването как да променим? Няма аргументи срещу него!

Представям си да съм си харесала именце, а пък някой Мун да ми налага вето.

Мъжът се е запънал на едно име не щото много го харесва, а понеже баща му го налага. Жена му поне приема няколко варианта. За мен тя е по-гъвкавата, а това си е полезно качество в брака.

Тайничке и ти си разбираш от работата.
Всеки твой коментар няма абсолютно нищо общо като мисъл с предходния.😉😊

Тайничка, а няма ли човек право да не харесва дадено име по каквато и да е причина? Това е далеч от налагане за мен.
Ние с ММ точно по тази причина като започвахме да мислим за име си дадохме право на по едно вето без нужда от обяснения.  Отпадна един от фаворитите ми, но щом за него е абсолютно неприемливо - не сме го обсъждали повече. Имена има стотици хиляди, все ще се намери едно, което е ок и за двамата. Самият факт, че авторката е ок за повече от 1 име я прави много по-гъвкава от бащата.

Тренира, ама хем се опитва да е обективна, хем я тегли към личното ѝ виждане - налагане на позиция и надмощие от жената.