Публикувана: 5 май 2020, 09:44 ч.
Последно мнение: 9 май 2020, 10:35 ч.

Когато другият вече проявява интерес, а на вас ви е станало безразлично

3 075
19
1

5 май 2020, 09:44 ч.

Мнения: 22

Случвало ли ви се е да изпитвате чувства (дори доста силни) към някого, но той/тя да не се е интересувал от вас и после нещата да са се обърнали? Когато с времето сте успели да се справите със себе си , другият да започне да показва интерес . Как постъпвате , ако вече ви е станал безразличен ? Грубо отрязвате ? Изтормозвате го ? Да види какво е . Или просто заставате на разстояние и поставяте дистанция ? А ако и вие все още изпитвате нещо , склонни ли сте да дадете шанс , макар другия да ви е забелязал с такова закъснение ? Или егото е твърде силно ?

Моят личен опит : изпитвах много силни чувства към мъж , а той не гледаше на мен по същия начин. Отношението му не е било грубо , беше добронамерено приятелски настроен. Беше ми много криво. Всичко ми се преобръщаше само като го видех. За мен това продължи много време . После просто реших да положа усилия да се справя със себе си. И успях . Коства ми доста време.
И нещата после се обърнаха.
Аз съм вече абсолютно безразлична. Изпитвам дори лека досада като го видя.
Но след като за него нещата се промениха усещам и неудобство. Знам какво е да си от другата страна, не изпитвам радост , че сега и на него се случва , но нищо не мога да направя. Налага се да се срещаме по работа и ми е наистина безкрайно некомфортно. Което е глупаво от моя страна , защото с отказа си не е като да съм извършила престъпление.

Последна редакция: вт, 05 май 2020, 09:47 от bubanka

# 1 5 май 2020, 09:52 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Много незряла си, вероятно си много млада. С времето ще се научиш и какво е любов, и как да се държиш.
Аз си минах по пътя и си научих уроците. Вече ми е комфортно във всяка ситуация.

# 2 5 май 2020, 10:06 ч.

Мнения: 12 472

Казваш му, че сте се разминали просто.
В друг живот ще повторите срещата и може и да се получи..)

# 3 5 май 2020, 10:08 ч.

Мнения: 853

Няма от какво да ти е неудобно. Просто не сте се срещнали в подходящ момент. Нито ти си виновна, нито той. Щом вече нямаш чувства, всичко приключва. Може би той е бил ангажиран емоционално преди, а вече не, и е отворен към нещо ново. Просто му покажи, че освен приятелски, други намерения нямаш към него и той ще се откаже. Насочи вниманието си към нещо друго и не го мисли прекалено много.

# 4 5 май 2020, 10:10 ч.

Варна
Мнения: 38 534

Ограничаваш отношенията до служебни и толкова. Ще си спестиш проблеми.

# 5 5 май 2020, 10:13 ч.

Мнения: 14 964

S11, аз бих оставила нещата да се развиват спонтанно. Ако има нещо да става, ще стане. Ако не, така да е.
И не виждам защо да наказваш човек, който в момента проявява интерес към теб. Има нещо детинско в подобно отмъщение.
Ако си му отказала (както май личи от текста - пишеш " с отказа си"), да, наистина е неудобно, щом се срещате по работа. Още един довод против любовта на работното място.

# 6 5 май 2020, 10:32 ч.

София
Мнения: 8 334

Поддържането на културни работни отношения е въпрос на възпитание. За останалото винаги можеш да спазваш дистанция и той ще разбере, освен ако не е крайно глупав.

# 7 5 май 2020, 10:59 ч.

Мнения: 3 025

Няма от какво да се чувстваш неудобно.Ако те притеснява по някакъв начин му казваш, че е изпуснал момента и да не се надява, че ще бъдете нещо повече от колеги.

# 8 5 май 2020, 11:01 ч.

Мнения: 640

Тази тема ме върна доста назад във времето. Още бях непълнолетна и си ходех на село при баба и дядо. Там се събирахме младежите на приказка и игри (хубавото старо време). Тогава си бях харесала едно момче, брат на моя приятелка. Ходехме си на гости, почти всеки ден го виждах и с времето започнах да изпитвам все по-силни симпатии към него. Това продължи с месеци, ако не и година... Вече не помня, беше отдавна. Неговата братовчедка му намекваше за мен, той знаеше за моите чувства. Държеше се добре, сякаш и той ме харесва, но не предприемаше нищо за по-сериозни отношения. Беше 4 години по-голям от мен, може би бях малка за него.
С времето обаче на мен ми омръзна и ми стана безразличен. Нямаше смисъл да хабя усилия за човек, който няма желание да бъде с мен. При което моите чувства се изпариха постепенно и както при теб той се сети тогава, когато видя моето безразличие. Поиска да станем гаджета и няма да забравя своите думи никога Grinning

Казах му: "Аз като исках да бъда с теб, ти къде беше?" и така прекратих всякакви взаимоотношения с него. Може би съм реагирала така от детинство, а може би от разочарование...не зная, но не съжалявам. Радвам се, че съм реагирала така и не съм имала нищо по-сериозно с него.

Така, че ако вече нямаш чувства, няма и смисъл да се насилваш да ги изпитваш отново само защото той вече има такива. Някои неща не стават на сила! Явно така ви е писано.

# 9 5 май 2020, 11:56 ч.

Мнения: 4 868

7 години жалих мъж, към когото имах адски силни чувства, той ме използваше за чатове, като му беше скучно или като го късаха гаджетата, а аз като глупачка му се вързвах и си изживявах някакви безумия, мечтаех си, че вече е дошъл момента, забравях за всички останали лъжи и използвания и му повярвах, а той изобщо не се интересуваше от мен като момиче, а просто като загуба на време, гледах как коментираше снимки на други, статуси, а на мен викаше, ми ние се познаваме и толкова, да бе аз на моите приятели никога не съм говорила, че съм влюбена в снимките им или прочие. С течение на времето много трудно стана при мен, . усетих, че вече не е човека за мен, усетих, че всъщност се разминаваме прекалено много, че той абсолютно не прилича по мен по характер, нито ми пукаше къде е вече, нито с кого е, постепенно спрях да му отговарям и да ми пишеше. Прекратих всичко, но преди това реших да му дам шанс като приятели да ми пише, защото беше се побъркал пък той да ме търси, като му виждах интересите, ежедневието, разсъжденията, още повече се отдалечавах, все едно виждах човек, когото не познавам и не ме кефи и дори и външно започна да не ме привлича, представях си ако съм била с него и ме целува и се отвращавах дори, а 7 години изпитвах егати искрите и усещанията, само като си затварях очите да си ни представя повече от приятели. Той усети, че не се интересувам от него и се оттегли, та вече 2 3 години нищо

# 10 5 май 2020, 12:29 ч.

Мнения: 22

Въпросът е , че ние не сме колеги изцяло. От него ни зависят( на колегите ми и на мен) разни неща във връзка с работата ( за щастие не съвсем основни неща) . Аз не съм била груба с него при отказа си . Нямам такава настройка. Не му отмъщавам за нищо, не изпитвам някакъв гняв към него, задето не ми се е получило , когато имах чувства. Просто защото ми стана безразлично.
Но от негова страна започнаха да се появяват спънки във връзка с работата. Получих дори коментари от колеги , че аз съм развалила отношенията. Подразних се. Не изпитвам никаква вина, защото не съм нарушила някакви правила , норми или закони. Но ситуацията си е тъпа.

# 11 5 май 2020, 12:36 ч.

Мнения: 22

Bubulina , на мен ми отне две години цялото нещо. Много интересно е чувството как в някакви моменти човек счита деня си за щастлив единствено ако е видял някого, а после охладнява до такава крайна степен , че изпитва единствено досада . Не си бях мислила , че мога да минавам в такива крайности. Предполагам това са едни от чудесните предпазни механизми на психиката и способността й да се справя.

# 12 5 май 2020, 12:37 ч.

Мнения: 24 600

Ами тъпа е. разминали сте се.
Кажи му го това ясно и спокойно. За да спре да се натяга и да ти отмъщава, че не му връзваш. Явно е некъв льольо, щом жена като не му върже започва с женските номерца по мъстенето. Ако не разбере с добра дума, го срежи по-изкъсо и му дай да разбере, че работата си е работа, свалките са си свалки.

# 13 5 май 2020, 14:34 ч.

Мнения: 4 868

Цитат на: S11ben в вт, 05 май 2020, 12:36

Абсолютно! И по-добре. Това си беше чисто наказание за психиката и тялото, а като другия прояви интерес, остава единствено сам на себе си да се ядосва, че не го е направил , когато е трябвало, ако е искал. Вече и да иска, когато ти самата не желаеш, каквото и да прави, това е реалността. Бъдете си колеги, общувайте си както досега, като видиш, че започва да прави намеци и ти е досаден, просто му казваш, че не го възприемаш по друг начин и толкова

# 14 5 май 2020, 17:23 ч.

Мнения: 2 118

Оф, ами добре че сте се разминали. Щом е такъв льохман, че не може да приеме с достойнство липсата на интерес отсреща. И номерца в службата щял да прави. Муньо.
Не трябва да се чувстваш виновна. Харесвала си го и с времето си спряла, понеже не е имало ответност. Това не е като да сте гаджета и ти да го разлюбиш от нищото, че да чувстваш вина. Също както и той не е виновен, че не е отговорил на чувствата ти навремето - човек не може да заповяда на сърцето. Виновен е само за това, че явно прави глупости в настоящия момент поради това, че го отхвърляш.

Препоръчани теми

След жесток скандал - и тълкуване на казаното

Въпрос относно 2 год. Дете

Напрегната обстановка

Да продължа или да спра

Причина:

Причина: