Раждане в Майчин Дом - София (6 тема)

  • 65 417
  • 826
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 507
Родих на 24.12 естествено, да ви се похваля

# 691
  • Седмото небе
  • Мнения: 2 790
Родих на 24.12 естествено, да ви се похваля
Честито коледно бебенце! Да е живо и здраво, много да ви радва!
Моля когато имаш време и възможност разкажи малко повече. Как мина раждането, при кой лекар/акушерка, как бяха условията и как мина престоя, храната също как е, адекватни ли са грижите за бебенцата и родилките, хигиенните условия какви са, на кой етаж, колко дни и колко платихте, какво взехте за почерпка на екипа при изписването и как мина самото то, дали и кога ви носиха допълнителни вещи. Изобщо всякаква актуална информация ще ми е полезна лично на мен.
На мен ми се очертава секцио засега около 12-15 максимум и колкото повече наближава, толкова повече започвам да се чувствам объркана и да се притеснявам... Поне багажа ми е готов и строен в куфара до врата. Но аз съм на тръни за всичко друго. Кълбо от нерви и притеснение съм вече, а има още толкова дни. Хем ме дострашава леко, хем пък нямам търпение да си гушна вече момиченцето!

Последна редакция: пт, 01 яну 2021, 23:27 от * SUPERGIRL *

# 692
  • Мнения: 2 081
Здравейте! И аз да разкажа за моето раждане. На 16.12 в 23.30ч постъпих през спешното със спукан околоплоден мехур и не регулярни контракции. Оказа се, че имам и 2.5см разкритие и ме приеха. Докато оправим документите, клизма и към 0ч. ме качиха в родилна зала(мисля че беше ет.3). Доста се помъчих, няколко пъти питах за упойка понеже не знаех дали ще издържа болките, но не знам защо акушерката ми казваше, че ще издържа. По някое време болките започнаха да стават доста силни и поради липсата на обезболяване успях и да повърна. Вече по някое време сутринта бях стигнала с много мъки до към 7см, на няколко пъти от болките спирах да дишам и тоновете на бебето паднаха, добре че акушерката беше до мен да ме насърчава, иначе щеше да е пълен ужас. В крайна сметка на 7.5см не издържах вече на напъните, а не трябваше да напъвам, за да не разкъсам шийката. Първо опитаха с бусколизин, но в крайна сметка се стигна до епидурална в последния момент и добре че я сложиха, след като ме хвана не усещах почти никаква болка, само напъните и то поносимо. Към 9.40ч може би вече бях направила пълното разкритие и от там на 3-4напъна(2 контракции) вече успях да родя сина си, който се оказа голяма изненада. При приемането в спешното го измериха около 3.200кг, а той всъщност се роди голям човек- 4кг, 50см в 9.47ч. Не знам дори кога ме срязаха(епизиотомия), а когато разбраха колко е голямо бебето докторите изкоментираха, че ако са знаели, сигурно нямало да го рискуват с естествено раждане. Което за мен беше добре, защото изобщо не исках да ме режат. Изчакаха да ме пусне упойката и да мине някакво време и ме качиха на 12ет. Тъй като имам кондилом или нещо такова на триъгълника се наложи да ме "изолират" в отделна стая, понеже трябвало да съм с отделна тоалетна. Вариантите бяха вип стая, но да си платя и 2те легла, понеже не можело да настанят никой при мен или в някакъв "изолиран" сектор стая без хладилник и тв, с тоалетна, но обща баня за 4-5 стаи. Аз избрах втория вариант, понеже тези вип екстри не ми трябваха, просто исках бебето да си е при мен. В този сектор си бях общо взето сама и определено е голяма мизерия. Мивката беше постоянно за пушена, леглото беше ужасно неудобно и скърцаше на всяко мърдане. Ад за кърмене, понеже няма удобна позиция с епизиотомия. Храната пълна скръб, една закуска само хванах и тя беше тестено.. На обяд обикновено нещо с картофи(запеканка, мусака). Вечер супа. Пълни буламачи, а последните 2 дни дори като отивах в часа за обяд или вечеря нямаше нищо останало... Малкия беше на антибиотик, така че си полежахме 7 дни там за мой ужас. Когато ми го дадоха, след като ме пусна упойката отидох да помоля една от акушерките да ми покаже как да го преобувам, почиствам и пр. Е така ми показа, джаста праста за 3 секунди, че общо взето все едно нищо не ми показа. Попитах друга да ми покаже как да го закърмя(изгледах хиляди лекции, но все пак исках човек на място да ми покаже) тя ми вика хващаш между показалеца и средния зърното и му го даваш и си замина... И с кърменето голяма мъка, накрая намерих телефона на Тамара и я помолих да дойде. Страхотна жена, няколко пъти се качи да ме провери, обясни ми добре и ме успокои, та в крайна сметка успяхме да се закърмим, че даже ни изписаха и наддали. И така на Бъдни вечер ни изписаха, пак с малко перипетии, но важното е че мина всичко. И така за моето раждане, малко дълго стана, а пак доста неща пропуснах.🙂

# 693
  • Мнения: 178
Здравейте! И аз да разкажа за моето раждане. На 16.12 в 23.30ч постъпих през спешното със спукан околоплоден мехур и не регулярни контракции. Оказа се, че имам и 2.5см разкритие и ме приеха. Докато оправим документите, клизма и към 0ч. ме качиха в родилна зала(мисля че беше ет.3). Доста се помъчих, няколко пъти питах за упойка понеже не знаех дали ще издържа болките, но не знам защо акушерката ми казваше, че ще издържа. По някое време болките започнаха да стават доста силни и поради липсата на обезболяване успях и да повърна. Вече по някое време сутринта бях стигнала с много мъки до към 7см, на няколко пъти от болките спирах да дишам и тоновете на бебето паднаха, добре че акушерката беше до мен да ме насърчава, иначе щеше да е пълен ужас. В крайна сметка на 7.5см не издържах вече на напъните, а не трябваше да напъвам, за да не разкъсам шийката. Първо опитаха с бусколизин, но в крайна сметка се стигна до епидурална в последния момент и добре че я сложиха, след като ме хвана не усещах почти никаква болка, само напъните и то поносимо. Към 9.40ч може би вече бях направила пълното разкритие и от там на 3-4напъна(2 контракции) вече успях да родя сина си, който се оказа голяма изненада. При приемането в спешното го измериха около 3.200кг, а той всъщност се роди голям човек- 4кг, 50см в 9.47ч. Не знам дори кога ме срязаха(епизиотомия), а когато разбраха колко е голямо бебето докторите изкоментираха, че ако са знаели, сигурно нямало да го рискуват с естествено раждане. Което за мен беше добре, защото изобщо не исках да ме режат. Изчакаха да ме пусне упойката и да мине някакво време и ме качиха на 12ет. Тъй като имам кондилом или нещо такова на триъгълника се наложи да ме "изолират" в отделна стая, понеже трябвало да съм с отделна тоалетна. Вариантите бяха вип стая, но да си платя и 2те легла, понеже не можело да настанят никой при мен или в някакъв "изолиран" сектор стая без хладилник и тв, с тоалетна, но обща баня за 4-5 стаи. Аз избрах втория вариант, понеже тези вип екстри не ми трябваха, просто исках бебето да си е при мен. В този сектор си бях общо взето сама и определено е голяма мизерия. Мивката беше постоянно за пушена, леглото беше ужасно неудобно и скърцаше на всяко мърдане. Ад за кърмене, понеже няма удобна позиция с епизиотомия. Храната пълна скръб, една закуска само хванах и тя беше тестено.. На обяд обикновено нещо с картофи(запеканка, мусака). Вечер супа. Пълни буламачи, а последните 2 дни дори като отивах в часа за обяд или вечеря нямаше нищо останало... Малкия беше на антибиотик, така че си полежахме 7 дни там за мой ужас. Когато ми го дадоха, след като ме пусна упойката отидох да помоля една от акушерките да ми покаже как да го преобувам, почиствам и пр. Е така ми показа, джаста праста за 3 секунди, че общо взето все едно нищо не ми показа. Попитах друга да ми покаже как да го закърмя(изгледах хиляди лекции, но все пак исках човек на място да ми покаже) тя ми вика хващаш между показалеца и средния зърното и му го даваш и си замина... И с кърменето голяма мъка, накрая намерих телефона на Тамара и я помолих да дойде. Страхотна жена, няколко пъти се качи да ме провери, обясни ми добре и ме успокои, та в крайна сметка успяхме да се закърмим, че даже ни изписаха и наддали. И така на Бъдни вечер ни изписаха, пак с малко перипетии, но важното е че мина всичко. И така за моето раждане, малко дълго стана, а пак доста неща пропуснах.🙂

Здравейте, вие бяхте ли с избор на екип? И относно кондиломите, тъй като и аз имам двечки...можехте ли да си избирате дали 7ми или 12ти етаж, или където те преценят?

# 694
  • Мнения: 2 081
Венета , без избор бях. Единствено анестезията платих. За кондиломите-  дойде една жена(може би завеждаща някаква) и ми обясни, че ще ме настанят на 12ет. Зависи къде са вашите може би, но както писах налагали самостоятелно настаняване(все пак се водят заразни) а на 5ет мисля са само общи стаи от по 2-3 легла.

# 695
  • Мнения: 4
Здравейте, аз родих на 28.12 0:01мин нашата прекрасна дъщеря Биляна. На 27-ми около 15:00ч ме приеха в спешното с изтичащи води. На прегледа се оказа че съм с 2-3 см разкритие и без особени контракции. След документите, направиха клизма и ме качиха в родилна зала. Моята докторка беше нощно дежурство и когато дойде ми пуснаха система, с която контракциите доста се засилиха и станаха болезнени. Бебето все още беше високо и до последно не се знаеше дали ще успея с естествено раждане. Поради тази причина не ми биха епидурална, защото можеше да прецакаме нещата. В един момент тотално загубих представа за времето и се съсредоточих в контракциите. На единия преглед се оказа че вече съм с 6см разкритие и нещата вървяха добре. Контракциите станаха много на често и започнаха напъните. Тук трябва да изкажа огромните си благодарности на Д-р Анна Мъсева която до последно не се отказа от мен и с нейна помощ и помощта на акушерката Валя Василева (41г опит в акушерството) успях да родя дъщеря си, която се оказа 4120гр. Малката реши да се появи на бял свят като супермен, защото освен с главата напред излезе заедно и с едната ръчичка, която ми направи големи бели (разкъсвания). Сега съм с голяма епизиотомия и бая шевове и вътрешни и външни, които все още са много болезнени. След като докторката ме заши трябваше да ме качат на 7-ми етаж, но при ставането от масата щях да колабирам. Затова ме задържаха няколко часа и ми пуснаха системи, от които не можах много време да заспя. 6ч сутринта ме качиха, бях в стая двоен вип със собствена тоалетна, което е огромно удобство, поне според мен. 7-ми етаж е изцяло ремонтиран и леглата бяха удобни. Моята докторка Анна Мъсева е завеждаща етажа и всеки ден се виждахме на визитация. Изключително загрижена и интересуваща се от състоянието ми. ОЧАРОВАНА СЪМ ОТ НЕЯ.

# 696
  • Мнения: 2 288
ФоревърСмайл, Малечка, Виктория, честити бебчета! Да са ви живи и здрави и да растат щастливи! 👣

# 697
  • Мнения: X
Здравейте! И аз да разкажа за моето раждане. На 16.12 в 23.30ч постъпих през спешното със спукан околоплоден мехур и не регулярни контракции. Оказа се, че имам и 2.5см разкритие и ме приеха. Докато оправим документите, клизма и към 0ч. ме качиха в родилна зала(мисля че беше ет.3). Доста се помъчих, няколко пъти питах за упойка понеже не знаех дали ще издържа болките, но не знам защо акушерката ми казваше, че ще издържа. По някое време болките започнаха да стават доста силни и поради липсата на обезболяване успях и да повърна. Вече по някое време сутринта бях стигнала с много мъки до към 7см, на няколко пъти от болките спирах да дишам и тоновете на бебето паднаха, добре че акушерката беше до мен да ме насърчава, иначе щеше да е пълен ужас. В крайна сметка на 7.5см не издържах вече на напъните, а не трябваше да напъвам, за да не разкъсам шийката. Първо опитаха с бусколизин, но в крайна сметка се стигна до епидурална в последния момент и добре че я сложиха, след като ме хвана не усещах почти никаква болка, само напъните и то поносимо. Към 9.40ч може би вече бях направила пълното разкритие и от там на 3-4напъна(2 контракции) вече успях да родя сина си, който се оказа голяма изненада. При приемането в спешното го измериха около 3.200кг, а той всъщност се роди голям човек- 4кг, 50см в 9.47ч. Не знам дори кога ме срязаха(епизиотомия), а когато разбраха колко е голямо бебето докторите изкоментираха, че ако са знаели, сигурно нямало да го рискуват с естествено раждане. Което за мен беше добре, защото изобщо не исках да ме режат. Изчакаха да ме пусне упойката и да мине някакво време и ме качиха на 12ет. Тъй като имам кондилом или нещо такова на триъгълника се наложи да ме "изолират" в отделна стая, понеже трябвало да съм с отделна тоалетна. Вариантите бяха вип стая, но да си платя и 2те легла, понеже не можело да настанят никой при мен или в някакъв "изолиран" сектор стая без хладилник и тв, с тоалетна, но обща баня за 4-5 стаи. Аз избрах втория вариант, понеже тези вип екстри не ми трябваха, просто исках бебето да си е при мен. В този сектор си бях общо взето сама и определено е голяма мизерия. Мивката беше постоянно за пушена, леглото беше ужасно неудобно и скърцаше на всяко мърдане. Ад за кърмене, понеже няма удобна позиция с епизиотомия. Храната пълна скръб, една закуска само хванах и тя беше тестено.. На обяд обикновено нещо с картофи(запеканка, мусака). Вечер супа. Пълни буламачи, а последните 2 дни дори като отивах в часа за обяд или вечеря нямаше нищо останало... Малкия беше на антибиотик, така че си полежахме 7 дни там за мой ужас. Когато ми го дадоха, след като ме пусна упойката отидох да помоля една от акушерките да ми покаже как да го преобувам, почиствам и пр. Е така ми показа, джаста праста за 3 секунди, че общо взето все едно нищо не ми показа. Попитах друга да ми покаже как да го закърмя(изгледах хиляди лекции, но все пак исках човек на място да ми покаже) тя ми вика хващаш между показалеца и средния зърното и му го даваш и си замина... И с кърменето голяма мъка, накрая намерих телефона на Тамара и я помолих да дойде. Страхотна жена, няколко пъти се качи да ме провери, обясни ми добре и ме успокои, та в крайна сметка успяхме да се закърмим, че даже ни изписаха и наддали. И така на Бъдни вечер ни изписаха, пак с малко перипетии, но важното е че мина всичко. И така за моето раждане, малко дълго стана, а пак доста неща пропуснах.🙂
Не можах да разбера за храната, как така не е останала? В Шейново я носеха по стаите. Сега ако съм секцио, няма ми да ми донесат нещо първите дни или трябва аз да ходя дя си взимам от някъде?

# 698
  • Мнения: 2 081
На 12ет. Храната ходех да си я взимам от другия край на коридора. Аз родих нормално и никой не е и споменавал да ми носи каквото и да е. Попитайте ги, не знам. При мен за 7 дни освен при визитации и да носят адап.мляко почти никакво друго внимание не  ни обърнаха. Бебо беше от първия ден при мен 24/7 и се оправях абсолютно сама с всичко.

# 699
  • София
  • Мнения: 6 058
Виктория,д-р Мъсева е страхотна,аз лежах за задържане на 5 г етаж и я помня от визитации.Говорили сме си с нея,даде ми много сили и кураж,че всичко ще бъде наред.

# 700
  • Седмото небе
  • Мнения: 2 790
Тя храната, ако е кофти, дори и в стаята да ти я донесат едва ли е от значение. Но аз знам, че при секцио поне първите дни я носят по стаите. Аз както съм на вие с болничното ядене и по принцип с храната извън вкъщи, а и особено след последните репортажи, май ще разчитам само на това, което ММ може да ми донесе. Все ще избутам няколко дни на нещо малко и евентуално мляко с плодове. В краен случай солети или нещо друго пакетирано все е вариант.

# 701
  • София
  • Мнения: 3 432
Тя храната, ако е кофти, дори и в стаята да ти я донесат едва ли е от значение. Но аз знам, че при секцио поне първите дни я носят по стаите. Аз както съм на вие с болничното ядене и по принцип с храната извън вкъщи, а и особено след последните репортажи, май ще разчитам само на това, което ММ може да ми донесе. Все ще избутам няколко дни на нещо малко и евентуално мляко с плодове. В краен случай солети или нещо друго пакетирано все е вариант.
Единствено в реанимация носят закуската при раздвижване, това е. После храната е в столовата и който иска си взема, поне на 7я етаж. Никакъв шанс някой да я носи в стаята, и хладилник няма, но сега поне това не е проблем - первазът може да свърши работа.

# 702
  • Мнения: X
Тя храната, ако е кофти, дори и в стаята да ти я донесат едва ли е от значение. Но аз знам, че при секцио поне първите дни я носят по стаите. Аз както съм на вие с болничното ядене и по принцип с храната извън вкъщи, а и особено след последните репортажи, май ще разчитам само на това, което ММ може да ми донесе. Все ще избутам няколко дни на нещо малко и евентуално мляко с плодове. В краен случай солети или нещо друго пакетирано все е вариант.
Единствено в реанимация носят закуската при раздвижване, това е. После храната е в столовата и който иска си взема, поне на 7я етаж. Никакъв шанс някой да я носи в стаята, и хладилник няма, но сега поне това не е проблем - первазът може да свърши работа.
Благодаря ви, момичета! Ще съм подготвена значи. Диетата явно ще започне веднага след раждането 😜

# 703
  • Седмото небе
  • Мнения: 2 790
Явно мен са ме подвели с информацията или просто в дадения случай е било направено изключение за конкретната мама по някаква причина. И то всъщност значи храната се оставя, отиваш и си я взимаш, ако ще я ядеш изобщо де... А после има нещо като столова, където можеш да се нахраниш или криво ляво си я носиш до стаята и ядеш там? Аз ще съм в самостоятелна стая или ако трябва и двойна стая ще си заплатя цялата, но държа да съм сама и имам спомен, че момичетата са споменавали за малък хладилник в някои. Надявам се на такъв късмет, иначе да... Явно диетата ще започне от веднага след раждането.
А на 7 етаж бебетата бяха по цял ден при майките, а на 12, където всички стаи са платени ги даваха по няколко пъти в деня, нали така? Или се бъркам?

# 704
  • София
  • Мнения: 3 432
Има си място с масички в общото помещение, там може всеки да се храни и с болничната, и с друга храна. По стаите изобщо не толерират манджи, може и скандал да отнесете. Това поне за 7 етаж, на 12 нямам идея как се хранят майките.
Аз не съм мега капризна, но супите за вечеря ги ядях, не бяха зле. Или съм била твърде гладна, никакъв шанс за диета нямаше след 36 часа глад около секциото.
Ако искате вип, без да е запазена стаята предварително мнооого трудно. Аз исках единична, но нямаше и бях в двойна.

Общи условия

Активация на акаунт