Любовника нали беше някъде в чужбина сега? Няма го, край. Какъв е всъщност проблемът?
- Публикувана: 11 май 2020, 18:09 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 15:13 ч.
Равносметка на изневярата
Виж сега Мишел, никой не се променя, ни на сила, ни доброволно. Ни мъжът ще се промени, нито любовника. Ако пък хептен не можеш с тоя мъж, разведи се. Не е голяма драма и това.
Ти какво искаш сега, да вземеш да си разкажеш всичко на мъжа ти ли? Това пък е най-голямата простотия дето можеш да направиш. Той не може да разбере ежедневните ти драми, та камо ли тая, дето е изключителна.
Пак ти казвам, времето лекува, дай си време. Ти го мислиш един катил, дето не става за нищо и му придаваш още по-голяма осаннка, дето я няма. Спри се бе жена. Намери някакво забавление, някакво хоби. Намери си друг приятел, измисли нещо, ама спри да мислиш за някой, който очевидно не отговаря на нуждите ти.
Дори и да си чатиш с бг мамите е по-разумнно, отколкото зорлем да се чудиш как да си съсипеш живота.
Ти какво искаш сега, да вземеш да си разкажеш всичко на мъжа ти ли? Това пък е най-голямата простотия дето можеш да направиш. Той не може да разбере ежедневните ти драми, та камо ли тая, дето е изключителна.
Пак ти казвам, времето лекува, дай си време. Ти го мислиш един катил, дето не става за нищо и му придаваш още по-голяма осаннка, дето я няма. Спри се бе жена. Намери някакво забавление, някакво хоби. Намери си друг приятел, измисли нещо, ама спри да мислиш за някой, който очевидно не отговаря на нуждите ти.
Дори и да си чатиш с бг мамите е по-разумнно, отколкото зорлем да се чудиш как да си съсипеш живота.
Крис, моето най-осмислено и рационално аз е съгласна с всяка дума, която си написала до сега.
Разбира се отвътре е много по- трудно да е толкова рационално...
Ясно е че за първо любовника трябва да е аут. Така или иначе, тази виртулна история, ще е още по-виртуална ако не дадат да се пътува до Октомври..дано това помогне.
А с мъжа ми трябва да опитам да се справя, ако не стане ще го мислим, но да не е заради "прекрасния ми любовник".
И честно, мисля че не е заради него,но пак трябва да опитам... Дано успея
Ти какво искаш сега, да вземеш да си разкажеш всичко на мъжа ти ли? Това пък е най-голямата простотия дето можеш да направиш.
Аз познавам една такава. Изневерява на мъжа си и после му признава. Когато я попитах защо го прави, тя ми отговори " Да ми олекне, тежи ми ". Казах ѝ, че е супер егоистично да си прехвърляш товара на невинен човек. Изневерила си, изневерила си, ама защо трябва да му разказваш бе?
За бой е тоя съпруг, че не й е обърсал два шамара и да я натири с багажа при любовниците. Колкото и да съм против насилието, някои си го заслужават.
Значи ти искаш да споделяш с мъжа си най интимните си и дълбоки преживявания, това разбрах аз. Колко е осъществимо няма да коментирам, макар че звучи повече като да си прекалила малко с любовните романи.
Не се ли усещаш обаче, че интимните ти душевни преживявания хич не са за споделяне с мъжа ти?
Не се ли усещаш обаче, че интимните ти душевни преживявания хич не са за споделяне с мъжа ти?
За бой е тоя съпруг, че не й е обърсал два шамара и да я натири с багажа при любовниците. Колкото и да съм против насилието, някои си го заслужават.
Ще се фръцне завалийката, та ще си замълчи, после като момченце, наказано от майка му, ще я прегърне и ще моли да се сдобрят. Дори ще й се извини, че я е конфронтирал.
Такива са нашите чехльовци, знаем си стоката
Авторката иска по-различни разговори от - утре ще пазаруваме, трябва да се пребоядиса, децата бла бла. Иска близост и усещане за цялост и единение с този, на когото е съпруга.
Ама, той е пън. И е пън не от вчера. С годините съвсем чужди ще си станат, от това я е страх и си мисли - "Това ли ще бъде до края?"
Равносметки някакви, пообъркани чувства, лека криза на възрастта и ей ти тема.
Ама, той е пън. И е пън не от вчера. С годините съвсем чужди ще си станат, от това я е страх и си мисли - "Това ли ще бъде до края?"
Равносметки някакви, пообъркани чувства, лека криза на възрастта и ей ти тема.
Не съм споменавала, че искам мъжа ми да разбира за любовника ми.
Също казах, че съм убедена, че ако го направя, ще е зада се разделиме, а не за да търся разбиране или не дай Боже, да обвинявам мъжа си за това.
Когато казвам че комуникацията с мъжа ми не върви, е в друг смисъл... На пример никога не можах да се почувствам удобно да му разкажа какво ми беше когато почина баща ми, или когато се чувствах ужасно след бременностите поради физическите промени в тялото ми. Никога не ми е било удобно да говоря за секс с него, което превърна и това в някаква рутина, колкото да мине, но да не се говори.
После си мисля ако така е било ок 15г, сега ли ще ми е проблем... Сигурно се навивам, не знам..
Също казах, че съм убедена, че ако го направя, ще е зада се разделиме, а не за да търся разбиране или не дай Боже, да обвинявам мъжа си за това.
Когато казвам че комуникацията с мъжа ми не върви, е в друг смисъл... На пример никога не можах да се почувствам удобно да му разкажа какво ми беше когато почина баща ми, или когато се чувствах ужасно след бременностите поради физическите промени в тялото ми. Никога не ми е било удобно да говоря за секс с него, което превърна и това в някаква рутина, колкото да мине, но да не се говори.
После си мисля ако така е било ок 15г, сега ли ще ми е проблем... Сигурно се навивам, не знам..
Може и да не е чехльо по принцип. Има някои, влюбени-загубени.
Не, няма да можеш да продължиш. Не си израснала достатъчно, за да спреш да мислиш само за себе си и удобството си и обърнеш малко взор към другите. Плюс това си страхлива.
От твоя страна с мъжа ти те свързва просто удобство. Ти не го обичаш, но ти е кеф да бъдеш обгрижвана и да се фукаш какъв златен мъж имаш. Евентуално шубе да не ти дръпнат килимчето под краката.
Дилемата е, сега когато знам как може да бъде, ще мога ли отново да приема кавото е. Разговорите няма да се толкова близки и разбрани, неудобно ми е да говоря с мъжа ми за много неща.э и малко по-малко се отдълечаваме, защото избягваме да говорим за тях.... ще мога ли да продължа за нанатък в този дух.
Никого не обвинявам за случилото се, но мисля че е имало причина, защото след 15 г заедно, деца, дом ,кариера, нямам никаква нужда да почна да градя всичко от нула.
Никого не обвинявам за случилото се, но мисля че е имало причина, защото след 15 г заедно, деца, дом ,кариера, нямам никаква нужда да почна да градя всичко от нула.
От твоя страна с мъжа ти те свързва просто удобство. Ти не го обичаш, но ти е кеф да бъдеш обгрижвана и да се фукаш какъв златен мъж имаш. Евентуално шубе да не ти дръпнат килимчето под краката.
Добре, а какъв е проблемът да продължите както досега - мъжът вкъщи, движите нещата от ежедневието, гледате децата заедно, а ти си крадеш мигове за удоволствие с любовника?
Мъжете наистина са по-добри от нас в тези неща. Те не разсъждават много-много. Отиват, чукат, прибират се, целуват жената, гледат децата. Ние все сме в някакви драми и дилеми.
Мъжете наистина са по-добри от нас в тези неща. Те не разсъждават много-много. Отиват, чукат, прибират се, целуват жената, гледат децата. Ние все сме в някакви драми и дилеми.
Не съм споменавала, че искам мъжа ми да разбира за любовника ми.
Също казах, че съм убедена, че ако го направя, ще е зада се разделиме, а не за да търся разбиране или не дай Боже, да обвинявам мъжа си за това.
Когато казвам че комуникацията с мъжа ми не върви, е в друг смисъл... На пример никога не можах да се почувствам удобно да му разкажа какво ми беше когато почина баща ми, или когато се чувствах ужасно след бременностите поради физическите промени в тялото ми. Никога не ми е било удобно да говоря за секс с него, което превърна и това в някаква рутина, колкото да мине, но да не се говори.
После си мисля ако така е било ок 15г, сега ли ще ми е проблем... Сигурно се навивам, не знам..
Също казах, че съм убедена, че ако го направя, ще е зада се разделиме, а не за да търся разбиране или не дай Боже, да обвинявам мъжа си за това.
Когато казвам че комуникацията с мъжа ми не върви, е в друг смисъл... На пример никога не можах да се почувствам удобно да му разкажа какво ми беше когато почина баща ми, или когато се чувствах ужасно след бременностите поради физическите промени в тялото ми. Никога не ми е било удобно да говоря за секс с него, което превърна и това в някаква рутина, колкото да мине, но да не се говори.
После си мисля ако така е било ок 15г, сега ли ще ми е проблем... Сигурно се навивам, не знам..
А защо не го направиш?! Какво неудобство има в това да споделиш със съпруга си! Разкажи му, сподели с него - така тръгват нещата. Може би и той ще се отвори.
Добре, а какъв е проблемът да продължите както досега - мъжът вкъщи, движите нещата от ежедневието, гледате децата заедно, а ти си крадеш мигове за удоволствие с любовника?
Мъжете наистина са по-добри от нас в тези неща. Те не разсъждават много-много. Отиват, чукат, прибират се, целуват жената, гледат децата. Ние все сме в някакви драми и дилеми.
Мъжете наистина са по-добри от нас в тези неща. Те не разсъждават много-много. Отиват, чукат, прибират се, целуват жената, гледат децата. Ние все сме в някакви драми и дилеми.
И аз това я съветвам. Плюс това като и любовника стане рутина, ще и писне и той.
Не е важно как живеем, важно е да няма болка и драма в душата ни. Защото животът е кратък и просто не си заслужава да страдаме и да се обвиняваме излишно.
Авторке за мъжете пънове много мога да говоря. Само едно ще ти каза: Тия емоционалните, за емоционални само за себе си, за другите грам не са емоционални. Ако се събереш с любовника, ще ме разбереш какво имам предвид.
Тия емоционалните, за емоционални само за себе си, за другите грам не са емоционални. Ако се събереш с любовника, ще ме разбереш какво имам предвид.