Теб-да, нея -не. Ще се отчаяме или очароваме всички.
- Публикувана: 11 май 2020, 18:09 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 15:13 ч.
Равносметка на изневярата
Сексът с колегата Ви е друснал здраво и вече нищо не е същото към съпругът Ви, нормално.
Много жени разрешават този проблем с любовник, който да запълни тази ниша.
Както разбирам това Ви тежи и не е Вашия вариант.
Затова:
Мълчите си, неудовлетворена, но иначе той е много добър и не заслужава това.
Разделяте се, всеки има право на щастие - и Вие, и бащата на децата Ви.
Спорно би било дали ще намерите щастието и спокойствието.
Вие ще прецените как да действате.
Много жени разрешават този проблем с любовник, който да запълни тази ниша.
Както разбирам това Ви тежи и не е Вашия вариант.
Затова:
Мълчите си, неудовлетворена, но иначе той е много добър и не заслужава това.
Разделяте се, всеки има право на щастие - и Вие, и бащата на децата Ви.
Спорно би било дали ще намерите щастието и спокойствието.
Вие ще прецените как да действате.
Точно щото е доста спорно дали ще намери щастието и спокойствието, не е нужно да се разделя с мъжа си.
Преди тази изневяра как е живяла, така ще си живее и след изневярата.
За кофти секса със съпруга и на мен ми е трудно да го преглътна. Не знам авторката какъв тип е, имам приятелки които въобще не правят секс и не им липсва. Това с години. Казват, че не искат мъж и не им трябва. Та авторката ако е от този тип хора, то и това се преглъща.
В момента я боли защото не знае какво да прави, любовника е свободен, може да си намери друга, а в тази пандемия не може да отиде и да го види. С тази болка трябва да се справи. Път за справянето е и споделянето във форума. Ама тя не споделя много, а по-скоро се интересува от чуждото мнение. А то не е важно. Не е важно какво мислят хората, важно е ти да се оттърсиш от това, което те мъчи. За това вземи да ни разкажеш. Ако не на нас, разкажи на приятелки, психоаналитик, на съседката, на майка си, вйобще на колкото повече хора разкажеш, толкова по-леко ще го преживееш и забравиш.
Преди тази изневяра как е живяла, така ще си живее и след изневярата.
За кофти секса със съпруга и на мен ми е трудно да го преглътна. Не знам авторката какъв тип е, имам приятелки които въобще не правят секс и не им липсва. Това с години. Казват, че не искат мъж и не им трябва. Та авторката ако е от този тип хора, то и това се преглъща.
В момента я боли защото не знае какво да прави, любовника е свободен, може да си намери друга, а в тази пандемия не може да отиде и да го види. С тази болка трябва да се справи. Път за справянето е и споделянето във форума. Ама тя не споделя много, а по-скоро се интересува от чуждото мнение. А то не е важно. Не е важно какво мислят хората, важно е ти да се оттърсиш от това, което те мъчи. За това вземи да ни разкажеш. Ако не на нас, разкажи на приятелки, психоаналитик, на съседката, на майка си, вйобще на колкото повече хора разкажеш, толкова по-леко ще го преживееш и забравиш.
.
Специално се върнах назад и четох.
Първо, не видях да се оплаква от секса с официалния.
Второ - май не видях и с любовника да е правила секс
На няколко места пише за виртуална история.
Аз например много обичам да споделям, но понякога прекалявам. Аз знам, че прекалявам. Мъжко присъствие и поведение 'кво се лигавиш' ми действа изключително балансиращо. Обратно - да ми ревне заедно с мен (имаше такова изречение от авторката) ще извади мен самата от равновесие.
Когато си знам недостатъците, мъж, който да ги балансира, е в полза. Разбирам, че за някои да виеш, да се оплакваш и бършеш сополи е ценност, ама... емоцията и егоцентризмът трябва да имат някакви граници, особено когато други зависят от теб.
Пък темата ми се вижда пързалка вече.
Първо, не видях да се оплаква от секса с официалния.
Второ - май не видях и с любовника да е правила секс
На няколко места пише за виртуална история.Аз например много обичам да споделям, но понякога прекалявам. Аз знам, че прекалявам. Мъжко присъствие и поведение 'кво се лигавиш' ми действа изключително балансиращо. Обратно - да ми ревне заедно с мен (имаше такова изречение от авторката) ще извади мен самата от равновесие.
Когато си знам недостатъците, мъж, който да ги балансира, е в полза. Разбирам, че за някои да виеш, да се оплакваш и бършеш сополи е ценност, ама... емоцията и егоцентризмът трябва да имат някакви граници, особено когато други зависят от теб.
Пък темата ми се вижда пързалка вече.
Гал ти не си авторката, освен това ти никога не си била омъжена, никога не си се грижила за никой друг освен за себе си, така че смятам, че не можеш да я разбереш тази история.
Не искам да се обиждаш, но като те чета си ми класически пример на жена, която знае какво иска, но не го намира. Авторката не знае какво иска, когато намери нещо си мисли, че е нейното, но после се оказва, че не е. Тя разбира, че прави грешка и все пак я прави. Характерите ви са коренно различни. Тя и за това се е омъжила, а ти не си. Тя си позволява да допуска грешки, а ти не.
Не искам да се обиждаш, но като те чета си ми класически пример на жена, която знае какво иска, но не го намира. Авторката не знае какво иска, когато намери нещо си мисли, че е нейното, но после се оказва, че не е. Тя разбира, че прави грешка и все пак я прави. Характерите ви са коренно различни. Тя и за това се е омъжила, а ти не си. Тя си позволява да допуска грешки, а ти не.
Като неангажираща връзка в която, авторката си е хвърлила сърцето и душата.
Ама аз не знаех, че връзката с любовника е платонична..?едва ли
А най-важното е, че това не се случва, понеже нея я било срам.
Смисъл... Нале...
никога не си се грижила за никой друг освен за себе си
Иначе и ти може да се върнеш да прочетеш какво пише.
Авторката е типичен пример за егоцентрик, откъснат от реалността, който се пуска по най-малкото съпротивление и изведнъж усеща миризма и пита 'кой ми сра в гащите'.