Може би изобщо няма значение дали си тръгва сам или с начален старт, дали се връща или не се връща, ако не е преживян 
Много жени и мъже страдат по бивши. Години наред.
Много жени и мъже страдат по бивши. Години наред.
- Публикувана: 13 май 2020, 17:49 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2020, 12:11 ч.
Mислите ли, че мъжете се връщат?
Според мен авторката иска по-скоро да се изясни с въпросния мъж защо си е отишъл, а не чак толкова да го приеме обратно.
Аз наскоро имах подобна раздяла с мъж, който изведнъж изчезна. Не че ми е притрябвал много, но няколко дни преди това ми казваше, че ме обича, а след това без са дава индикации какво не му изнася в отношенията ни, просто прекрати всякакъв контакт с мен.
Общо взето не е приятна такава раздяла, при все, че за мен конкретно този мъж не беше от особено значение /харесвах го, но по обективни причини, поне за мен, нещата не можеха да станат по-сериозни от епизодични срещи/.
Аз лично приемам такива хора /независимо мъже или жени/ за емоционално недоразвити, психически неустойчиви, комплексари /поне в моя случай беше така/, защото всеки нормален човек би си казал това, което му тежи във връзката. Другото е психическо насилие над партньора, оставяйки го в неведение и с чувство за вина.
Такива хора, дори и да искат да се върнат, не трябва да им се дава втори шанс, защото остават с убеждението, че са уникални и неповторими, започват да манипулират партньора си и връзката се превръща в токсична.
Аз наскоро имах подобна раздяла с мъж, който изведнъж изчезна. Не че ми е притрябвал много, но няколко дни преди това ми казваше, че ме обича, а след това без са дава индикации какво не му изнася в отношенията ни, просто прекрати всякакъв контакт с мен.
Общо взето не е приятна такава раздяла, при все, че за мен конкретно този мъж не беше от особено значение /харесвах го, но по обективни причини, поне за мен, нещата не можеха да станат по-сериозни от епизодични срещи/.
Аз лично приемам такива хора /независимо мъже или жени/ за емоционално недоразвити, психически неустойчиви, комплексари /поне в моя случай беше така/, защото всеки нормален човек би си казал това, което му тежи във връзката. Другото е психическо насилие над партньора, оставяйки го в неведение и с чувство за вина.
Такива хора, дори и да искат да се върнат, не трябва да им се дава втори шанс, защото остават с убеждението, че са уникални и неповторими, започват да манипулират партньора си и връзката се превръща в токсична.
Въпрос: след като чак толкова не е притрябвал на човек другия, водено от презумпцията, че няма незаменими хора, защо някой би тръгнал да се чуди защо другия си е тръгнал?
Малко без никакъв смисъл ми се вижда това.
Малко без никакъв смисъл ми се вижда това.
На мен често ми се случва да си задавам въпроси за моето поведение и това на околните - от чисто битовото, до значимите екзестенциални действия, вкл. и на някои политици и др. публични личности.
По същия начин ми е интересно как другите ме виждат, какво харесват и какво не в мен и ако наистина има някаква градивна критика, бих я взела под внимание. Пак казвам, за мен не е важно дали мъжът Х си е тръгнал и дали иска да се върне, а защо прави това, тъй като това е важно за мен самата, дава ми възможност да се видя как изглеждам отстрани. Друг е въпросът колко е искрен човек когато обсъжда тези неща.
Аз наскоро имах подобна раздяла с мъж, който изведнъж изчезна. Не че ми е притрябвал много, но няколко дни преди това ми казваше, че ме обича, а след това без са дава индикации какво не му изнася в отношенията ни, просто прекрати всякакъв контакт с мен.
Може би е усетил сдържаност в поведението ти към него и просто се е оттгелил, решил е, че той не е твоят човек.
За мен също има смисъл в изясняването, защото обикновено нашата гледна точка за поведението ни, отношението ни към другия, връзката като такава често не съвпада с тази на отсрещния човек дори при хармонични отношения, но наистина малцина са готови на откровен разговор (не визирам само в случаите на раздяла).
Ако перефразираме Блага Димитрова - пътят към себе си минава през другите.
Въпрос: след като чак толкова не е притрябвал на човек другия, водено от презумпцията, че няма незаменими хора, защо някой би тръгнал да се чуди защо другия си е тръгнал?
Малко без никакъв смисъл ми се вижда това.
Малко без никакъв смисъл ми се вижда това.
Сложно не е. Навремето си задавах подобни въпроси. След това просто спрях. И започнах да действам адекватно в съответствие с поведението на човека отсреща.
А спекулации на кой било присъщо, не бих тръгнал да правя, защото обикновено жените очакват другата страна да се "досети", без да се дават обяснения и не само за това, а за почти всичко.
А спекулации на кой било присъщо, не бих тръгнал да правя, защото обикновено жените очакват другата страна да се "досети", без да се дават обяснения и не само за това, а за почти всичко.
Ами всички сме различни все пак. Пък и жените са по-чувствителният пол, нормално е да имат по-нисък праг на "наранено его".
И как "започваш да действаш адекватно в съотвествие с поведението на човека отсреща", като kuku_i_pipi ти даде пример, че дни преди господин Х да си тръгне ѝ е казвал, че я обича? Смисъл, днеска да го обичам, щото и той ме обича, утре като си тръгне, щото не му пука вече и на мен да спре да ми пука, така ли? Е, извинявай много, ама не съм психарка и най-големият ботор на света да си, пак ще те жегне нещо отвътре.
И как "започваш да действаш адекватно в съотвествие с поведението на човека отсреща", като kuku_i_pipi ти даде пример, че дни преди господин Х да си тръгне ѝ е казвал, че я обича? Смисъл, днеска да го обичам, щото и той ме обича, утре като си тръгне, щото не му пука вече и на мен да спре да ми пука, така ли? Е, извинявай много, ама не съм психарка и най-големият ботор на света да си, пак ще те жегне нещо отвътре.
Самата ти го отбеляза адекватно. Не можеш да си ги представиш, докато не си го изживял.
Когато обаче си го видял достатъчно брой пъти, не само си го представяш, но и спира да ти прави впечатление.
Когато спре да ти прави впечатление, започваш да действаш адекватно. А адекватното е да спреш да мислиш за това и че вината е първо в теб.
Дай да си говорим направо: когато не получиш обяснение, каквото и да си мислиш за причини, следствия и т. н. може и да не е вярно.
Когато обаче си го видял достатъчно брой пъти, не само си го представяш, но и спира да ти прави впечатление.
Когато спре да ти прави впечатление, започваш да действаш адекватно. А адекватното е да спреш да мислиш за това и че вината е първо в теб.
Дай да си говорим направо: когато не получиш обяснение, каквото и да си мислиш за причини, следствия и т. н. може и да не е вярно.
Ами според мен е точно обратното. Когато ти се случи n на брой пъти, си казваш "значи проблема е в мен", а не започваш да мислиш по-адекватно. Напротив, проблемът се задълбочава още повече.
Иначе то точно това е най-кофтито, че като не получиш обяснение, започваш да си мислиш всевъзможни глупости, които най-вероятно не са истина, но в този момент мозъкът ти не може да го проумее и се самонараняваш излишно по този начин.
За това казвам, че е супер глупаво да не те се даде обяснение. Предпочитам да ми кажат "това и това в теб не ми допада", отколкото аз сама да нося вода от 100 кладенеца и да ме човърка, а то това е неизбежно, когато някой се изпари като п*ъдня из гащи. Несериозно е и води до травми.
Иначе то точно това е най-кофтито, че като не получиш обяснение, започваш да си мислиш всевъзможни глупости, които най-вероятно не са истина, но в този момент мозъкът ти не може да го проумее и се самонараняваш излишно по този начин.
За това казвам, че е супер глупаво да не те се даде обяснение. Предпочитам да ми кажат "това и това в теб не ми допада", отколкото аз сама да нося вода от 100 кладенеца и да ме човърка, а то това е неизбежно, когато някой се изпари като п*ъдня из гащи. Несериозно е и води до травми.