Ами според мен е точно обратното. Когато ти се случи n на брой пъти, си казваш "значи проблема е в мен", а не започваш да мислиш по-адекватно. Напротив, проблемът се задълбочава още повече.
Иначе то точно това е най-кофтито, че като не получиш обяснение, започваш да си мислиш всевъзможни глупости, които най-вероятно не са истина, но в този момент мозъкът ти не може да го проумее и се самонараняваш излишно по този начин.
За това казвам, че е супер глупаво да не те се даде обяснение. Предпочитам да ми кажат "това и това в теб не ми допада", отколкото аз сама да нося вода от 100 кладенеца и да ме човърка, а то това е неизбежно, когато някой се изпари като п*ъдня из гащи. Несериозно е и води до травми.
Иначе то точно това е най-кофтито, че като не получиш обяснение, започваш да си мислиш всевъзможни глупости, които най-вероятно не са истина, но в този момент мозъкът ти не може да го проумее и се самонараняваш излишно по този начин.
За това казвам, че е супер глупаво да не те се даде обяснение. Предпочитам да ми кажат "това и това в теб не ми допада", отколкото аз сама да нося вода от 100 кладенеца и да ме човърка, а то това е неизбежно, когато някой се изпари като п*ъдня из гащи. Несериозно е и води до травми.
Да си внушаваш обаче, че има проблем и че този проблем е в теб, особено след като никой нищо не ти е казал.... Това е пряк път към пораженческото мислене. Тръгнеш ли веднъж с нагласата, че проблема е първо в теб, все така ще я караш. А проблемът много често НЕ е в теб.
Съставянето на хипотези къде е проблема без необходимата за това информация е тотално губене на време. Но.... всеки сам си преценява.
Щом не е искал да каже какъв е проблема - най-вероятно е знаел, че ще засегне отстрещния човек...
Понякога е по-добре нещата да останат недоизказани.
Понякога е по-добре нещата да останат недоизказани.
