Вярвате ли в задгробния живот?

То що енергия е похабена още от Големия взрив, ти за мижавия ни животец го правиш на въпрос

 

Преди не, но от Нова Година насам доста ми се измени мирогледа ........... вярвам в доброто и злото и че душата е безсмъртна...
като чета и ми настръхва косата....от разказа на..M&D........Сега наскоро почина дядо ми и отначало ме беше много яд че не му казах че ще си има правнуче така би се зарадвал...... а после като от нищото се успокойх и знаех, че вече знае....

Когато пуснах темата, се надявах да прочета такива случки. Просто, ако някой е имал случка, която да му навее мисли за някакъв живот след смъртта, съществуване на духове и др. подобни, да напише, защо така мисли и какво му се е случило.
На мен, за съжаление, нищо подобно не ми се е случвало, въпреки че желанието ми да вярвам в задгробен живот е огромно. Надявам се, че някой ден някой ще ми даде знак, че има такова чудо.

Аз хич не вярвам на такива случки, но и аз имам една. Не ми се разказва с подробности... беше преди 100 години... аз, брат ми и майка ми "чувахме" как някой до нас диша, а в стаята бяхме само 3-мата (датата, на която се случи не е случайна).

Преди година и нещо имаше тема с такива случки и си спомням, че прочетох няколко истории, в които са се чували стъпки. Но не помня коя беше темата, ако някой може да се сети...

има нещо вярно в тва ти изказване

Аз вярвам в кармата, в прераждането. Според мен не е правилно наименованието "задгробен живот", но аз не съм тази, която да казва кое еправилно и кое не. За мен задгробният живот е когато човек умре, т.е. физическата му обвивка умре, остава душата му. Душата не умира, а се прераждав ново тяло. И докато реши в чие тяло да се прероди, това  за мен е т.нар. задгробен живот. А не умрелите ни близки, които си мислим, че след като умрат, отиват да живеят на друго място, напр. на небето в същите тела.
Всъщност, много литература съм изчела на тази тематика и не мога да бъда лаконична. Просто вярвам, че хората се прераждат, за да се изчистват и усъвършенстват душите им.

Не ви ли се е случвало някога да сте на място, където със сигурност отивате за първи път, а изглежда че ви е познато. Т.е. били сте там някога. Съвсем близко го чувствате, а всъщност реално сте за първи път там.

 Нали съм си заспи по принцип, чак сега я виждам тази тема. 

 Ню, моите съболезнования за майка ти. Не знам може ли да се каже повече в такъв момент?!

 Ще напиша няколко постинга, че да се възприемат по-лесно и предупреждавам: Хора с чувствителна натура и склонни да си въобразяват и страхуват излишно, да пропуснат писаното от мен. 

 Първият ми спомен за сблъсък с отвъдното, за много хора сигурно ще се стори измислица, но за мен е все още нещо, за което като говоря ме побиват тръпки.
 Баща ми се самоуби преди 17 години. преди около 10 години майка ми беше на гледачка - непозната жена, която вижда за първи път. Та докато се е взирала в чашата с кафе тази гледачка, обръща поглед към една икона на стената и само казва: "Някой опитва да се свърже с нас." От там без да сваля поглед от иконата през цялото време започва да говори на майка ми от името на татко. Как да не плачем за него, защото се дави в сълзите ни, Как на мястото на което е, се отнасят лошо с него, защото не обичат самоубийците. До тук нищо особено. След това започва да обяснява на майка ми с какъв костюм е погребан, точният (червен) цвят на одеялото с което е завит в ковчега, необичайният цвят на очите му (никой от нас няма неговият цвят). След това е помолил майка да му сготви нещо (вече не си спомням какво) и да раздаде, че му се дояло. След като връзката е приключила, гледачката е започнала да си гледа пак в чашата и да говори за бъдещето. И друг път съм писала много от нещата казани тогава и до днес продължават да се сбъдват.

 И понеже живея в страната на духовете, няма как да не знам някои случки и от тук. Това което на мен лично се случи и до днес нямам обяснение.
 Във фабриката в която като дойдохме започнах работа, се носеше слух, че духа на една жена самоубила се там преди години, се появява и стряска такива шматки като мен.  Едното момиче, което беше там повече от година ми е разказвала, как е чувала в съседната тоалетна да се пуска водата и да скърца резето, докато всъщност тя е сама там и никой нито е влизал - нито излизал за това време. На мен ми беше смешно отначало, докато една събота не се наложи да ходя извънредно на работа в събота с единият супервайзър. Всяка седмица ходеше различен работник, за да се уеднаквят работните часове. Режа си рибка на едната машина, а Ники ( така се казваше) пренася касите с готова нарязана в хладилника. По едно време чувам свирукане с уста. Ясно, отчетливо с леко ехо. Обръщам се и му викам: "Ники, какво си се разсвирил?", а той ми отговаря "Аз си мислех, че ти го правиш". Последва - не съм, си и започнахме да се смеем на фобиите си. Е да ама след 10 мин. стоим един към друг с лице и си говорим, което е по-важното и същото свирукане се повтаря. е, тогава вече казвам ви за малко да пусна в гащите. Фабриката беше заключена, нямаше отворени врати и прозорци. Като казвам фабрика имам предвид малък цех, не някой промишлен завод. Претупахме на бързо работата, защото явно и двамата ни хвана шубето и тръгнахме да си ходим. Точно на излизане от тавана се чу страхотен трясък. Разбира се никой не се върна да провери, какво е станало.

 В тази фабрика, работеше и една местна шотландка с името Маргарет. Същата имаше и втора работа в един хотел, в който също и живееше ( беше разведена ). Та тази Маргарет, винаги ни е разказвала за духа на бабата, която е живяла там преди не знам колко си години и често, често се появява в хотела. Стъпките в коридора, странните шумове и т.н. Маргарет не изпитваше страх, по-скоро разказваше за това като за нещо най-нормално и обясняваше, че всъщност всички били свикнали със старицата и никой не и обръщал внимание. 
 Идва си един ден на работа, както обикновено и започва да ни разказва нещо, което дори самата нея е озадачило. Както е чистила една от стаите, подредено и с перфектно изпънати чаршафи на леглото, влиза в банята да я почисти. Излиза и забелязва отпечатък по завивките, като че ли някой е седял там. Разбира се никой не е влизал във стаята, докато тя е била вътре или поне не е видяла никой. А и кой ще влезе просто да поседне без да и се обади и ще си замине?

Сега се сещам и за сънищата. По принцип много рядко сънувам баща си. Преди няколко години имаше един период в който го сънувах по-често обикновено като мъртвец с истинско тяло, но знаех в съня си, че от вътре е изгнил. Беше ми много странно, аз дори и сега не мога да го опиша. След това с години не бях го сънувала, до момента в който не се оказах в много объркана ситуация. Беше докато бях бременна. Вальо точно ми беше предложил да си гледаме двамата детето и, че ще го обича като свое. Аз толкова бях объркана и така ми се разминаваше сърцето с разума, че не спирах да плача и да се питам кое да послушам. Една нощ плаках както винаги много. И започнах да се моля: "Татко, където и да си. Дай ми знак! Кажи ми кое е правилното..." и т.н. Същата нощ го сънувах, след толкова години. И той ми каза, че на детето мястото е при баща му. Повечето знаят, че аз все пак реших да му дам шанс да познава детето си, дали го реших окончателно след този сън не съм сигурна. Знам само, че ме е чул и макар това в последствие да не се оказа най-доброто решение, сънят си остава факт - поне за мен.  Знам ли, може и подсъзнателно да съм го предизвикала. Някой казват, че сънуваме благодарение на емоциите които ни спохождат. За мен обаче не беше случайно.

  подкрепям те


дежа вю.
имала съм.

Bon Jovi - I'll Sleep When I'm Dead