Проблеми с дъщеря ми

Да се присъединя към мнението на Бърди от гледната точка на мъжка майка.
Представете си темата, в която аз ви казвам, че синът ми е на 26, има образование, знае английски отлично, обаче не желае да работи и го издържа приятелката му. Само мога да си представя какво ще прочетат очите ми и какво ще чуят ушите ми! Не си представям и една потребителка, за която това да бъде нормална ситуация.
Но пък за девойката сте много ларж и успокоявате майката. Аз на нейно място също бих се притеснявала.
Освен това имам негативен пример пред себе си.
Сестра ми като се омъжи и зет ми години наред тръбеше, че ще я издържа, че тя само ще гледа деца и никога няма да работи. Направо ѝ проми мозъка. Докато децата бяха малки и тя беше заета покрай тях, всичко беше наред. Обаче пораснаха, тръгнаха на градина, училище и тя вече беше по-свободна, макар че и боледуваха. Но после израснаха болестите. През годините имаха много трудни финансови моменти, но сестра ми категорично отказваше да работи. Той почна да я тормози, манипулира, да не ѝ дава пари, купува си дрехи, на нея нищо. Мачка ѝ самочувствието. Обаче тя и социално беше несигурна и се страхуваше да започне да си търси работа. Имаше си кръг от приятелки, с които да си пие кафето, но да излезе от него - абсурд! Отдавна съм я отрязала и не искам да ѝ слушам оплакванията. Тя само реве и нищо не прави. Оставя се той да я манипулира, обаче не желае да се бори, да си намери работа и да си стъпи на краката. Децата вече са пълнолетни. Чудя се като завърши и малката гимназия, дали зет ми няма да я натири накрая и ще остане сама, че и пенсия няма да има.
То и аз няма да имам пенсия, но не работя, защото имам дете с увреждане. Гледам да не мисля за бъдещето, защото иначе няма да мога да спя от притеснение, какво ще правя, ако го няма мъжа ми. Сестра ми как си живее така без да работи, не знам! Умът ми не го побира. Вече е на 48г.
На Съншайн ще кажа, че е безмислено да се притеснява, но и да има едно наум и без да трие постоянно сол на главата на дъщеря си, да ѝ даде да се разбере, че не одобрява това нейно състояние, че всяко действие си има последствие и годините минават и често нещата не се случват точно както си ги мислим.

Каквото и да пишем истината е една. Майката нищо не може да направи. Ще дудне, ще се тормози ще се опитва да защити дъщеря си /учи, помага на баба си... /, но докато на госпожицата има кой да и дава пари, тя няма да иска да работи. На нея така и е добре. Ако гаджето я остави ще си намери друг... евентуално. Ако той спре да и дава пари най вероятно тя ще го остави. Не знам, сложен казус.

Ето затова е глупаво да си планираме живота 20 години напред. Всичко може да стане. Това, че момичето сега не работи, не означава, че в бъдеще няма да си намери хубава и платена работа, която да работи с желание, а не по принуда. Животът може така да се обърне, че дори да дойде период, в който само тя да работи и да издържа мъжа и децата си. Затова хората са партньори и е хубаво да имаш гръб, на който да се опреш в случай на нужда. Не се знае сега ако се забие да работи за някой на заплата, дали няма да изтърве по-добра възможност. За момента приятелят й нито я мачка, нито я манипулира, нито нищо. Ако след време започне, девойката може да реагира по хиляди начини. Не е нито саката, нито слабоумна, че да търпи каквото и да е лошо отношение.

Защо пренасяте семейните драми от собствените си родове и някакви ваши си мисли върху чуждия живот?  Човек ако ви слуша, трябва да потъне в дълбока дапресия или да се признае само за некадърен, виновен и какво ли още не.  Да не трие сол на главата на дъщеря си, ама да й показва, че не одобрява живота й. Какво толкова е станало? Нищо. Но ако ви послуша, със сигурност ще стане - авторката ще си развали отношенията с дъщеря си. Много обичате апокалиптичните сценарии, особено ако са написани за друг.
Посланията ви са от типа - ах, ама той ще я зареже, тогава да види тя! Ами, да, докато има кой да я издържа тази калпазанка, нека й! Каква дъщеря си възпитала, да лежи на чуждия гръб да я храни, я веднага я пращай на работа!

Не работи, но върши дребни задачки, за които ти нямаш време... Дъщеря ти се чувства полезна на света с това. Тъй че моят съвет е като начало да си свършиш сама дребните задачки, бабата да отиде да си пазарува сама и така. Дъщеря ти ще мине през една дупка, когато ще се чувства безполезна, после ще намери ново полезно занимание.
Ходенето на работа при шеф и на заплата всъщност не е някакво невероятно постижение. Повечето хора го правят, понеже друго не могат да вършат.
Ако жената ходеше в Богров да разхожда кучетата и да им чисти клетките, по-реализирана ли щеше да е?

Нека се видят различни гледни точки.  
Много правилно,  че, ако въпросът беше за мъж, всички щяха да кажат, че не е ок , обаче за жена може, щом така й харесва.....
Едно е  да отдъхне малко от учене или работа,  но с идея да започне такава, съвсем друго да обяви, че няма да работи изобщо.
Също смятам,  че жената трябва да е независима. Не живеем в държава, в която при развод жената е  осигурена.
Сега може положението да е цвете,  обаче след години с дете, ако остане без доходи от мъжа си, какво ще прави?

Аз лично нямам никакви такива лични собствени сценарии за пренасяне, но ако мое дете е в такава ситуация няма да стъпвам на яйчени черупки около него, сакън да не кажа какво мисля.
И в случая дори изцяло изключвам младежа от картинката, може той да е най-милия човек на земята и да я издържа доживот и да не му пречи.
Но за мен ситуацията на това младо момиче, което по-скоро ще умре, отколкото ще започне работа, не е никак никак розова. Може да е депресия, може да е травма, може той да не й дава да работи, може да има здравословен проблем, всичко може. Но не е нормално и не е "нищо станало".

В момента всички тук гадаят на фрагменти от разказ и емоции на майката. И като по традиция се оцветява в черно.
А какво е станало? Нищо. Дъщерята отговорила на натиска на майка си "защо не работиш". Не знаем какво точно и как се е случило, но трябваше да пуснем черните сценарии и да открием проблем. Всъщност проблемът е на майката, а не на дъщерята. Както в повечето случаи, като общо положение. Майката нали разказа - дъщерята се чувства щастлива, всичко е наред. Тогава какъв е проблемът на дъщерята - никакъв! Дъщерята проблем няма. Майката си е измислила някакъв проблем, който не й дава мира, а тук намери лелки, които да й го подклаждат.

Не пренасям семейните си драми. Просто споделям опит. Животът не е цветя и рози. Има много тръни, подводни камъни и пропадания. Добре е да се знае, че не всичко което хвърчи се яде.
Освен това ми е странно как с лека ръка казвате, че като не я издържа един, ще си намери друг. Как се намират такива мъже не знам. Всички връстници на сина ми работят, но и приятелките им, с които съжителстват работят също, защото младежите не могат да изкарват толкова пари, че да издържат девойки.
И не, не съм съгласна, че на пълнолетните си деца не можем да си казваме мнението за техния живот. В някои отношения е много необходимо даже. Те нямат нашия житейски опит. Една друга гледна точка винаги ще им е от полза. То е ясно, че в крайна сметка те ще вземат решение, за което ще носят и последствията.

Ами за мен е голям проблем, да, и ми се искаше да го споделя, за да подкрепя авторката, защото нещо много розово взе да става в темата колко нормално било възрастен човек да не може да се отглежда сам.

Още повече, че девойката така или иначе има финансовата подкрепа на приятеля си и може да работи нещо, което е интересно, ще ѝ осигури необходимия ѝ професионален опит и знания за по-платена и перспективна работа за вбъдеще, дори и да не е добре платена към настоящия момент.

На дъщерята нищо не й пречи да преписва текстове вкъщи за някоя платформа тип долар на час. Нивото й на английски стига за такава работа.
Също не й пречи да прави герданчета, торти или подаръчни торбички, пак вкъщи.
А майка й нищо да не знае.

Можете ли да посочите някой, който няма работа на заплата, и по цял ден ама наистина нищо не прави? Едно неосмислимо ни-що? Защото аз май не. И дъщерята в темата също не е такъв човек.

Има страшно много хор в България, които са издържани от родителите си, докато следват. Те са мнозинството. Това, че Мима, Пепи и Сиси от бг-мама били работили от 2ри курс, не прави работата по време на следване правило.

По принцип съм много остра на тема самостоятелност и работа, без оглед момиче/момче, но наистина - освен липса на фиш със заплата, какъв точно е проблемът в случая?

П. П. Това за внучето изби рибата. Няма такава селяндурщина. Без извинение.

И каква работа предлагате да започне веднага, за да си осигури безоблачно бъдеще?
Моят син издържа приятелката си. Изобщо не ми е хрумвало да се притеснявам за това, дори се радвам. Вярно, тя е още студентка, но и в бъдеще да е така, пак си е тяхна работа.

Никой не развява колко е нормално да те издържа някой цял живот. Но много хора писахме, че не ни е работата как момичето живее. Тя е щастлива, гаджето е щастливо, значи няма проблем. Нито й даваш пари, нито й плащаш сметките, нито я храниш и гледаш ти. Как точно е тогава проблем на който и да е извън двойката как функционират?
И хич не ми пука момче или момиче е в тази ситуация. Моето мнение го казвам веднъж, и после си го пазя за себе си. Щото на голям човек да му наливам акъл е смешно, наливах до като направи 18г. След това да си ползва мозъка, и както и накъдето го влече.

Галинор е права, а и майката пък не казва какъв тип човек е дъщеря й. Дали е арт, дали пък просто не иска да седи забита в офис, а да твори нещо? Какви са й интересите? Всъщност с какво й се занимава генерално, защото е казано само "не й се работи", ама може пък да й се занимава с благотворителност, "работа" свързана с каузи? Може и да не е намерила нейното местенце и поради факта, че има избор - да не бърза. Може и да е от типа жени, които принципно предпочитат да не работят. Това не е изяснено от авторката.