Andariel, оплете се яко в многословието си.
- Публикувана: 17 май 2020, 19:34 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2020, 12:03 ч.
Проблеми с дъщеря ми
Не съм се оплела никак даже. Последно - разликата между хобито и задължението - едно е да знаеш как да гледаш цветя и да гледаш две саксии, друго е да те сложат всеки ден в една цветна оранжерия и да трябва да плевиш задължително някакво количество цветя, иначе ще те накажат.
Кой в темата използва децата си за работна ръка??
Да пуснеш една прахосмукачка и да купиш хляб от магазина не е работа, защото майка ти я мързи да стане от дивана. А е любов към майка ти и радот да й помонеш, и да се почувстваш полезен на собственото си семейство. Също да се почувстваш една идея пораснал и способен.
Престани да изопачаваш нещата.
Да пуснеш една прахосмукачка и да купиш хляб от магазина не е работа, защото майка ти я мързи да стане от дивана. А е любов към майка ти и радот да й помонеш, и да се почувстваш полезен на собственото си семейство. Също да се почувстваш една идея пораснал и способен.
Престани да изопачаваш нещата.
Мога да взема приза за глезена Богданка.Майка ми не ми даваше да пипна нищо из къщи, защото чисти перфектно и аз няма как да го направя като нея. Вследствие на това не бях готвила, преди да имам дете, а за чистене да не говорим. По едно време сестра ми ме светна, че пердетата можело да се перат 
На мен нямаше да ми хрумне, нито ми се виждаха мръсни. От мен добра домакиня не става, аз винаги организирам другите какво може да свършат и чистя и подреждам частично, скатавам се от каквото мога. Не знам дали е за добро или за лошо, но от мен да знаете, че който до 26 не е чистил, едва ли после ще блесне с това. Виж, да готвя много обичам, макар да почнах късно.
На мен нямаше да ми хрумне, нито ми се виждаха мръсни. От мен добра домакиня не става, аз винаги организирам другите какво може да свършат и чистя и подреждам частично, скатавам се от каквото мога. Не знам дали е за добро или за лошо, но от мен да знаете, че който до 26 не е чистил, едва ли после ще блесне с това. Виж, да готвя много обичам, макар да почнах късно. Лято при баба и дядо е едно, 10 години при баба и дядо съвсем друго. В процеса на възпитание никой не може да замени родителите, а майката пък съвсем. За едно малко дете майката е особено важна.
Не виждам смисъл да се "набива канчето " на някой за решения взети преди 20г.Не помага.
А само осъжда и вменява вина.Все пак целта на форума е друга.
Andariel , а защо реши, че подбудите на повечето родители да включват децата си в домашните задължения са, за да не бачкат те или да не ги е срам от бъдещите тъщи/свекърви? Сигурно има и такива, но едва ли са мнозинство. И в цялата тема спориш от тази позиция. Аз, например, не искам синът ми да е егоист или да си остане голямо бебе, нуждаещо се от отглеждане и напътствия цял живот, неспособно да се справи само. Това ми е основната мотивация въобще да се старая да изграждам самостоятелност.
Това не съм го решила аз, а много често така се получава. Много родители се смятат в правото си да искат децата им да поемат част от работата, гледат на тях като на работна ръка, също както на село едно време са гледали на децата - раждаш дете, гледаш го до момента, в който може да плеви поне и го впрягаш в работа. Не съм казала, че хората в темата го правят. Но твърде често се среща, това е от векове, много дълбоко залегнал мотив. Родителите имат власт и я използват както намерят за добре, и то често в своя полза.
Не разбирам какъв е този страх, че синът може да се окаже егоист. Той ако е егоист по природа, единствено ще си търси повод да го затвърди, независимо от твоите усилия да не го правиш егоист. Обаче един младеж с по-мек характер от зор да не бъде направен егоист, доста ще се сдуха, и няма да отстоява себе си, ще се превърне в будала. Същото важи и за момичетата. Ние не отглеждаме децата си, за да са удобни за другите.
Не разбирам какъв е този страх, че синът може да се окаже егоист. Той ако е егоист по природа, единствено ще си търси повод да го затвърди, независимо от твоите усилия да не го правиш егоист. Обаче един младеж с по-мек характер от зор да не бъде направен егоист, доста ще се сдуха, и няма да отстоява себе си, ще се превърне в будала. Същото важи и за момичетата. Ние не отглеждаме децата си, за да са удобни за другите.
Не мисля, че избщо се получава така, камо ли много често. Никъде го няма това нещо около мен. А имам много примери с най-различни семейства, с хора на всякакви възрасти. И тук във форума не съм срещала такива пъклени планове за експлатация. Само твоята глава ги ражда такива... Не знам ти в какъв свят живееш.
Това, че отглеждаме децата си, за да са удобни за другите, мисля, че вече го изкоментирахме. Тия деца нали в обществото ще живеят, а не на самотен остров. Естествено, че трябва да са удобни. Във всяко семейство трябва да има удобство. Да, може би няма да са удобни за Иван или за Мария, но все някога ще срещнат Георги и Кристина, за които ще са "удобни", както и те за тях. Така се събират двойките. На работа също никой няма да те търпи, ако не си му удобен. Или ако рабоиш за себе си, никой няма да работи за теб или с теб, ако му причиняваш дискомфорт.
Защо удобството се изкарва като нещо лошо? Ти нали отглеждаш децата си така, че да им е удобно на тях? Т.е. си възпитака така, че да си удобна на децата си.
Това, че отглеждаме децата си, за да са удобни за другите, мисля, че вече го изкоментирахме. Тия деца нали в обществото ще живеят, а не на самотен остров. Естествено, че трябва да са удобни. Във всяко семейство трябва да има удобство. Да, може би няма да са удобни за Иван или за Мария, но все някога ще срещнат Георги и Кристина, за които ще са "удобни", както и те за тях. Така се събират двойките. На работа също никой няма да те търпи, ако не си му удобен. Или ако рабоиш за себе си, никой няма да работи за теб или с теб, ако му причиняваш дискомфорт.
Защо удобството се изкарва като нещо лошо? Ти нали отглеждаш децата си така, че да им е удобно на тях? Т.е. си възпитака така, че да си удобна на децата си.
Това не съм го решила аз, а много често така се получава. Много родители се смятат в правото си да искат децата им да поемат част от работата, гледат на тях като на работна ръка, също както на село едно време са гледали на децата - раждаш дете, гледаш го до момента, в който може да плеви поне и го впрягаш в работа. Не съм казала, че хората в темата го правят. Но твърде често се среща, това е от векове, много дълбоко залегнал мотив. Родителите имат власт и я използват както намерят за добре, и то често в своя полза.
Не разбирам какъв е този страх, че синът може да се окаже егоист. Той ако е егоист по природа, единствено ще си търси повод да го затвърди, независимо от твоите усилия да не го правиш егоист. Обаче един младеж с по-мек характер от зор да не бъде направен егоист, доста ще се сдуха, и няма да отстоява себе си, ще се превърне в будала. Същото важи и за момичетата. Ние не отглеждаме децата си, за да са удобни за другите.
Не разбирам какъв е този страх, че синът може да се окаже егоист. Той ако е егоист по природа, единствено ще си търси повод да го затвърди, независимо от твоите усилия да не го правиш егоист. Обаче един младеж с по-мек характер от зор да не бъде направен егоист, доста ще се сдуха, и няма да отстоява себе си, ще се превърне в будала. Същото важи и за момичетата. Ние не отглеждаме децата си, за да са удобни за другите.
раждаш се и още как! Децата не са бял лист, върху който пишем. Те са съвсем отделни индивиди още от раждането си. Възпитанието може да повлияе леко на характера, обаче характерът си остава такъв, какъвто е. Всяко дете, още от бебе, гледа да се адаптира, за да оцелее и го прави според характера си - едни са ревливи, настояващи, други са по-дипломатични (образно казано), трети са пасивни и чакат, четвърти са активни и си искат. Родители и деца се напасват по някакъв начин, все пак са една кръв. Нали си забелязала, че доста често казваме за някое съвсем малко дете, което още не се е осъзнало "същият инат като баба си Х", която то изобщо никога не е виждало? Е, това е ген, по някакъв начин така се е формирала нервната му система, че е хванало от баба си. И как няма да бъде, нали са една кръв!
Ако живеем и възпитаваме с нагласата да сме удобни за другите, то баси живота е! Но, тенкю!
Диди, няма как да се разберем - аз обяснявам едно, ти съвсем друго разбираш. Все едно говоря с дете на 7, а не с млада жена на 27! Сори, искам да говоря с възрастния, а не с детето!
Ако живеем и възпитаваме с нагласата да сме удобни за другите, то баси живота е! Но, тенкю!
Диди, няма как да се разберем - аз обяснявам едно, ти съвсем друго разбираш. Все едно говоря с дете на 7, а не с млада жена на 27! Сори, искам да говоря с възрастния, а не с детето!
Пак да питам. Нали всички бяхме деца на майките си за цял живот? Кво стана? Да се обидя на думата "дете" ли? Не, няма. Не знам ти на колко си, със сигурност си по-възрастна от мен, но никак не звучиш особено последователно и зряло. И да обиждаш, и да раздаваш удивителни, мнението ти не натежава повече. Напротив.