Публикувана: 19 авг. 2006, 21:06 ч.
Последно мнение: 27 май 2008, 20:16 ч.

Интеграция на хората с увреждания или защо делим децата на болни и здрави

13 803
78
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо дискусията на здравната тема във форума не беше успешна?
Какво означава да са специални нашите деца и как можем да ги интегрираме?
Какви са предизвикателствата при интегрирането на деца с увреждания в обществото и как можем да помогнем за това?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо дискусията на здравната тема във форума не беше успешна?
  
  Дискусиите за чувствителни теми като здравето могат да бъдат предизвикателство във форумите. В този случай сложността на темата и липсата на разбиране от другите потребители може да са допринесли за неуспеха на дискусията. Въпреки това, важно е да продължите търсенето на подкрепа и разбиране, като се присъедините към други общности или форуми, където хората са по-отворени към такива теми.
- Какво означава да са специални нашите деца и как можем да ги интегрираме?
  
  Идеята за специални деца не подчертава тяхната различност, а по-скоро техните специфични нужди. Интегрирането им в обществото изисква от нас да ги приемаме като равни и да ги подкрепяме в справянето с техните предизвикателства. Това включва образователни и социални инициативи, които да им осигурят равни възможности за развитие и участие в обществото.
- Какви са предизвикателствата при интегрирането на деца с увреждания в обществото и как можем да помогнем за това?
  
  Интегрирането на деца с увреждания е изправено пред предизвикателства като липса на разбиране и приемане от обществото, стигма, недостатъчна подкрепа и разбиране за техните специфични нужди. Това изисква образователни и информационни кампании, както и промяна в начина ни на мислене и възприемане на хората с увреждания. Помощта за интеграцията на децата с увреждания включва осигуряване на равни възможности за образование, подкрепа в общността, разбиране и приемане на техните специфични нужди. Важно е да се ангажираме с образователни и информационни инициативи, които насърчават разбирането и подкрепата към тези деца.
- Как можем да променим обществените нагласи към децата с увреждания?
- Какво е мнението на форума за интегрирането на деца със специални нужди и различни нужди в обществото?

# 60 25 авг. 2006, 17:24 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 480

volf, махнах противоречието.
Тоз мъж не е мой и така ще станат недоразумения.
Това е вокалът на БТР, който е хубав за гледане, ама е още по-хубав за слушане Simple Smile

Няма друг такъв глас.

Сега като ме четеш, ще си представяш накокошинено пиле, което не е далеч от истината.
Да си кажем направо, гледаш червеношийката и си представяш кокошка Simple Smile

# 61 26 авг. 2006, 12:26 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Интеграцията много трудно ще навлезе в България! всеки ден я усещам интеграционната стъпка върху гърба си. Държавата ни е гнила и върху какво да стъпи тази интеграция?! Къде да интегрирам детето си? В кое училище? Във Варна - на пансион, добре, на 400 км. от Пловдив. И аз какво да правя там? Аз къде да се интегрирам, какво да работя за да издържам другите си деца, къде да живея във Варна и с какво да го плащам наема smile3511

. Къде да преместя и децата си да учат във Варна, след като вече учат в Пловдив?! Кой да разделя и по-какъв начин за да не се къса нишката ни? smile3514

В масово училище? Боже мили, в кое? Само разговорите с директорката и учителката за записването са по-кошмарни и от най-гадните посещения при социалните? smile3511

Как и с какво право мога да накарам децата в училището да я приемат такава каквато е? Коя съм аз? Надуват ми главата с фрази от рода на: "Те ще и помагат". Кои те? Децата, които трябва да и слушат тракането на Брайловата машинка. Или ще и помогнат, ако и падне чантата на земята?! Колко бързо искаме да приемем европейски нрави на добро обшуване smile3501

Кой на кого да помогне да се интегрира?! Ще помогне дете с друго заболяване на моето дете, ще помогне родител на друго"специално" дете на моето дете, ще помогна аз, защото знам какво значи да няма кой да ти помогне

. Аз отдавна се интегрирах и вече мисля, че е по-добре ще бъда в нейната среда . Ами, не искам да бъда личен асистент, не искам този срочен договор, какво ще бъде ако е без срок?! Нима това не е унижение и потъпкването ни на елементарни човешки права: НЕ трябва да имаш фирма, Не можеш да кандидатстваш за никакви кредити, Не можеш да излизаш в чужбина, #2gunfire

А какво може? Не можем да се интегрираме толкова бързо, а времето си тече, а моето дете тази година ще бъде отложено защото още обмислям варианти за обучението и. И с малко, ама още малко надежда, че следващата година може да бъде малко по милостива в интеграционно отношение . newsm51

# 62 26 авг. 2006, 13:06 ч.

Мнения: 4 651

Прочетох само първите две страници, защото трябва да излизам, но да си кажа и аз мнението за прословутата интеграция.
Брат ми е със две сърдечни операции и сериозен сърдечен порок- цял живот съм обяснявала защо са му сини пръстите на ръцете и със странна форма,защо не може да тича и т.н, до ден днешен слушам приказките на баба ми, че видите ли в тяхното семейство нямало такива неща и семейството на майка ми било виновно за това. Манталитет трудно се променя и хората винаги трудно ще приемат различното каквито и рекламни кампании да се направят. Всеки средно интелигентен човек знае какво е ДЦП, знае, че има хора с липса на зрение и слух. Само дето до преди 15 години държавата ги "интегрираше" като си събираше на групи, според проблемите им и обществото лесно забравяше, че съществуват, освен ако някой не е лично "засегнат".
Големият проблем според мен е достъпността, а такава няма. С детска количка няма от къде да минеш, камо ли с инвалидна например. Някой по-горе беше написал, че в страната която живее количките са навсякъде, ами тук просто няма как. В момента водя курс за деца с физически и леки умствени проблеми, ами като се развали ФАР-овския микробус, с който идват - не идват. Тръгваме да пием кафе понякога след курса, ами в центъра на Варна е трудно да се движим. И така, преди изобщо да използваме сложни думички като интеграция, трябва да помислим за това как "света на хората без здравословни проблеми" да е достъпен.

# 63 26 авг. 2006, 13:10 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Ели в София също има училище за Слепи деца. Луи Брайл. На 100 години е и има страхотна директорка. Да не говорим, че тук има и редови училища, които биха приели да обучават сляпо дете. Не са много, но има и го правят много добре. Пътя е труден наистина. Ще говоря с 28 училище. Много късно разбирам, че търсите училище за детето си. Всъщност децата си. но ще звънна днес да питам как стоят нещата в 28. Ще опитам и за Луи Брайл. Пиши ми на лични повече подробности за детето.

# 64 28 авг. 2006, 14:00 ч.

Току що по Хоризонт имаше интервю с лекар кардиолог. Говореха и за помощите които се събират. Обади се една възрастна жена и каза, че нашите деца са дошли на бял свят, за да изкупуваме ние греховете се и тия на предците си. Да не натоварваме държавата.
Моят християнски Бог не ни наказва. Той подлага на изпитание вярата ни. Само че аз този изпит отдавна съм се отказал да го взема и съм късан много пъти.

Firebird, върни си противоречието. Така се чувствам по-зле. Не съм аз човекът, който да ти казва какво да оставиш и какво да махнеш. От БТР харесвам само 1 песен, но я харесвам страшно много- "Цвете от луната". За мен тя е химн на любовта.

# 65 28 авг. 2006, 21:45 ч.

Мнения: 997

Цитат на: volf, в пн, 28 авг 2006, 14:00

Обади се една възрастна жена и каза, че нашите деца са дошли на бял свят, за да изкупуваме ние греховете се и тия на предците си. Да не натоварваме държавата.

Тази жена е един нещастен човек - тя има само своята истина.....горката....сигурна съм, че няма деца. Иначе щеше да знае, че нито едно дете не е наказание....нито едно. Тя не може да намери утеха дори във вярата.....защото със сигурност не вярва в нищо. Вярата е в сърцето...не в заучените фрази.

Пък и явно е доста добре осведомена по въпросите свързани с .... hahaha

греховете.

# 66 29 авг. 2006, 16:28 ч.

София
Мнения: 323

Цитат на: елена акманова в пн, 28 авг 2006, 21:45

Цитат на: volf, в пн, 28 авг 2006, 14:00

Това е смешно и ....унизително. За нас като хора и за държавата ни. Това бих могла да го квалифицирам като средновековен манталитет. Започвам да се чудя ние в кой век живеем, след като се допускат подобни изказвания. Не че съм против свободата на словото и правото на лично мнение, но подобни мнения, изказани в публичното пространство, говорят за остаряло мислене, елементарност и ограниченост и са недопустими за обществото, което ужким се опитваме да изградим. И докато има хора, които да се изказват по този начин, нашите деца ще страдат.

# 67 29 авг. 2006, 17:19 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

моля не ме бийте - но аз вървам, че това което не свърша на този свят и това, което не успея да понеса и отхвърля - по някакъв начин ще го поемат децата ми
вярвам, че кармата си е карма ама освен, ч(е следващия път пак ще трябва да държа невзетите изпити, вярвам, че те се онаследяват от децата ми, техните деца и т.н.
затова вярвам в "кръвта вода не става"
просто вярвам, че моята съдба е резултат от моята карма + кармата на моя род от поколения насам...
и също така вярвам, че най-тежките изпитания се понасят от най-силните духом - и когато има страдание в едно семейство - то нве ебез причина - ние просто не я знаем, както и не е безцелно и не е без отплата
няма ненаказано зло и няма безцелна болка и страдание - всичко си има цел и цена...
Просто исках да споделя, че жената може да не се е изразила добре - защото вярвам, че моята болка може да е резултат но моята карма, но и резултат на нечия "слабост" в рода ми, но също така вярвам, че ако има някакъв проблем - то той се понася от най-силните - в случая напр. моето дете и мен

надявам се да ме разберете и никой да не го нарани моята вяра - тя си е моя и я споделям просто защото може оная жена да не е знаела как да изкаже идеите си, а не че е вярвала, че едно дете страда заради родителите си

п.п. КВО ЗНАЧИ ДА НЕ НАТОВАРВАМЕ ДЪРЖАВАТА???????? виж това вече е простащина и ако наистина е казала точно това, а не е имала нещо друго в предвид - е нейните деца ще има да изплащат нейните грехове и помисли

# 68 29 авг. 2006, 17:53 ч.

Мнения: 816

Цитат на: catnadeen в вт, 29 авг 2006, 17:19

Скоро майка ми ми даде да чета "защо боледуват децата" - погледнато от християнска гледна точка. Много е дълго, но обещавам да попрепиша части от него и да ги пусна тука ( с кавички, разбора се).

# 69 29 авг. 2006, 20:27 ч.

Мнения: 997

catnadeen

, не мисля, че думите на онази жена могат изобщо да бъдат приравнени с твоите идеи. Ти вярваш в това което говориш.....тя цитира заучени фрази от разните завети.....Без да ги разбира, и без да вярва искрено в каквото и да е. За мен....макар и атеистка, истинската вяра това е състрадание и милосърдие.....в нейните думи няма и капка от тези две неща. Това за мен е просто една нещастна и объркана жена....която има нужда от изява. И затова цитира готови фрази в национален ефир и си мисли, че е оригинална....дори може би взети не от Библията, а дочути в някой сериал......Не мисля, че си струва дори да ни става неприятно.

# 70 30 авг. 2006, 14:34 ч.

Мнения: 2 242

Аз също съм за интеграцията, започвайки от хората около нас. Вярно е, че е много по-бавно и при всяка смяна на средата се започва отново. Но... В крайна сметка живота на всеки човек е борба.
А и помислете - нека всеки според възможностите си и разбиранията си се бори с този толкова тежък проблем. Един чрез медиите, друг чрез познатите си. Няма значение. Така мисля аз. Може би се доближавам до catnadeen. newsm10

# 71 30 авг. 2006, 14:52 ч.

Мнения: 631

Изчетох цялата тема с голям интерес.
Странното е, че тук всичко изглежда перфектно написано и най - важното усетено, но в реалния живот и живота на "другите" хора нещата изглеждат по много различен начин.
Ще дам един пример :
Излизах на разходка с моето дете и с една майка - детенцето и здраво, палаво, контактно всичко беше нормално до момента в който ме видя да контактувам с "различно" детенце. Тогава тя започна да ме избягва и да не разрешава да докосвам детето и.
Реакцията и за мен лично е немислима, но разсъждавайки върху въпроса с интеграцията, разбрах че това е една нормална реакция на едно объркано общество. Възпитанието - нашето, на нашите деца и родители е много объркано и изопачено. В една друга тема бях казала, че децата са наши - на нашата държава, на нашето общество и за да видят хората (здравите) тези "различни" дечица ние трябва да им ги покажем. Трябва да има търпение и начин на излагане на проблема. Пак ще кажа за мен няма разделение аз приемам всички еднакво, но за обществото има и Вие сте тези, които трябва да покажат и другата страна на монетата.
Интеграцията на хората с увреждания в глобален и държавен аспект засега е толкова мъглява работа, че просто нямам думи. За да бъде налице равнопоставено включване, трябва да се поразместят много елементи в цялостната политика а именно : достъпна архитектурна среда, свободен достъп до информация, откриване на работни места, интегрирано образование и т.н.т. да не изреждам. Я се замислете кога ще стане това? Та ние инфраструктурно не сме готови да отворим ръце за "различното" от нас общество. Този процес ще трае с години и тайно се надявам нашите деца да знаят и да бъдат възпитавани в това, че тези които са с някакво заболяване не са по - малко деца от тях, че техните нужди са същите като на тях, че те просто са еднакви - деца и след това големи хора.
Надявам се да сте ме разбрали въпреки, че звуча изключително объркано.

# 72 6 септ. 2006, 15:13 ч.

Всички деца преди всичко са деца и след това да говорим за болни и здрави. Простаци на улицата колкото искате, какво им обръщате внимание или сте седнали да им се обяснявате? Какво било и как било, хайде сега какво беше по рождение, че лечение, пък къде и как бехме. Това е измет която не може да разбере нищо, ама разбира кога да си придърпа ухото като види недъга или инвалидната количка. Затова не им обръщайте внимание и си гледайте пътя нататък. Едни такива лелчици, с буклички и чейненца изцапани с червилце не са в състояние да ми развалят настроението. Обратно, може да ми досадят ако продължават да си навират блузките умирисани на нафталин и сто годишен одеколон в количката на детето. А, ще ме ядоса някоя мърша и няма да си удържа нервата и ще сложа на някоя хубавица в автобуса дъвка да си затвори зяпналата уста. Какво гледат, какво коментират, кой делят. Ако има възпалени хемароиди и в офиса и се приходи до 00, там ако се разчуе с музика, как да я отделим от здравите колеги на колектива? Първо да се оправи възпитанието на Х - поколениети, после на У, после на най-малките ще им влезе в главите, това което виждат като нормално. Извинявайте за дългото писмо, ама въобще не ми дреме, кой какво иска да интегрира.Това ми беше на душа, това си казах bouquet

# 73 12 ян. 2008, 00:39 ч.

сигурна съм ,че бъркам нещо но немога да намеря нищо за синдром на Маркус Гъм, синът ми е с такава диагноза. моля помогнете

# 74 12 ян. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 2 543

Здравей, дани 67!
Наистина не си писала, където трябва, но проверих за този синдром и намерих много информация на английски. Правилното му наименование е Синдром на Маркус Гън - Marcus Gunn Syndrome. За съжаление на български нищо не намирам. Ето няколко английски линка:

http://www.emedicine.com/oph/topic608.htm

http://www.childrenshospital.org/cfapps/research/data_admin/Site … 18sublevel17.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Marcus_Gunn_phenomenon

Успех!

Препоръчани теми

Хиперактивно дете на 20 месеца

Хидроцефалия

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: