Интеграция на хората с увреждания или защо делим децата на болни и здрави

volf, махнах противоречието.
Тоз мъж не е мой и така ще станат недоразумения.
Това е вокалът на БТР, който е хубав за гледане, ама е още по-хубав за слушане
Няма друг такъв глас.

Сега като ме четеш, ще си представяш накокошинено пиле, което не е далеч от истината.
Да си кажем направо, гледаш червеношийката и си представяш кокошка

Интеграцията много трудно ще навлезе в България! всеки ден я усещам интеграционната стъпка върху гърба си. Държавата ни е гнила и върху какво да стъпи тази интеграция?! Къде да интегрирам детето си? В кое училище? Във Варна - на пансион, добре, на 400 км. от Пловдив. И аз какво да правя там? Аз къде да се интегрирам, какво да работя за да издържам другите си деца, къде да живея във Варна и с какво да го плащам наема . Къде да преместя и децата си да учат във Варна, след като вече учат в Пловдив?! Кой да разделя и по-какъв начин за да не се къса нишката ни? В масово училище? Боже мили, в кое? Само разговорите с директорката и учителката за записването са по-кошмарни и от най-гадните посещения при социалните? Как и с какво право мога да накарам децата в училището да я приемат такава каквато е? Коя съм аз? Надуват ми главата с фрази от рода на: "Те ще и помагат". Кои те? Децата, които трябва да и слушат тракането на Брайловата машинка. Или ще и помогнат, ако и падне чантата на земята?! Колко бързо искаме да приемем европейски нрави на добро обшуване Кой на кого да помогне да се интегрира?! Ще помогне дете с друго заболяване на моето дете, ще помогне родител на друго"специално" дете на моето дете, ще помогна аз, защото знам какво значи да няма кой да ти помогне . Аз отдавна се интегрирах и вече мисля, че е по-добре ще бъда в нейната среда . Ами, не искам да бъда личен асистент, не искам този срочен договор, какво ще бъде ако е без срок?! Нима това не е унижение и потъпкването ни на елементарни човешки права: НЕ трябва да имаш фирма,  Не можеш да кандидатстваш за никакви кредити, Не можеш да излизаш в чужбина,       А какво може?         Не можем да се интегрираме толкова бързо, а времето си тече, а моето дете тази година ще бъде отложено защото още обмислям варианти за обучението и. И с малко, ама още малко надежда, че следващата година може да бъде малко по милостива в интеграционно отношение .                 

Прочетох само първите две страници, защото трябва да излизам, но да си кажа и аз мнението за прословутата интеграция.
Брат ми е със две сърдечни операции и сериозен сърдечен порок- цял живот съм обяснявала защо са му сини пръстите на ръцете и със странна форма,защо не може да тича и т.н,  до ден днешен слушам приказките на баба ми, че видите ли в тяхното семейство нямало такива неща и семейството на майка ми било виновно за това. Манталитет трудно се променя и хората винаги трудно ще приемат различното каквито и рекламни кампании да се направят. Всеки средно интелигентен човек знае какво е ДЦП, знае, че има хора с липса на зрение и слух. Само дето до преди 15 години държавата ги "интегрираше" като си събираше на групи, според проблемите им и обществото лесно забравяше, че съществуват, освен ако някой не е лично "засегнат".
Големият проблем според мен е достъпността, а такава няма. С детска количка няма от къде да минеш, камо ли с инвалидна например. Някой по-горе беше написал, че в страната която живее количките са навсякъде, ами тук просто няма как. В момента водя курс за деца с физически и леки умствени проблеми, ами като се развали ФАР-овския микробус, с който идват - не идват. Тръгваме да пием кафе понякога след курса, ами в центъра на Варна е трудно да се движим. И така, преди изобщо да използваме сложни думички като интеграция, трябва да помислим за това как "света на хората без здравословни проблеми" да е достъпен.

Ели в София също има училище за Слепи деца. Луи Брайл. На 100 години е и има страхотна директорка. Да не говорим, че тук има и редови училища, които биха приели да обучават сляпо дете. Не са много, но има и го правят много добре. Пътя е труден наистина. Ще говоря с 28 училище. Много късно разбирам, че търсите училище за детето си. Всъщност децата си. но ще звънна днес да питам как стоят нещата в 28. Ще опитам и за Луи Брайл. Пиши ми на лични повече подробности за детето.

Тази жена е един нещастен човек - тя има само своята истина.....горката....сигурна съм, че няма деца. Иначе щеше да знае, че нито едно дете не е наказание....нито едно. Тя не може да намери утеха дори във вярата.....защото със сигурност не вярва в нищо. Вярата е в сърцето...не в заучените фрази.

Пък и явно е доста добре осведомена по въпросите свързани с .... греховете.

моля не ме бийте - но аз вървам, че това което не свърша на този свят и това, което не успея да понеса и отхвърля - по някакъв начин ще го поемат децата ми
вярвам, че кармата си е карма ама освен, ч(е следващия път пак ще трябва да държа невзетите изпити, вярвам, че те се онаследяват от децата ми, техните деца и т.н.
затова вярвам в "кръвта вода не става"
просто вярвам, че моята съдба е резултат от моята карма + кармата на моя род от поколения насам...
и също така вярвам, че най-тежките изпитания се понасят от най-силните духом - и когато има страдание в едно семейство - то нве  ебез причина  - ние просто не я знаем, както и не е безцелно и не е без отплата
няма ненаказано зло и няма безцелна болка и страдание - всичко си има цел и цена...
Просто исках да споделя, че жената може да не се е изразила добре - защото вярвам, че моята болка може да е резултат но моята карма, но и резултат на нечия "слабост" в рода ми, но също така вярвам, че ако има някакъв проблем - то той се понася от най-силните - в случая напр. моето дете и мен

надявам се да ме разберете и никой да не го нарани моята вяра - тя си е моя и я споделям просто защото може оная жена да не е знаела как да изкаже идеите си, а не че е вярвала, че едно дете страда заради родителите си

п.п. КВО ЗНАЧИ ДА НЕ НАТОВАРВАМЕ ДЪРЖАВАТА???????? виж това вече е простащина и ако наистина е казала точно това, а не е имала нещо друго в предвид - е нейните деца ще има да изплащат нейните грехове и помисли

Скоро майка ми ми даде да чета "защо боледуват децата" - погледнато от християнска гледна точка. Много е дълго, но обещавам да попрепиша части от него и да ги пусна тука ( с кавички, разбора се).

catnadeen , не мисля, че думите на онази жена могат изобщо да бъдат приравнени с твоите идеи. Ти вярваш в това което говориш.....тя цитира заучени фрази от разните завети.....Без да ги разбира, и без да вярва искрено в каквото и да е. За мен....макар и атеистка, истинската вяра това е състрадание и милосърдие.....в нейните думи няма и капка от тези две неща. Това за мен е просто една нещастна и объркана жена....която има нужда от изява. И затова цитира готови фрази в национален ефир и си мисли, че е оригинална....дори може би взети не от Библията, а дочути в някой сериал......Не мисля, че си струва дори да ни става неприятно.

Аз също съм за интеграцията, започвайки от хората около нас. Вярно е, че е много по-бавно и при всяка смяна на средата се започва отново. Но... В крайна сметка живота на всеки човек е борба.
А и помислете - нека всеки според възможностите си и разбиранията си се бори с този толкова тежък проблем. Един чрез медиите, друг чрез познатите си. Няма значение. Така мисля аз. Може би се доближавам до catnadeen.

Изчетох цялата тема с голям интерес.
Странното е, че тук всичко изглежда перфектно написано и най - важното усетено, но в реалния живот и живота на "другите" хора нещата изглеждат по много различен начин.
Ще дам един пример :
Излизах на разходка с моето дете и  с една майка - детенцето и здраво, палаво, контактно всичко беше нормално до момента в който ме видя да контактувам с "различно" детенце. Тогава тя започна да ме избягва и да не разрешава да докосвам детето и.
Реакцията и за мен лично е немислима, но разсъждавайки върху въпроса с интеграцията, разбрах че това е една нормална реакция на едно объркано общество. Възпитанието - нашето, на нашите деца и родители е много объркано и изопачено. В една друга  тема бях казала, че децата са наши - на нашата държава, на нашето общество и за да видят хората (здравите) тези "различни" дечица ние трябва да им ги покажем. Трябва да има търпение и начин на излагане на проблема. Пак ще кажа за мен няма разделение аз приемам всички еднакво, но за обществото има и Вие сте тези, които трябва да покажат и другата страна на монетата.
Интеграцията на хората с увреждания в глобален и държавен аспект засега е толкова мъглява работа, че просто нямам думи. За да бъде налице равнопоставено включване, трябва да се поразместят много елементи в цялостната политика а именно : достъпна архитектурна среда, свободен достъп до информация, откриване на работни места, интегрирано образование и т.н.т. да не изреждам. Я се замислете кога ще стане това? Та ние инфраструктурно не сме готови да отворим ръце за "различното" от нас общество. Този процес ще трае с години и тайно се надявам нашите деца да знаят и да бъдат възпитавани  в това, че тези които са с някакво заболяване не са по - малко деца от тях, че техните нужди са същите като на тях, че те просто са еднакви - деца и след това големи хора.
Надявам се да сте ме разбрали въпреки, че звуча изключително объркано.

Здравей, дани 67!
Наистина не си писала, където трябва, но проверих за този синдром и намерих много информация на английски. Правилното му наименование е Синдром на Маркус Гън - Marcus Gunn Syndrome. За съжаление на български нищо не намирам. Ето няколко английски линка:

http://www.emedicine.com/oph/topic608.htm

http://www.childrenshospital.org/cfapps/research/data_admin/Site … 18sublevel17.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Marcus_Gunn_phenomenon

Успех!