Развитие на 18м. притеснения

Нищо притеснително не виждам аз.  Децата са на моменти и също имат настроения.

Честно казано и аз не виждам. Плюс, че съм съгласна с мъжа ти, че на детето може да му е писнало да имитира животни всеки ден. Вече порасва, интересите се променят и не е забавно постоянно да прави мяу и бау. Опитай да не се вглеждаш чак толкова.

Никакво място за притеснения нямаш, абсолютно нормално се развива детето ти. Не може винаги да повтаря и казва това, което я питаш, омръзва им. Раздразнителна е от зъбките.

На 18 месеца сигурно единици са децата с изчистена реч. След като бъбри нещо, знае някакви думи, казва ги, има зрителен контакт, комуникира с вас и децата, всичко би трябвало да е наред. Все пак имайте предвид, че детето е личност със своите настроения, емоционално незряла още, и невинаги прави това, което очаквате или искате от него.

Благодаря ви за отговорите, аз също си помислих, че пораства и няма как цял живот да продължи да имитира животни, може би е загубила интерес и се фокусира върху нещо ново... речта ме притеснява, знам, че на 18м. има деца, които вече правят изречения, аз не съм ги виждала, но съм чувала... не съм амбициозна майка, в моите очи е такова бебе, че би ми било някак неестествено да водя разговори с някой на 18м.... но знам ли, май още няма да я мъча с логопеди. От таблиците за развитие е достигнала всичко освен това да си служи смислено с 20 думи, странно е, че информацията навсякъде е различна, на места пише, че детето на 18м. трябва да може да казва 6 думи, другаде 20, някъде 60 съм чела даже... къде е истината. Чудя се нашите родители дали са имали такива таблици, книги т.н и да са следели всичко... охх все притеснения

Стува ми се, че прекалено много се втренчваш и прекалено много изискваш от детето си. Остави го да следва своя ритъм, всяко дете е отделна личност, няма как всички да са като излезли от матрица и изпълняващи команди като роботи.
Нищо му няма на детето, просто расте и минава през различни етапи, с различни интереси и различни настроения.

На 18 месеца да прави изречения е по-скоро изключение. Моят син на 2 години казваше само "ъхъ-ъхъ", какво остава за думи, че и за изречения.

Същата работа. И на 3 имаше още много какво да се желае откъм говор.
То пък това с животинките да го правиш всеки ден е толкова отегчително. Всички деца се научават как правят котето и кравата и без всекидневни тренировки.

Не ми се мисли като стане ученик какво ще изискваш от това дете. От сега всеки ден е на изпит, при провал го заплашва логопед... пък тогава не знам... Ставаш свръх амбициозна майка, кошмар за всяко детство.

Тези крайни заключения са много излишни, но благодаря за споделеното мнение.

Моето дете е на 19 месеца и не говори. Казва все още мама, тата, кака (котка). Знае бау бау и па па. До скоро имитираше разни кокошки, крави и т.н, но рязко спря. Отдадох го на това, че и е писнало вече. Иначе разбира, иска си неща, играе, контактна е.
За разлика от нея, приятелско момиченце още на 1 година правеше изречения от сорта на Дай вода. На 2 години говореше яко, като голям човек. На база на това очаквах, че и моята дъщеря ще говори така на тази възраст, но е далеч. Обаче пък всички наши познати наборчета също не говорят още и хич не съм притеснена. Очевидно децата са различни.
Не виждам повод за притеснение при вас

Струва ми се, че тези заключения са по-скоро верни. Само не  съм сигурна дали "амбициозна" е точната дума или "притеснена". Което и да е, навлизаш в крайности, които вредят на теб, а скоро ще започнат да вредят и на детето, ако не се справиш с тях. Това не е опит за заяждане, а опит да ти кажа да спреш да се тревожиш толкова и да се радваш на детето си. Не искаш след 20 години да се обърнеш назад и да си кажеш "Боже, с какви тъпотии съм си късала нервите и губила времето!"

Като беше на 18 месеца синът ми говореше с обстоятелствени изречения от 4-5-6 думи, доста изчистено и разбираемо дори за хора, които не го познават. Ама растеше с три жени (мен, кака си и баба си) дето непрекъснато нещо говорят и твърде рано започна да развива реч. Единственото, което съм правила е, когато при опит за нова дума да застана лице в лице с него и да я повторим няколко пъти, докато постигнем максимално изчистено за възрастта казване. Но, има и още един фактор - беше захранен на 4 месеца и постепенно на 8 месеца имаше 3 заместени хранения без пасирани храни (мачках с пресата за картофи), а на годината някъде започна да отказва да му се мачка храната и месото само го разкъсвах на конци и дъвчеше на венците си. Едно от условията за развитие на говорния апарат е детето да е на твърда храна. Ако детето до годината е било само на мляко и пасирано няма как да очаквате говорни чудеса. Но пък никога не е проявявал интерес да повтаря как правят животните, да дава здрасти, чао, да показва колко голям ще стане и т.н. Още нещо - в този период фокусът беше върху кака му, която имаше драстично изоставане в развитието си и грижите бяха повече за нейното развитие.
Кучешките зъби най-много мъчат децата и е нормално детето ви да не е в настроение. Предложете нещо ново, не се фиксирайте върху старите неща, нормално е в един момент да ги израсне и да спре да ги прави. Детето ви не е маймунче. Нормално са и засиленото слюноотделяне, и биберонът, той успокоява. Ако минете на етап да общувате с детето като с голямо и то ще дръпне напред в говора. Колкото и да ни е мил бебешкият говор, повтарянето му от страна на възрастните не е полезно. За да развива говор детето има нужда да слуша правилна реч. Не е нужно назидателно поправяне, може да е по-скоро игра - радост от новата дума, която Вие повтаряте правилно и предизвиквате детето да я повтори, бурна радост и възхищение при успех дори и частичен... Вашата реакция е водеща в този момент за детето Ви. Имайте предвид, че най-много три-четири повторения и ще ви откаже. Най-големият стимул за развитие на речта е осъзнаването на факта до колко речта помага да те разберат, т.е ролята й в общуването. И нека около детето да звучи само един език. Спрете всичко на английски. Двуезичието забавя проговарянето и на двата езика.

Моите деца (и четирите) проговориха между 1,5 г. и 2,5 г. Всяко дете беше съвсем различно в това отношение, но разбираемо с изречения определено започнаха след 2 г.
Не съм ги карала да посочват, повтарят. Говорех им като на големи хора. Разказва им какво правя в момента, какво се случва наоколо и т.н. До 3 г. всички вече имаха напълно развит говор.