Проблеми и последствия при живот с психично болен

  • 9 669
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 294
bim_bam  и там не намирам информация какви специалисти ще присъстват на конгреса и какви теми ще бъдат обсъждани! Единственото ,за което се споменава е среща между пациенти!

  Да, така е Вени.
  В Панаира нищо не знаят повече, просто залата им била заета за този период и това е.
  Аз по служебен път ще пробвам да разбера още нещо за конгреса и ако се докопам до друго инфо ще пиша.

  volf, в настроение, както винаги   bouquet

# 31
  • Враца
  • Мнения: 924

        BG dreamer ,здравей!
Учудвам се на смелоста ти и самоотвержената подкрепа която оказваш.Но не тя , а май-ти си се изолирала от познати и приятели.Света не се върти около твоята приятелка.Хубаво е че се грижиш за нея, но помисли и за себе си.Както казваш едва на 27 г си.Внимателно следя статията ти.Но не можах да разбера нещо.Казваш ,че е занемарила следването си,в първия пост. а в следващ , че умствено е зациклила около 10 годишнината си.Не мисля , че това което казваш , е възможно.10 годишна и да следва..Извинявай ако съм те засегнала ,но моля те проясни ми го това.

# 32
  • Мнения: 247
Здравей Margi_vr,

Разбирам, че е малко трудно да се проумее това, но ето фактите:
Моята приятелка има невероятна краткосрочна, почти фотографска памет. Тя е способна като прочете нещо след това да го възпроизведе с точките и запетайките, без дори да проумее какво пише в текста. Тя в рамките на 1-2 дена минаваше конспект от 50-60 въпроса и след това може да изрецитира всичко. Понеже е доста зле с говора (даже ние у дома понякога трудно и разбираме) повечето преподаватели (както в училище, така и в университета) гледат какво е написала (понеже на устен нищо не и се разбира) и и пишат някаква оценка. Там, където са необходими сметки (от съжаление или просто за да ми/им се махне от главата) аз и нейни колежки и правехме (обикновенно) курсовите работи. А и явно преподавателите в университета в който учи не си дават много зор - нали си взимат 500-те лева на година - какво им пука! Аз ако съм трудно бих и писала повече от (слаб) 2!
Иначе, ако искаш ми вярвай, но тя незнае колко килограма има в един тон, както и колко сантиметра има в един метър и т.н.

# 33
  • Мнения: 1 588
А тя на колко години е?

# 34
# 35
  • Мнения: 1 588
Ще ти кажа как ми изглеждат нещата отстрани... Не мога да не отбележа, че ситуацията ти е доста странна. Имаш връзка с мъж, който е поне 20 години по-голям от теб, той заминал за чужбина и ти е прехвърлил грижите и отговорностите за 25 годишната си дъщеря, която е психично болна и то не от вчера. Надявам се поне, че баща й я издържа, а не е натоварил теб и с това...

Ти сигурно си чудесен човек, иначе не би се нагърбила така с отговорности и задължения, които не са твои... Може би и той да е чудесен човек от твоята гледна точка, но аз лично не го разбирам...

Ако дъщеря ти беше на твоя хал, ти какво щеше да си мислиш и какво щеше да й препоръчаш?

# 36
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мен въобще не ми харесва нищо в историята
ще се въздържа да давам повече мнения - лесно е да се възхищавам от куражга ти, но не мисля, че цялата ситуация е правилно - независимо от ползата за приятелката ти ....
има човещина и човещина, но трябва да има границзи - защото ако ги престъпиш - от един психично болен можеш да получиш двама....

да не говорим, че всичко е някак нереалистично - но ще задържа своите съмнения с надеждата, че просто този гаден живот ме е направил черногледа и недоверчива

желаяу ти късмет - казах ясно своята гледна точка с риск много от моите добри познати тук дори да се разочароват от мен и мнението ми, дори дза ме обвинят в жестокост и дискриминация.... но пак казвам - има нещо, които човек не може, а може би и не бива да променя!
и пак помисли над ролята на таткото... и къде и как виждаш своя живот с него и дъщеря му... и ако решиш да имаш свое дете -първо - какъв е риска да онаследи нещо, и второ - при тези обстоятелства - имаш ли шанс за такова?

# 37
  • Мнения: 212
   Здравей BG_dreamer, възхищавам се на алтруизма ти!
   Как обаче за 25 години на бащата не му е направило впечатление че нещо в поведението на дъщеря му не е на ред и се е наложило ти тепърва да му съобщаваш ?!
   Ще ми се да ти кажа да помислиш за себе си, но е ясно че ти си избрала да помагаш на приятелката си и няма да се предадеш лесно, въпреки че тя не ти отвръща с обич от която  да черпиш сили да се бориш. Може би се страхуваш, че ако я изоставиш, състоянието и ще се влоши. И все пак, не си ли мислила за свои деца ?
   Успех в нелеката задача, която си поела!!!

Общи условия

Активация на акаунт