Обзалагам се, че Санджар ще бъде тежко ранен от някой. Наре ще се опита да замине с дъщеря им и ще разбере в последния момент, че Санджар е тежко ранен и ще се върне, а след това предполагам, че ще се сближат много. В почти всички сериали, когато някой от двамата се отдръпне, използват този прийом, за да ги сближат. Дано не се окажа прав и избягат от това клише, но според мен ще стане баш така...
- Публикувана: 24 май 2020, 10:48 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 15:08 ч.
Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 397
Добро утро!
На бодра глава изгледах пак фрагмана 🙂 Благодаря за превода 💐 Музиката хич не е мойта, съжалявам. За мен няма нещо изненадващо, отношенията са каквито бяха преди прекъсването. Единствено ми е любопитно Наре дали вече ще се светне след репликата на Гедиз за неговите чувства и най-после да прогледне, да види нещо извън собствените си преживявания, все пак нали и е най-добър приятел 😏
Това, което си повтарям е това дрезгаво Наре на Санджар, когато я настигна и хвана за лакътя 😍☺️😚💘
На бодра глава изгледах пак фрагмана 🙂 Благодаря за превода 💐 Музиката хич не е мойта, съжалявам. За мен няма нещо изненадващо, отношенията са каквито бяха преди прекъсването. Единствено ми е любопитно Наре дали вече ще се светне след репликата на Гедиз за неговите чувства и най-после да прогледне, да види нещо извън собствените си преживявания, все пак нали и е най-добър приятел 😏
Това, което си повтарям е това дрезгаво Наре на Санджар, когато я настигна и хвана за лакътя 😍☺️😚💘
Здравейте и добро утро момичета и момче.
В трейлъра към очаквания епизод 16, Санджар догонвайки Наре, казва само Наре.
Санджар руши хижата - дано в края на историята там построят новия си дом с Наре.
Мечти...
Очаквам с нетърпение и озета.
cukur, и аз се надявам да няма клишета. Поне към момента не виждам такива.
Успешен вторник на всички.
Разиграха се и асистентите - какво ли ще ни донесат днес???
Здравейте,
Подразбирам, че продължават с "бягането" на Наре, с лишаването/наказанието/ на Санджар от Мелек.
Преди години, защото Санджар не е повярвал, сега, защото Санджар е забременил Менекшето.
Здраве на актьорите и на целия екип, защото работят и рискуват в тези трудни времена.
Момичета,
Приятен ден.
Подразбирам, че продължават с "бягането" на Наре, с лишаването/наказанието/ на Санджар от Мелек.
Преди години, защото Санджар не е повярвал, сега, защото Санджар е забременил Менекшето.
Здраве на актьорите и на целия екип, защото работят и рискуват в тези трудни времена.
Момичета,
Приятен ден.
https://www.youtube.com/watch?v=wIW7CW4YmiE
Трейлърът към еп.16 вече е гледан над 1 милион пъти за по-малко от 11 часа.
Това е акаунта на сериала ни в youtube.
Отделно са гледанията в акаунта на продуцентската компания NGM - ето линк: https://www.youtube.com/watch?v=_00aftpJZJk
Отделно са и гледанията в канала на Стар тв: https://www.youtube.com/watch?v=gDvqxkHTzKg
Днес е и световен ден на приятелството.
Благодаря, че ви има!!!
Добро утро момичета.
Усмихнат и слънчев ден.
Бъдете здрави.
В деня на приятелството искам да ви благодаря, че ви имам в моя живот. Обичам ви.
Тази сутрин съм доста песимистично настроена.
Да ви кажа, започвам да се съмнявам в приятелството на Гедиз. Не му вярвам.
Не вярвам и на Мюге. Тя е способна в името на любовта си към Акън да мине в другия лагер. Дано не съм права.
Не вярвам и на Наре и в голямата любов, която е изпитвала към Санджер. Не можеш да обвиняваш друг за грешките, които ти си направил.
Не вярвам и че бебето на Течменужката е на Санджер.
Не вярвам и в майчината любов на Халисе анъм.
Стига с лошото ми настроение и мисли.
Хубав ден на всички.
Усмихнат и слънчев ден.
Бъдете здрави.
В деня на приятелството искам да ви благодаря, че ви имам в моя живот. Обичам ви.
Тази сутрин съм доста песимистично настроена.
Да ви кажа, започвам да се съмнявам в приятелството на Гедиз. Не му вярвам.
Не вярвам и на Мюге. Тя е способна в името на любовта си към Акън да мине в другия лагер. Дано не съм права.
Не вярвам и на Наре и в голямата любов, която е изпитвала към Санджер. Не можеш да обвиняваш друг за грешките, които ти си направил.
Не вярвам и че бебето на Течменужката е на Санджер.
Не вярвам и в майчината любов на Халисе анъм.
Стига с лошото ми настроение и мисли.
Хубав ден на всички.
Привет, мили дами! В денят на приятелството да се приобщя към Вас! Гледам сериала от скоро и силно се впечатлих от актьора Енгин Акюрек- признавам си досега не го бях гледала.В момента се наслаждавам и на другите му образи. Наистина магнетичен актьор. Попълних анкетата на студентите –изследователи-има я вече и на английски език. За трейлъра: смятам, че с него се загатва за голям прелом в отношенията между ГГ/Санджар и Наре/. Наре ще разбере за любовта на Гидиз и очаквам истинска битка между родителите за дъщеря им. Наре с Гидиз срещу Санджар и съпруга/за съжаление/. Няколко грешки направи Санджар , които за мен са непростими. Не чу въобще какво му говореше Каврук и много сгреши. Спирам до тук, че много стана. Надявам се, че ще ме приемете сред Вас.
В деня на приятелството...
Скрит текст:
Като че ли, никой не е застрахован от грешки, поради различни причини.Не чу въобще какво му говореше Каврук и много сгреши.
Каврук също върви към такава грешка, Наре и тя не е застрахована, предполагам.
Мама и тате да се разделят като не се търпят, но е важно детето да не чувства липсата на двамата.
zagj, привет!
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/home … /2423765807921356
Момичета, ето 13-я анализ от Навид Шахзад - превод Light:
Завръщане у дома (част 1)
Навид Шахзад
Една от най-важните теми, които непрекъснато се разглеждат в „Дъщерята на посланика“, е понятието "дом " или "Родина". Гърците имат натрапчивата дума "Nostos", която означава завръщане у дома. Предвид неотдавнашните политически последици от прииждането на бежанци и принудителните миграции, които светът наблюдава напоследък, можем да кажем, че двойният проблем на "дом" и "бездомност" е сред най-важните проблеми на 21-ви век. За повечето от нас думата "дом" се превежда като идеализирано място, което съществува преди всичко в нашето въображение като място на изгубено детство, семейство и най-вече на нашата идентичност.
Всъщност връщането у дома никога не е така, както мислим, поради простата причина, че като се отдалечаваме от миналото си, спомените ни започват бавно да се разпадат. Ставайки селективни в това, което избираме да помним или да забравим, ние оцветяваме миналото си в палитри по наш избор. За едно дете без корени като Наре, Санджар е олицетворение на дома, за който е мечтала през целия си живот. Всяка година в продължение на няколко дни тя се прибира вкъщи и всеки път той й отговаря, вливайки в живота й проста радост, надежда и неизмерима любов. В свят, който удобно намира извинение на краткосрочните взаимоотношения, както Наре, така и Санджар са представени като все по-рядък вид влюбени, чиито сърца имат място само един за друг. Ето от това са направени легендите!
Забележителният метафизичен поет от 17-ти век Джон Дон в поемата си "Сбогуване, забраняващо скръбта" сравнява любовта с работата на пергел, когато говори за съпругата си Анна. Всеки път, когато пътувал (което се случвало доста често), съпругата му оставала у дома като неподвижен крак на пергел - колкото повече се отдалечавал , толкова повече другият крак се наклонявал към него. Пергелът ставал цял, само когато скитащият крак най-накрая се прибирал вкъщи, след като завърши обиколката. Сравнението би могло да бъде написано за Санджар и Наре, но в обратен ред, тъй като именно Наре пътува, а Санджар остава в средата на кръга като фиксирана точка. В тази съдбовна година, когато навършва осемнадесет години, Наре планира най-накрая да се върне у „дома“ при човек, който тя вярва, че ще я обича вечно, обещавайки му тялото и душата си и отчаяно желае, както казва поетът Джерико Браун, "да позеленее от надежда".
Но съдбата има други планове за момичето, което мечтае за вечна пролет. В рязък контраст с честността на Санджар и присъщото му благородство на характера, Акън превръща сънищата на Наре в кошмар, изострен от скандалното поведение на баща й. Отчаяното ранено момиче тича в единственото сигурно убежище, което познава, само за да бъде разочаровано, брутално изгонено и доведено до самоубийство.
Като зрители трябва да погледнем по-далеч от непосредственото и очевидно действие, което се разгръща през всичките 15 епизода, които бяха излъчени в ефир. Трябва, като проницателни зрители, да отбележим, че Наре непрекъснато се свързва с птица и полет, докато референтните точки на Санджар са плодородието, земята и растежа. Заличавайки изрязаните имена на дървото, Наре изпраща съобщение от съкрушеното си сърце на Санджар под формата на самотна птица, която каца на балкона в нощта, когато той консумира своя брак с Менекше. Когато скръбният Санджар излиза от брачната стая, птицата тихо отлита, сякаш го укорява, че е предал любовта си. Като много успешен бизнесмен, Санджар предпочита да работи със земята, която е отгледала семейството му в продължение на много поколения Ефе. Така че в известен смисъл двамата принадлежат към противоположните елементи - Наре към въздуха, а Санджар към земята. Останалите два елемента на огъня и водата могат да бъдат приписани на Санджар и Наре съответно, тъй като той изгаря себе си и всеки, който е свързан с миналото му, в същото време, въпреки нейната собствена трагедия, Наре е единствената, който може да угаси огъня.
Освен тези елементарни характеристики, можем да видим, че разказът засилва още една връзка между двамата влюбени - връзката между птицата и маслиновото дърво. Едно от най-древните известни култивирани дървета в света, маслината се предполага, че е дарена на гърците от богинята Атина, което поражда много легенди и истории, свързани с нейното масло и използване в средиземноморските култури. В Стария Завет гълъбът лети до Ной и ковчега с маслинова клонка в човката, означаваща "надежда" и сигнализираща, че Земята е близо и опустошителното наводнение приключва. През годините и в различните религии маслиновото дърво също се свързва с плодородие, сила, мъдрост и чистота. Общоприетото вярване стига дори до факта, че на чепатият ствол на дървото се приписва протеста срещу използването му за създаване на кръста, на който е бил разпнат пророк Исус!
Силно препоръчаното от пророка Мохамед (мир на праха му) масло от самия плод се счита за свещено и се използва в няколко религии за кръщение и изцеление, докато венците, направени от клоните му, увенчават победителите. С история като тази е важно, че предците на Санджар култивират горички от дървото, чиито клони често символизират изобилие, слава и мир. Маслината е бавно растящо, издръжливо дърво, което живее до дълбока старост, изискващо търпение и грижа, преди да донесе желаните плодове. За сина на земевладелеца, животът в маслинова горичка и в най-добрите времена е била трудна борба със сухата, неподатлива земя. Събирането на плодове е била друга трудна задача, тъй като плодовете са перфектно брани на ръка, за да се предотврати появата на натъртвания, които разрушават качеството на плодовете.
Следователно, Санджар е възнаграден за изтощителния си труд със земята и дърветата, за които се грижи в свят, който макар и щедър по отношение на реколтата, предлага ограничен опит по отношение на самия живот. За младия Санджар оцеляването е единственият приоритет в детството му. Когато се сблъсква с Наре, принадлежаща към свят, различен от неговия, той несъзнателно се стреми да я третира като богиня, докато тялото й става храм, но не за желание, а за поклонение. Първичен човек, който спазва ритуалите на молитвата и практикува строг морален кодекс, той открива, че е излязъл напълно от своите води, когато се оказва, че богинята му има глинени крака. Затова не е изненадващо, че когато наранената Наре идва при него в търсене на убежище от бурята, която е преживяла, той е напълно неподготвен за тази ситуация. Защо на Санджар му е толкова трудно да повярва на Наре? Когато Светият храм на тялото й е в очевидно отчаяние, защо затваря ушите си за покъртителните й молби за състрадание и разбиране? Защо собствената му болка и предателство превъзхождат страданието на Наре? Само една дървена врата разделя двамата, но тя има целия ефект на бетонна стена.
Горещата изгаряща ярост, която кипи във вътрешността на Санджар, затваря кратката възможност за обединение, утеха и изцеление, която тъжно се изплъзва като сълзи, които текат по бузите им. Като две ранени деца, изгубени в тъмнината и викащи за помощ, и двамата се грижат сами за раните си. Наре избира смъртта, за да си спести повечето болка, докато Санджар е осъден да умира малко по малко всеки ден до края на живота си. Обяснението за поведението му може отчасти да се дължи на собствената несигурност на Санджар, тъй като той не може да повярва, че трудният му живот може внезапно да стане толкова прекрасен. Как може дете на късмета, която се радва на богатство, по-добро училище, привилегии, статут и завиден живот, да обича бедняка, който няма средства да плати за чаша чай, да не говорим за пръстен!
Това постоянно съмнение, породено от вродена ревност към други, може би по-подходящи партньори, измъчва Санджар. Собствената му липса на вяра в късмета си и високите очаквания, които той подхранва за любовта и верността, поставят горчивата основа за тяхната раздяла. Това, което е трябвало да бъде най-щастливата им нощ, се превръща в кошмар и за двамата. Травматизираната Наре остава да умре при мистериозни обстоятелства, докато Санджар става жертва на собствените си демони. Всичко се променя в онази съдбовна нощ, когато Наре става на 18 и планира да избяга с любимия си. За съжаление, връщането у дома за втори път не се различава от първия. Подобно на жестокия зимен студ, който опустошава всичко живо по пътя си, всичко изглежда се е променило. Момчето без пукната пара, което е обичала и за което се е омъжила, сега е собственик на най-красивото имение в Милас, много уважаван член на Общността и женен за друга жена.
Що се отнася до това, защо Наре чака Санджар да се ожени за Менекше, преди да прекъсне сватбените тържества, няма просто обяснение тук. Макар да е вярно, че тя иска Мелек да е в спокойна домашна среда с баща си, който да замести липсата на майка й, когато законът ще я настигне, но това, че тя позволява на церемонията да продължи, когато една дума би била достатъчна, за да развали всичко, ни оставя малко озадачени, особено щом тя се изправя срещу него, след като той се ожени.
В крайна сметка тя също е станала законна съпруга на Санджар в очите на Бога и двама свидетели, изпълняващи предписанията, определени от тяхната вяра. Това, че този брак не е регистриран и следователно е незаконен, остава спорно, но Мелек не е нито незаконно дете, нито извънбрачно дете, както подигравателно го нарича Халисе. Това би било непоносима обида за малко момиче, което никой родител никога не би допуснал. Със сърце в устата, замаяна от умора, емоционално изцедена и опустошена, защо тя става свидетел как собственият й съпруг приема друга жена вместо нея? За част от секундата Санджар се колебае, преживявайки отново болката от безплодните, самотни години на мъчителен копнеж и безсънното очакване, които е преживял.
След девет години на мълчание, убеден в това, че Наре никога няма да се върне и че животът трябва да продължи, той отстъпва на желанията на сприхавата си и доминираща майка, само за да се сблъска със сценарий, който никой не би могъл да предвиди! Така че тази първа среща неизбежно ще бъде експлозивна и годините на насъбран гняв, желание, облекчение и съжаление на Санджар ще намерят готов изход. Неговата "мъчителка" предизвикателно стои пред него с хубавичко русокосо дете, изглеждайки още по-красива, отколкото той я помни, новата му младоженка седи със сълзи в очите в брачната стая, майка му страда от хипертония, гостите са втрещени, сватбата е съсипана! Нищо чудно, че отчаяният младоженец тича към светилището на дядо си, за да попита " Какво да правя?’
Това наистина е една от най-странните, най-непредсказуемите ситуации, в които някой може да се окаже. Наре, макар и в същото отчаяние, крие вълнението си под измамно спокоен външен вид, молейки Санджар да приеме дъщеря си.
Шокът е катастрофален, както е предвидим и резултатът. Признанието на Наре е като земетресение, което разкъсва земята под краката им, разтърсва могъщата планината, докато тя не започва да се руши със силата на свлачища и каменопад, образувайки огромни пукнатини, дълбоки клисури и стръмни каньони.
Светът на Санджар отново е разбит!
/следва продължение/
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-the-actor/home … /2423765807921356
Момичета, ето 13-я анализ от Навид Шахзад - превод Light:
Завръщане у дома (част 1)
Навид Шахзад
Скрит текст:
Една от най-важните теми, които непрекъснато се разглеждат в „Дъщерята на посланика“, е понятието "дом " или "Родина". Гърците имат натрапчивата дума "Nostos", която означава завръщане у дома. Предвид неотдавнашните политически последици от прииждането на бежанци и принудителните миграции, които светът наблюдава напоследък, можем да кажем, че двойният проблем на "дом" и "бездомност" е сред най-важните проблеми на 21-ви век. За повечето от нас думата "дом" се превежда като идеализирано място, което съществува преди всичко в нашето въображение като място на изгубено детство, семейство и най-вече на нашата идентичност.
Всъщност връщането у дома никога не е така, както мислим, поради простата причина, че като се отдалечаваме от миналото си, спомените ни започват бавно да се разпадат. Ставайки селективни в това, което избираме да помним или да забравим, ние оцветяваме миналото си в палитри по наш избор. За едно дете без корени като Наре, Санджар е олицетворение на дома, за който е мечтала през целия си живот. Всяка година в продължение на няколко дни тя се прибира вкъщи и всеки път той й отговаря, вливайки в живота й проста радост, надежда и неизмерима любов. В свят, който удобно намира извинение на краткосрочните взаимоотношения, както Наре, така и Санджар са представени като все по-рядък вид влюбени, чиито сърца имат място само един за друг. Ето от това са направени легендите!
Забележителният метафизичен поет от 17-ти век Джон Дон в поемата си "Сбогуване, забраняващо скръбта" сравнява любовта с работата на пергел, когато говори за съпругата си Анна. Всеки път, когато пътувал (което се случвало доста често), съпругата му оставала у дома като неподвижен крак на пергел - колкото повече се отдалечавал , толкова повече другият крак се наклонявал към него. Пергелът ставал цял, само когато скитащият крак най-накрая се прибирал вкъщи, след като завърши обиколката. Сравнението би могло да бъде написано за Санджар и Наре, но в обратен ред, тъй като именно Наре пътува, а Санджар остава в средата на кръга като фиксирана точка. В тази съдбовна година, когато навършва осемнадесет години, Наре планира най-накрая да се върне у „дома“ при човек, който тя вярва, че ще я обича вечно, обещавайки му тялото и душата си и отчаяно желае, както казва поетът Джерико Браун, "да позеленее от надежда".
Но съдбата има други планове за момичето, което мечтае за вечна пролет. В рязък контраст с честността на Санджар и присъщото му благородство на характера, Акън превръща сънищата на Наре в кошмар, изострен от скандалното поведение на баща й. Отчаяното ранено момиче тича в единственото сигурно убежище, което познава, само за да бъде разочаровано, брутално изгонено и доведено до самоубийство.
Като зрители трябва да погледнем по-далеч от непосредственото и очевидно действие, което се разгръща през всичките 15 епизода, които бяха излъчени в ефир. Трябва, като проницателни зрители, да отбележим, че Наре непрекъснато се свързва с птица и полет, докато референтните точки на Санджар са плодородието, земята и растежа. Заличавайки изрязаните имена на дървото, Наре изпраща съобщение от съкрушеното си сърце на Санджар под формата на самотна птица, която каца на балкона в нощта, когато той консумира своя брак с Менекше. Когато скръбният Санджар излиза от брачната стая, птицата тихо отлита, сякаш го укорява, че е предал любовта си. Като много успешен бизнесмен, Санджар предпочита да работи със земята, която е отгледала семейството му в продължение на много поколения Ефе. Така че в известен смисъл двамата принадлежат към противоположните елементи - Наре към въздуха, а Санджар към земята. Останалите два елемента на огъня и водата могат да бъдат приписани на Санджар и Наре съответно, тъй като той изгаря себе си и всеки, който е свързан с миналото му, в същото време, въпреки нейната собствена трагедия, Наре е единствената, който може да угаси огъня.
Освен тези елементарни характеристики, можем да видим, че разказът засилва още една връзка между двамата влюбени - връзката между птицата и маслиновото дърво. Едно от най-древните известни култивирани дървета в света, маслината се предполага, че е дарена на гърците от богинята Атина, което поражда много легенди и истории, свързани с нейното масло и използване в средиземноморските култури. В Стария Завет гълъбът лети до Ной и ковчега с маслинова клонка в човката, означаваща "надежда" и сигнализираща, че Земята е близо и опустошителното наводнение приключва. През годините и в различните религии маслиновото дърво също се свързва с плодородие, сила, мъдрост и чистота. Общоприетото вярване стига дори до факта, че на чепатият ствол на дървото се приписва протеста срещу използването му за създаване на кръста, на който е бил разпнат пророк Исус!
Силно препоръчаното от пророка Мохамед (мир на праха му) масло от самия плод се счита за свещено и се използва в няколко религии за кръщение и изцеление, докато венците, направени от клоните му, увенчават победителите. С история като тази е важно, че предците на Санджар култивират горички от дървото, чиито клони често символизират изобилие, слава и мир. Маслината е бавно растящо, издръжливо дърво, което живее до дълбока старост, изискващо търпение и грижа, преди да донесе желаните плодове. За сина на земевладелеца, животът в маслинова горичка и в най-добрите времена е била трудна борба със сухата, неподатлива земя. Събирането на плодове е била друга трудна задача, тъй като плодовете са перфектно брани на ръка, за да се предотврати появата на натъртвания, които разрушават качеството на плодовете.
Следователно, Санджар е възнаграден за изтощителния си труд със земята и дърветата, за които се грижи в свят, който макар и щедър по отношение на реколтата, предлага ограничен опит по отношение на самия живот. За младия Санджар оцеляването е единственият приоритет в детството му. Когато се сблъсква с Наре, принадлежаща към свят, различен от неговия, той несъзнателно се стреми да я третира като богиня, докато тялото й става храм, но не за желание, а за поклонение. Първичен човек, който спазва ритуалите на молитвата и практикува строг морален кодекс, той открива, че е излязъл напълно от своите води, когато се оказва, че богинята му има глинени крака. Затова не е изненадващо, че когато наранената Наре идва при него в търсене на убежище от бурята, която е преживяла, той е напълно неподготвен за тази ситуация. Защо на Санджар му е толкова трудно да повярва на Наре? Когато Светият храм на тялото й е в очевидно отчаяние, защо затваря ушите си за покъртителните й молби за състрадание и разбиране? Защо собствената му болка и предателство превъзхождат страданието на Наре? Само една дървена врата разделя двамата, но тя има целия ефект на бетонна стена.
Горещата изгаряща ярост, която кипи във вътрешността на Санджар, затваря кратката възможност за обединение, утеха и изцеление, която тъжно се изплъзва като сълзи, които текат по бузите им. Като две ранени деца, изгубени в тъмнината и викащи за помощ, и двамата се грижат сами за раните си. Наре избира смъртта, за да си спести повечето болка, докато Санджар е осъден да умира малко по малко всеки ден до края на живота си. Обяснението за поведението му може отчасти да се дължи на собствената несигурност на Санджар, тъй като той не може да повярва, че трудният му живот може внезапно да стане толкова прекрасен. Как може дете на късмета, която се радва на богатство, по-добро училище, привилегии, статут и завиден живот, да обича бедняка, който няма средства да плати за чаша чай, да не говорим за пръстен!
Това постоянно съмнение, породено от вродена ревност към други, може би по-подходящи партньори, измъчва Санджар. Собствената му липса на вяра в късмета си и високите очаквания, които той подхранва за любовта и верността, поставят горчивата основа за тяхната раздяла. Това, което е трябвало да бъде най-щастливата им нощ, се превръща в кошмар и за двамата. Травматизираната Наре остава да умре при мистериозни обстоятелства, докато Санджар става жертва на собствените си демони. Всичко се променя в онази съдбовна нощ, когато Наре става на 18 и планира да избяга с любимия си. За съжаление, връщането у дома за втори път не се различава от първия. Подобно на жестокия зимен студ, който опустошава всичко живо по пътя си, всичко изглежда се е променило. Момчето без пукната пара, което е обичала и за което се е омъжила, сега е собственик на най-красивото имение в Милас, много уважаван член на Общността и женен за друга жена.
Що се отнася до това, защо Наре чака Санджар да се ожени за Менекше, преди да прекъсне сватбените тържества, няма просто обяснение тук. Макар да е вярно, че тя иска Мелек да е в спокойна домашна среда с баща си, който да замести липсата на майка й, когато законът ще я настигне, но това, че тя позволява на церемонията да продължи, когато една дума би била достатъчна, за да развали всичко, ни оставя малко озадачени, особено щом тя се изправя срещу него, след като той се ожени.
В крайна сметка тя също е станала законна съпруга на Санджар в очите на Бога и двама свидетели, изпълняващи предписанията, определени от тяхната вяра. Това, че този брак не е регистриран и следователно е незаконен, остава спорно, но Мелек не е нито незаконно дете, нито извънбрачно дете, както подигравателно го нарича Халисе. Това би било непоносима обида за малко момиче, което никой родител никога не би допуснал. Със сърце в устата, замаяна от умора, емоционално изцедена и опустошена, защо тя става свидетел как собственият й съпруг приема друга жена вместо нея? За част от секундата Санджар се колебае, преживявайки отново болката от безплодните, самотни години на мъчителен копнеж и безсънното очакване, които е преживял.
След девет години на мълчание, убеден в това, че Наре никога няма да се върне и че животът трябва да продължи, той отстъпва на желанията на сприхавата си и доминираща майка, само за да се сблъска със сценарий, който никой не би могъл да предвиди! Така че тази първа среща неизбежно ще бъде експлозивна и годините на насъбран гняв, желание, облекчение и съжаление на Санджар ще намерят готов изход. Неговата "мъчителка" предизвикателно стои пред него с хубавичко русокосо дете, изглеждайки още по-красива, отколкото той я помни, новата му младоженка седи със сълзи в очите в брачната стая, майка му страда от хипертония, гостите са втрещени, сватбата е съсипана! Нищо чудно, че отчаяният младоженец тича към светилището на дядо си, за да попита " Какво да правя?’
Това наистина е една от най-странните, най-непредсказуемите ситуации, в които някой може да се окаже. Наре, макар и в същото отчаяние, крие вълнението си под измамно спокоен външен вид, молейки Санджар да приеме дъщеря си.
Шокът е катастрофален, както е предвидим и резултатът. Признанието на Наре е като земетресение, което разкъсва земята под краката им, разтърсва могъщата планината, докато тя не започва да се руши със силата на свлачища и каменопад, образувайки огромни пукнатини, дълбоки клисури и стръмни каньони.
Светът на Санджар отново е разбит!
/следва продължение/[/i][/b]
Всъщност връщането у дома никога не е така, както мислим, поради простата причина, че като се отдалечаваме от миналото си, спомените ни започват бавно да се разпадат. Ставайки селективни в това, което избираме да помним или да забравим, ние оцветяваме миналото си в палитри по наш избор. За едно дете без корени като Наре, Санджар е олицетворение на дома, за който е мечтала през целия си живот. Всяка година в продължение на няколко дни тя се прибира вкъщи и всеки път той й отговаря, вливайки в живота й проста радост, надежда и неизмерима любов. В свят, който удобно намира извинение на краткосрочните взаимоотношения, както Наре, така и Санджар са представени като все по-рядък вид влюбени, чиито сърца имат място само един за друг. Ето от това са направени легендите!
Забележителният метафизичен поет от 17-ти век Джон Дон в поемата си "Сбогуване, забраняващо скръбта" сравнява любовта с работата на пергел, когато говори за съпругата си Анна. Всеки път, когато пътувал (което се случвало доста често), съпругата му оставала у дома като неподвижен крак на пергел - колкото повече се отдалечавал , толкова повече другият крак се наклонявал към него. Пергелът ставал цял, само когато скитащият крак най-накрая се прибирал вкъщи, след като завърши обиколката. Сравнението би могло да бъде написано за Санджар и Наре, но в обратен ред, тъй като именно Наре пътува, а Санджар остава в средата на кръга като фиксирана точка. В тази съдбовна година, когато навършва осемнадесет години, Наре планира най-накрая да се върне у „дома“ при човек, който тя вярва, че ще я обича вечно, обещавайки му тялото и душата си и отчаяно желае, както казва поетът Джерико Браун, "да позеленее от надежда".
Но съдбата има други планове за момичето, което мечтае за вечна пролет. В рязък контраст с честността на Санджар и присъщото му благородство на характера, Акън превръща сънищата на Наре в кошмар, изострен от скандалното поведение на баща й. Отчаяното ранено момиче тича в единственото сигурно убежище, което познава, само за да бъде разочаровано, брутално изгонено и доведено до самоубийство.
Като зрители трябва да погледнем по-далеч от непосредственото и очевидно действие, което се разгръща през всичките 15 епизода, които бяха излъчени в ефир. Трябва, като проницателни зрители, да отбележим, че Наре непрекъснато се свързва с птица и полет, докато референтните точки на Санджар са плодородието, земята и растежа. Заличавайки изрязаните имена на дървото, Наре изпраща съобщение от съкрушеното си сърце на Санджар под формата на самотна птица, която каца на балкона в нощта, когато той консумира своя брак с Менекше. Когато скръбният Санджар излиза от брачната стая, птицата тихо отлита, сякаш го укорява, че е предал любовта си. Като много успешен бизнесмен, Санджар предпочита да работи със земята, която е отгледала семейството му в продължение на много поколения Ефе. Така че в известен смисъл двамата принадлежат към противоположните елементи - Наре към въздуха, а Санджар към земята. Останалите два елемента на огъня и водата могат да бъдат приписани на Санджар и Наре съответно, тъй като той изгаря себе си и всеки, който е свързан с миналото му, в същото време, въпреки нейната собствена трагедия, Наре е единствената, който може да угаси огъня.
Освен тези елементарни характеристики, можем да видим, че разказът засилва още една връзка между двамата влюбени - връзката между птицата и маслиновото дърво. Едно от най-древните известни култивирани дървета в света, маслината се предполага, че е дарена на гърците от богинята Атина, което поражда много легенди и истории, свързани с нейното масло и използване в средиземноморските култури. В Стария Завет гълъбът лети до Ной и ковчега с маслинова клонка в човката, означаваща "надежда" и сигнализираща, че Земята е близо и опустошителното наводнение приключва. През годините и в различните религии маслиновото дърво също се свързва с плодородие, сила, мъдрост и чистота. Общоприетото вярване стига дори до факта, че на чепатият ствол на дървото се приписва протеста срещу използването му за създаване на кръста, на който е бил разпнат пророк Исус!
Силно препоръчаното от пророка Мохамед (мир на праха му) масло от самия плод се счита за свещено и се използва в няколко религии за кръщение и изцеление, докато венците, направени от клоните му, увенчават победителите. С история като тази е важно, че предците на Санджар култивират горички от дървото, чиито клони често символизират изобилие, слава и мир. Маслината е бавно растящо, издръжливо дърво, което живее до дълбока старост, изискващо търпение и грижа, преди да донесе желаните плодове. За сина на земевладелеца, животът в маслинова горичка и в най-добрите времена е била трудна борба със сухата, неподатлива земя. Събирането на плодове е била друга трудна задача, тъй като плодовете са перфектно брани на ръка, за да се предотврати появата на натъртвания, които разрушават качеството на плодовете.
Следователно, Санджар е възнаграден за изтощителния си труд със земята и дърветата, за които се грижи в свят, който макар и щедър по отношение на реколтата, предлага ограничен опит по отношение на самия живот. За младия Санджар оцеляването е единственият приоритет в детството му. Когато се сблъсква с Наре, принадлежаща към свят, различен от неговия, той несъзнателно се стреми да я третира като богиня, докато тялото й става храм, но не за желание, а за поклонение. Първичен човек, който спазва ритуалите на молитвата и практикува строг морален кодекс, той открива, че е излязъл напълно от своите води, когато се оказва, че богинята му има глинени крака. Затова не е изненадващо, че когато наранената Наре идва при него в търсене на убежище от бурята, която е преживяла, той е напълно неподготвен за тази ситуация. Защо на Санджар му е толкова трудно да повярва на Наре? Когато Светият храм на тялото й е в очевидно отчаяние, защо затваря ушите си за покъртителните й молби за състрадание и разбиране? Защо собствената му болка и предателство превъзхождат страданието на Наре? Само една дървена врата разделя двамата, но тя има целия ефект на бетонна стена.
Горещата изгаряща ярост, която кипи във вътрешността на Санджар, затваря кратката възможност за обединение, утеха и изцеление, която тъжно се изплъзва като сълзи, които текат по бузите им. Като две ранени деца, изгубени в тъмнината и викащи за помощ, и двамата се грижат сами за раните си. Наре избира смъртта, за да си спести повечето болка, докато Санджар е осъден да умира малко по малко всеки ден до края на живота си. Обяснението за поведението му може отчасти да се дължи на собствената несигурност на Санджар, тъй като той не може да повярва, че трудният му живот може внезапно да стане толкова прекрасен. Как може дете на късмета, която се радва на богатство, по-добро училище, привилегии, статут и завиден живот, да обича бедняка, който няма средства да плати за чаша чай, да не говорим за пръстен!
Това постоянно съмнение, породено от вродена ревност към други, може би по-подходящи партньори, измъчва Санджар. Собствената му липса на вяра в късмета си и високите очаквания, които той подхранва за любовта и верността, поставят горчивата основа за тяхната раздяла. Това, което е трябвало да бъде най-щастливата им нощ, се превръща в кошмар и за двамата. Травматизираната Наре остава да умре при мистериозни обстоятелства, докато Санджар става жертва на собствените си демони. Всичко се променя в онази съдбовна нощ, когато Наре става на 18 и планира да избяга с любимия си. За съжаление, връщането у дома за втори път не се различава от първия. Подобно на жестокия зимен студ, който опустошава всичко живо по пътя си, всичко изглежда се е променило. Момчето без пукната пара, което е обичала и за което се е омъжила, сега е собственик на най-красивото имение в Милас, много уважаван член на Общността и женен за друга жена.
Що се отнася до това, защо Наре чака Санджар да се ожени за Менекше, преди да прекъсне сватбените тържества, няма просто обяснение тук. Макар да е вярно, че тя иска Мелек да е в спокойна домашна среда с баща си, който да замести липсата на майка й, когато законът ще я настигне, но това, че тя позволява на церемонията да продължи, когато една дума би била достатъчна, за да развали всичко, ни оставя малко озадачени, особено щом тя се изправя срещу него, след като той се ожени.
В крайна сметка тя също е станала законна съпруга на Санджар в очите на Бога и двама свидетели, изпълняващи предписанията, определени от тяхната вяра. Това, че този брак не е регистриран и следователно е незаконен, остава спорно, но Мелек не е нито незаконно дете, нито извънбрачно дете, както подигравателно го нарича Халисе. Това би било непоносима обида за малко момиче, което никой родител никога не би допуснал. Със сърце в устата, замаяна от умора, емоционално изцедена и опустошена, защо тя става свидетел как собственият й съпруг приема друга жена вместо нея? За част от секундата Санджар се колебае, преживявайки отново болката от безплодните, самотни години на мъчителен копнеж и безсънното очакване, които е преживял.
След девет години на мълчание, убеден в това, че Наре никога няма да се върне и че животът трябва да продължи, той отстъпва на желанията на сприхавата си и доминираща майка, само за да се сблъска със сценарий, който никой не би могъл да предвиди! Така че тази първа среща неизбежно ще бъде експлозивна и годините на насъбран гняв, желание, облекчение и съжаление на Санджар ще намерят готов изход. Неговата "мъчителка" предизвикателно стои пред него с хубавичко русокосо дете, изглеждайки още по-красива, отколкото той я помни, новата му младоженка седи със сълзи в очите в брачната стая, майка му страда от хипертония, гостите са втрещени, сватбата е съсипана! Нищо чудно, че отчаяният младоженец тича към светилището на дядо си, за да попита " Какво да правя?’
Това наистина е една от най-странните, най-непредсказуемите ситуации, в които някой може да се окаже. Наре, макар и в същото отчаяние, крие вълнението си под измамно спокоен външен вид, молейки Санджар да приеме дъщеря си.
Шокът е катастрофален, както е предвидим и резултатът. Признанието на Наре е като земетресение, което разкъсва земята под краката им, разтърсва могъщата планината, докато тя не започва да се руши със силата на свлачища и каменопад, образувайки огромни пукнатини, дълбоки клисури и стръмни каньони.
Светът на Санджар отново е разбит!
/следва продължение/[/i][/b]
Шахзад вижда Света на всички герои.Професионалист.А СЦ, подчертават сриналите се, детски надежди на Наре.
Зрителите, за чии надежди "плачат"?
Най-прекрасният татко на света.
Страхотни сценаристки имаме.
Сега Санджар разрушава миналото и взима попечителството над Мелек.
Може той да зачезне с дъщеря си за около 8 години....
А на гражданите на света, ако им е тесен, космосът е свободен...
Шегичка....
Да не забравяме Мелек как ще реагира...
Май е при тати на работа - виждам маслиновата горичка.
Здравейте момичета
Привет на cukur
и zagj които са се включили днес при нас!Благодаря за поредния превод на анализите на Навид Шахзад - Свети
Мариянка Момичета
за споделеното по фрагмана! Още снощи писах, че нещо не ми е ок, но пък отношенията няма как да се променят толкова бързо - просто действията са все едно на другия ден.Ако СЦ подготвят и втори сезон, то евентуално развръзка ще имаме догодина по това време.
Тъкмо Менекшето ще е родила...
Знаете ли за какво съжалявам най-много в този сериал? За това, че тя не е добро, състрадателно и искрено момиче. Това, че е бедна щеше да е в плюс, а не в недостатък.
Ако беше такава, щях да искам Санджар да остане с нея и заедно наистина да отгледат своето дете и Мелек.
Т.е. да стане така, както искаше в началото Наре - Мелек да живее в семейството на баща си.
Пък тя и Гедиз като хора на света - да продължат да водят околосветски живот, да се връщат за ваканциите на село и да ходят на гости в маслиновата фабрика.
Всички щяха да са доволни и щастливи.
Аз не се наемам да правя някакви генерални умозаключения от едни фрагман с три изречения, извадени кой знае от какви сцени и отнасящи се до кой знае какви неща.
Какво не е взел Санджар, но ще си го вземе? Ще разберем.
Защо клетвите на Наре са свързани все със смърт? /Помните ли как веднъж беше казала на Халисе, че не иска сина ѝ дори да умирал./ Сега пък дори тя да умирала, нямало да наруши клетвата си и да произнесе името му.
Нещо в което се съмнявам.
Има една много вярна приказка - "Голям залък хапни, голяма дума не казвай".
Така че ще видим как всъщност ще продължи да се развива историята написана от нашите СЦ.
Радвам се, че Енгин играе Санджар. Радвам се, че играта и таланта му са обект на проучвания и анализи от хора значими в сферата в която работят.
Радвам се, че здравомислещата зрителска аудитория гледа трезво на това което вижда в този сериал и подхожда с разбиране на действията на главните лица в историята. А това което не разбира - търси информация в културното наследство и традиции на страната, региона и съответния социум.
Само хора гледащи пристрастно и повърхностно могат да си позволят вулгарен тон и определения за неща, които така или иначе всъщност не са разбрали.
Да, има хора които не разбират Санджар и на първо място това е самата Наре. Тя не желае да види света в който живее Санджар, да види и оцени неговите морални ценности.
Мисля, че самата тя се е поставила на пиедестал със своята болка и не вижда, че има и други хора около нея които изпитват болка. Продължавам да се чудя защо не реагира на болката на Зехра например. Или защото Зехра е сестра на Санджар... Не така обаче постъпи с Мюге.
И за други неща се чудя, ама ще навляза в трънлива територия.
Толкова засега. Желая ви хубава и спокойна вечер!
И нали днес е ден на приятелството - един специален поздрав!
А беше му почти простила, че не и е повярвал.
Занесе торта на хижата и го чака почти цяла нощ.
А той "престъпникът", береше плода на греха си - бременната Менекше.
Гордостта на пренебрегнатата жена е в пълна сила.
Кое е "слабото" място на Санджар - Мелек.
Много ще ги боли и двамата, но Мелек как ще е....Все пак, тя е израснала с мама.
Привет на всички, и на новоприсъединилите се " добре дошли"
Честит ден на приятелството
Благодаря за преводите на трейлъра и на новия анализ, не съм го чела още.
Ей, тая жена няма спирачка, браво на нея, четивата й са много задълбочени и много леко се четат
Пак ме налегна липса на време, но поне вечер влизам да чета, снощи хванах края на сборния, а трейлъра не се наемам да нищя, каквото ни поднесат ще го гледаме
Лека вечер !
Честит ден на приятелството
Благодаря за преводите на трейлъра и на новия анализ, не съм го чела още.
Ей, тая жена няма спирачка, браво на нея, четивата й са много задълбочени и много леко се четат
Пак ме налегна липса на време, но поне вечер влизам да чета, снощи хванах края на сборния, а трейлъра не се наемам да нищя, каквото ни поднесат ще го гледаме
Лека вечер !