Имотите придобити по наследство са лична собственост. Чак след смъртта на сестрите те преминават в собственост на мъжете и децата им. Докато сестрите са живи, никой освен тях няма право да решава какво да се случи с имотите.
- Публикувана: 24 май 2020, 16:26 ч.
- Последно мнение: 29 май 2020, 19:32 ч.
Права върху наследство
Точно от чисто човешка гледна точка е мнението ми, че не следва този партньор, който няма кръвна връзка с наследодателя, да се бърка в решенията на наследниците. Но от партньорска гледна точка аз самата бих обсъдила със семейството си личното си решение и бих преценил дали да се повлияя от мнението на съпруга и децата ми.
Доколко един човек ще бъде приет или не - зависи и от него, и от отношенията между кръвните роднини. За мен семейство са съпругът и децата ми, но със сестра ми и с родителите ми съм свързана дълбоко. Да се разбира буквално.
Доколко един човек ще бъде приет или не - зависи и от него, и от отношенията между кръвните роднини. За мен семейство са съпругът и децата ми, но със сестра ми и с родителите ми съм свързана дълбоко. Да се разбира буквално.
Миналата година имах такъв въпрос,зададен от свекърва ми.Реши приживе да раздели имотите си на двете си деца-ММ и зълва ми,за да нямало после караници.Попита и мен какво съм искала съпругът ми да наследи.Веднага и отговорих в прав текст,че аз нямам право да участвам в взимането на решения,свързани с имоти,градени с труда на някой друг.Казах и,че трябва да се разберат те тримата.Да,семейство сме от 10 години.И двамата сме приети като част от семейството на другия.Но коя съм аз да вземам решения относно апартамента на свекърите ми например?Реципроното е за мъжа ми.За мен двете неща не са свързани.
Модератор е преименувал темата ми. За юридическо право ми е ясно, интересни ми бяха мненията ви от чисто човешка гледна точка. А какво мислите по втория въпрос: Кога приемате даден човек за част от семейството?
От чисто човешка гледна точка отговорът в същия. Нямат право да се месят и вземат решения за тези имоти, въпреки че са част от семейството. Това че са част от семейството, не им дава такова човешко/морално право. Иначе си ги смятай като част от семейството когато искаш.
Принципно мъжете в казуса нямат право на мнение, въпреки че и двамата за мен са членове на това семейство. Убедена съм обаче, че участват с "мъжки труд" и семейни финанси в поддръжката на тези имоти. Нормално е да си имат виждане кое как да се прави, а по- натам и претенции дали някой не е свършил повече работа или е повдигнал цената на имота с повече подобрения от другия. Такава е житейската логика, а тя води и до раздори между законните наследници. Като цяло орташката работа я знаем колко струва. По- добре да се делят, докато са в добри отношения.
Наследствените имоти са на наследниците само и единствено и те са тези, които вземат решения. В случая това са сестрите. Вече доколко всяка от тях ще съобрази личните си решения със семейството си и то по отношение само на нейната част от наследството, това пак го решава всяка и не следва другата да бъде ангажирана.
Това кой ще наследи някой ден дела на сестрите и какви средства ще влагат - няма общо с решението как да управляват наследството си.
Това кой ще наследи някой ден дела на сестрите и какви средства ще влагат - няма общо с решението как да управляват наследството си.
Бих добаваила, че е най-добре двете сестри да си разделят имотите БЕЗ доплащане (защото ако има доплащане съпругът ще стане съсобственик), докато все още са в добри отношения. Иначе рискуват да си ги развалят под давлението на половинките и/или децата си. Или някакви други житейски фактори, независещи от тях. Например спешна нужда от пари за едната и отказ да се продава при другата. Въобще, по-добре е човек да е самостоятелен за такива неща.
Преди много много време в кметствата имаше хартиени картони на ГРАО. В тях се пишеха имената на конкретното лице с химикал, имената на родителите си химикал, имената децата с химикал, а имената на съпруга/съпруга си молив.
Морално право да се носиш в бащинията на половинката? Че и без граждански брак?
Морално право да се носиш в бащинията на половинката? Че и без граждански брак?
Моето мнение по въпроса е, че щом двама души са решили да живеят заедно, без значение с или без брак, то те са семейство - парите и имотите им са общи, решенията за тях също.
Само дето по закон съвсем не е така. Достатъчно е единият безбрачен да умре, за да разбере другият, че това, че са си играли на семейство изобщо не ги прави семейство по закон, че не е наследник на нищо, че ако живее в жилище на покойния вече няма право да остане да живее в него без законните наследници да разрешат, че няма право да реши къде и как да е погребан или кремиран партньора му и че решенията ги вземат законните наследници или съдията.
Не е зле да чуеш и мнението на някой адвокат преди да си съставяш твоето.
А какво мислите по втория въпрос: Кога приемате даден човек за част от семейството?
Аз и съпруга ми сме се оженили,за да създадем свое семейство.
Тоест семейството сме аз,той,детето.
Имаме 20 години брак.
Той в никакъв случай не е чужд човек за мен,нито аз за него.
Имаме наследствени имоти.
Да,по закон моите са си мои,неговите -негови.
Но аз обсъждам с него ситуацията,споделям моите идеи и искам да чуя неговото мнение.
Накрая аз решавам,но за мен е важно и неговото мнение.
Той постъпва по същия начин.
Брат,сестра-те също са създали отделни семейства.
За мен не е нормално съпруга ми с който сме женени и живеем заедно вече 20 години да бъде смятан за чужд човек.
Аз живея с него,не с майка си,не със сестра си.
Родители,баби,дядовци,братя,сестри -това са най-близките роднини.
Сестра ми също е омъжена,има си мъж,деца.
Да,тя ми е сестра-една от най-близките ми и скъпи за мен хора.
Но си има нейно семейство,а аз мое.
Естествено всичко зависи и от обстоятелствата.
Например ако отношенията между съпрузите не са добри,няма взаимно доверие-много ясно,че единия ще гледа на другия, като на чужд човек.
Аз живея с него,не с майка си,не със сестра си.
Родители,баби,дядовци,братя,сестри -това са най-близките роднини.
Сестра ми също е омъжена,има си мъж,деца.
Да,тя ми е сестра-една от най-близките ми и скъпи за мен хора.
Но си има нейно семейство,а аз мое.
Естествено всичко зависи и от обстоятелствата.
Например ако отношенията между съпрузите не са добри,няма взаимно доверие-много ясно,че единия ще гледа на другия, като на чужд човек.