Все пак харесах гнева на Кадир, защото беше продиктуван от загриженост. Харесах и яда в разговора му с Вели по същата причина. Ах, този издаен гняв! Не че за Вели беше останала и капка съмнение коя точно е Зейнеб и че тази Зейнеб е онази Зейнеб на Кадир, но...
Понякога съжалявам Вели за огромната душевна болест, от която страда. Мисля си, че може би и Кадир го съжалява, затова не го е убил досега. Честно, мисля, че това е причината да не го е сторил, а не че не може да стигне до него. Или поне една от причините.
Адски много ненавиждам постъпката на Вели спрямо Айлин, но в отношенията между двамата освен похитител и похитен виждам и един безкрайно "грозен" душевно човек, който се оглежда в едно чисто и вълшебно огледало и понякога се вижда и такъв, какъвто би бил в един друг по- добър свят и при едни други обстоятелства. За съжаление, понякога вижда и собственото си безсилие да бъде друг....и полудява още повече!
Много вълнуваща игра на Керем, когато разбра, че покровителстваният от него Айхан е мъртъв. И все пак, аз не смятам, че пазачът беше изцяло прав, когато го обвини за смъртта му. Нито когато го предупреди да внимава, когато помага, за да не вреди. Ако някой даваше такива съвети на Кадир например, Керем нямаше да има на чия врата да почука, оставайки на улицата. Решението не е в това да не помагаш на никого, а да внимаваш как и кога го правиш...
Пак се отплеснах! Страхотен бой Демир - Якуб или по скоро Демир върху Якуб. Съжалявам за цинизма, но не ми пречи да гледам как мерзавците се нападат и изтребват едни други. Дисбалансът идва само тогава, което е замесен свестен и добър човек!
Иии, лека!