Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 7

Боже.....аз малко се поуспокоих. Явно повредата не е само в " моя телевизор". И моята 11, почти 12-десет годишна девойка изпада в състояния, които ме побъркват. Мисля да си взема мвнта, глог и валериан.....иначе не знам. Все недоволна, все се заяжда, каквото и да и кажа се ежи...

Премислете дали не прекалявате с родителската взискателност, за да срещате такъв отпор.

Аз не бих казала, че имах труден пубертет, отделно винаги съм била отличничка, но баща ми искаше всичко да се движи според зададените от него коловози, което нямаше как да стане. Затова имахме жестоки сблъсъци дори до 23-тата ми година - тогава чак проумя, че не той решава за МОЯ живот.

Ако искате спокойствие и разбирателство, си избирайте битките и помислете над комуникацията.

Моята е на 14 г., но разногласията са изключително рядко, не защото е тих характер. От малка си е твърдоглава, експресивна и не знае кога да замълчи, но не й налагам моето виждане за дрехи, музика, храна, свободно врме, избор на училище и т.н. Всичко се обсъжда, но решенията са си нейни. Когато няма назидаване, детето споделя и се вслушва повече. Двустранно е.

Антоанет Пепе гледа и мисля от нея много се влияе. Тя оди по скъпи хотели и моята вика, да вървим и ние там. Обяснявам, че едната нощувка там ще ни струва половин заплата. Еми, не проумява и това е.
Милена гледа също.


Отдавна съм престанала да бъда взискателна. Не за друго, а просто виждам, че не излизам на глава с нея. От 1 седмица й заръчах да си изчисти стаята. Еми, не е изчистена. Оставила съм я да се оправя сама. Много далеч стигна, обаче.

99 процента от почивките това  лято на Антоанет Пепе са рекламни и тя не плаща за тях, така че може да й го обясниш. Но това с псуването и средните пръсти.... недопустимо ми е на тези години. Дъщеря ми е на същата възраст. Засега проблемите са, че я мързи да гледа буквално, вманиачена в телефона си, което наложи да й ограничавам времето там. Иначе тихо и кротко си прави каквото иска и ми къса нервите.

Псуване и средни  пръсти от 11-годишно момиче навяват мисли не за твърде голяма родителска взискателност, а точно обратното - за твърде много свобода и липса на родителски авторитет.
1 седмица се чака детето да благоволи да си изчисти собствената стая?  Но пък през това време детето е получавало джобни и неограничен интернет, нали?  Ами... правите лоша услуга на децата си.
Децата имат нужда от ясни разумни  правила, обич и контрол,  разбиране и пример. Твърде голямата свобода ги обърква и води до поведенчески проблеми, липсата на задължения в къщи и нулевия контрол са антивъзпитателни.
Обичайте ги умно, изисквайте защото могат и защото това е добре за тях.

звучиш много права, обаче донякъде е и характерът. Вкъщи двете почти тийнки, че и двете са малки още, възпитавам по един и същи начин. Каквото казвам за голямата, това казвам и на другата, ами с голямата някак засега повече се сработвам и вървят нещата. Другата се запъва и като каже "няма пък, няма да го направя" или "не искам", или ми тръшне вратата и се скрие в стаята и се чудя как да се справя. Някак тя по всякакъв начин се опитва да наруши правилата и то съвсем целенасочено и някак явно, че не знам. Едно възпитание, едни правила, обаче два характера и трудна работа. А още не са стигнали пуберските години.

Пиша от опит, не на теория.  Имам тийнове на 16,14 и 12 години, като големият е много труден характер, бунтар, вироглав и инат, пубертетът му е много тежък. Въпреки че с него ми е най-трудно,  правилата и за тримата са еднакви.

Здравейте!
Включвам се да следя темата, аз също съм с една госпожица на 13.  Имам също и двама сина, единия е  на 6 години а другия на 2 месеца. За сега нещата вървят, като изключим, че общо взето я мързи да гледа.
Давам и задачи да изхвърли боклука, да пазарува, да сменя торбичките на коша в тоалетната, понякога да готви елементарни неща, да си чисти стаята. Прави го, но се вижда,че изобщо не и е приятно. Най много обича да изкара по малкия си брат пред блока и да и дам пари да си купят нещо, НЕЩО каквото и да е! 😂
Общо взето това е при нас.
Поздрави и успешен ден на всички!

Пак добре, че ги прави. Аз като възложа съвсем елементарни задачки, като да смени кърпата или тоалетната хартия в банята, да сложи плик за боклук, да ми донесе леген за прането и т.н., се почва "ама защо аз, не искам, корем ме боли, после, чакай малко, тя да го направи" и всякакви такива. Като за големи дейности въобще не говорим, все още не съм възлагала такива.

Вие едно дете ли сте? Децата ви са типичен пример за деца в едно семейство. Дори аз съм го правила и питала: Защо аз сега да изхвърля боклука,  измия чиниите, а не сестрата? Всеки иска да се измъкне. Никой не иска да чисти и прибира, вместо да си чете книжка, мързелува и т.н. Е, като няма кой друг, свърваш работата, ама с неудоволствие.

И моята е на 11 г и половина.
Засега ме чува още ,каквото кажа го прави, даже веднъж ме изненада с измити чинии.
Хвърля боклука , слага гранули на котето ,сменя му водата и чисти тоалетната.
Подрежда си стаята ,само с дрехите не се справя особено добре ,така ги сгъва и нарежда,че после задължително трябва да мина след нея.
Носи скоби и сутрин и вечер мие и тях ,както и кутията им.
Приготвя дрехите за училище от вечерта.
Обаче си е инатче

А да , и с телефона прекалява ,говори с приятелка по вайбър.

не, не съм, но това никога не съм го правила. бях много стриктна и изпълнителна. Е, домързяваше ме да се сетя сама , но като ми кажеха, го правех.

aDream,

Значи си щастливо изключение. Независимо, че си изпълнявахме задълженията, си и мрънкахме със сестра ми, тип:  все аз ли? Понеже и имаме само 2 година разлика, задълженията бяха разделени абсолютно по равно, така че някой да не се почувства минат.

Аз си признавам, че толкова ме мързеше да пипвам, каквото и да е, че майка ми беше вдигнала ръце от мен. А имах задължение прах да бърша, не нещо особено. Като ми оставеха прахосмукачката да си мина стаята, я прескачах до следващата седмица, докато не си я вземаха. Като започнах сама да се грижа за домакинство (на 22г.) установих, че обичам да ми е чисто, подредено и да имам прясна храна, та много бързо се научих от коя страна се държи парцала и как се готви. Затова и не се впрягам на щерката кой знае колко. Друг е въпросът, че тя е на светлинни години от мен в това отношение. Когато кани гости, подрежда целия апаратамент. Много рядко пропуска да разреди и зареди миялната (през седмицата си стана нейно задължение), ако пропусне - не го правя на въпрос, сама си пуска пералня, след това простира, каквото не е за сушилня и пуска сушилня с останалото. Стаята ѝ е по-често подредена, отколкото в безпорядък. Дрехите са накуп в гардероба, не ми пречи, чат-пат ѝ помагам да ги вкара в ред, като се заоплаква, че няма дрехи.

Кристал, искрено ти съчувствам!
Моята (вече на 13) имаше много неприятен период точно в тая възраст. Не съм я чувала да псува или да показва среден пръст, но нейни съученички да. Ако го е правила, не сме разбрали. Обаче се държеше ужасно неуважително и то пред други хора. Троснато, дръпнато, заядливо, направо ужас.
Нещата ескалираха тази пролет (тъкмо навърши 13) покрай кандидатстването след седми клас и локдауна. Почти не си говорехме нормално, всеки ден си повишавахме тон, даже баща ѝ, който е много възпитан и кротък човек, ѝ се караше на висок глас. Абсолютна незаинтересованост имаше и към учебния процес, и към задълженията си у дома. В един момент даже чух и класическото "мразя те".
Всичко приключи като с магическа пръчка, когато минаха изпитите НВО. Усмихнато, разговорливо, спокойно дете. Направо не вярвам как се случи тази трансформация, но явно напрежението ѝ е идвало вповече, а го е маскирала като непукизъм.
Искам да кажа, че има светлина в края на тунела, знам че краят на пубертета е далеч, но с новото училище като че и тя порасна и започна да се държи малко по-отговорно и зряло.
О, не че не ходя подир нея да повтарям "сложи ли си алайнерите, оправи ли си стаята, изми ли банята, пусна ли миялната, написа ли си домашните" и т.н., но определено има подобрение. Даже понякога ме изненадва с отговорно  отношение (например да предлага да гледа и да готви за по-малката си сестра), както и да се държи безупречно в компания с други почти непознати възрастни.

При нея имаше ефект ограничаването на времето за компютър и телефон. Казах ѝ, че щом не може да подходи отговорно и зряло, аз ще се държа с нея като с дете и аз ще определям кога и за колко да има телефон. Отначало изпадаше в истериии, щом взема телефона, рев, тръшкане, блъскане на врати. Точно като някаква нарко абстиненция. Направо да се изплаши човек. Но с твърдост (и кротост, и спокойствие!) обяснихме, че ще го получи, когато това и това. Ще излезе при това и това условие. Постепенно свикна. Даже напоследък преди да поиска нещо, ми изброява какво е свършила, един вид да няма с какво да я засека, че не може.
С две думи, търпение и ясни правила. И някак да се намери злантата среда между контрол и свобода. Знам, че не е лесно, но като се сетя колко забележки имах към родителите ми, пък виж, справили са се.