Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

Аз живея в Австралия. Всичко е прекрасно, климатът е топъл, зима почти няма. През по-голямата част на годината е слънчево. До океана сме и природата е невероятна. Живеем в нов район, паркове, площадки на всеки ъгъл. Въпреки обратната дирекция се шофира супер лесно. До сега не съм усетила расизъм към мен, но и тук голяма част са имигранти. Стандарта на живот е висок и с една заплата плащаме ипотека, сметки, нов автомобил, не се лишаваме от нищо. Здравната система е светлинни години пред повечето страни. Това което НЕ ми харесва е колко е далеч от България, трудно се пътува с малко дете. Детските градини са безбожно скъпи. Социален живот почти няма, липсва ми да звънна на приятелка и да излезем на разходка. Тук седмица предварително се уговаряме, разстоянията са големи. Липсва ми Варна и морето, но уви не бих се върнала да живея там.

Gabonka, то се намира общо взето по-трудно работа, защото и се губи по-трудно. В Германия дори фирмата да иска да започне нещо ново, да прецени, че икономически няма изгода да държи толкова хора на работа или просто да изпадне в тежка финансова ситуация, просто не може да си съкрати персонала. Практически говоря, на теория може. Първо се започва със синдикатите - те започват да вадят от 9 кладенеца вода как трябва да преквалифицираш тези хора, нищо, че ти искаш да работиш с половината или как трябва да ги изчакаш да се пенсионират (тук съм без коментар), в противен случай се започват адските обезщетения за фирмата. След това същите тези синдикати регулярно, разбирай, на макс 2 години, заплашват със стачки ако не видят увеличения на заплатите на работниците. Може да се проверят точните стойности статистически, но са поне 1,5-2% годишно, без значение добре ли работиш, зле ли... Сега множество автомобилни производители и доставчици искат да съкращават хора, защото хората не купуват толкова коли - дори когато доказано оборотите на фирмите падат с до 80%, пак синдикатите са първи пушки и обясняват как трябва да се задържат всички хора.

С други думи - където започнеш, там може и да се пенсионираш, ако веднъж минеш изпитателния срок от няколко (до 6 обикновено) месеца... Та затова е трудно намирането на работа - защото някои така си и правят - кютат си на същото местенце до пенсия и нямат пипване.

Тъй като работата ми е такава, че често говоря с доставчици от различни европейски страни, мога да кажа, че във Франция е същата работа и че по-развитите страни (изключвам ОК като англосаксонско) общо взето са така.

Намирам това за пагубно за всякакъв бизнес - било малък, било среден или крупен, тъй като в Европа често разходите за персонал са сред най-голямото перо.

В момента с интерес следя дали Конти, Маале и т.н. наистина ще съкратят толкова хора, колкото искат или ще се наложи да ги държат без да са им нужни.

gordi, може ли да споделиш каква е професията на този, който изкарва тази една заплата? Защото и тук един директор, лекар или мениджър може да си го позволи, но далеч не всеки човек с нормална заплата.
Ние с една заплата на строител можем да си позволим хубав 3-стаен апартамент под наем и кола на старо, без да имаме кредити и лизинги.

Съпругът ми далеч не е лекар или директор. Работи в нормална фирма като техник и заплатата му е бих казала средна. Тук директорите имат яхти и каравани пред къщите. Ние сме едно нормално семейство от средната класа. Тук се изкарват много пари ако имаш занаят свързан с ръчен труд - един гипсокартонаджия примерно взема $120 на час, електротехник също над $100 на час. Приятелката ми е фризьорка и за боядисване и подстрижка таксува $200 като на ден има поне 3 клиента. Сами можете да направите сметка.

JennyBG - ако те интересува за Германия - в почти всяко типично немско семейство работи бащата, а майката евентуално и ако тя работи, то е за не повече от 4 часа дневно. От заплатата на бащата също се плащат сметки, ипотека и поне за Бавария, хората карат средно коли на 5 години. В много случаи става дума за местни, на които са им помогнали с начална вноска или самия имот за къщата, но ако излезем извън рамките на тази първоначална помощ, то най-различни професии го правят - като започнеш от майстор за боядисване и шпакловане, минеш през електротехник, особено търсените техници по парното, работещи в производство (но все пак с някакво образование) и вече стигнеш до всякакви инженерни професии, адвокати, проект мениджъри в ИТ бранша (които дори никога не са учили нищо компютърно) и т.н. Давам пример единствено с професии, зад които знам за конкретни хора, иначе със сигурност има и други.

Професии или специалности, с които това НЕ може да стане - филологии, учители, фризьори, сервитьори, завършващи политология, социология и подобни хуманитарни науки (да кажем, всичко, което в България в СУ се преподава/ше във философския факултет). Отново примери, които познавам лично.

Разбира се, и изключения познавам в двете посоки, и преквалифицирали се, но говоря за общия тренд.

П.С. Писали сме заедно с gordi, тя също пише за добре платени техници, както и тук.

ММ е гипсо-картонаджия и покривджия и получава около 30 CHF на час (5000 бруто на месец).
горди, Не мога да повярвам, това американски 120 долара на час ли са???

Аз винаги съм смятала, че швейцарците са леко задръстени, израснали по селца и паланки на високо в планината и като чета, мнението само ми се затвърждава. В 21 век, какви са тези предразсъдъци, не виждат по-далече от носа си...въпреки че не съм изненадана.
В Ирландия в СВ-то не е необходимо да пишеш възраст, националност и матерен език. Преди време една жена на интервю за работа я бяха попитали дали е омъжена и осъди интервюиращия за сексуален тормоз. Тук чужденци има във всички сфери, дори аз известно време преподавах английски език в езиково училище в Дъблин. Когато карах курса на Кеймбридж за учители, teacher trainer ми беше грък. Беше ми удобно, заради гъвкавото работно време да преподавам и да си глдам детето и когато споделих на мъжа ми, че искам да преподавам английски език, ми заяви, че съм луда и никой няма да ме наеме, но всъщност си намерих работа почти веднага след завършването на курса-никой не се е оплакал, че имам акцент. След време реших да си променя тотално професията и отново успях да си намеря работа сравнително бързо. В компанията, в която работя има много чужденци. Към днешна дата шефът ми никога не си е позволил да ми зададе личен въпрос за деца, съпруг или въобще каквото и да е.
Аз в държава с такова ниво на дискриминация и предразсъдъци като Швейцария май не бих могла да живея. В черния списък са ми и цялото Скандинавие.

Австралийски долари става въпрос , идва около 80 на час ваша валута. Данъка тук е 30% плюс още ако имаш собствена фирма.

Във Великобритания е правило да не те назначат на нискоквалифицирана работа,  ако имаш по-висока квалификация,  с мотив overqualified- прекалено квалифициран.  Смятат, че този човек няма да се задържи на тази работа дълго,  ще си търси нещо да му отговаря на квалификацията.  Затова в СВто се крие високата квалификация и стаж по нея,  ако се кандидатства за такава работа.

Ние, разбира се, сме крили университетската диплома, ако сме кандидаствали за ниско квалифицирана работа. Но тогава имаш дупка в CV-то и пак не е добре. Работата е там, че половин Германия е в Швейцария и са ти конкуренция, а работа за всички няма. Винаги ще изберат този с майчин език пред теб. В много обяви си пише "само кандидати с майчин език".

Извинявам се, че с енамесвам, чета темата с интерес по принцип. Живея открай време в България и надали ще я напусна. Тук много ми харесва, но също ми е интересен и мотивът, емоциите, преживяванията на хората, избрали да живеят и работят в чужбина.
В тази връзка, JennyBG, ако се чувствате и ви третират така в Швейцария, защо изобщо живеете и стоите там?
Не бих живял потисната и неглижирана за повече пари. Парите дават спокойствие, но те не са смисъл на човешкия живот, за да им се робува, ако се чувстваш нещастен, унижен, неоценен.

Босилка, защото имаме болни родители в България с мизерни пенсии и скъпо струващо лечение, които трябва да издържаме. Това е основната причина. Иначе аз съм изброила и хубавите неща в Швейцария, като например перфектното здравеопазване (което за мен е много важно), липсата на простаци, уредения бит, прекрасната природа и добрите доходи.

Убягва ми малко логиката. Всички имат болни родители, с ниски пенсии, а природата в България е не по-малко красива, простаци има навсякъде, аз лично не съм заобградена с такива, защото избирам хората около себе си и пак успявам да живея добре в България без да ме унижава някой. Не е лесно, признавам, но то няма лесно никъде. Всичко е въпрос на избор, това се опитвам да ви кажа.

Ами радвам се, че ти можеш да издържаш родителите си с българска заплата. Ние не можем. А и не забравяй, че и ние идваме от България и знаем много добре какво се случва там. Не сме дошли тук от добро. Та не мерси, предпочитам тук да се боря да намеря работа с добър колектив, отколкото да ме унижават в собствената ми страна по много разнообразни начини и накрая да се окажа с 300 лв пенсия.

25 години и сте там и сте на ниво начални заплати ?
Нещо не ми ае връзват нещата..