Какво ви донесе кариерният възход? Щастие, болка, нещо друго?

  • 6 870
  • 147
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 926
Момичета, а смятате ли, че по-добрия доход и статус е довел до влошаване на приятелствата ви?
При мен не, но статуса на мъжа ми повлия. За щастие, не съжалявам за това. Отсях истинските си приятели и намерих нови.

# 61
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
При мен се случи на обратно. Преди почти 10г мъжът ми претърпя инцидент, молех се да оцелее , после да проходи. И се наложи на бързо да започна някаква работа, без много да подбирам. Та тогава доста народ се отдръпна. Особено явно една много добра приятелка, с която и на екскурзии в чужбина ходехме заедно двете. Вярно, доста богата, с добър статус, но много явно изведнъж стана заета.
После ние се оправихме, критични ни бяха 3 години, но приятелство с тази особа, отдавна не съществува.

# 62
  • Мнения: 1 176
При мен също нямаше отражение, но тук е много важно и как се е променил начинът ви на живот. Моят не се промени драстично. Разликата в доходите не я ползваме за пропорционално вдигане стандарта на живот. Аз за пари не говоря. Така че не смятам, че приятелският ми кръг има реална представа за промените.

# 63
  • София
  • Мнения: 11 212
Какво приятелство е това, което ще се повлияе от кариерен възход.... май всички сме имали в миналото познати с които сме правили нещо заедно, но такива хора не мога да нарека приятели.

Някой беше казал, че приятелите са семейството, което сам избираш, мнооооооого вярно!

# 64
  • Мнения: 13 581
Приятелствата отпадат постепенно заради заетостта и различните интереси. Но да, ако има големи бюджетни различия, това също влияе - не можете заедно да отидете на почивка примерно.

# 65
  • София
  • Мнения: 11 212
Приятелствата отпадат постепенно заради заетостта и различните интереси. Но да, ако има големи бюджетни различия, това също влияе - не можете заедно да отидете на почивка примерно.

Не съм съгласна, от 10г. ходим веднъж в годината на почивка заедно основно три семейства плюс още 3-4 непостоянни с различни доходи, но ни е хубаво  заедно и мястото, което не се променя, устройва и трите.

Когато сме сами, се съобразяваме с нашия бюджет.

# 66
  • Мнения: 11 438
Не. Аз общувам със всякакви хора, не ми е проблем и да харча и да не харча. До сега не съм искала пари за щастие /имам предвид при инциденти и др./ и не съм усетила отдръпване.

# 67
  • Мнения: 2 926
При мен се случи на обратно. Преди почти 10г мъжът ми претърпя инцидент, молех се да оцелее , после да проходи. И се наложи на бързо да започна някаква работа, без много да подбирам. Та тогава доста народ се отдръпна. Особено явно една много добра приятелка, с която и на екскурзии в чужбина ходехме заедно двете. Вярно, доста богата, с добър статус, но много явно изведнъж стана заета.
После ние се оправихме, критични ни бяха 3 години, но приятелство с тази особа, отдавна не съществува.
Имах си най-добра приятелка, която постепенно се отдръпваше откакто започнах да излизам с мъжа. Чашата преля когато ми се разсърди за едно излизане. Отказах, защото бях пред заплата и събирах пари за семестър. А тя волна птичка, днес вече е на 35г, необвързана, живее с близките си, без висше заради собствения си инат и мързел. Но самочувствието й е страхотно и си мисли, че е перфектна в работата си. Самотата все повече й тежи, защото необвързаните й приятели вече се стопиха. Когато забременях, не показа никакви реакции. Поканих я на сватбата си, дойде за да не изпусне клюката, а месец по-късно си обръщаше главата като ме види. Беше доста поучително преживяване, тя скоро загуби майка си. Няма как да съм до някой в лошите му моменти, при положение, че той не е до мен дори в хубавите. През март случайно попаднахме в една компания преди ИП, тя се беше върнала от рискова дестинация преди 3 дни и въодушевено разказваше с колко хора се е срещнала, докато е трябвало да бъде под карантина. Пълен егоист, не искам нито да я виждам, нито да я чувам повече.

# 68
  • Мнения: 1 690
Не трябва да бъркаш хора за компания и излизане с приятели. Едно време имаше формулирани някакви термини като другарство и приятелство. Първото е това - някой с когото да се събереш колкото да не си сам и да скучаеш, но е по-ниска категория от приятел.

# 69
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Лошото е, когато ти си бил приятел, а са те смятали само някой за компания.
Имаше и друга категория - такива които дебнеха , кога мъжът ми се прибира от чужбина, за да искат пари на заем. В началото дребни суми, които връщаха и изведнъж четирицифрени 🙄

# 70
  • Мнения: 131
Аз лично имах промяна в лайфстаила и новата кола и почивки не бяха възприети добре от околните. Бях много изненадана, че дори и близки не ми честитиха реално дори докато ги возя.

# 71
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 289
Аз лично имах промяна в лайфстаила и новата кола и почивки не бяха възприети добре от околните. Бях много изненадана, че дори и близки не ми честитиха реално дори докато ги возя.
О, аз имах колежка която се пръскаше по шевовете, когато мъжът ми ми подарява бижу, когато се преместихме в нов апартамент, направо се разяждаше от завист. Не го казваше, но толкова явно го показваше! Заради тая токсичност напуснах работата си, която много обичах, въпреки уверенията на шефовете ми, че ще се стараят да не работя пряко с нея. Такава отрова се усеща на клетъчно ниво направо.

# 72
  • Пловдив
  • Мнения: 20 633
Абсолютно никакъв проблем не виждам и аз и да се харчи, и да не се харчи.

При мен за съжаление губенето на връзките става от мързел да ги поддържам, не заради различен стандарт, но това е друго. Скоро както возех детето с колата, видях една съученичка, с която поддържахме връзка, преди да се родят децата и малко след като се роди големият, но после спряхме, без аз да се усетя, и аз не съм я търсила, та ме досрамя малко, като я видях. Тя е сингъл още, или поне беше. Иначе стандартът с някои от старите ми приятели и познати е различен, с други - сходен. ММ има приятел, който е с доход от порядъка на 600-700 лева нето. И между другото, плаща издръжка на две деца и се оправя някак, това е по-скоро към темата как се живее с (почти) минимална заплата. Този има собствена къща в едно село и когато ММ се вижда с него, му ходим на гости да ядем и пием в двора. Wink

# 73
  • София
  • Мнения: 1 434
Аз си натресох работа в семейна фирма на една от най-близките ми приятелки. Двете се съгласихме на този ход, защото към онзи момент нямаше да имаме нищо общо в работата и не тя щеше да ми е шеф.
Да, но с годините стана така, че в момента тя е човекът, който определя заплати, осигуровки, повишение, бонуси, отпуски и т.н. Много усилия и нерви изисква да успяваме да разграничим отношенията си в работата и извън нея.
Вече почти не пътуваме заедно, защото винаги ходят на доста скъпи места в чужбина. Наемат се скъпи вили и т.н.
Канят ме винаги и аз отказвам.
Оставаме си в добрите отношения и тон, но не е същото. Човек се чувства най-добре сред хора, които имат сходни възможности. Знам го от опит, защото съм имала и много по-малко и много повече в различни ситуации и хора.
Но винаги съм се съобразявала и ако знам, че приятел е в затруднение, не ми е проблем да пием по една бира на пейка и да не го карам да се чувства зле с покана за скъп ресторант.

# 74
  • Русе
  • Мнения: 293
Аз лично имах промяна в лайфстаила и новата кола и почивки не бяха възприети добре от околните. Бях много изненадана, че дори и близки не ми честитиха реално дори докато ги возя.
О, аз имах колежка която се пръскаше по шевовете, когато мъжът ми ми подарява бижу, когато се преместихме в нов апартамент, направо се разяждаше от завист. Не го казваше, но толкова явно го показваше! Заради тая токсичност напуснах работата си, която много обичах, въпреки уверенията на шефовете ми, че ще се стараят да не работя пряко с нея. Такава отрова се усеща на клетъчно ниво направо.
Хахаха...чак толкова отровна змиорка ли е била, че да се принудиш да напуснеш хубавата работа ?
Като кажа на приятели, че има жени по-гадни от някой мъж побойник, те не вярват. Психическото насилие мисля, че е по-лошо от физическото - да изядеш някой бой (който ще мине за минути). При психическите атаки, особено когато се виждаш с носителя им всеки ден  - те не продължават минути като боя, а протичат неопределено дълго време. В даден момент може да се случи така, че да не издържиш и да сториш нещо (физически) на вредителя, и в крайна сметка да излезеш ти виновния в случая (в очите на другите), а провокаторът - жертва. Такива сме хомо сапиенсите за съжаление...Никой друг вид на тази планета не притежава подобни "качества".

Общи условия

Активация на акаунт