Кога е участвала в ремонта на гарсониерата?
- Публикувана: 31 май 2020, 09:21 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2020, 18:52 ч.
Един татко моли за съвет
Скрит текст:
Като е тръгнал да предоставя, да предоставя до край, а не да иска от жената да инвестира в ремонт на два апартамента едновременно. Като щом му докривее тя остава на улицата.И какво като в момента няма нито едно- жена му да не би да има?
Важното е, че на семейството муу е предоставено жилище, че съществува възможността да се разширят, като свекървата дойде в гарсониерата и че мъжът е готов, въпреки това, да изтегли кредит с жена си и да си купят СИО.
Какво още трябва да направи, че да не бъде виновен?
Важното е, че на семейството муу е предоставено жилище, че съществува възможността да се разширят, като свекървата дойде в гарсониерата и че мъжът е готов, въпреки това, да изтегли кредит с жена си и да си купят СИО.
Какво още трябва да направи, че да не бъде виновен?
Не една история на тормозени жени, които търпят защото са инвестирали в свекървенско жилище и няма къде да отидат сме чели тук.
Ами, той е искал жената да инвестира в техен общ имот и тя е отказала.
Това е най- важното в историята, за да се разбере проблема.
Освен това.
Тя не може да се наспива и да гледа телевизия в гарсониерата, а не той.
Тя живее на вересия в чуждото жилище.
И трябва мъжът да се нагърби с двата ремонта, докато тя го играе метреса?
Дотук, не само тормоз над нея няма, ами се е разпищолила, та се е забравила.
Като е тръгнал да предоставя, да предоставя до край
Те цели семейства остават без дом, толкова е непредвидим живота, пък тук великото тръшкане за принцеска с живи родители. Не е като да иде под моста да спи.
Кога е участвала в ремонта на гарсониерата?
Кога е участвала в ремонта на гарсониерата?
Прочете първите два поста на автора. Явно е давала и като са се скарали, го натяква, че в давала и авторът я е използвал, за да дава. Абе, не се чувства сигурна жената как ще продължава занапред, а авторът ѝ приказва за още деца и за още ремонти. Разбирам го и него в първия случай, защо е очаквал да дава и тя, както и се е случило, но и аз не бих се занимавала в някакви несигурни семейни взаимоотношения с инвестиция в общ имот, който не мога да изпращам сама, и да ставам съкредитор с някой, с който не се знае колко ще изкараме, нито пък ще се хвърля с ентусиазъм да ремонтирам второ чуждо жилище, в което няма как да стоя след развода, защото не е наистина семейно.
Кога е участвала в ремонта на гарсониерата?
Прочете първите два поста на автора. Явно е давала и като са се скарали, го натяква, че в давала и авторът я е използвал, за да дава. Абе, не се чувства сигурна жената как ще продължава занапред, а авторът ѝ приказва за още деца и за още ремонти. Разбирам го и него в първия случай, защо е очаквал да дава и тя, както и се е случило, но и аз не бих се занимавала в някакви несигурни семейни взаимоотношения с инвестиция в общ имот, който не мога да изпращам сама, и да ставам съкредитор с някой, с който не се знае колко ще изкараме, нито пък ще се хвърля с ентусиазъм да ремонтирам второ чуждо жилище, в което няма как да стоя след развода, защото не е наистина семейно.
Абе сбъркана история. Явно това "черпене" от нейна страна пречи и на семейството и на нея. А родителите и наливат масло в огъня.
Както казах, със споменаването на заболяването, тезата на автора става все по-малко вероятна. Жена му е лабилна, посяга към алкохола, в същото време се справя с тежка болест, при която алкохола е противопоказен?!
Има нещо гнило в цялата работа.
Кое е странното тук? Има хора страдащи от тежки депресии, които се наливат с алкохол, заедно с антидепресантите, страдащи от сърдечно-съдови проблеми жулат сланина и евтини свински колбаси, пушачи със заминал бял дроб пафкат като за последно, алкохолици със заминал черен дроб продължават да жулат алкохол....
Човек може да бъде много саморазрушителен, няма нищо изключително тук. Да не говорим за страдащите от затлъстяване жени как нагъват пастички и тортички.
Както казах, със споменаването на заболяването, тезата на автора става все по-малко вероятна. Жена му е лабилна, посяга към алкохола, в същото време се справя с тежка болест, при която алкохола е противопоказен?!
Има нещо гнило в цялата работа.
Кое е странното тук? Има хора страдащи от тежки депресии, които се наливат с алкохол, заедно с антидепресантите, страдащи от сърдечно-съдови проблеми жулат сланина и евтини свински колбаси, пушачи със заминал бял дроб пафкат като за последно, алкохолици със заминал черен дроб продължават да жулат алкохол....
Човек може да бъде много саморазрушителен, няма нищо изключително тук. Да не говорим за страдащите от затлъстяване жени как нагъват пастички и тортички.
Иначе, че човек е саморазрушителен, вярно е. Но обикновенно тези хора не са никак добре, какво остава да държат нещата под контрол.
Намерих споменатия материал от 2008 г., наистина нещата съвпадат - там пише, че са заедно от 1,5 години, т.е. от 2006. Дали е той...трудно да се каже.
Скрит текст:
Ще се опитам да бъда кратък. С приятелката ми сме заедно от година и половина. Много се обичаме, никога не съм чувствал такива чувства към друг човек преди! Това е момичето на моя живот, и тя чувства същото за мен, имаме планове края на годината да заживеем заедно, имам една гарсониера, която нашите я дават под наем. Да уточня - и двамата сме на 24 години. Даже сме си говорили за сватби, бебета, искаме да си вземем кученце.
НО!!! Защо толкова мразя тая дума! Тя учеше германистика с профил начална педагогика в НБУ. Завърши миналата година, и една от професорките й и даде идеята да кандидатства по програма Коменски - и отиде по тази програма в Италия, Падова, да преподава немски на италианчетата . Замина Ноември, върна се за коледните празници за 2 седмици, прекарахме си страхотно, сега пак е там до април. Много ми е тежко, мислех, че като минат 2 месеца, ще се поокопитя и по-лесно ще издържа остатъка до април, но нещо не се получава. С нея е същото.
Откакто замина пак, само се караме за нещо, не стига това, ами и двамата си имаме лични проблеми. Мене ме нервират в работата ми, тя има проблеми пък в училището, което преподава, самичка е там, в чужда страна, не познава никой, няма приятели, не знае езика.... И просто си мисля, че разстоянието почва много да ни тежи.
Всяка вечер като си говорим в icq нещо става и се сдърпваме. Миналата седмица беше най-зле. Понеже няма силен интернет в общежитието, аз си зареждам пари в Skype и й се обаждам на стационарния телефон в квартирата. Да, ама Януари месец нещо останах без пари, трябваше да взема пари от майка ми да си изкарам месеца, и не можах да заредя скайпа с пари, с мисълта, като взема заплата на 31-ида си го заредя. И тя - толкова исках да те чуя, писна ми само да си пишеме по кюто, толкова ли не можа да намериш 25 лева да си ги вкараш в картата за скайпа..... Обясних й как стоят нещата, ама не - тииии трябваше да вземеш пари назаем, ако искаше, щеше да го направиш, направо полудя.. нищо не правиш за мене, никога нищо не си правил за мене... и ей такива работи. Като се ядоса е като Годзила. И така сме от 2 седмици.
Но и аз съм изнервен, и тя е изнервена, и просто или единия, или другия ще почне да се заяжда на дребно. Тя го приема обаче много тежко, казва, че вече не ме обича както преди, и само като си го помисля това и ми става лошо. Какви ли не неща съм правил за нея, и се чудя защо това нещо толкова много я е нервирало. Че не сме се чували 5 дни по скайп. Постоянно й се обаждах по джиесема, вярно, за по минута, две, всеки ден, отделно че си чатим всяка вечер в интернет, ама не - искала да поговориме, час, два, не съм бил до нея, когато е имала нужда от мен и такива неща. И просто си мисля, че и на двамата ни е много тежко, че сме разделени, и това ни влияе ужасно негативно и почваме да се караме. На мен ми е гадно, казвам и - тя вика - то и на мен ми е гадно, много проблими си имам. И така постоянно си връщаме топката.
Но първите 2 месеца когато тя замина не беше така, не се скарахме, е, дребни дрязги, които преминават след 10-ина минути. Но сега е различно. И двамата сме нещастни, но и двамата искаме нещата да се оправят, понеже много се обичаме. Но ето - обещаеме си да не ги правим тези неща, да си помагаме както преди и т.н., и след 20-30 минути единия почва отначало.... и така всеки ден от 2 седмици.
И двамата се изморихме, и двамата ни е много мъчно, че така става, но като че ли и двамата очакваме другия да направи нещо, за да се оправят нещата. Аз не искам това да продължава повече, искам да се оправим, да сме щастливи заедно, да си заживеем в гарсониерата зимата, да си имаме кученце!
Тя е всичко за мен, и не искам да стане нещо помежду ни, понеже не сме успяли да издържим някви си 2 месеца раздяла. Но тази раздяла много тежи, особенно ако обичаш човека до мозъка на костите си!
Искам да направя нещо за нея - някакъв жест, изненада, някаква постъпка, която да я накара да се почувста пак добре, и пак да се върне радостта на лицето й! Но какво? Ние сме на 2000 км един от друг. Единствената ни комуникация е icq и skype. Когато си беше тука и имахме проблеми, измислях нещо, дали ще отида пред тях с букет в ръка, или ще пратя цветя с куриер, или ще и изпея някоя песен, се тая - измислях нещо и го правех - тя живее на 3 улици от нас. Ама сега какво да направя? А много искам да направя нещо хубаво за нея, защото съм луд по нея, и тя е момичето на моя живот!
От 15 дена се караме и все си ги казваме тези неща, да спреме, да се обичаме както преди и тн, и на следващия ден пак същата история - ти кво не си правил, па ти кво не си правила... Или кой кво е сгрешил...
Влезли сме в няква супер гадна дупка, и в момента просто не знам как да излеземе от нея... Ако бяхме заедно, щяхме да си поговориме, да и се усмихна, да я прегърна, да я погаля по косата, а сега - дори и жестове не мога да направя, освен да сипя тъпи клишета по тъпото icq.... И тя казва - в момента думите не значат нищо за мен... Какво да направя, като на 3000 км разтояние, единствено думи мога да кажа/пиша... Тва е един кошмар.
10 дена не си показвах любовта си към нея, и като и кажа - Бебо, година и половина всеки ден съм ти показвал любовта си, и то не само с думи, а и с действия, а тя казва - всяко нещо си е само за себе си... Сама съм тука, гадно ми е, а ти ме остави сама 6-7 дена, а толкова исках да ми се обадиш... Ми да беше казала - моля те опитай се да намериш 20-30 лева да си заредиш скайпа, че имам много голяма нужда да чуя гласа ти. А тя си мълчи, и после - ти ме остави сама..... А нямате представа какво съм правил аз за това момиче, тя е жената на моя живот!
Спрях да се храня, напивам се вечер, плача, просто не мога да се успокоя. Казах и го това, плаках й по телефона, просто не издържах, тя се изнерви допълнително, каза, че съм адски лигав, че не иска да ме третира като бебе, иска мъж до себе си, а аз само съм циврел, не ме обичала вече и щяла да си търси друг мъж. Не знам какво да правя....
НО!!! Защо толкова мразя тая дума! Тя учеше германистика с профил начална педагогика в НБУ. Завърши миналата година, и една от професорките й и даде идеята да кандидатства по програма Коменски - и отиде по тази програма в Италия, Падова, да преподава немски на италианчетата . Замина Ноември, върна се за коледните празници за 2 седмици, прекарахме си страхотно, сега пак е там до април. Много ми е тежко, мислех, че като минат 2 месеца, ще се поокопитя и по-лесно ще издържа остатъка до април, но нещо не се получава. С нея е същото.
Откакто замина пак, само се караме за нещо, не стига това, ами и двамата си имаме лични проблеми. Мене ме нервират в работата ми, тя има проблеми пък в училището, което преподава, самичка е там, в чужда страна, не познава никой, няма приятели, не знае езика.... И просто си мисля, че разстоянието почва много да ни тежи.
Всяка вечер като си говорим в icq нещо става и се сдърпваме. Миналата седмица беше най-зле. Понеже няма силен интернет в общежитието, аз си зареждам пари в Skype и й се обаждам на стационарния телефон в квартирата. Да, ама Януари месец нещо останах без пари, трябваше да взема пари от майка ми да си изкарам месеца, и не можах да заредя скайпа с пари, с мисълта, като взема заплата на 31-ида си го заредя. И тя - толкова исках да те чуя, писна ми само да си пишеме по кюто, толкова ли не можа да намериш 25 лева да си ги вкараш в картата за скайпа..... Обясних й как стоят нещата, ама не - тииии трябваше да вземеш пари назаем, ако искаше, щеше да го направиш, направо полудя.. нищо не правиш за мене, никога нищо не си правил за мене... и ей такива работи. Като се ядоса е като Годзила. И така сме от 2 седмици.
Но и аз съм изнервен, и тя е изнервена, и просто или единия, или другия ще почне да се заяжда на дребно. Тя го приема обаче много тежко, казва, че вече не ме обича както преди, и само като си го помисля това и ми става лошо. Какви ли не неща съм правил за нея, и се чудя защо това нещо толкова много я е нервирало. Че не сме се чували 5 дни по скайп. Постоянно й се обаждах по джиесема, вярно, за по минута, две, всеки ден, отделно че си чатим всяка вечер в интернет, ама не - искала да поговориме, час, два, не съм бил до нея, когато е имала нужда от мен и такива неща. И просто си мисля, че и на двамата ни е много тежко, че сме разделени, и това ни влияе ужасно негативно и почваме да се караме. На мен ми е гадно, казвам и - тя вика - то и на мен ми е гадно, много проблими си имам. И така постоянно си връщаме топката.
Но първите 2 месеца когато тя замина не беше така, не се скарахме, е, дребни дрязги, които преминават след 10-ина минути. Но сега е различно. И двамата сме нещастни, но и двамата искаме нещата да се оправят, понеже много се обичаме. Но ето - обещаеме си да не ги правим тези неща, да си помагаме както преди и т.н., и след 20-30 минути единия почва отначало.... и така всеки ден от 2 седмици.
И двамата се изморихме, и двамата ни е много мъчно, че така става, но като че ли и двамата очакваме другия да направи нещо, за да се оправят нещата. Аз не искам това да продължава повече, искам да се оправим, да сме щастливи заедно, да си заживеем в гарсониерата зимата, да си имаме кученце!
Тя е всичко за мен, и не искам да стане нещо помежду ни, понеже не сме успяли да издържим някви си 2 месеца раздяла. Но тази раздяла много тежи, особенно ако обичаш човека до мозъка на костите си!
Искам да направя нещо за нея - някакъв жест, изненада, някаква постъпка, която да я накара да се почувста пак добре, и пак да се върне радостта на лицето й! Но какво? Ние сме на 2000 км един от друг. Единствената ни комуникация е icq и skype. Когато си беше тука и имахме проблеми, измислях нещо, дали ще отида пред тях с букет в ръка, или ще пратя цветя с куриер, или ще и изпея някоя песен, се тая - измислях нещо и го правех - тя живее на 3 улици от нас. Ама сега какво да направя? А много искам да направя нещо хубаво за нея, защото съм луд по нея, и тя е момичето на моя живот!
От 15 дена се караме и все си ги казваме тези неща, да спреме, да се обичаме както преди и тн, и на следващия ден пак същата история - ти кво не си правил, па ти кво не си правила... Или кой кво е сгрешил...
Влезли сме в няква супер гадна дупка, и в момента просто не знам как да излеземе от нея... Ако бяхме заедно, щяхме да си поговориме, да и се усмихна, да я прегърна, да я погаля по косата, а сега - дори и жестове не мога да направя, освен да сипя тъпи клишета по тъпото icq.... И тя казва - в момента думите не значат нищо за мен... Какво да направя, като на 3000 км разтояние, единствено думи мога да кажа/пиша... Тва е един кошмар.
10 дена не си показвах любовта си към нея, и като и кажа - Бебо, година и половина всеки ден съм ти показвал любовта си, и то не само с думи, а и с действия, а тя казва - всяко нещо си е само за себе си... Сама съм тука, гадно ми е, а ти ме остави сама 6-7 дена, а толкова исках да ми се обадиш... Ми да беше казала - моля те опитай се да намериш 20-30 лева да си заредиш скайпа, че имам много голяма нужда да чуя гласа ти. А тя си мълчи, и после - ти ме остави сама..... А нямате представа какво съм правил аз за това момиче, тя е жената на моя живот!
Спрях да се храня, напивам се вечер, плача, просто не мога да се успокоя. Казах и го това, плаках й по телефона, просто не издържах, тя се изнерви допълнително, каза, че съм адски лигав, че не иска да ме третира като бебе, иска мъж до себе си, а аз само съм циврел, не ме обичала вече и щяла да си търси друг мъж. Не знам какво да правя....
Авторе, разбирам желанието ти да я задържиш и да не променяш статуквото. Внуши чрез поста си каква е тя (директно или индиректно). Дъвчат се толкова страници жилището, диагнозите й и бирата й. Така маскираш проблемите ви.
Ако искаш да се поосвестиш, можеш да отговориш на въпросите на Неко в неин пост (№ 295) преди няколко страници.
И бих добавила един. Кога за първи път поиска развод от теб?
Ако искаш да се поосвестиш, можеш да отговориш на въпросите на Неко в неин пост (№ 295) преди няколко страници.
И бих добавила един. Кога за първи път поиска развод от теб?