Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

За да уточня веднъж завинаги - приех, че при тях нещата са по подразбиране като при всяко друго дете,   макар да имах леки подозрения. Все пак, не мога публично да напиша "а ти сигурна ли си, че нещо не се е случило още в детската градина или в първи клас, което да е показвало някакви проблеми?". Щеше да е грубо, не задавам такива въпроси публично, дори когато имам съмнения, че нещо не се връзва. Това си е лично нейна работа, а аз коментирам само неща, които човек сам е написал.

Не, не са нишови случаи.
А да се напада авторката на темата, как така не може детето й също не е коректно. Жената споделя проблем, в резултат на което вместо помощ или съвет получава обвинения, че не може да сложи чатала на врата на детето си. Тъй като работя с гимназисти мога да твърдя, че недиагностицирани деца има много, както и че потенциалът на всяко дете е различен дори и без когнитивни затруднения в дадена област. Между другото в света не само на спорта и изкуството, но и в света на науката има примери за отчайващо слаби ученици. Томас Едисон и Айнщайн например. Единият е бил изключен от училище като неподлежащ на обучение, а другият, поне доколкото аз знам, е имал тройка по математика.

Проблемите се решават с действия, а не със седене. Проблеми с ученето се оправят с учене, а не с обвинения по учители, система, комшии, пишещи в темата. И аз точно това казах - хващат се и започват от първата страница на учебника. Това е положението.
Отчайващо слабите, пък гениални не са нещо, на което бих заложила. Те са много привлекателни образи, но са просто късметлии или продукт на митове и легенди. Айнщайн никога не е бил слаб ученик. Никога!  И за Едисон не е вярно това за слабите ученици - има увреда на слуха, след няколко години проблеми в училище (щом увредета е била в ранна детска възраст, как да не е разсеян в училище, той просто не е чувал добре), после майка  му го е обучавала вкъщи. Кога е бил слаб ученик?

Виж първия ми пост в отговор на авторката - беше си съвсем правилен съвет да се върнат назад и да търсят пропуските. За никакви чатали не е ставало дума. Чаталите май вие ги измислихте за да си подсилите тезата.

   Действията обаче не винаги са ясни. А специалистите са повече на книга и на теория.

За да не си чешем езиците само, защото с Андариел винаги се докарва до там, без никаква полза ще споделя набързо някои от нещата ,които съм прилагала с моето дете, но според мен е необходим индивидуален подход.

Първо - да знаят правилата - не значи че ще могат да ги прилагат. Повечето учители и не само в елитни училища, а и в не толкова елитни дават задачи, чиито модели не са решавани и е необходимо някакво досещане, с което много не се справят. Отделно че често се дават брой задачи, които не смогват да осмислят и да разсъждават и когато с нерешаван елемент съвсем става страшно.

Второ - решаването на много задачи също не е панацея, защото често се получава автоматизъм, който изключва при някои деца елемента на разсъждение и след една седмица виждаш ,че не зацепва на задача, която е изрешил безброй пъти

За някои деца абстрактните модели с числа са нещо ,което препъва. Когато навремето обеснявах разкриване на скоби бях изненадана, как той въпреки изрешените примери , в които подробно показвах как числото пред скобите със знака си  отива до всяко число в скобите и извършва действието. Не разбира и не разбира. В един момент му нарисувах къщичка и около израза в скобите и го накарах да си представи как числото пред скобите обикаля и извършва действието с всеки от къщичката. Тогава го разбра и не се налагаше повече да обяснявам и оправям знаци .  Когато започнаха уравнения - също голям зор. Накрая го накарах на всяко уравнение да не пише X , а да си избере каквато иска дума - портокали, маслини, маймуни и да решава задачата. След това започна да решава и то доста добре се справя вече с алгебрата. С геометрията други техники съм прилагала. Но винаги имам по ръка фигура на пирамида, паралелелпипед,цветни моливи. Рисувам, оцветявам до откат.Всичко това се прави от първи клас. Не е като да е пропускано нещо. Но някои от правилата се налага да повтарям, сякаш никога не ги е чувал.

И това е правилното - да се върнат назад и да запълнят пропуските. После темата се измести към това как всички деца и родители трябва да имат амбиции за отлични резултати, за да може детето да се пребори за място в някое от елитните училища, за да може пък на финала на 12 клас да има  шансове за богат избор какво да следва. Както и за подходящата среда, която пък я има само в елитните училища.
От тук тръгна и спорът на Тея - елитно училище не винаги означава подходяща среда. А по-малки възможности по фундаментален предмет като математиката не са подрязване на крилата на детето, ако то има интерес във фотографията или дизайна или обича да човърка в двигателите на колите, ама не може да напише есе по литература или английски за отличен.
Темата се отклони от първоначалния въпрос, както става всеки път, когато се повдигне въпросът, че някой не се справя или има проблем в някоя област или стане принципно въпрос за образованието.
В моя град много ученици, които спокойно могат да бъдат приети в МГ и ЕГ се насочват към три професионални гимназии, които се смятат за модерни/ елитни и също (поне едната) не отстъпват по качество на образование на езиковите гимназии в града.
Амбър, мога ли те да те помоля да се позанимаваш малко с моята щерка по математика (стандартната), че нещо много трудно се случват нещата там. Много бавно възприема, ако постоянно не се работи някой вид задачи известно време ги забравя тотално. Опитвам се да обяснявам нестандартно, но тя мен не ме възприема като учител и това допълнително усложнява нещата.

Амбър, мерси, че сподели. В общи линии това са нещата. Но пак тук говориш за частен случай. Разбирам, че винаги избива на частни случаи и всеки с частен случай смята, че останалото са общи приказки, но повечето деца нито имат някакви проблеми с правилата, нито с моделите, нито с математическото мислене, нито с нищо. Просто някъде някой не е дообяснил, децата не са доразбрали, родителите са се почувствали зле и са търсили виновен. Тоест всичко друго, но не и да се седне и да се работи за решаване на проблема с математиката - дали чрез личен труд и обяснения, дали чрез търсене на трети човек. Когато един родител приключи със соченето с пръст, тогава започва решаването на проблема. Няма нужда и мен да ме обвиняваш в "докарва до общи приказки без полза", защото няма как да кажа нещо конкретно за дете, за което нищо не зная. Не съм врачка, но дори врачките искат име и ЕГН и снимка, и в процеса на "врачуването" се добират до информация. Не мога и да искам хората публично да пишат неща, които мен биха ме ориентирали, защото това е лична информация и нямам морално, нито професионално право да го искам. За Тея конкретно имах съмнения, но пак нямах право да ги изразя. Това сега разбираш ли го? Не съм просто лелката от улицата, която си балалайка, а има граници, които не искам да преминавам, само за да угодя на теб или на друг.

   Защото не сме частен случай. Според "специалистите" си било нормално, точка!
   Андариел, хайде обясни ми как бо БЕЛ и Английски е с отлични оценки, ако има връзка между математиката и езиците? Пише грамотно, смислено, изразява се добре. След като съм писала, че толкова ѝ е капацитетът по МАТ, значи знам. Познавам си детето, прагматик и реалист съм. И да, след като аз и хиляди други си живеят щастливо и доволно без това, значи не е невъзможно. Всеки си има виждане за щастие. Вие сте достигнали вашето, ние нашето.
Би ли обяснила, ако някой може да борави с компа както с телефона, защо ще си плаща на мен да му правя презентациите и да набирам работите му? Хайде сега, двете са съвсем различни операционни системи. На телефона директо си имаш клавиатура на кирилица. Компютърните са на всеки друг език, но няма на водещ български. За да пишеш свободно на такава клавиатура, трябва или да знаеш машинопис и да знаеш къде се намират съответните букви, или да знаеш на коя латинска буква съответства  такава  на кирилица. И да си сложиш лепенки на клавишите, ако искаш. Ако започнат да правят изцяло клавиатури с кирилица, проблем няма да има.

тея, трябва ми повече информация за дъщеря ти - не съм врачка да гадая. Мисля, че това не са неща за публичен форум.

Вторият ти въпрос е съвсем лесен - това са различни моторни програми, учи се. Ето, себе си давам за пример, за да изясня от първо лице, и съвсем научно върху себе си навремето приложих нещата, които учих.

- случая писане на български (БДС) и на фонетична - когато съм си на компютъра, пиша на БДС (учила съм я, бях секретарка навремето), а когато съм на телефона пиша на телефонната фонетица. На компютърй пиша десетопръстно, изобщо не гледам в ръцете си, те сами си знаят моторната програма, дори когато погледна или започна да пиша с два пръста (нарочно съм го пробвала), греша. На телефона гледам в пръстите си, когато пиша - тогава с двата пръста улучвам различната подредба, плюс това ми се включва зрението. Ако трябва на телефона да пиша на БДС се обърквам, защото това е непривична моторна програма, трябва да внимавам, пръстите ми си знаят една програма и с телефона ги обърквам, възприемам нещата по различен начин.

- случая БДС и qwerty - пиша и на двете десетопръстно. Научих qwerty, защото трябваше да пиша на английски дълги документи и в момента всеки език е вързан за определена подредба в моята глава. Пак са изградени моторни програми, но вързани с определен език. Просто мозъкът ми превключва, но му отне време да бъде трениран, докато се автоматизира това превключване.

Извод - мозъкът прави това, на което го тренираш. Всичко се учи. Моторните програми първо трябва да се тренират, осмислят и контролират съзнателно, докато се автоматизират. Има значение колко сетива са включени и в какъв контекст се изпълняват тези програми. Включването на допълнително сетиво може да обърка програмата.

Аз пък пиша винаги на БДС. Научих се като дете на пишеща машина когато ходех при татко в работата му. Тогава ми беше занимавка да минава времето. Сега с компютрите ми е по-лесно на нея, отколкото на фонетика. Сякаш научената подредба в детските години така се е запечатала в съзнанието ми, че не ми се занимава да влагам време и усилия да уча фонетика. На телефона и таблета също първата ми работа е да инсталирам БДС. На телефона пиша с двата палеца и съм доста бърза, на компютърната клавиатура не ги ползвам, пиша средно бързо, но не владея и десетопръстната система, защото не съм учила машинопис. Но и на телефон, и на таблет в бързината се случва да не уцеля буквата или на телефона да се включи коректора и да промени набраното, та се налага да оглеждам и коригирам преди да публикувам. Въпреки това в последствие пак си откривам грешки, дори разместени букви. Неща, които не греша, ако пиша ръкописно.

Андариел, ти пишеш, аз пиша, почти всички около и малко под моята възраст пишат. Аз казвам за деца, тийнейджъри.  На телефоните са като факири, не им виждам пръстите как се движат. Не можем да мерим за някой непознат от собствената си камбанария и да очакваме да прави това, което ние можем.
   За дъщеря ми, няма какво да кажа повече. Признава, че има проблем, но не иска да се знае и работи, точка. Уважавам нейното решение, тя си се справя чудесно.
   Аз утре отивам да я запиша в сатовченското селско училище
С това: "Проблеми с ученето се оправят с учене" за математиката не съм съгласна отново. Явно не си попадала на такива деца. Не при всеки абстрактното мислене е развито толкова. Дъщеря ми може да смята, аз също - събиране, изваждане, умножение, деление, някои и други уравнения. Учителите по математика си обясняват като учители по математика - сухо, без някакви нагледни примери и връзка с реалността. Сяда, ето ти формулата, тук така, там онака. И няма нищо, което да си представиш нагледно, да го свържеш с нещо познато. И тук се къса нишката за хората с доминиращо конкретно мислене. За всяко едно нещо мога да дам нагледен пример, да го свържа с нещо познато, виждано, чувано. Например, когато в 4ти клас учиха за първи път какво е дифузия, сугласи се, че самото определение без примери си е суховата работа. Тогава и дадох пример с пръцкането. Как се разпространява миризмата до другия край на стаята. Хем се посмяхме, хем го разбра и запомни. Така процедирах с всяко нещо, което е по-сухичко и е нужно да се определи с нещо познато. Все пак целта е разбиране и запомняне, не да мине и замине. После тя сама си всикна така и от 4ти клас не ми се е налагало много да обяснявам. Защото всичко това е около нас. Ние го виждаме, ползваме, усещаме, прилича на нещо друго. Задачките с нищо не се свързват. С какво около нас се свързват тези:
Едни мислят в картини, други в цифри и таблици. Но докато за мислещите в таблици е просто възможно да наизустят дадени неща, за мислещите в картини връзката с математиката се губи. Не си ли ги учила тези неща в университета? Ясно е, че не ги споделяш, но това не означава, че ги няма.
Както много пъти казах, не е болка за умиране. Това, че някои не го разбират и не могат да преглътнат "провала" на детето си, си е техен проблем.

моля те, може ли да прекратиш вече с тези свободни съчинения! На мен това ми е работата, да работя с деца с всякакви нарушения. Работя и с отличници. Покривам целия спектър от разпределението като всяко дете има своите нужди и своите особености. Не ми обяснявай точно на мен, ако обичаш кой как мисли, с какво мисли и кое как става!  Имаш си проблем с хора, с които си работила и не ти е харесало, имаш проблем с учителите, че обяснявали сухо. Избрала си да реагираш на нещата по определен начин - хубаво, твоя си работа. Но не ме намесвай мен, а се оправяй с хората, с които са ти проблемите! Твоят случай си е твой случай и той засяга основно теб и детето ти. Другите деца са си други деца. Другите деца не са твоето дете. Представям си как учителката дава примери с пръцкане и каква ще е реакцията на децата и родителите! Извинявай, ама каквото ти можеш да дадеш като примери си е твоя работа, а в работна обстановка има граници, които не се преминават. Дори не мога да си представя, че ще дам на дете примери като цитирания от теб.

Ако беше тръгнала с това горе не само, че нямаше да те оборваме, а щяхме да ви поздравим (и теб, и дъщеря ти) за това, че сте намерили своята хармония с околния свят и с оглед на вашите обстоятелства. Но ти не направи това, а тръгна с налагането на тази своя хармония и своя аршин върху всички деца, които нямат общо с вашия случай. Е няма как да приема, че деца с нормални способности трябва да бъдат оставяни да имат двойки и тройки и да им се отнемат шансовете един ден да си избират пътя.
И с училищата така - вашите не струват, значи никои добри училища нямат смисъл.  Дано не си веганка, че ще защитаваш разпалено тезата, че и от месото няма смисъл.

Не са свободни съчинения, пише го в едни дебели книги. Както казах, такъв специалист като теб не ми трябва, минахме през трима, еднакво некадърни, след като за тях е нормално това. Аз, освен учене, търся и забавната страна. А разпространението на пръднята си е дифузия. И чисто човешка функция, инак ще се пръснеш. Ти можеш да им дадеш пример с цианида в газовите камери, достатъчно сериозно ли звучи? И всички деца, с които работиш започват да изкарват шестици, и влизат в заветното елитно, нали? Но не каза с какво се свързва от заобикалящия ни свят картинката, която поставих. Както писах и преди, такива напомпадурени ги гледахме в Стани богат. Много учени, много знаещи. Някои още на първи въпрос щяха да окапят, ако Билалов не беше ги спрял. Ама то е, щот много знаят.
   Обичам сухари, ям ги от закуска до вечеря, отивам да хапвам, че е време за вечеря А скоро ще има и заря по случай купата.