Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Ако още малко си поговорим ще стане ясно, че и при теб няма"не ми трябва", а си все същият мснипулатор като всеки, но се криеш зад разни думички. Затова не вярвам на разни либерални изявления, защото всеки родител решава и децата щат-нещат се съобразяват. И при теб "трябва " важи с пълна сила. Чудиш се как да го извъртиш, но при мен не минава.

Темата доста се разводни.В крайна сметка всеки родител решава сам за детето си дали то ще учи,как ще учи и какво да учи.С времето всяко нещо си идва на мястото.Тази година Софийския университет приема само с матури,а след пет години сигурно ще ги молят да се записват за студенти.

Наскоро колежки се включиха в онлайн курс/ обучение за 4 ПКС. Доцентката, която го води започна с локумите, след това за трудностите при работата на учителите с различните деца (СОП) и накрая излезе с тезата, че заради децата със СОП в масовите класове и това, че учителите не били подготвени и не им било работа да се подготвят и адаптират, после в университета отивали полуграмотни студенти и качеството на българското образование било ниско.
Да, ама ако до 16 години образованието е задължително, висшето не е. Кой им щрив, че се нароиха 1005 университета по селца и паланки?
Децата в Русе намаляват, ама МГ вият на умряло, че им вземат една паралелка. Ами ще им вземат, защото не е нормално ученици с бял 146 да се надяват на прием в МГ и езикова. Кое му е елитното тогава, ако приемат и тройкаджии? Ниво се поддържа с ученици с възможности.

Не може всички деца да са отличници и да имат шестици по всички предмети.
Във всеки клас има 2-3 пълни отличници,още толкова отличници с по 1-2 петици,една група на средно ниво и 2-3 двойкаджии.
Нормално е.

На някои деца не им е интересна математиката или просто им е по-трудна ,други много трудно учат език или мразят разказвателните предмети...
И тук според мен е ролята на родителя-да обърне внимание на пропуските и затрудненията на детето,да помогне ,ако може или да го запише на някакви уроци...
И най-вече да му обясни,че е важно да положи усилия въпреки,че не му е интересно.
Закъсало е детето по математика -значи трябват повече обяснения и упражнения.
Да се търсят оправдания не помага.
Ако моето дете има проблем-ще питам учителката на какво трябва да наблегнем и детето ще започне да работи ..

Не, Андариел, няма да излезе. Давам последен пример и спирам. Понеже е много слаба, има леко гръбначно изкривяване. Физиотерапевт ѝ показа какви упражнения да прави у дома. Тя не ги прави. Поговорихме, показах как може да се задълбочи проблема, тя не иска. Добре. Седи и стои изправена, но упражнения не прави. Но пък 7 години си носи очилата постоянно, шините също 4 години и не се е налагало да напомням и подканям. Тя е като мен, решава сама.
Аз съм с МС. Не вземам нищо, не се и интересувам от "лекарствата", не пазя диети разни, не съм променила нищо в живота си. Когато някой ми каже Ма как така, ТРЯБВА да вземаш лекарства, не яж това, онова, не пуши... ми иде да му шибна един. Ей, алоууууууу, това съм аз, не ти. Като се разболееш, ако щеш дарадонки яж. И това не е от инат или безхаберие, а защото виждам, че лекарствата нищо не помагат. В работата си съм видяла достатъчно хора на "лечение", от 13 години контактувам и с други с това заболяване. Четох много. И си стигнах до извода, че тези на лекарства не са по-добре от мен. В случая са лекарства само на думи. Болестта си зависи от нагласата на човек. Когато за всяко едно изтръпване, схващане и каквото и да е неразположение на лекар, само сата по-зле. Наливат ти урбазон всеки път. И в един момент той спира да действа.И ако се случи наистина сериозен пристъп, ти си толкова набълбукан с урбазон, че вече няма полза.
Така че Андариел, няма ТРЯБВА. Има пътечки и ти избираш коя и кога. Воденето по чужд акъл и желания е живеенето на чужд живот, марионетски. Обаче последиците от това си береш ти - неудовлетвореност, чувството, че вървиш срещу себе си, депресии, че в някои случаи и самоубийство. Който иска да води някого, да си вземе куче, повечето са податливи на дресировка, или марионетка. Аз съм родила човек, който е със собствена воля, чувства, виждания. Мога да ѝ покажа пътеките и горе-долу какво има в края им, но коя ще хване, решава тя. Защото не е мен, не е и баща си.

Тея, браво за страхотния пост. Понякога трябва да ти се случи нещо драматично, за да разбереш, че има и друга гледна точка тоя живот. Лошото е, че само лошият опит ни води до това, трудно е да го разбираш изначално.

Поддържам изцяло написаното от Teya 75 и Mama Ru, най-вече по отношение на това че нещата са строго индивидуални; И аз бях от скараните с математиката (и още съм) и колкото по ме натискаха толкова повече се запъвах (но с добра дума и подход, надхвърлях себе си), А иначе по принцип бях добър с разказвателните и езиците.
Макар че в момента работя във финансовия сектор не ползвам никакви формули, /дори не помня какво е синус и косинус, да не говоря за другите функции/...Единственото което ми влиза в реална употреба ( извън работата) освен таблицата за умножение, са приблизителното изчисление на повърхнина и обем (съответно умножение на две и три числа), нищо друго
Основното за мен е момента с добрия педагог, който наблюдава децата и се опитва да работи с тях и да ги следи индивидуално, но в момента нещата са изпуснати тотално в образованието - имаме малко елитарни уч-ща и паралелки в които се подготвят усилено деца, и една нискообразована и полуграмотна маса, често се поставят икономическите фактори пред всичко друго, и така...

О, те ще влизат в СУ на конвейер, ама дали ще успеят да влязат в крак с другите студенти, които са с добра подготовка? И ако успеят още по-зле, значи летвата съвсем е паднала, ама то тогава децата с добра подготовка тотално ще ходят навън да следват.

Децата с добра подготовка имат отлични оценки и знания,а другите кретат с тройките.Пък и изпити могат да се влачат с години,пък плащаш на университета няма как да отпаднеш.Е какъв специалист ставаш друг въпрос.Друга тема.

   christina1980, аз тази философия я изповядвам от ученичка, не е причината МСа. Почти прочетох "Теория на избора", струва си.
   more789, в живота има нужда и от едва кретащи тройкаджии. Иначе сама щеше да си метеш улицата и да изхвърляш контейнера за смет, да чистиш кучешките екскременти... Радвай се, ти си от другите Но не подценявай тройкаджиите.
   

С това съм съгласна. Под слънцето има място за всички. Оценките не са чак толкова важни колкото желанието за знания и самите знания.
"Величието на Един човек не зависи от величината на неговото поле на дейност." - любим цитат от любима книга.

Темата се поизкриви. Сетих се за още нещо, когато се занимавах с моето дете по математика в началния курс. Карах го да пише възможно най-трудния пример с неизвестно,който може да измисли или израз със скоби. После го решавахме . Ставаше му интересно и участваше по-активно. Друго полезно, когато поразбереше нещо - помагаше на приятеля си, на който нямаше кой да му обяснява и докато се опитва да обясни му се изяснява още по-добре. Винаги ,когато учи нещо му предлагам да си представи ,че го обяснявя на малко дете, което познава.

    Иначе успехите в училище не винаги са обвързани с успехи в живота.

Понякога нежеланието да се учи е липсата на интереси и невъзможност за концентрация върху тема. Някои деца го постигат с дисциплина, обаче имам известни резерви за налагането на такава мярка,да приучавам да се изпълнява нещо, защото трябва.Предпочитам да подхранвам любопитство и интерес.

Тея, не разбирам защо беше този дълъг пост за здравните проблеми. Тук говорим за една проста математика, за едно учене, нищо повече! Няма нужда от сто кладенеца вода да се носят, да се свири на тънката струна и за избора. Да, човек има избор - да учи или да не учи. Каквото си избере, това ще получи. Ако не учи, със сигурност нищо няма да се получи, а ако си седне на четирибуквието и се понапъне малко, може пък, и да научи нещо, най-малкото ще се научи на упоритост и все нещичко ще добави като знание. Все пак, не говорим за деца с умствена изостаналост (по новому интелектуална недостатъчност). "Трябва" също е избор, като си говорим за избори, все пак математиката не е нещо извънземно, при повечко старание може да се подобри положението. Не разбирам защо се намесиха сто други неща. Човек избира дали да иска или да не иска. Като не иска - нищо и не получава.

Относно СУ - тази година приемат по диплома и матури не заради това, че нямат желаещи да учат там, а заради вируса. Интересувах се от въпроса доста задълбочено заради една приятелка - присъствени кандидат-студентски изпити имаше само по математика, химия и не помня, май беше биология. И то защото трябват за медицината и за математическите специалности. Там само с матурите не става, а и хората, които кандидатстват са по-малко, отколкото изпитита по български. Българският и историята са масовите изпити,  как си го представяте да се натъпчат толкова много млади хора в огромните зали? Не приписвай на едно конкретно събитие заради конкретна причина някакво обобщение, което не е вярно. И го пиша от обективност, макар да не съм особен фен на СУ и не съм негов кадър.

за учителите - понякога човек трябва да избере дали да върви напред въпреки учителите или да седне и да се вайка как учителят не можел да обяснява. И аз, и моите деца, и баща им, и всички сме имали такива учители, които не ги бива, ама хич не ги бива да обясняват. Но така, както на мен баба ми, която беше учителка ми казваше, така го казах и на децата си, така го написах и тук - какъвто и учител да ти се падне, ти трябва да свършиш своята работа и да питаш, да искаш, да четеш и изобщо да направиш всичко възможно, за да разбереш урока и да го научиш.

Андариел, за да  разбереш, че ТРЯБВА при мен няма. Ти си подозирай каквото искаш. Аз искам да имам и да давам на тези около мен избор. Виж книгата, която пуснах. Не си съгласна с нея, от сега ми е ясно, но виж, че има и други възможности, освен пресирането.
 

Как да няма при теб "трябва"? Ти самата написа, че едно било да те ритне кон, друго да ти извадят душата с перце. Това не е ли преса? Само не ми казвай, че не е, защото и двете знаем, че е "трябва", но с вадене на душата по съвсем манипулативен начин. Со кротце, со благо и малко кютек е твоята работа, ама пак караш човека да направи това, което трябва. Не се опитвай и мен да манипулираш.

В момента говорим за училищна програма, а щом един предмет е в нея, значи се налага да се учи, това е положението. Математиката е предмет, който трябва основно да се разбере, затова и много хора закъсват - в един момент се къса нишката. А ако имат и услужлив родител, който е на принципа "и аз не я зная тази математика, още чакам да я приложа на практика", тогава какво да се морИ повече? И така закъсва и закъсва все повече.
Книгата не съм я чела, няма как да кажа дали съм съгласна или не съм съгласна с написаното там.