Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Тея, къде е този живот, в който не съществува трябва? Всеки ден правим неща, защото трябва.

Никога не правя нещо, което е "трябва" за някой друг. Не винаги "искам" е удоволствие и леко. Въпросът е да си наредиш приоритетите и да си поемеш отговорността.
  Ученето не свършва и не се свежда само до училището. Учи се цял живот.

   Андариел, твоят метод е ритане с подковани обуща - хващаш детето и наливаш, намилаш, докато евентуално стане. Убедена съм, че винаги се постига целта, но изпълнителят не го прави защото чувства нужда, а за да  угоди, да  избегне наказание, някаква загуба, да си спести обиди, че понякога и бой. По един или друг начин изпълняващият е наранен, не убеден. Да вадиш с перце означава да успееш да убедиш така, че да поиска и да го направи. Сядаш и обясняваш защо е добре да се направи и какво се губи, ако не се направи. И човек има избор. Ако иска ще го направи, ако не иска, няма. И в двата случая последиците са за него. Ако беше както казваш, щях да съм нагънала щерката и да прави упражнения, да се мъчи над математиката. Като/ако ѝ дойде желание, ще ги прави и тях. Ъъъ, други примери нямам. Всичко друго си го прави, защото иска. Дори не ми се е налагало да убеждавам и говоря.
" А ако имат и услужлив родител, който е на принципа "и аз не я зная тази математика, още чакам да я приложа на практика", тогава какво да се морИ повече? И така закъсва и закъсва все повече." - закъсва за теб и тези с афинитет към математиката. Огледай се и виж колко хора са успели и без точно тези никъде приложими във всекидневието задачи. Ти днес колко интеграла реши, колко пъти използва питагоровата теорема, намери радиус на окръжност...? Вчера, оня ден? Докато само да слушаш новините един път, ти се възползваш от знанията си по много други предмети. Споменали Сърбия - знаеш къде се намира. Споменали за К19 - знаеш поне какво е вирус, за лечението му някакво лекарство - ето ти химия. Да не продължавам. Пак питам, ако не си решил да следваш с математика, къде всеки ден чуваш и ползваш точно тези формули, теореми? Отговорът, че трябват за матурите не ми е отговор. Питам за конкретния материал, който се изучава след 5ти клас и няма никакво практическо приложение никъде, ако не си с математическа професия. От пприятелите ми им трябва на две учителки по математика. Никой, ама абсолютно никой друг не решава всеки ден такива задачи, за да си върши работата. А имам разнообразни по професии приятели. Който го влече и иска да ги решава, да си ги решава. Покажи ми едно всекидневно приложение на интеграла или на което и да е от материала от 6ти клас нагоре в живота на счетоводителя, в живота на учителя по биология, химия... Такова няма. Математиката просто обяснява заобикалящия ни свят с цифри, числа, формули... Нищо повече. Другите науки го правят по друг начин. Защото пирамидите са построени преди формулите за пирамида да бъдат открити, строителство има и преди формулите, нали. Просто някои хора са открили как математически да изразяват процесите. Това улеснява живота, но не всеки е откривател, нали? Аз пък поставям на по-предни места биологията, химията, физиката и географията. Защото ако те не се развиват, математиката ти отива на кино. Просто няма да има кой да решава задачките
   Динчо, имаш свободна воля, нали? Това, което реално ни трябва, е заложено в нас. Другото го правим за да вървим напред, да си улесниш живота, да си удовлетвориш каприз..., ако искаме.

Тея, прекаляваш и постъпваш гадно и манипулативно , опитвайки да ми припишеш някакво ритане. Нито ме познаваш, мото знаеш какви са ми методите. Твоите травми и недоволства от някакви хора са си твоя работа. Разбирам, че при теб е сложно със здравето, но не го използвай като щит и копие да ме нападаш за неща, които нямат общо с мен. Имай малко честност в отношенията и не ме превръщай в нещо, което не съм. Детето си е твое - прави каквото щеш. Всеки с отговорностите си. След първото ти изречение приключих с поста ти, не ме интересува какво си писала.

Сега се сетих, че точно заради неразбирането/непознаването на концепциите за верижна реакция и особено за прогресия българският народ не може да осъзнае потенциала за развитие на епидемията от Ковид. И респективно си свирка и не се пази, ходи по мачове и дискотеки... Да се знае какво е линейно и експоненциално нарастване/намаляване също се окачва полезно в живота. И не говоря за формули, а за схващане на концепцията.

 Мислиш, че има друг народ, на който ако е позволено, няма да има представители, които да отидат на посочените атракции ли. Да пропуснем японците, на които традициите от хиляди години налагат социална дистанция. Нека да не превръщаме една дискусия, която може да е полезна в  обиди на тема - колко сме зле българите.Работила съм с колеги от няколко континента. Ами не сме толкова зле, да не кажа обратното

  Друго, което се сещам защото много съм го мислила покрай моето дете - как да го мотивирам и да се движи в посока, която за мен е важна, но за него не е осъзната. Дефиниране на граници . Не е никак лесно и еднозначно, изисква много тесен контакт с детето и средата извън дома.

Тия дни провеждам някакво квартално проучване "Доволни ли сте от обучението по математика по време на ДО". Знам, че не се брои за статистика, но отговорът клони към НЕ.
Всички срещат трудности и намалено ниво на преподаване. Недоволството е по-високо от по други предмети, оценките са по-ниски.

Не мога да говоря за други държави, защото наблюдавам България, затова коментирам и българският народ. А и ако погледнете Германия, Англия, Австрия ще видите как вървят случаите там, където хората са по-дисциплинирани, и да сравните с това какво става у нас. Вярно е, че нямам високо мнение за чипа на голяма част от българите, но в случая целта не беше някакъв национален нихилизъм, а просто пример за това, че ако се схващат някои концепции после по-лесно ще се възприемат послания, опасности и т.н. от реалния живот.

Според мен е нормално детето да се справя с лекота с някои предмети,а по други да изпитва затруднения.
И там където има затруднения да положи повече усилия.
Родителя може да прецени какви способности има детето,коя е силната му страна и да му помогне да се развива.

Родителят може да даде избор на детето,да.
Обаче детето дали е достатъчно зряло и дали има правилна преценка?Особено на 7-14 годишна възраст...

Ако детето има умствени способности ,но просто го мързи или не му е интересно,тогава е направо грехота да го оставиш да не учи по даден предмет.

Дъщеря ми е на 10 години, завърши трети клас. Има обучителни трудности, но не е глупава. Не е свръх интелигентна, но определено има потенциал, който не използва пълноценно. Тъй като има затруднения с разбирането на нещата и не се справя с привидната лекота, с която учат съучениците й(част от тях) тя е с усещането , че е глупава. Това, което мен ме яде е, че се крие зад това "Глупава съм, не мога и няма смисъл да полагам усилия". За съжаление не успявам да я убедя в противното, не вярва и на учителката по ментална аритметика, нито на специалистката по дислексия, с която работят от първи клас, не вярва на никого, който се опитва да я убеди, че е умна и може да се справи, макар и по различен начин. Разбирам желанието й да е като другите, но не успяваме да я мотивираме за работа, всичко е на сила и с цената на много рев и нерви.
Как да я мотивирам? Как да я убедя да превърне ината в упорство за преодоляване на трудностите? Как да я накарам да си повярва, че може и че ще се справи, че не е глупава? Приемам идеи.

   Не прекалявам, Андариел. Ти го писа - казвам, повтарям, хайкам. Аго ги оставя, може да не го направят - цитирам по памет, не ми се търси. Това е опит за принуждаване без право на избор. Защо го правиш? Не е ли вариант, ако не ти се обяснява защо да се прави за да бъде искано, да го оставиш да не бъде свършено? Както се казва "да вдигнеш ръце". Като не го направи няколко пъти, в един момент сам ще се усети, че ТРЯБВА. И ще го направи по собствена воля, осъзнавайки, че от неправенето губи само той.
   Черна станция, неосъзнаването на проблема с К19 не е поради незнание на верижна реакция и прогресия. Липса на елементарни знания по биология е - част вирусология. За тях САРС, МЕРС, Свински грип и К19 са едно и също. Щом има температура, кашлица  и... значи не е нищо повече от другите. Щом не познавам никой болен, значи го няма. Познанието има за  "концепциите за верижна реакция и особено за прогресия" са последна грижа. Те са неграмотни, не могат да боравят с факти. Като цяло са спрели на първото стъпало от пирамидата на Маслоу, макар че имат неща и от горните две - за да задоволяват първото ниво. За тях е важно първото стъпало да бъде задоволявано. Като цяло са доста неграмотни, не могат да структурират правилно мисълта си. Мотото им е "След като аз, шуренайката и на шуренайкта далечна приятелка не познава болни или поне заразени, всичко е лъжа!".  Но за едно са прави - КоронавирОс няма
 Много хора, които осъзнават опасността, също не могат да сметнат горното, но имат познания в други области - знаят що е вирус, имунна система, как реагира... Могат да направят и правят разлика между щамовете. И не на последно място, могат да боравят с факти и цифри. Като видят, че САРС се предава от 1 на 5 души и смъртността му е 9,5%, а К19 се предава от 1 на 10 а смъртността е по-ниска, си правят извода, че въпреки по-ниската смъртност е по-опасен, защото ще обхване повече хора. Докато първата група казва - умират 5 от 100 от К19 и 90 от 100 при САРС, значи САРС е по-опасен, а го спряха. Не отчитат нито по-дългия инкубационен период, нито по-високото разпространение.
   Пояснявам защо пиша това - за да покажа, че дори да не можеш сам да пресметнеш разпространението, като видиш стойностите можеш да си направиш правилен извод.  Черна станция, примерът ти не е общовалиден. Не е нужно да го смяташ, за да го разбираш. Има кой да ги смята тези неща. Проблемът е кой как възприема резултата от сметките и кой показател му е по-важен - смъртност или разпространение. И примерът е хипотетичен, само % смъртност при САРС е верен, не ми се търсеха конкретни данни.
   Амбър, точно: "Друго, което се сещам защото много съм го мислила покрай моето дете - как да го мотивирам и да се движи в посока, която за мен е важна, но за него не е осъзната. Дефиниране на граници . Не е никак лесно и еднозначно, изисква много тесен контакт с детето и средата извън дома." - в много семейства липсва. И в двата случая - да се движи по твоя пътека и по негова си, трябва да си познаваш детето.

Тея, какво означава думата "хайкам"? Печатна грешка ли е или наистина има такава дума? Мисля, че не си разбрала и ще обясня наново. Конкретно за моите деца като писах за мързела - естествено е да ги мързи, всеки човек го мързи понякога, отлага някакви неща до последния момент, други изобщо сбутва някъде в чекмеджето и се прави, че не съществуват и изобщо всички човешки прояви на мързела и отлагането, но в такова съотношение, че да не пречи на основните неща.
От малки са научени да знаят, че ако не направят нещо, то си е за тях  и в началото аз и баща им им казвахме, те после сами започнаха да си анализират - какво ще спечелят и какво ще изгубят, ако направят или не направят нещо. При това никога не са били наказвани, нито е имало нещо като "ако не направиш Х ще ти спрем интернета". Става въпрос за това да разберат съотношението печалба-загуба. И в общи линии всички ги знаем тези неща, научили сме ги по пътя на опита и грешката - ако си научиш сега, хем ще си си научил, хем ще имаш свободно време и няма да го мислиш повече това учене; ако отлагаш до довечера или не си научиш, хем ще си изгубиш времето, хем ще си ненаучил, хем ще ти е гадно, хем утре може да изтеглиш късата клечка да те хванат без домашно или да те изпитат и да трябва да правиш свободни съчинения. Това за теб принуда ли е? Човек прави сметка дали повече ще спечели, ако свърши работа или ако не свърши. Но това е за деца, при които има повече самоконтрол. При деца, които са незрели, може и голямо недоволство да има, но това е положението - ако родителят реши, че не му се главоболи, прекратяваме работа. Не става само с подкупи, защото започват да манипулират до безобразие, трябва да се научат да се контролират.

Това е като да научиш детето да ходи на гърне или да си мие ръцете веднага, когато се прибере вкъщи. Не му оставяш избор дали да пишка в гащите или в гърнето от една възраст нататък, нито като се прибере с мръсните ръце отвън, да си седи така. Да, има невероятно количество народ, както видяхме, за които беше откритие сапунаът и водата, и че ръцете се мият често, но това не означава, че трябва да оставя моите деца да ходят с мръсни ръце. Дай една, поне една основателна причина малките деца да пишкат в гащите или в гърне, когато им скефне или да не си мият ръцете преди ядене, след тоалетна (а то трябва и преди влизане в тоалетната да се мият ръцете) и когато се прибират от пътя! Само една, да видим дали ще можеш да измислиш.

Е, такива неща има и в умственото развитие и в ученето, а в училище учат базови предмети, особено до седми клас. А математиката е един от най-най-базовите предмети. Щом го има в програмата, значи трябва да се научи. Поне на 80 процента трябва да е минат материала и разбран, да речем, че останалите 20 са от типа "това няма да ти трябва", но дори това трябва да се погледне поне.

И още нещо - има безброй проучвания и експерименти (онзи с бонбоните и чакането е най-известният), в които се вижда и с просто око, а и изводите са, че децата, които са по-търпеливи и се саморегулират с искам-неискам, после имат по-добри показатели в училище и извън училище. Сигурно от толкова четене и работа със специалисти си прочела за локуса на контрол - външен или вътрешен. Повечето хора имат нужда да бъдат постоянно ръчкани и подсещани, контролирани отвън, защото не са постигнали контрол, при който "трябва" да е станал вътрешен контрол, т.е. самоконтрол. И дори не е въпросът в математиката сама по себе си, а в това детето да се научи да е по-търпеливо, по-борбено, вниманието да се развива. Затова и в работата си давам едни "тъпи" задачи, които нарочно са тъпи, защото целта им е детето да внимава, тези неща, на които им казват устойчивост и разпределеност на вниманието. От "не мога, не искам, защо ме караш" става "ще се помъча още малко". За това е цялата работа, а не да го оставя, защото ако го оставя да прави или да не прави нещо, за какво изобщо е цялата работа? Да си губим взаимно времето ли?

Андариел, няма такава официална дума. Използва се в смисъл подканям. Няма я в интернет, може би се използва в моя край само, не знам. Миенето на ръце се заучава без думи дори. Първо ти му ги миеш като е бебе, то се научава само. За тоалетната не разбрах - защо да си ходи в гащите вместо в тоалетна ли? Никой не е останал пикащ в гащите до дъртини, нали? Нищо фатално няма, ако на 2 или 3 години е с памперс. Ако няколко пъти отиде без домашно, какво? Или без научен урок? Евентуално ще получи слаб, ще се черви пред съученици и родители и ще разбере, че не е добра идея да не го прави. Общо-взето - да се учи от опита си. И потвърждава това, което родителят е намилал - пиши, учи, защото... Но само е стигнало до резултата.
   "Щом го има в програмата, значи трябва да се научи." - много неща са опровергани и отхвърлени с времето от това разбиране Щом го има, значи е нужно и полезно. В 19ти век са слагали морфин в сиропа за кашлица, а в крем за лице живачен сулфид. Произвеждали са ги, предписвали са ги, ползвали са се масово. И трепанации са правили.
   "Повечето хора имат нужда да бъдат постоянно ръчкани и подсещани, контролирани отвън, защото не са постигнали контрол, при който "трябва" да е станал вътрешен контрол, т.е. самоконтрол." - а защо не са развили самоконтрол? Защото все някой ги е подканял, напомнял, казвал какво и как да стане. Като не са имали възможност от деца да вземат решения, как да стане като порастнат?
   Представи си следната ситуация: Идва някой при теб и ти казва - Трябва да можеш да вдигнеш от право положение 100 килограма, за да получиш/стане нещо. Ти знаеш, че можеш да вдигнеш 70 без проблем, но 100 не можеш по никакъв начин, опитвала си. Какво ще направиш? Той седи до теб и ти намила колко е лесно, нищо работа, всеки го може, ти каква си такава, че не можеш... И не се отказва след 10 опита, въпреки че вижда, че не можеш.

Хайкам = подканям
Идва от "Хайде..., Хайде..."

о, не, Тея, аз едно говоря, ти извърташ и го забиваш пак в някакви странни посоки и примери, които са зловещи. Не знам какви неща са ти в главата и вече май не съм сигурна, че искам да знам.