Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Ако в един дял от математиката нямаше абсолютни нули и единици (без никакви междинни положения) нямаше да можеш да изкажеш тази теза

   Добре, но го изказвам и без предварително да му дам бинарен вид, нали? Имам прдвид разписан на хартия

Да, но нямаше да имаш аудиторията тук. С което искам да кажа, че 1+1 да е винаги две съвсем не е нещо долнопробно и от нисък порядък, а си е баш много полезно. Представи си, ако набирайки нечий телефонен номер, ти отговаря произволна личност

П.П. Не сме се събрали да спорим дали точните или хуманитарните науки са по-важни и по-ценни (макар да съм сигурна, че всяка от нас си има мнение по въпроса) и затова няма смисъл от този офтопик. Темата е как дете в пети клас да навакса изоставането си по математика спрямо нивото на МОН , което е по силите на всяко нормално развито дете. Темата не е за дискусии дали е нужно да се наваксва, важно ли е да се учи математика и нужна ли е математиката в живота. Впрочем физиката е нужна наистина много често, да не кажа ежедневно. И математиката щеше да ти е нужна, ако нямаше нули и единици.

Не ми давай наклон как да се изказвам! Изказвам се, както желая. Ако някой го приема като обида, може да не чете.
Точно ти си самоизтъкващата се и налагащата мнение. В твоята словесна диария се опитваш да омаловажиш проблема и ооо, горкото дете, на което всеки друг му е виновен.....пък и родителите не могат да се справят, щото "пръчката и моркова" не действат….о, ужас!!! Оставяме нещата така, най-добре ще е за всички. Пък то и в НСА се търсят кадри и никой не ги пита за математика и физика.....
Ако и там не се получат нещата, обаче и сервитьорка дори няма да стане, щото и там трябва да си смята поне бакшиша.

Никой нямаше да има аудитория тук, но това не означава, че трябва да мога да разпиша думата в нули и единици, след като не се занимавам с това да осигурявам на хората платформи за изява в мрежата Ти очакваш ли от личния си лекар да може да ти поправи компютъра? Изискваш ли от него да ти разпише диагнозата бинарно или с някакви формули, че да ти докаже колко е специалист?

Личният ми лекар е трябвало да има поне един минимум познания по математика, за да си вземе изпитите по химия, биофизика и каквото още там. И ако в 5 клас му бяха казали, че и тройка по математика му стига, щеше да е хамалин на площад Македония, а не лекар.  И пак да кажа - темата не е за това коя дисциплина е по-важна.

Подкрепям Teya 75 и MamaRu напълно, аз си спомням много добре че имах подобни проблеми по това време (и нямах математическо мислене, няма и сега), математиката ми стана интересна след 30-та ми година (но не я разбирам); това за тухличките го помня отпреди 40 години когато бях малък, не е много адекватно сравнението но понякога важи;
В момента работата ми налага постоянното боравене с числа и сметки...смятам по мой си начин (отляво-надясно от големите към малките цифри, не така както са ме учили ) а също така често попълвам таблиците като започвам от долния десен ъгъл...
Обичах да слушам приказки и на нашите  им писна, затова се научих да чета в предучилищната, наум, и това не че някой ме е карал, аз го исках много, даже прекалявах и трябваше да ме спират постоянно...  Обичам и да рисувам, никой не ме задължава, идва ми отвътре и обичам да го правя макар и посредствено...
Много обичам езиците, и помня всякакви чужди думи, постоянно ги уча макар че никой не ме задължава, иска ми се да знам едно около12-15 езика (тези са ми по-интересни), навсякъде съм наслагал речници и разговорници ( компютри, телефони ) и фактически всеки ден използвам и уча разни езици...
На тестове за обща култура съм много добре (даже отлично ), относно техника и математика съм на посредствени, даже лоши нива...
Обичам и музиката, не съм се развивал много и останах само с добрия слух и музикалната памет, нищо друго

   Знаеш ли какво учат и, че нямат математика в учебния си план медиците? Минимум познания - за химията и физиката ти трябват простичките събиране и изваждане, умножение и деление. Все пак и аз съм ги учила тези неща, не са ми непознати

Все пак, да бъда обективен, в случая майката трябва да открие проблема/проблемите, психологически ли е, нещо в уч-щето ли или със самия предмет, и да се работи по това...В тези класове е важно и да се изработи цялостен подход към ученето, систематичност и последователност, навици, които ще потрябват в бъдещето, така че трябва да се обърне внимание на детето докато се изяснят и отстранят проблемите като цяло

Повече няма да храня трола, като влизам в обяснения коя точно част от изказванията ми е изкривена и какво всъщност съм казала. Майката каквото имаше да чуе по въпроса, чула. От тук нататък е безсмислен спор.

   Моята словесна диария цели да покаже, че детето, освен собственост на родителите си, е и личност. Човек със свои виждания, мисли, проблеми. Колкото и мъничък да му е светът, това е неговия свят и проблемите му са му истински и големи за него. Колкото и да омаловажавате тук това, че детето е нищо, защото е на 11.  На тази възраст няма право на чувства, мисли, страхове, желания? 
   За неразбралите - за пореден път: За да се реши проблемът, той първо трябва да се установи. Майката не знае защо детето не иска да учи и пише домашни. В такъв случай как да намери правилния подход за решаването му? Не става така, както вие казвате - хващаш го и учите до откат. Ами ако то с знае, а просто не иска? Ето и четвърти вариант на нещата. Първо се установяват проблемът и причините, после се търси решение. Вие как го правите?

И проблемите на детето ти ги омаловажаваш, не останалите.
Какво значи - "Ако то знае, но просто не иска?" Какво не иска, да учи?!?! На него точно това му е работата, да учи.... Ако ти не работиш, ще те уволнят нали? Защо детето да не полага усилие да покрие училищния норматив?
Точно аз и няколко други потребителки казахме, че проблемът е голям и няма да се реши с неглижиране. Детето е свикнало да играе и да не учи. Нещата няма да се оправят с вълшебна пръчка от днес за утре.  Колкото повече се забавят нещата и майката трепери над скъпоценното, щото да не му разбие крехката психика, толкова проблемите ще се задълбочават. И защо се смята, че децата са супер крехки и, ако случайно някой изиска нещо от тях или им наложи правила, край.....о, ужас!!!!

Образованието е нужно на минимум, факт. Хора се дипломират и с минимални знания. Щом смяташ, че тройка по математика или друг предмет е достатъчна, коя съм аз да ти налагам мнението си? Обаче авторката е осъзнала, че има проблем, а ти се опитваш да омаловажиш нещата с - Ооо, няма никакъв проблем, то без това математиката няма да ти трябва изобщо, то има телефони, калкулатори, едно събиране и изваждане и стига толкова.....

   Соул Фрее, ти от къде знаеш, че детето е свикнало да играе само и да не учи? Свободни съчинения ли правим вече? Детето е било отличник до към края на 4ти клас, когато изведнъж нещата се обръщат. Трудно завършва годината и вече в 5ти клас ескалира съвсем. Вземали са ѝ телефона, за да седне да чете не означава, че е играла на него постоянно. Това е най-скъпата ѝ вещ и е наказание без нея. Последно майката споделя, че с каране и наказания детето ще се озлоби и няма да има ефект - тоест са го пробвали вече. Ако намерят правилния подход и ликвидират причините, няма да му разбие психиката. Не разбирам защо, след като е писала че методът с наказанията и насилването не работи в техния случай, тук продължава да се дават съвети в този дух. Тя спря и да пише вече. Какво - да влиза в обяснителен режим на въпроса "Какъв родител си ти, като не можеш да сложиш чатала на детето"?
   Аз ако не работя, ще ме уволнят, но съм носила на гръб неработещи "работещи". Накрая не издържах и напуснах, а тези ги носи някой друг. Същите ситуации са и в училище - едни се трепят и изкарват с труд и усилия, други ги галят с перце. Какви нормативи, какви 5 лева. Ако си изчела словесните ми диарии, си видяла колко демотивиращи примери съм дала. Давам последен и спирам, пак от училищния живот на дъщеря ми. Постоянно учителите казват, че ще пишат двойки, ако нямат домашно децата. Познай колко точно двойки са написали. Логичният въпрос на щерката - защо да си пиша домашните, като Х, И, Б...  не ги пишат и пак няма двойки - и това го задаваше още на 8 години. Или дават се камара домашни, проекти и накрая никой не ги търси и проверява. Същата работа - защо да пиша, като няма кой да ми каже дори дали се справям. И това е доста масово в училищата. Сега при ДО е по-добре, защото дават тестове, които и да не провери учителят, детето след изпращането му може да си види грешките, точките. Отново - не омаловажавам проблема, а казвам, че ако толкова може детето, чудеса няма да станат. И ако това са му възможностите, да, тройката е добра оценка. Ако може, но има някаква причина да не го прави - да, ще работят и ще има полза.
  Имам котка, как да я превърна в лебед?

А защо учиш дъщеря си да гледа дали другите имат двойки да ненаписано домашно, а не да гледа себе си? Нима домашните се пишат за оценка, нима я вълнува това, че на еди кой си не са написали двойка? На нея ще ѝ е по-добре, ако Х има двойка, така ли!?!? Преразгледайте си ценностите....

Авторката да прави, каквото си иска. Ако иска да си стяга детето, ако не иска - не. На мен лично ми е все тая за нечие чуждо дете. Тук даваме съвети от нашия живот, които смятаме за правилни. Ако на нея не ѝ допадат, не е длъжна да се съобразява.

Защо отново се върти мантрата за това, че без телефона и с наказания "ще му се разбие психиката". Айде, моля ти се....! Хитростите на децата нямат край и хич няма да му се разбие нищо, просто ще се тръшне и пак ще получи телефона, таблета или там, каквото му е взето, когато няма родителска твърдост и желание за промяна.

Да, ако толкова са му възможностите и тройката е добра оценка. Но, когато тройката е от мързел, много скоро става тройка от много пропуски в знанията. Все пак в живота има място и за чистачки, образованието е задължително до покриване на минимума, т.е. среден /3/. Ако майката смяташе, че това е капацитета на детето ѝ, едва ли би пуснала темата.

какво значи "толкова са му възможностите"? нещата се учат, ако ѝ е трудно - просто трябва повече да се потруди. не учат ядрена физика, все пак е в 5 клас....
но наистина - всеки да се оправя със своето дете, на друг не му пука.