- Публикувана: 21 авг. 2006, 20:58 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2006, 08:19 ч.
Близки ли сте с кумовете си?Виждате ли се често?
Гадно е. Не би било, ако на нас не ни пукаше. 
И аз искам да спре да ми пука, но не се получава... Определено мога да кажа, че сбъркахме с избора.
Страшно сме си близки. Кумата ми е по близка от родната ми сестра. И аз на нея съм и кумичка 
С нея сме приятелки от ученички, а мъжете ни и те приятели от ученици. Учили сме с мъжете си в различни училища, но живота ни събра така- по двойки
Съдбата ни е почти еднаква. Децата ни се родиха в една година. Само дето тя роди момче, а аз момиче. Сега и ако ги оженим съвсем като в приказките ще стане
За съжаление обаче не можем често да се виждаме. Те в Бургас, ние в Търново
Скайпа обаче от сутрин до вечер е включен и с нея си говорим през всяка свободна минута и рецепти си обменяме и си споделяме съкровени неща и така ни е по леко.
Преди седмица се върнахме от гости там и ми е ужасно мъчно, че не може да е по начесто
С нея сме приятелки от ученички, а мъжете ни и те приятели от ученици. Учили сме с мъжете си в различни училища, но живота ни събра така- по двойки Съдбата ни е почти еднаква. Децата ни се родиха в една година. Само дето тя роди момче, а аз момиче. Сега и ако ги оженим съвсем като в приказките ще стане
За съжаление обаче не можем често да се виждаме. Те в Бургас, ние в Търново
Скайпа обаче от сутрин до вечер е включен и с нея си говорим през всяка свободна минута и рецепти си обменяме и си споделяме съкровени неща и така ни е по леко. Преди седмица се върнахме от гости там и ми е ужасно мъчно, че не може да е по начесто
! Те не са семейство 
Да. Брат му на съпругът ми и бъдещата му жена /т.е. снаха ми - май така се пада, както и аз на нея 
/. След това ние им станахме кумове и така 
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така 
.Ние не сме близки,защото живеем в различни градове.Но като си ходим им се обаждаме винаги.
Вярно Леле, колко съм изпушила 
Благодаря 
Не сме много по традициите и никога не сме придавали специално значение на връзката с кумовете-просто приятели и свидетели на сватбата.Моя приятелка+приятел на мъжа ми,сега си имат отделни семейства,пътищата ни доста се разделиха и ако се видим ,то е случайно.Получихме от тях подаръци за сватбата и раждането на първото дете,съответно и ние ги"дарихме"и почерпихме за раждането и толкова.Сигурна съм,че нищо не съм свършила както трябва-не знам си кога се припкало при кумата с баница и т.н.,не държа и да знам.Ако се обадят като приятели,ще се радвам,ако не-да са живи и здрави,имаме и други(приятели).
Хайде и аз да изкажа разочарованието си от кумовете ни 
В началото бяхме мн. добри приярели, чувахме се често по телефона, 1-2 пъти месечно се срещахме, организирахме си екскурзии....
но това трая 1 година, след което ни забравиха, ако се срещнем случайно се държим като приятели, но в същото време никаква инициатива от тяхна страна за подновяване на старите ни взаимоотношения. На поканите ни за гостуване винаги са заети. 
В началото бяхме мн. добри приярели, чувахме се често по телефона, 1-2 пъти месечно се срещахме, организирахме си екскурзии....
но това трая 1 година, след което ни забравиха, ако се срещнем случайно се държим като приятели, но в същото време никаква инициатива от тяхна страна за подновяване на старите ни взаимоотношения. На поканите ни за гостуване винаги са заети. 