- Публикувана: 21 авг. 2006, 20:58 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2006, 08:19 ч.
Близки ли сте с кумовете си?Виждате ли се често?
Близки ли сте с хората, които ви станаха кумове?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни)
Та, как е при вас?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни)
Та, как е при вас?
Ами кума ни беше сестра ми, т.е. в моя (нашия) случай въпроса става излишен- естествено, че сме близки! Сестра ми ми е най- добрата приятелка и въпреки, че ни разделят 3,5 ч със самолет и макар да се виждаме едва 2 пъти в год., си говорим по тел. многократно всеки ден. 
Кум ни беше един от най- близките приятели на мъжа ми- той живее в съседен град и се виждаме относително често, поддържаме близки отношения и с него и с жена му, да.
Кум ни беше един от най- близките приятели на мъжа ми- той живее в съседен град и се виждаме относително често, поддържаме близки отношения и с него и с жена му, да.
Близки ли сте с хората, които ви станаха кумове?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни) ::
Та, как е при вас?
Нашите ни станаха и кръстници (на мъжа ми и детето) и кумове с голямо желание, но сега почти не се сещат за нас (само ние трябва да ги търсим). Ами не ни е приятно това положение и спряхме и ние да се обаждаме....А са много готини, иначе(ама несериозни) ::
Та, как е при вас?
Нашите са само кръстници на детето...че не сме женени
Абсолютно същото стана..Все трябва ние да им звъним..сърдят се..незнам защо така..
Имат деца, би трябвало да знаят какво е...не знам..ама е тъпо някак си да се след кой кога е звънял, ред, място
...Ама когато ние ги търсим не се брои от тяхна страна...ох... 
Абсолютно същото стана..Все трябва ние да им звъним..сърдят се..незнам защо така..
Имат деца, би трябвало да знаят какво е...не знам..ама е тъпо някак си да се след кой кога е звънял, ред, място
...Ама когато ние ги търсим не се брои от тяхна страна...ох...
Ами за съжаление не сме в най-близки отношения 
! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа! Обаждат се само по празниците и когато имат нужда от помощ! Живеем в един град и сме на 10 мин път от тях ,но доста рядко се виждаме.
! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа! Обаждат се само по празниците и когато имат нужда от помощ! Живеем в един град и сме на 10 мин път от тях ,но доста рядко се виждаме. 
От сватбата насам не сме се събирали четиримата. Но не ми тежи.
Не особенно,щото те няма да се обадят,ако не се наложи да иде мъжа ми да им преинсталира пц-то или да им свърши някаква работа посред нощите 
А след като отиде една нощ да им инсталира незнам си кво си,щот кумицата е разбира4ка,а след това 4ухме изказвания по наш адрес 
-ай сиктер 
Ина4е кума е пе4ен от всякъде,ама на кумицата все и вее 
Поради факта,4е все някой и е крив-не е кръстница на детето ми 
и не съжалявам
А след като отиде една нощ да им инсталира незнам си кво си,щот кумицата е разбира4ка,а след това 4ухме изказвания по наш адрес -ай сиктер Ина4е кума е пе4ен от всякъде,ама на кумицата все и вее Поради факта,4е все някой и е крив-не е кръстница на детето ми и не съжалявам 
Да. Брат му на съпругът ми и бъдещата му жена /т.е. снаха ми 
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така 
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така .Ние не сме близки,защото живеем в различни градове.Но като си ходим им се обаждаме винаги.
Добре де, защо се получава така? Ние като ги поканихме за кумове, предварително им казахме, че не е нужно да приемат, че не трябва да се чувстват длъжни и прочие (понеже вече ги бяхме поканили за кръстници на детето, да не се чувстват длъжни да стават и кумове), а те направо щяха да ни набият като чуха, че ги караме да си помислят, нямало какво да мислят, било много ясно, че щяли да станат кумове...А накрая даже не се сетиха да ни честитят първата годишнина от сватбата, която беше този юни 
След това се виждахме (пак ние ги потърсихме). Ходихме на плаж, но те и дума не обелиха да питат и да честитят годишнината..все едно нищо не е станало
След това се виждахме (пак ние ги потърсихме). Ходихме на плаж, но те и дума не обелиха да питат и да честитят годишнината..все едно нищо не е станало
ние не бяхме много близки, когато ги поканихме за кумове. но от сватбата сме заедно всяка седмица. само сега покрай дребната не излизаме и затова се виждаме веднъж в месеца, но се чуваме по-често. кумата ми дава съвети за бебето, а къмът - за сухопътния транспорт. а двамата заедно се карат на мъжа ми, когато лентяйства. всеки помага както може
Не , даже не си говорим . 
Това беше най - добрият приятел на мъжът ми и аз приех да ни станат кумове , макар че от самото начало не ги харесвах
Когато се роди бебето не дойдоха три месеца да го видят , после когато правехме апартамента и мъжът ми имаше нужда от помощ кумът се покри в дън земя ( а мъжът ми се изтрепа да му помага за неговият ) ...
Накрая когато благоволиха да дойдат да видят детето и съответно видяха и новият ни апартамент , кумът се изцепи че " нещо много на велик се правел мъжът ми ...
" , а всеки който го познава би се пръснал от смях ако чуе това ...
Много комплекси и много завист ги мъчат , така че май стана по - добре , че рано ги разбрахме .
Това беше най - добрият приятел на мъжът ми и аз приех да ни станат кумове , макар че от самото начало не ги харесвах
Когато се роди бебето не дойдоха три месеца да го видят , после когато правехме апартамента и мъжът ми имаше нужда от помощ кумът се покри в дън земя ( а мъжът ми се изтрепа да му помага за неговият ) ...
Накрая когато благоволиха да дойдат да видят детето и съответно видяха и новият ни апартамент , кумът се изцепи че " нещо много на велик се правел мъжът ми ...
" , а всеки който го познава би се пръснал от смях ако чуе това ...Много комплекси и много завист ги мъчат , така че май стана по - добре , че рано ги разбрахме .
БЯХМЕ много близки.
Кумове са ни и са ни кръстници на децата. Даже децата им носят 1-вата буква и на двамата (стечение, но все пак
).
И сега мога да им разчитам, но някак се отдалечихме... Виждаме се по 2-3-4 пъти в годината, а са и те тук в София.
Инак са готини и точни. НЕ са ни честили никога до сега годишнини. На няколко сме ги канили с нас на ресторант.
Но каквото - такова. Все пак всеки си е с проблемите си...
Кумове са ни и са ни кръстници на децата. Даже децата им носят 1-вата буква и на двамата (стечение, но все пак
).И сега мога да им разчитам, но някак се отдалечихме... Виждаме се по 2-3-4 пъти в годината, а са и те тук в София.
Инак са готини и точни. НЕ са ни честили никога до сега годишнини. На няколко сме ги канили с нас на ресторант.
Но каквото - такова. Все пак всеки си е с проблемите си...
ооо да,близки сме и смея да твърдя,че се виждаме често.Кума и мъжа ми са колеги и се познаваме с тях още от преди 11 години-тогава и те и ние не бяхме женени.Първо те се ожениха,а после ние и ни станаха кумове-разбираме се чудесно.Ако няма как да се видим с кумата си говорим по 1/2 час по тела .И ще се радвам винаги да поддържаме такива отношенията помежду си.
Гадно е. Не би било, ако на нас не ни пукаше. 
И аз искам да спре да ми пука, но не се получава... Определено мога да кажа, че сбъркахме с избора.
Страшно сме си близки. Кумата ми е по близка от родната ми сестра. И аз на нея съм и кумичка С нея сме приятелки от ученички, а мъжете ни и те приятели от ученици. Учили сме с мъжете си в различни училища, но живота ни събра така- по двойки
Съдбата ни е почти еднаква. Децата ни се родиха в една година. Само дето тя роди момче, а аз момиче. Сега и ако ги оженим съвсем като в приказките ще стане
За съжаление обаче не можем често да се виждаме. Те в Бургас, ние в Търново Скайпа обаче от сутрин до вечер е включен и с нея си говорим през всяка свободна минута и рецепти си обменяме и си споделяме съкровени неща и така ни е по леко.
Преди седмица се върнахме от гости там и ми е ужасно мъчно, че не може да е по начесто
С нея сме приятелки от ученички, а мъжете ни и те приятели от ученици. Учили сме с мъжете си в различни училища, но живота ни събра така- по двойки Съдбата ни е почти еднаква. Децата ни се родиха в една година. Само дето тя роди момче, а аз момиче. Сега и ако ги оженим съвсем като в приказките ще стане
За съжаление обаче не можем често да се виждаме. Те в Бургас, ние в Търново
Скайпа обаче от сутрин до вечер е включен и с нея си говорим през всяка свободна минута и рецепти си обменяме и си споделяме съкровени неща и така ни е по леко. Преди седмица се върнахме от гости там и ми е ужасно мъчно, че не може да е по начесто
Да. Брат му на съпругът ми и бъдещата му жена /т.е. снаха ми - май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така
- май така се пада, както и аз на нея /. След това ние им станахме кумове и така .Ние не сме близки,защото живеем в различни градове.Но като си ходим им се обаждаме винаги.
Вярно Леле, колко съм изпушила Благодаря 
Не сме много по традициите и никога не сме придавали специално значение на връзката с кумовете-просто приятели и свидетели на сватбата.Моя приятелка+приятел на мъжа ми,сега си имат отделни семейства,пътищата ни доста се разделиха и ако се видим ,то е случайно.Получихме от тях подаръци за сватбата и раждането на първото дете,съответно и ние ги"дарихме"и почерпихме за раждането и толкова.Сигурна съм,че нищо не съм свършила както трябва-не знам си кога се припкало при кумата с баница и т.н.,не държа и да знам.Ако се обадят като приятели,ще се радвам,ако не-да са живи и здрави,имаме и други(приятели).
Хайде и аз да изкажа разочарованието си от кумовете ни
В началото бяхме мн. добри приярели, чувахме се често по телефона, 1-2 пъти месечно се срещахме, организирахме си екскурзии....
но това трая 1 година, след което ни забравиха, ако се срещнем случайно се държим като приятели, но в същото време никаква инициатива от тяхна страна за подновяване на старите ни взаимоотношения. На поканите ни за гостуване винаги са заети. 
В началото бяхме мн. добри приярели, чувахме се често по телефона, 1-2 пъти месечно се срещахме, организирахме си екскурзии....
но това трая 1 година, след което ни забравиха, ако се срещнем случайно се държим като приятели, но в същото време никаква инициатива от тяхна страна за подновяване на старите ни взаимоотношения. На поканите ни за гостуване винаги са заети. 
Нашите кумове не бяха семейство, нито гаджета.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумовете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумовете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Ами за съжаление не сме в най-близки отношения ! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа!
! Ние винаги се обаждаме и ги каним на гости , но те винаги се оправдават с детето ,че няма кой да го гледа!При нас разликата е тази,че сме в различни градове.Разстоянието е около 20 мин. с кола.Ние няколко пъти ходихме,канехме и тях да ни идеат на гости,но те отказваха.По поводи винаги сме се обаждали да им честитим - те
.Дори на РД на децата не идват .
Отношенията с кумовете ни са идентични с тези на БУБА. Кумата ни е кръстница на детето ни. По принцип се разбираме много добре, ако ги поканим да излезем или на гости, няма проблеми, откликват с желание, но за съжаление от тях не идва някаква инициатива. Чудя се защо се получава така, изкарваме си приятно заедно, но ако не сме ние, те не се сещат да се обадят.
В много по-близки отношения сме с кумците (тези, на които ние сме кумове), аз съм кръстница на първото им дете, а другия месец дъщеря ми ще стане кръстница и на бебето им.
В много по-близки отношения сме с кумците (тези, на които ние сме кумове), аз съм кръстница на първото им дете, а другия месец дъщеря ми ще стане кръстница и на бебето им.
Нашите кумуве не бяха семейство, нито гаджета.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумувете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумувете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Странно и при нас се получи така. Кумуваха ни негов приятел и моя приятелки и за съжаление кумът ни опчина преди два месеца при автомобилна катастрофа.
Нашите кумуве не бяха семейство, нито гаджета.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумувете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Кума ни беше моя много добра приятелка, още от детството, а кумът - хем съвсем отделно приятел на мъжа ми, а от друга мой приятел и съученик. Връзките ни с тези хора са много силни...
За съжаление, преди три месеца Иван загина, и сега в сърцата ни е рана...
Мога да кажа, че мъката по него сравнявам с мъката по татко, нали и така се казва - че кумувете ти стават роднини.
С кумата се виждаме много често, както е било винаги, и ще бъде.
Не, вече не сме близки - след свадбата сме се виждали 2 пъти /за 5 години/.
Преди да ни станат кумове, бяхме непрекъснато заедно, не се разделяхме! Тогава кума и кумата още само живееха заедно - нямаха брак.
Нещо стана в деня на свадбата, нещо се разсърдиха, но не разбрах какво ? Ходихме няколко пъти до тях, питах ги какво е станало, защо се сърдят ... Казват, че нищо не е станало, че не се сърдят, че си въобразявам, нямало никакъв проблем.....
Опитах се да разбера какво се е случило и се извинявах, без да знам точно за какво..... Но, уви.... Те няколко пъти обещаваха, че ще дойдат на гости, да видят малката /те въобще не са я виждали/, но така и до днешен не дойдоха
После разбрахме от приятели, че са правили свадба, родило им се е детенце.........
Преди да ни станат кумове, бяхме непрекъснато заедно, не се разделяхме! Тогава кума и кумата още само живееха заедно - нямаха брак.
Нещо стана в деня на свадбата, нещо се разсърдиха, но не разбрах какво ? Ходихме няколко пъти до тях, питах ги какво е станало, защо се сърдят ...
Казват, че нищо не е станало, че не се сърдят, че си въобразявам, нямало никакъв проблем..... Опитах се да разбера какво се е случило и се извинявах, без да знам точно за какво..... Но, уви.... Те няколко пъти обещаваха, че ще дойдат на гости, да видят малката /те въобще не са я виждали/, но така и до днешен не дойдоха
После разбрахме от приятели, че са правили свадба, родило им се е детенце.........
Не, вече не сме близки - след свадбата сме се виждали 2 пъти /за 5 години/.
Преди да ни станат кумове, бяхме непрекъснато заедно, не се разделяхме! Тогава кума и кумата още само живееха заедно - нямаха брак.
Нещо стана в деня на сватбата, нещо се разсърдиха, но не разбрах какво ? Ходихме няколко пъти до тях, питах ги какво е станало, защо се сърдят ... Казват, че нищо не е станало, че не се сърдят, че си въобразявам, нямало никакъв проблем.....
Опитах се да разбера какво се е случило и се извинявах, без да знам точно за какво..... Но, уви.... Те няколко пъти обещаваха, че ще дойдат на гости, да видят малката /те въобще не са я виждали/, но така и до днешен не дойдоха
После разбрахме от приятели, че са правили сватба, родило им се е детенце.........
Преди да ни станат кумове, бяхме непрекъснато заедно, не се разделяхме! Тогава кума и кумата още само живееха заедно - нямаха брак.
Нещо стана в деня на сватбата, нещо се разсърдиха, но не разбрах какво ? Ходихме няколко пъти до тях, питах ги какво е станало, защо се сърдят ...
Казват, че нищо не е станало, че не се сърдят, че си въобразявам, нямало никакъв проблем..... Опитах се да разбера какво се е случило и се извинявах, без да знам точно за какво..... Но, уви.... Те няколко пъти обещаваха, че ще дойдат на гости, да видят малката /те въобще не са я виждали/, но така и до днешен не дойдоха
После разбрахме от приятели, че са правили сватба, родило им се е детенце.........
Стига бе
Не!Нито сме близки,нито пък се виждаме често.
Всъшност от нашата сватба,преди седем години да сме ги видяли два пъти.
Не се обаждаха,и децата не дойдоха нито веднъж да видят а иначе бяха казали,че имат голямо желание да станат и кръстинци на децата ни един ден.
Само,че аз и мъжът ми си избрахме други кръстници,които кръстиха Боби,хора с които се виждаме много често,хора на които можем да разчитаме в нужда и хора които страшно уважавам.
Всъшност от нашата сватба,преди седем години да сме ги видяли два пъти.
Не се обаждаха,и децата не дойдоха нито веднъж да видят а иначе бяха казали,че имат голямо желание да станат и кръстинци на децата ни един ден.
Само,че аз и мъжът ми си избрахме други кръстници,които кръстиха Боби,хора с които се виждаме много често,хора на които можем да разчитаме в нужда и хора които страшно уважавам.
Обожавам ги! Те са ни най-добрите приятели! Всичко бих направила за тях, както и те за нас- доказали сме си многократно, че се обичаме силно и истински! ::
С кумците същата история,само,че кумицата преди сватбата не я познавах много добре.....оказа се,че и тя е печена.Тя роди една седмица преди мен момченце.
Пожелавам на всеки такива отношения!
Определено мога да кажа, че сбъркахме с избора.
И аз съм на същото мнение
аз да си кажа/много ми е мъчно че с моите кумци не се разбира ме...не смесе карали ,просто кумицата е малко надута.....завист голяма...детето ми е на 4 мес.още него е видяла.случайно се видяхме на улицата и е питам къде отива ,а тя вика/на моя близка и се родило детенце та отивам да го видя/а и да кажа че сме в нов апартамент и като дойде подхвърли през оста че си личи 4е са играли парите ......бе момиче кои те пита бе,кои както може така...замълчи си и толкова(АБЕ ЗАВИС )
И аз това щях да кажа - не виждам особена връзка между близост, добри взаимоотношения и често виждане. Нашите кумове не са семейство, не са и гаджета - не се познаваха даже - кумът ни е мой много добър приятел и съученик , а кумата ми е състудентка и също добра дружка. Виждам се с тях не толкова често, колкото ми се иска, доста по често са телефонни разговори, но това определено не ми пречи да ги чувствам близки и да знам, че във всеки един момент мога да разчитам на тях, както и те на мен( и това се доказа).
Не мога да гласувам, защото:
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
В същност не е съвсем така
АКо виждането е възпрепятствано от някаква конкретна причина е едно, съвсем друго е, ако няма причина и въпреки това не се виждате...а уж сте близки...разбираш ли? 
Какво да Ви кажа-съпруга ми е от Сливен и кумовете ни са от там. Ние живеем в София от доста години и съвсем естествено не се виждаме често. Аз предложих на съпруга ми навремето да ги поканим за кумове-те са негови приятели-аз ги познавам от него и той се съгласи и зарадва естествено..... Сега като се замисля тогава доста съм била отстъпчива-ха-ха
После кумата стана и кръстница на Габи-да спазим традицията!!!!И така но рядко се чуваме, и то по наша инициатива винаги, но какво да се прави!!!Иначе сме в добри отношения и нямам забележки!!
Сега като се замисля тогава доста съм била отстъпчива-ха-ха После кумата стана и кръстница на Габи-да спазим традицията!!!!И така но рядко се чуваме, и то по наша инициатива винаги, но какво да се прави!!!Иначе сме в добри отношения и нямам забележки!!
Не,не сме близки!
Кумът ни е шеф на съпругът ми.Още някога преди да се оженим,кумът казал на съпругът ми,че като дойде време да се жени - той е насреща!
И така ни станаха кумове.
От сватбата насам сме се виждали най-много 4-5 пъти ... те са по-възрастни от нас ... много ги уважавам,защото са прекрасни хора,които не са главозамаяни от състоянието и положението си!Просто не се виждаме често,но не ми пречи...
Кумът ни е шеф на съпругът ми.Още някога преди да се оженим,кумът казал на съпругът ми,че като дойде време да се жени - той е насреща!
И така ни станаха кумове.
От сватбата насам сме се виждали най-много 4-5 пъти ... те са по-възрастни от нас ... много ги уважавам,защото са прекрасни хора,които не са главозамаяни от състоянието и положението си!Просто не се виждаме често,но не ми пречи...
Не мога да гласувам, защото:
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
В същност не е съвсем така
АКо виждането е възпрепятствано от някаква конкретна причина е едно, съвсем друго е, ако няма причина и въпреки това не се виждате...а уж сте близки...разбираш ли?Не е дефинирано никъде в темата какво се разбира под често виждане. Два пъти седмично, един път месечно, веднъж на 6 месеца или всеки ден! Ние се виждаме на рождени дни и подобни поводи, но за мен това не е често. Обичам си кумовете и ги уважавам много. Кумата ми не е българка - още една причина отношенията да са по-различни от общоприетото. Важното е, че се разбираме и обичаме.
На нас кумовете ни бяха наложени от традицията и от родата на мъж ми ! На дали се случва да се видим и веднъж годишно, най-малкото защото живеят на 500км. от нас! Млади хора са, не са лоши, но честно казано ако трябва да избирам дали и да се виждаме по-често: ! Просто не се познаваме достатъчно и трудно намираме общи теми за разговор, а и разсъжденията на кума ни не ми допадат особено!
! На дали се случва да се видим и веднъж годишно, най-малкото защото живеят на 500км. от нас! Млади хора са, не са лоши, но честно казано ако трябва да избирам дали и да се виждаме по-често: ! Просто не се познаваме достатъчно и трудно намираме общи теми за разговор, а и разсъжденията на кума ни не ми допадат особено! 
Не мога да гласувам, защото:
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
да, много сме близки с кумовете си. Живеем близо едни от други, но не се виждаме често.
За мен близостта и честото виждане не са правопропорционални!
В същност не е съвсем така
АКо виждането е възпрепятствано от някаква конкретна причина е едно, съвсем друго е, ако няма причина и въпреки това не се виждате...а уж сте близки...разбираш ли?Не е дефинирано никъде в темата какво се разбира под често виждане. Два пъти седмично, един път месечно, веднъж на 6 месеца или всеки ден! Ние се виждаме на рождени дни и подобни поводи, но за мен това не е често. Обичам си кумовете и ги уважавам много. Кумата ми не е българка - още една причина отношенията да са по-различни от общоприетото. Важното е, че се разбираме и обичаме.
Не се разбрахме с теб
Когато казах уж близки, не визирах теб изобщо
Говорих по принцип За мен, обаче не е достатъчно само да се уважаваме и обичаме...ЗАщото аз смятам, че кумовете и кръстниците стават роднини и щом всички се обичаме не виждам причина да не се виждаме често...Разбираш ли? Просто ме тормози това, че уж сме близки, а не се виждаме достатъчно
Тя е моята учителка по философия от гимназията.
Той - добър приятел на съпруга ми. Не се познаваха преди сватбата. И двамата разведени.
Кумът кръсти децата ми. Харесвам го, но не се виждаме често...
С кумата сме заедно напоследък, почти всеки уикенд, пътешестваме из нови територии.
Философстваме си...
От скоро до нея има един невероятен мъж, за който ми се е приисквало да ми е кум, а и често така го представям на познати!
Близостта не се дефинира с честота на срещите..., а със споделена потребност от такива!
Той - добър приятел на съпруга ми. Не се познаваха преди сватбата. И двамата разведени.
Кумът кръсти децата ми. Харесвам го, но не се виждаме често...
С кумата сме заедно напоследък, почти всеки уикенд, пътешестваме из нови територии.
Философстваме си...
От скоро до нея има един невероятен мъж, за който ми се е приисквало да ми е кум, а и често така го представям на познати!
Близостта не се дефинира с честота на срещите..., а със споделена потребност от такива!
Бубе, разбрахме се! Но имаше нужда от уточнение!
Ако настояваме и им звъним всяка седмица - ще се виждаме. Просто нямаме нужда от това. Всеки има различни компании, различни грижи и интереси. Ние още нямаме дете - те имат двама сина във възможно най-бясна възраст... съответно, понякога изглежда, че ние сме по-свободни... относително вярно, обаче! Те спортуват активно, ние не! Те обичат да ходят на къмпинг, ние не... и така! И въпреки различията, когато се видим - имаме усещане, че вчера сме се разделили. Живеем през 150м.
Но имаше нужда от уточнение!Ако настояваме и им звъним всяка седмица - ще се виждаме. Просто нямаме нужда от това. Всеки има различни компании, различни грижи и интереси. Ние още нямаме дете - те имат двама сина във възможно най-бясна възраст... съответно, понякога изглежда, че ние сме по-свободни... относително вярно, обаче! Те спортуват активно, ние не! Те обичат да ходят на къмпинг, ние не... и така! И въпреки различията, когато се видим - имаме усещане, че вчера сме се разделили. Живеем през 150м.
не,несме близки,и въпреки,че живеем в един квартал не се виждаме често.
винаги са уморени от работната седмица или имат вече уговорка с техния кум да му гостуват(просто там има голям интерес)
когато си купиха нов апартамент,ние бяхме хората които им помагахме в местенето на багажа,в чистенето и подреждането на всички вещи,
а на освещаването присъстваха всички техни приятели и роднини без нас,тогава това нещо не го разбрахме и много ни заболя,но......здраве да е,има много по стойностни хора около нас
винаги са уморени от работната седмица или имат вече уговорка с техния кум да му гостуват(просто там има голям интерес)
когато си купиха нов апартамент,ние бяхме хората които им помагахме в местенето на багажа,в чистенето и подреждането на всички вещи,
а на освещаването присъстваха всички техни приятели и роднини без нас,тогава това нещо не го разбрахме и много ни заболя,но......здраве да е,има много по стойностни хора около нас
С нашите кръстници живеем в различни градове, виждаме се 5-6 пъти в годината, не се чуваме често. Дори не се знаем с точност кога сме родени, не се сърдим едни на други, когато не си честитим разни годишнини, но иначе се обичаме много. Винаги, когато имаме нужда от помощ си помагаме. Абе, в трудни моменти се търсим, а смятам, че за това са приятелите - когато ти е трудно да са до теб и да ти помагат с каквото могат.
Обичам ги много и се радвам, че познавам такива хора като тях.
Обичам ги много и се радвам, че познавам такива хора като тях.
Не. Бяхме близки, преди да се оженим и малко след това.
И при нас се получи същото нещо.Много рядко се виждаме,предимно когато ги каним по повод рождени или именни дни,но не винаги са свободни.На годишнината от сватбата никога не са в София/по тяхна традиция винаги целият август са на морето.
По този повод ще кажа,че и на кумци не случихме,макар,че кумувахме 2 пъти.Дали ние нещо не сме дефектни?
Много са ми смешни хоата като се опитват да се оправдаят с това,че все много работа имали,все нямали време да звъннат един телефон...Ние като че ли не ходим на работа,не гледаме деца и т. н.
Обожавам ги! Те са ни най-добрите приятели! Всичко бих направила за тях, както и те за нас- доказали сме си многократно, че се обичаме силно и истински! 
Искрено ви завиждам!
Прекалено близки бих казала , за което искрено се радвам. Виждаме се много често с повод и без повод. Кръстницата ми е приятелка от детство , навремето като беше забранено да ходим на църква, с нея избягахме от час и тя ме кръсти. След което си станахме още по близки. Когато и при мен дойде сляпата неделя ги поканих/тя вече беше омъжена/ и се радвам , че се съгласиха! Миналата година кръстихме Петя в Рилския манастир и естествено - те бяха плътно с нас! Радвам се , че имам такива кръстници!!!!!!
На нас кумовете ни бяха наложени от традицията и от родата на мъж ми ! На дали се случва да се видим и веднъж годишно, най-малкото защото живеят на 500км. от нас! Млади хора са, не са лоши, но честно казано ако трябва да избирам дали и да се виждаме по-често: ! Просто не се познаваме достатъчно и трудно намираме общи теми за разговор, а и разсъжденията на кума ни не ми допадат особено!
! На дали се случва да се видим и веднъж годишно, най-малкото защото живеят на 500км. от нас! Млади хора са, не са лоши, но честно казано ако трябва да избирам дали и да се виждаме по-често: ! Просто не се познаваме достатъчно и трудно намираме общи теми за разговор, а и разсъжденията на кума ни не ми допадат особено! 
Ами не, отдавна не поддържаме никакви отношения, в началото се събирахме, после те се разведоха. Кума не съм го виждала с години, но кумата има магазин в близост до моята служба и се засичаме понякога.
Иначе за малката имаме други кръстници, с тях не мога да кажа, че е често, но се виждаме.
Иначе за малката имаме други кръстници, с тях не мога да кажа, че е често, но се виждаме.
Ние бяхме много близки. Много се събирахме и добре се веселихме заедно. Докато скоро, когато им се обадихме те ни казаха, че се развеждат. Сега е много гадно. Не можем на никой да вземем страната. И двамата се измъчват, а ние на никой не можем да помогнем. Когато едно семейство се разваля, освен децата и покъщината се делят и семейните приятели.
Много се обичаме, но за съжаление не можем да се виждаме често. Това се случва веднъж годишно, когато си ходим в БГ. През останалото време се чуваме по телефона. Страхотни хора са и верни приятели. Те са и кръстници на детето. Тази пролет им беше сватбата и специално за този повод ходихме до БГ. Иначе по принцип си ходим лятото. Много ми липсват.
Виждаме се всеки път когато идваха до Бг, което означава през месец, но сега като се върнат септември ще е съвсем честичко! 
7 години поддържахме прекрасни отношения, до момента, в който кума започна да се сеща за нас и в частност съпругът ми, само когато искаше помощ (да не уточнявам каква). Много ми тежеше това положение, но реших да не се обаждам на кумата за да видя дали тя ще ме потърси. Уви, вече 4 месеца ни звук ни стон и ми е безкрайно мъчно , защото много я обичам . Винаги сме си прекарвали страхотно заедно и за пореден път се уверявам, че между роднини и приятели финансови взаимоотношения не трябва да се допускат...
, защото много я обичам . Винаги сме си прекарвали страхотно заедно и за пореден път се уверявам, че между роднини и приятели финансови взаимоотношения не трябва да се допускат...
Близки сме, като се има предвид, че кумът ни е най-добрият и стар приятел на мъжът ми. Жена му също е изключително свестен човек. Не мога да кажа, че се виждаме всяка седмица, защото ние сме с малко дете, а и те имат второ бебе, но въпреки това между нас има силна връзка.
Живот и здраве, септември, кумата ми ще кръщава и Луси!
Живот и здраве, септември, кумата ми ще кръщава и Луси!
Ох, това ни е болна тема......Не сме ги виждали ни веднъж след сватбата, нито пък сме ги чували!Още се чудим с какво ги обидихме, че не искат да се видят с нас.... Много ги уважаваме и обичаме, не сме се отнесли зле с тях, просто е необяснимо. 
Звъняхме им много пъти(по-скоро на кума,той говори поне с нас, докато от кумата единственото , коета направи за тези 2 години е да прати смс като се роди дъщеря ни), но винаги поканата се отклоняваше или уж приемаше и в последствие изчезваха някъде и не успявахме да ги открием..... И така постепенно спряхме и да упорстваме-като не искат да ни виждат, защо пък ние да искаме....Страшно ни е обидно тяхното отношение и спираме да настояваме и без това няма никакъв интерес от тяхна страна!
Звъняхме им много пъти(по-скоро на кума,той говори поне с нас, докато от кумата единственото , коета направи за тези 2 години е да прати смс като се роди дъщеря ни), но винаги поканата се отклоняваше или уж приемаше и в последствие изчезваха някъде и не успявахме да ги открием..... И така постепенно спряхме и да упорстваме-като не искат да ни виждат, защо пък ние да искаме....Страшно ни е обидно тяхното отношение и спираме да настояваме и без това няма никакъв интерес от тяхна страна! 
ти знаеш за отношението ни с нашите кръстници. Разбираме се много добре и много сме си близки дано така е и занапред. Бубе, чудиш се защо в началото са искали а сега са се отдръпнали? ами чудя се дане би да им е било неудобно да ви откажат преди време,макар че това щеше да е по-добрия вариант и за вас и за тях отколкото сега никакви да не се обаждат. Да ти кажа и ние сме имали покана за кумуване и 3мес. увъртахме преди да им откажем, много е трудно.
дано така е и занапред. Бубе, чудиш се защо в началото са искали а сега са се отдръпнали? ами чудя се дане би да им е било неудобно да ви откажат преди време,макар че това щеше да е по-добрия вариант и за вас и за тях отколкото сега никакви да не се обаждат. Да ти кажа и ние сме имали покана за кумуване и 3мес. увъртахме преди да им откажем, много е трудно. 
Да, близки сме, но не се виждаме често,защото те живеят в Бургас.
Ходим заедно на почивка няколко пъти в годината- и в България, и в чужбина и винаги си изкарваме супер.
Много са готини, имаме стая за тях в нашата къща, а те - за нас в тяхната
Освен това мъжете имат общи бизнес дела
Ходим заедно на почивка няколко пъти в годината- и в България, и в чужбина и винаги си изкарваме супер.
Много са готини, имаме стая за тях в нашата къща, а те - за нас в тяхната
Освен това мъжете имат общи бизнес дела
Ха и ние така . Нямаме наши кумове, но сме много близки с "кумците" ни. Кумичката ми роди прекрасно момиченце Зара, да е жива и здрава, преди 11 дни! Голям трепет, голяма радост.........дори се изпокарахме с любимия на вечната тема "Още едно бебоче", ма ходя всяка вечер да я къпя ( Зара ) и просто не мога да се примиря с мисълта, че няма никога повече да гушкам мое бебче!
Та по темата, близки сме, много ги обичам, нядавам се да продължаваме да се разбираме! Дано двете момичета моята Неда и Зара да станат добри приятелки
. Нямаме наши кумове, но сме много близки с "кумците" ни. Кумичката ми роди прекрасно момиченце Зара, да е жива и здрава, преди 11 дни! Голям трепет, голяма радост.........дори се изпокарахме с любимия на вечната тема "Още едно бебоче", ма ходя всяка вечер да я къпя ( Зара ) и просто не мога да се примиря с мисълта, че няма никога повече да гушкам мое бебче! Та по темата, близки сме, много ги обичам, нядавам се да продължаваме да се разбираме! Дано двете момичета моята Неда и Зара да станат добри приятелки