Доходите на жената преди раждането

Благодарих заради нормално написаното мнение по темата и отделеното време да обясни как вижда нещата от нейната гледна точка. Няма нищо общо с въпросните 90%. Време е да осъзнаете, че не всички хора боравят с прикрити помисли и двусмислени слова.

Мишел Обама казва: Омъжи се за равен.
Обаче наскоро гледах филма за първата им среща с Барак. Те въобще не са били равни и са можели спокойно да се разминат. Така че - много по-голямо значение има чарът и любовта.

Здравейте и от мен

Една моя позната ми развиваше тезата, че мъжете вече търсят при коя мома да се натресат, за да живеят.
Тя, горката живее в гарсониера и си мисли, че затова не е поискана, понеже няма какво да ИМ предложи като място за живеене.
Търсели жени с по- големи площи и апартаменти ...
Тогава не бях съгласна с нея, вече съм ...

Един потребител тук спомена, че е модерно в София жените да издържат мъжете.
Не е модерно, норма е ...

Ако мъж ме пита къде са ми парите и що не съм спестявала, преди да го познавам - ще лети с 200 към някоя друга, дето е спестявала ...

Завърших езикова гимназия в София, имам 3 висши магистърски степени, 2 специализации, 1 докторска степен. Владея руски, френски, английски език, записах се да уча и турски език.
Авторе, имаш ли представа колко се плаща за едно ниво на турски език, примерно? А за докторска степен? А за магистратурите? А за издръжка на чисто човешко ниво - храна, консумативи, дрехи, почивки?
Моите пари (тъй като авторът живо се интересува къде са отишли преди брака и детето) са отивали за ВУЗ-ове, езици, курсове за самоусъвършенстване, специализации.
Сама съм ги плащала, понеже нямам баща и гръб - чисто сама ...
В месеца задължително ходя на маникьор, педикюр, фризьор. Купувам си козметика, дрехи, чанти, обувки, каквито ми харесват и ако мога да си ги позволя.
Защото мъжете искат излъскани мадами около себе си и да са във форма.
Но не го правя заради тях, а за себе си ... Отдавна спря да ми пука какво искат мъжете
Посещавам фитнес, уелнес и спа. Ходя по почивки, които сама финансирам.
Ям - купувам си храна. За месеца зареждам хладилника по три пъти. Само за храна отиват 300 - 400 лева. Цените на хранителните продукти в БГ са неоправдано високи и спекулативни, липсва контрол. Същото е положението и с лекарствата.
Имам застраховки - две живот, една медицинска и една на жилището - плащам за тях на три месеца.
Също така и пия - определени марки алкохол и безалкохол.
Ходя по заведения, за които си плащам сама.
Имам режийни по апартамента - ток, вода, топло, студено, чистачка на общи площи.
Правила съм 3 ремонта по апартамента, основни.
Авторе, имаш ли си представа направата на една кухня колко гълта като цена?
Ами банята, ами хола, ами стаите, ами обзавеждането, ами майсторите?

И аз сама плащам за всичко това и съм плащала. Там са ми отивали и отиват парите ми.

Тук въпросът е, ако аз мога всичко това да си го позволя сама - за какво точно са ми мъже като теб ??

Говориш за други народности. Имам наблюдения върху рускините.
Те имат много интересен поглед върху нещата от живота.
В разговор една рускиня сподели, че ако мъж на година доходът му е под 1 000 000,00 рубли - такъв не трябва да се размножава и с такъв не трябва да се контактува.
Четейки темата, започвам да се съгласявам с нея.

Бъдете живи и здрави, защото по- важно от здравето няма

П.П. Дете ще поискам да имам, едва когато до мен застане силен и стабилен мъж, който да ми е опора - едва тогава. Детето ми ще има баща, такъв какъвто трябва или изобщо няма да имам деца ...
Въпрос на личен избор.

Аз съм от жените, които се бяха подсигурили преди детето. Заемах много висока позиция и имах прекрасна заплата, работех и на частно, имах си и собствено жилище и спестявания. Когато се запознахме със съпруга ми, доходите ни от трудови отношения бяха абсолютно еднакви. В последствие се роди първото ни дете и решихме да се преместим от столицата в по-малък град, за да имаме повече лично време за семейството, което планирахме да увеличим с още едно дете. Аз веднага си намерих работа по специалността благодарение на предишния опит, но поради спецификите на пазара на труда, заплащането, което получавам е около половината на това, което взимах в София. Междувременно унаследих няколко имота, с чиято рента си докарвам горе-долу разликата до предишната заплата. Съпругът ми се зае с частен бизнес, слава богу моного му потръгна и в момента изкарва няколко пъти колкото мен. Аз в момента съм във втората година майчинство с второто ни дете, което значително намалява моите доходи. Децата ни има кой да ги гледа, но за мен това не е вариант. Аз не съм зарязала просперираща кариера в София, за да дойда тук да си поверя децата на баби и детегледачки. Отказала съм се доброволно, по своя инициатива и чак на мъжът ми не му се вярваше, когато сама му предложих. Нито за момент не сме мислили за разликата в доходите, нито той, нито аз. Били сме с нагласата, че нас ни устройва бюджетът Х и с намаляването на моите доходи, той ще работи повече, за да достигнем желания бюджет. Той работи и не се оплаква, аз също не възразявам. Смятам да се отдам на собствени професионални инициативи след някоя и друга година, когато децата ми станат по-самостоятелни. Дотогава, ако нещо се случи, съм финансово комфортна да остана сама с децата и смятам, че това е важно за всяка жена.
Преди съпруга си имах връзка с мъж, на когото в началото често помагах финансово. След първите 2 години при него нещата се промениха финансово и започна да получава значително по-високи доходи. Въпреки това си остана много "пестелив" по отношение на нашата връзка. За 5 г. подарък от него видях 1-2 пъти. На последния 8-ми март заедно не ми подари нищо, а на следващия ден цъфна с една роза. Обяснението беше, че вече са намалили цените на цветята, вчера били много скъпи и не му се давало за цвете. Скоро след това се разделихме.
Изводът ми какъв е? За жената е изключително важно да бъде финансово независима. За мъжът е изключително важно да има желание да даде. Независимо какво е - карфица, роза, диамант - всекиму според възможностите, но да иска искрено да даде на жената. Мъже с тънки сметки и егоисти са едни от най-лощите партньори.

Има и жени, на които им е важно мъжът да има тлъста банкова сметка, за да имат на кого да виснат преди или след раждането. Но някак се счита за по-нормално от обратния вариант.

Моето мнение е, че в днешния свят са останали задълженията на мъжа от преди години: да печели и да осигурява семейството,  да осигури дома, колата, пътуванията и т.н., но са отпаднали предишните му права: да изисква от жената да си върши "женската работа", т.е. трябва да я поема наравно с нея. Мъже, които хем печелят добре, хем чистят, готвят, гледат децата и т.н. са най-вървежни. Жените стават все по-еманципирани и този свят се диктува от тях, затова поставят изисквания и имат условия.
Така като си чета мнението се чудя дали трябва да ми е мъчно за мъжете или да си кажа "мъж да е, червата да му се влачат, кажи му - нищо ти няма, поясът ти се е развързал."
Не харесвах предишния модел на жената в подчинено положение. Не харесвам и тенденцията мъжът да бъде поставян в подчинено положение(разбира се, това е по-труден и бавен процес предвид мъжката природа). Експлоатацията на всеки пол спрямо другия е гаден начин на съжителство.

Беше ми интересно и полезно да прочета мнението ти. Би могла да си чудесен пример за тези от жените, които твърдят (включително и един съфорумка на по-предна страница в темата), че при равни условия традиционно жените в България получавали много по-ниски заплати. Ти си наблегнала на учене и самоусъвършенстване, което ти е помогнало в момента да не спадаш към тази категория и да си доволна от постигнатото от теб. Постоянното учене на нови умения действително обогатява човек и му дава простор за различни други дейности.
 Имам сходно виждане и по отношение на децата - или с качествен човек до теб, или по-добре без. Похвално е, че имаш трезво мислене и отстояваш вижданията си.

Авторе, на света има безкрайно много житейски сценарии. Ти какво искаш, да намериш някакъв единичен и еднозначен отговор на въпроса - жените и тяхното отношение към парите? Няма да стане. Дори само дадените тук примери и реакции би трябвало да ти докажат ясно колко различни гледни точки. Търси си човек, чието отношение към парите и тяхното разпределение в двойката е сходно на твоето.
Къде са парите на една жена отпреди да роди или да се събере с теб изобщо не е твоя работа - не знам с какви мотиви питаш, но ако на мен някой ми зададе такъв въпрос, би ми замирисало директно на сметкаджийство и дребнавост, а това са ужасни качества.
България не е страна с големи доходи, често и при образовани жени, много от момичетата се местят в по-големи градове, плащат наем, сметки, да не говорим за някакви по-неблагоприятни сценарии като грижа за възрастен или болен родител и т.н. Не знам в каква реалност живееш ти и колко пари смяташ, че една жена може да заделя при подобни ситуации, особено ако не иска да живее като скот, излиза, позволява си дрехи, почивки, пътувания и т.н.

Големият въпрос е какво може да донесе една жена в живота, който искаш да имате заедно - емоционално, човешки, какъв потенциал има да подкрепя общите ви цели, включително финансово. Наличието на спестявания не е индикатор в тази посока.

Мъжът трябва да е и плащач, но това не е единственото условие за да бъде мъж.

Един мъж би трябвало да е способен да издържа семейство.
Това без значение дали жената работи или не.

Безспорно това би било добре дори и за самочувствието му.
А трябва ли и да готви, пере, чисти, гледа децата и т.н. независимо дали жена му работи или не?

Авторе, ти май четеш мненията по диагонал.
Понеже аз споменах, че жените традиционно вземат по-ниски заплати, но никъде не съм споменавала за "при равни условия" т.е. не подхващам феминисткия наратив, че за една и съща позиция, жените в България получават по-малко от мъжете. Имах предвид, че традиционно жените са ориентирани към професии, в които заплащането по редица причини е по-ниско.
Пример - аз съм хуманитарист и се занимавам с научна дейност, съответно съм инвестирала доста в образование и различни специализации. И още докато учех знаех, че заплатата ми няма да е висока, но удовлетворението ми беше мотиватор, а и уменията ми дават възможност за допълнителен доход. ММ ми е равен по образователен ценз, но се развива в съвсем различна сфера, в която заплатата е по-висока.
И все пак с ниската заплата и всичките метнати в развитие пари, на 30 имах спестявания, с които да издържам нашето домакинство за известен период от време.

И аз съм си задавала подобен въпрос като в тази тема: по-точно - при положение, че е ясно, че втората година майчиство е на минимална заплата (или с много ниски доходи), която не би покрила дори нуждите на жената, камо ли поне донякъде на бебето, как е възможно човек да не предприеме мерки да може да издържа поне себе си след тази 1 година? Нито са някаква изненада мизерните пари втората година, нито после таксите за ясла и градина са супер пазени тайни, нито е трудно да видиш какви са ви били средните разходи по пера за последната 1 година без дете и да сложиш едни 20% отгоре за текущи разходи. Също магазините за колички, детски дрешки, легла, памперси, играчки, са отворени за всеки да се информира...

С една дума - предстоящите разходи са в общи линии предсказуеми (изключвам тук дете, родено с увреждания или здравословни проблеми, с/у които никой не е застрахован, макар и за това да има застраховки, но както и да е). При положение, че са предсказуеми голям % от разходите (примери, НЕцелящи изчерпателност: колко памперса ползва бебето, колко и каква козметика - може да се изходи от най-скъпата за целите на естимейшъна, колко АМ се ползва ако не се кърми, как се храните в семейството, колко ви струва, какви са ви режийните), за мен е абсолютно безотговорно да не се подготвиш за тези разходи с някакъв марджин. Родилата жена също се храни, къпе и си мие зъбите както и преди - ако преди тези неща са стрували по 500лв на човек, сега няма изведнъж да струват по-малко или колкото е помощта втората година...

Всичко това си влиза във финансовото и семейно планиране, също както и евентуални по-големи разходи за друга кола, може би по-скъпи хотели с повече удобства или детска анимация по-късно, евентуално покупка на жилище, ако към онзи момент още не се е случило...  Такива неща, за мен поне, следва да се мислят и обсъждат отрано.

Не може и не бива да се разчита на мъжа да издържа и жената, и детето втората година. Недай Боже нещо да му стане, какво правите? Прекъсвате си вноските по жилището? Остава детето гладно? Аналогично важи и обратното - може да се случи нещо с жената, бащата също трябва да е готов да поеме тежестта за известно време - също неща, подлежащи на планиране и подготовка, впрочем... А ако всичко върви добре - ще вложите тези пари в нещо, все ще се наместят. Важно е да ги има. Предварително. И не само от бащата.

Е, това се казва - семейно планиране. Като има семейство и се решава дългосрочно.

С тигана и банковата сметка в аванс не става.

Какво ти планиране? Аз си мислех, че съм била шматка, ама всеки ден във Форума излизат такива теми, че ми пада шапката. Въобще не знаят какво е това "майчинство", яде ли се, пие ли се, откъде идва и накъде отива.

Нмого добре е формулирано това , гнусно си е .
А се га си представете как се чувстват мъжет, когато обяснявате , че търсите същото?
Просто е ... любовта и уважението нямат нищо общо с търговските отношения, нито с бедност и богатство а ги има въпреки тях

Да , мъжът трябва да може да издъжа съпругата си ако реши да е домакиня ... но не и да го чака с половината домакинска работа