Здравейте не знам от къде ще започна просто ще кажа че съм отчаян знам че има хора които са по зле и от мен но все пак е болка и това да бъдеш беден да бъдеш различен със различен цвят на кожата и националността това какъв си има рядко хора които гледат таланта в днешно време всички ги интересуват лошите неща как да се напие да отиде да направи нещо и така има много подробности но респекта вече го няма истината е че когато виждам някой който прави нещата които са в сърцето ми ,ми тежи защото не съм на тяхното място заради бедността и националността защото на някой места когато отидеш някъде винаги има някой който да каже нещо за теб винаги има някой който да те мрази и най вече заради това че таланта е в теб а не във тях всеки човек е различен един се ражда да бъде лекар друг полицай трети да бъде певец всеки се ражда със нещо което е вкоренено във него но понякога животът не ти позволява да правиш това което най обичаш да правиш отчаян съм и се боря и се надявам един ден това което искам да съм да стана но за сега това са само мечти както някой казват само в сънищата ти
- Публикувана: 18 ноем. 2024, 00:15 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2024, 16:31 ч.
Бедността националността и мечтата
Талантът, когато го има, си пробива път. Животът е труден за всички. Човек трябва да се бори за това, за което мечтае. Цветът на кожата и етносът престават да имат значение/ да бъдат забелязвани, когато човек се докаже.
За начало наблегни на образованието. Сега може да ти се струва скучно и тъпо, но един ден ще ти отвори вратите.
Мечтите се следват с труд и упоритост не с мрънкане.
Мечтите се следват с труд и упоритост не с мрънкане.
Започнах да чета, но буквално ми се зави свят.
Сигурно искаш да кажеш нещо, но така написано е нечетимо.
Сигурно искаш да кажеш нещо, но така написано е нечетимо.
Като чуя/прочета това "заради цвета на кожата" и ми се повръща от душа.
Огромна е разликата между националност и етнос.
За чужденец пишеш добре, но за българин от друг етнос е добре малко да вдигнеш нивото.
Познавам българи от различни етноси, които са постигнали много, но не са разчитали само на таланта си, затова са успяли в пъти да надскочат средата си - кой със знания и умения, кой с талант.
За чужденец пишеш добре, но за българин от друг етнос е добре малко да вдигнеш нивото.
Познавам българи от различни етноси, които са постигнали много, но не са разчитали само на таланта си, затова са успяли в пъти да надскочат средата си - кой със знания и умения, кой с талант.
Дискриминация има навсякъде пич. Аз живея от сто години в Германия и нищо, че съм бяла но са ме дискриминирали по други параграфи - българка съм/източноевропейка, ще им взема работата и т.н.
На работата където работих бях единствена чужденка - първо мене изгониха и сложиха германка на мястото ми. Сто пъти обаче ми се обясни как не било "лично". А какво да е като съм единствената чужденка в колектива?
Да беше гадно, но знаеш ли в момента какво правя? Стягам се за второ интервю за работа защото не може навсякъде всички работодатели да са нацисти.
На работата където работих бях единствена чужденка - първо мене изгониха и сложиха германка на мястото ми. Сто пъти обаче ми се обясни как не било "лично". А какво да е като съм единствената чужденка в колектива?
Да беше гадно, но знаеш ли в момента какво правя? Стягам се за второ интервю за работа защото не може навсякъде всички работодатели да са нацисти.
До mama ru
Талантът, когато го има, си пробива път. Животът е труден за всички. Човек трябва да се бори за това, за което мечтае. Цветът на кожата и етносът престават да имат значение/ да бъдат забелязвани, когато човек се докаже.
Така е аз продължавам да се боря за това което искам не се отказвам дори някой път да се иска да се откажа не мога защото то си е във мен и не мога да го пусна харесва ми това което каза че човек се доказва някой хора това не могат да го разберат като примерно кажа един ще се докажа повечето ми казват на кого ще се докажеш защо да се докажеш и така нататък повечето хора това няма да го харесат благодаря ти за коментара и за съвета просто човек когато прави твърде дълго това което иска със години труд и все още не е там където трябва е много разочароващо благодаря ти за коментара отново
Талантът, когато го има, си пробива път. Животът е труден за всички. Човек трябва да се бори за това, за което мечтае. Цветът на кожата и етносът престават да имат значение/ да бъдат забелязвани, когато човек се докаже.
Така е аз продължавам да се боря за това което искам не се отказвам дори някой път да се иска да се откажа не мога защото то си е във мен и не мога да го пусна харесва ми това което каза че човек се доказва някой хора това не могат да го разберат като примерно кажа един ще се докажа повечето ми казват на кого ще се докажеш защо да се докажеш и така нататък повечето хора това няма да го харесат благодаря ти за коментара и за съвета просто човек когато прави твърде дълго това което иска със години труд и все още не е там където трябва е много разочароващо благодаря ти за коментара отново
Талантът сам по себе си нищо не значи. Има хиляди много талантливи, но и мързеливи хора, които тънат в нищета.
Нека погледнем един Роналдо например. Какво постигна той и как го постигна? 15% талант и 85% труд, много труд, постоянен, много лишения, много амбиция превърната в реалност. Къде по-талантливи футболисти е имало, обаче с минимални или никакви успехи. Роналдо е голям пример как именно с много труд, пот и усилия, нещата се случват. Колкото и да не го харесвам, така се прави и точно това създава уважението и признанието в хората!
Тъй че стига мрънка, направи си план и действай! Нещата ще се случат, само желание да има и много, много работа!
Нека погледнем един Роналдо например. Какво постигна той и как го постигна? 15% талант и 85% труд, много труд, постоянен, много лишения, много амбиция превърната в реалност. Къде по-талантливи футболисти е имало, обаче с минимални или никакви успехи. Роналдо е голям пример как именно с много труд, пот и усилия, нещата се случват. Колкото и да не го харесвам, така се прави и точно това създава уважението и признанието в хората!
Тъй че стига мрънка, направи си план и действай! Нещата ще се случат, само желание да има и много, много работа!
Най не харесвам хора, които реват, че все са онеправдани, те най-добрите, пък никой не ги оценява, пък цвета на кожата му, пък цвета на косата му... Все нещо и някой му пречи да се издигне.... Какъв ти е цветът на кожата? Зелен, лилав?! Колко пък да си по-различен от всички хора?
Понякога от най-талантливите нищо не става, защото нито са амбициозни, нито работливи. А с мързел и инертност никой не е прокопсал.
Я обясни какъв е тоя талант, дето никой не ще да го оцени? Ама разбираемо, с точки и запетаи.
Понякога от най-талантливите нищо не става, защото нито са амбициозни, нито работливи. А с мързел и инертност никой не е прокопсал.
Я обясни какъв е тоя талант, дето никой не ще да го оцени? Ама разбираемо, с точки и запетаи.
Проблемът ти е, че трябва да се приемеш, да приемеш себе си 100 %, какъвто и да си, каквато и да е кожата ти. Това е работа на ментално ниво - опитай с подходящи книги, медитация и упражнения за дишане.
Съветът да учиш и придобиеш добро образование/занаят, считам за много добър и единствен, за да бъдеш добре приет от другите. Плюс доброта, възпитание, ерудираност, учтивост.
Преди години работеше при мен момиче от Мадагаскар. Коментираше много освободено това, че я наричаха (както и други като нея) "момиче със цвят", "цветнокожа" на местния език, където живея. Веднъж ми каза: "Защо само аз да съм цветнокожа? Бялото също е цвят за мен, точно както и черното, аз също виждам вас "цветнокожи".
Ако обаче се чувстваш вътрешно зле, не можеш да го преодолееш, ако те влече да живееш сред хора с твоята националност и черти, помисли дали е опция да живееш в такава страна. Ако не е, нямаш друг избор, освен да се адаптираш.
Бедността не създава толкова проблеми, колкото презадоволеността. Но ако се фиксираш в нея и в националността си, няма да излезеш от това, ще си останеш на вълна мрънкане и оплакване.
Успех!
Съветът да учиш и придобиеш добро образование/занаят, считам за много добър и единствен, за да бъдеш добре приет от другите. Плюс доброта, възпитание, ерудираност, учтивост.
Преди години работеше при мен момиче от Мадагаскар. Коментираше много освободено това, че я наричаха (както и други като нея) "момиче със цвят", "цветнокожа" на местния език, където живея. Веднъж ми каза: "Защо само аз да съм цветнокожа? Бялото също е цвят за мен, точно както и черното, аз също виждам вас "цветнокожи".
Ако обаче се чувстваш вътрешно зле, не можеш да го преодолееш, ако те влече да живееш сред хора с твоята националност и черти, помисли дали е опция да живееш в такава страна. Ако не е, нямаш друг избор, освен да се адаптираш.
Бедността не създава толкова проблеми, колкото презадоволеността. Но ако се фиксираш в нея и в националността си, няма да излезеш от това, ще си останеш на вълна мрънкане и оплакване.
Успех!
Като чуя/прочета това "заради цвета на кожата" и ми се повръща от душа.
Leon-gold хората са такива. Смели са на глутници и се обединяват около достатъчно "смел" водач, който да си позволява неетичност. Защото все пак живеем в цивилизация и би трябвало да има норми. Ако са в група обаче неморалността не би била индивидуална и съвестта няма да ги тревожи. Т.е. и другите така ... значи е правилно. Този форум е толкова пълен с примери. Основна движеща сила е личен интерес. За един е признание на личността и постиженията му, за друг материален ... Т.е. според мен ако се изправиш срещу подобно нещо е хубаво да го отбягваш и да намериш друга среда. Таланта, доколкото аз виждам, сам по себе си не е уникален. При 8-9 милиарда население на земята ... таланта е мултиплициран по толкова много , че е заменим лесно. Това е мое мнение.
Затова според мен се бори за себе си и да си добре и когато си добре си изрази таланта , но без да зависиш от него.
Мен ако питаш виж какви други таланти и силни страни имаш и с кой от всички можеш да си осигуриш стабилна основа. От тази основа да развиваш и популяризираш останалите си таланти.
Valerie R май не е до страна , а до среда.
Чакалке, добре, но от "много работа" и гърбене се остарява по-бързо, и разболява човек, нищо повече. Парите после за какво са ти, като не си здрав? За лечения? Не искам такива пари. Роналдо не е пример, и такива в сектори с много пари по презумпция. И нищо да не постигнеш, "редови" да си, пак ще имаш многократно повече от много квалифициран, в кофти ниша. Дискутирано е много това.
Трябва точна планировка, ум, кадърност, интелект, и задължително късмет, обграден с правилните хора около теб, и среда, иначе не става.
Повечето успяват и заради "родителското рамо", особено в БГ, особено в годините преди IT бума, технологиите и т.н.
Също, зависи какво искаш от живота.
За "таланта" съм съгласен.
При повечето е "къртовският" труд и отдаденост, постоянство, и 5% талант.
За пример - велики китаристи, музиканти. Свирят от 5 г. по 10-12 ч. на ден с правилната методология.
Трябва точна планировка, ум, кадърност, интелект, и задължително късмет, обграден с правилните хора около теб, и среда, иначе не става.
Повечето успяват и заради "родителското рамо", особено в БГ, особено в годините преди IT бума, технологиите и т.н.
Също, зависи какво искаш от живота.
За "таланта" съм съгласен.
При повечето е "къртовският" труд и отдаденост, постоянство, и 5% талант.
За пример - велики китаристи, музиканти. Свирят от 5 г. по 10-12 ч. на ден с правилната методология.