Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Колкото до американския съдия, който е паркирал на паркинг на китайското посолство, то това е грубо нарушение и той като съдия би следвало да го знае. Мястото на което се намира едно чуждо посолство, а също и паркингът, който принадлежи към него се считат за чужда територия, така че този съдия паркирайки на китайския паркинг, се е намирал на тяхна територия.
А това, че произведеният мерцедес в Америка бил американски, тук вече нямам думи! По-голяма небивалица не съм чувала!!! Къде е произведен един продукт е едно, на кого е марката е съвсем друго. Още моторите, сърцето на колата, идват от Германия. Това че американците са си купили правото да произвеждат мерцедес, не прави колата американска. То е същото, като да кажем едно българско семейство, да се намира на работа в Китай и там жената забременява и ражда. И после да кажат, че детето е китайче, понеже е заченато и родено в Китай, та така и с мерцедес.

1994 г. мисля че беше или 95. 4-ма български "мачовци" работим за чужда компания в чужда държава. Можете да си представите като разговаряме на български какви изрази сме използвали. Към нас имаше прикрепен един перуанец който се грижеше за логистиката и разните му там административни дейности и постоянно беше с нас. Любознателен беше и понякога се налагаше да му обясняваме някой от думите които използваме - разбира се не точните значения за да не се шокира. Това е бекграунда.
Посолството знае за нашето пребиваване в страната и като запознати с обстановката ни помолиха да разведем и съответно да пазим от неприятности за два дена хората от експедиция докато си хванат транспорта на юг. Пимпирев си имаше осигурена хотелска стая, но останалите бяха настанени в нещо като пансион - абе възможно най-евтиното което има що годе условия и не е съвсем тип туристическа спалня с 20 легла в стаята. Точно за тези беше организирана нещо като вечер преди заминаването, разговори едно друго. Последно колегата води жена от официалните - нямаше да заминава но беше  от организацията. Идва и започва да се ръкува, въпроси от вида "Добре ли сте? Нещо липсва ли ви?" и т.н. Стига до нашата дружка перуанец, леко се изненадва но му подава ръка и поглежда към нас в очакване на някакво обяснение. В този момент нашето момче изръсва на развален български нещо от типа "Страхотна п***а, искам те оп**а".
Лицето и просто за секунда си смени цвета от розов, в бял на ярко червен. Направо побесня. Няма да повтарям а и вече не помня добре какви ни ги наговори, но на цялата ни местна групичка ни идваше да се скрием под дървения под. Половин час се извинявахме "той не разбира какво казва", "вие сте го научили", "така ли представяте България?", а наши момче стои със зяпнала уста и гледа неразбиращо. Както и да е изпратихме обратно жената а перуанеца невинно пита какво се случи. Динчо на испански казва, че жената се е обидила от думите му на български, а той зина още повече и неволно мина на английски с въпроса "Ама вие нали ми казахте, че това е комплимент за красива жена", така че всички го разбраха.
Няма да продължа нататък...