COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 4

От Петър Марков

За четвърти пореден ден България символно докладва по-висок дневен брой заразени със SARS-CoV-2 отколкото Италия, страна, която освен скорошният ѝ драматичен сблъсък с епидемията е също и с население около 8 пъти по-голямо от това на България. Австрия онзи ден въведе 14 дневна карантина за всички пристигащи от България. От известно време вече сме на второ място по брой потвърдени случаи на инфекция на глава от наслението в Европейския съюз (вижте графиката). По този показател в момента бавно но сигурно догонваме тъжния шампион на ЕС – Швеция и се насочваме към компанията на нашите съседи Сърбия и Македония.

Днес беше докладван брой на заразени който е 24 пъти по висок от средните стойности в началото на юни. Още веднъж: 24. Пъти. Мога да го кажа и в проценти: 2400% увеличение. Базата за сравнение тук е най ниската точка на броя на потвърдени инфекции – нашето така да се каже постижение в резултат на ограничителните мерки от март и април. Ако пък сравняваме с пика на заразените в края на април, то увеличението е над три пъти. Т.е. на всеки потвърден случай тогава съответстват трима заразени сега.

В момента растат всички показатели свързани с COVID-19 – брой заразени, брой хоспитализирани, брой в интензивни отделения, броят на активните случаи, смъртните случаи (за сега все още много бавно), процентът положителни проби. Какво става?

Пределно ясно е че увеличаването, което наблюдаваме сега е резултат от пълното изоставяне на предпазните мерки, което се случи през май. Деескалацията на защитните мерки в България не се случи както трябваше – постепенно, съпътствано и информирано от наблюдение на броя на случаите. Повечето мерки бяха или отменени в много кратки срокове, или над спазването им не беше упражняван кой-знае какъв контрол.

През последната седмица колегите от НОЩ се изредиха под една или друга форма да кажат че положението е изпуснато и че нещо трябва да се направи. За съжаление повечето от тези изказвания звучаха някак пожелателно, като че ли са от странични наблюдатели и не от устата на хора, които са овластени и в позицията да влияят истински върху важните решения за контрола над епидемията. Преди около 10 дни здравният министър подписа заповед, с която върна задължителното носене на маските на закрито. Онзи ден пак той въведе забрана за събития и събирания от над 30 души на едно място и забрана за дискотеки и нощни клубове на закрито, както и спортни събития с публика. Това естествено са правилни стъпки, но имайки предивид нарастващият повече от месец брой на заразените, те трябваше да бъдат въведени преди седмици, не онзи ден.

Случаите се увеличават драматично и ще продължат да се увеличават. Предстои да видим какво още ще направи българската държава и правителство да защити гражданите си от завръщане на здравна криза с добре познат драматичен потенциал.

Има обаче едно нещо, в което държавата е тежък длъжник на хората в България по отношение на КОВИД-19. Това е факт още от самото начало на кризата и нито веднъж не се е променяло. Този дефицит е почти пълната липса на ясна, систематична, информативна и убедителна комуникация към хората. Комуникация, която да е проста, лесна за разбиране, помнене и следване. Комуникация, която почивайки на научни факти, да обяснява какви са рисковете за живота и здравето от SARS-CoV-2, кое поведение е рисково, кое – безопасно, какво хората да се стремят да правят на индивидуално ниво, и когато са в групи, какво фирмите и институциите да правят и т.н. Лисва видимо усилие да бъдат ангажирани хора с експертиза в областта на ПР-а и масовата комуникация, липсват убедетелни и уважавани лица с авторитет, на които хората да вярват, и които систематично да излизат пред медиите и търпеливо и напоително да казват тези неща. Липсва политика на борба с повсеместно ширещи се слухове, резултат от фалшиви новини, хибридни действия, ендемични вярвания в световна конспирация, наивни интерпретации и чиста глупост, че вирусът не съществува, че е „обикновен грип“, че не е проблем или че се преувеличава. Тази липса на неизменно разбираемо и убеждаващо говорене към обществото е към този момент и в переспектива най-важната пречка пред контрола над КОВИД-19 в България. Пречка е защото не можем да очакваме гражданите да се съобръзяват и да спазват дисциплинирано и убедено карантинни мерки срещу проблем, в който не вярват. Особено когато тези мерки създават неудобства или дори застрашават поминъка им. В момента ако човек обиколи страната и поговори напосоки със случайни хора по темата ще види че се ширят всякакви вярвания, омаловажаващи или директно отричащи вируса или такива смятащи че някой го е измислил или създал за да тормози хората или да ги доминира, експлоатира и подобни. Тези вярвания са толкова масови че човек се сблъсква с тях на всяка крачка. Хората не виждат проблем, не вярват че има проблем и смятат че проблемът е измислен. Моят опит е че този вид погрешни вярвания неосноваващи се на обективни факти се изповядват в една или друга стрепен включително и от високо образовани хора с професии. Знаем че този вид нагласи винаги са били неразривно свързани с общото ниско доверие към институциите, държавата и авторитетите като цяло и това си има своите корени, които изискват системни и дългосрочни мерки. Но ако не бъде адресиран този проблем в конкретното му проявление в контекста на COVID-19 епидемията в България, то каквито и мерки да се въвеждат резултатът от тях винаги ще бъде половинчат. Ще продължаваме да виждаме хора с маски под брадичките, под носа или на китката или хора насядали на гроздове по масите на кафета и бирарии.

В това време в другия край на града на „Георги Софийски“ и „Пенчо Славейков“ (и техните аналози в цяла България) ще има хора с тръба в гърлото, абокат в китката и кабели по гърдите, за които всяко поемане на въздух ще е борба и съдба. А техните близки ще стоят вкъщи със свити сърца, разбрали че вирусът е реален проблем, когато за тях вече е твърде късно да се пазят. Работа на държавата е да им го каже навреме, но в момента не го прави.