Могъщият тътен на бучащите води на придошлите реки, бясното изливане на водопадите – всичките те имат своя чар, но най-голяма магия и красота получават в един промеждутък от края на април до края на май, когато слънцето пропъжда зимния студ и разтопява снежната пелена на планините. Тогава реките се разпенват, водопадите избухват.
Знаейки това, аз не се двоумих много, когато моята обичайна група от любители на походите се събра и се реши да идем на съботна обиколка на водопади, намиращи се почти един до друг – Хотнишки, Еменски, Зараповски водопади. Всичките те – отстоящи на двеста километра от София.
Първият посетен водопад беше Хотнишкият. Стигнахме лесно, макар и по затънтени шосета с леко разбита настилка. Мястото, всъщност най леснодостъпното и най-прочуто откъм снимане, е досами шосето и е в долната част на водопадите (да, оказа се, че не е един водопад, а е сбор от няколко каскади). Първото, което виждаш, е един вир с яркосиня вода и водопад, падащ от две страни.
Оттам се тръгва по добре разработената Хотнишка екопътека. Каменни стъпала, дървени мостчета, дървени стълби, стръмни части, но с парапети. Трябваше ми малко усилие, но покрай пътеката виждах живописен каньон с диво подскачаща вода. Добре че не е стръмна и не е все нагоре. Има места, на които можеш да седнеш и да се любуваш на гледките, да слушаш бученето и в същото време да те огрява топлото майско слънце.
След час и нещо вече пристъпвах покрай Еменския каньон. Малко по-див, по-отдалечен от пътя, не толкова туристически. Но също тъй красив. Първо виждаш отгоре каньона, минавайки покрай пропасти, постепенно навлизаш в гората, хлъзгайки се надолу, за да стигнеш до бижуто – сгушения в едно от безбройните усойни пазви на каньона водопад Момин скок. Самият водопад по пленителен свой начин пада във вир, лежащ в подножието на стърчаща канара, която само усилва обаянието му.
Трудно откъснахме погледи от приказната потайност. Гонехме времето и последния водопад.
Зараповският водопад беше най-малкият, най-малоструйният от троицата водопади. Пак досами пътя, пак се слиза надолу с едно наум по една стръмна дървена стълба или надолу до едно мостче. Оттам се любуваме на падащ с пръски водопад.
Отмалели и с натежали откъм впечатления глави се прибрахме в София.
Полезна информация
Ходете с туристически дрехи и обувки.
За ориентир към водопадите – село Хотница за Хотнишки водопад, село Емен за Еменския каньон и водопада Момин скок, село Вишовград за Зараповски водопад.
На водопадите видях хора от всякакви възрасти – така че не е проблем да се иде с деца и с по-възрастни хора.
Повече внимание и любуване на гледките.
Кои водопади в България сте посещавали? Кои от тях са ви впечатлили най-много?
#ПътувайИСподеляй #водопад #Хотнишки #Еменски #Зараповски #екопътека
Знаейки това, аз не се двоумих много, когато моята обичайна група от любители на походите се събра и се реши да идем на съботна обиколка на водопади, намиращи се почти един до друг – Хотнишки, Еменски, Зараповски водопади. Всичките те – отстоящи на двеста километра от София.
Първият посетен водопад беше Хотнишкият. Стигнахме лесно, макар и по затънтени шосета с леко разбита настилка. Мястото, всъщност най леснодостъпното и най-прочуто откъм снимане, е досами шосето и е в долната част на водопадите (да, оказа се, че не е един водопад, а е сбор от няколко каскади). Първото, което виждаш, е един вир с яркосиня вода и водопад, падащ от две страни.
Оттам се тръгва по добре разработената Хотнишка екопътека. Каменни стъпала, дървени мостчета, дървени стълби, стръмни части, но с парапети. Трябваше ми малко усилие, но покрай пътеката виждах живописен каньон с диво подскачаща вода. Добре че не е стръмна и не е все нагоре. Има места, на които можеш да седнеш и да се любуваш на гледките, да слушаш бученето и в същото време да те огрява топлото майско слънце.
След час и нещо вече пристъпвах покрай Еменския каньон. Малко по-див, по-отдалечен от пътя, не толкова туристически. Но също тъй красив. Първо виждаш отгоре каньона, минавайки покрай пропасти, постепенно навлизаш в гората, хлъзгайки се надолу, за да стигнеш до бижуто – сгушения в едно от безбройните усойни пазви на каньона водопад Момин скок. Самият водопад по пленителен свой начин пада във вир, лежащ в подножието на стърчаща канара, която само усилва обаянието му.
Трудно откъснахме погледи от приказната потайност. Гонехме времето и последния водопад.
Зараповският водопад беше най-малкият, най-малоструйният от троицата водопади. Пак досами пътя, пак се слиза надолу с едно наум по една стръмна дървена стълба или надолу до едно мостче. Оттам се любуваме на падащ с пръски водопад.
Отмалели и с натежали откъм впечатления глави се прибрахме в София.
Полезна информация
Ходете с туристически дрехи и обувки.
За ориентир към водопадите – село Хотница за Хотнишки водопад, село Емен за Еменския каньон и водопада Момин скок, село Вишовград за Зараповски водопад.
На водопадите видях хора от всякакви възрасти – така че не е проблем да се иде с деца и с по-възрастни хора.
Повече внимание и любуване на гледките.
Кои водопади в България сте посещавали? Кои от тях са ви впечатлили най-много?
#ПътувайИСподеляй #водопад #Хотнишки #Еменски #Зараповски #екопътека
