Паническо разстройство - тема 44

Tanch наистина повечето тук се осланяме на лекарства, вярно пишат едни и същи, но предполагам защото има теми във фейсбук и там са по-активни. Аз не бих ползвала фейсбук точно за тези си проблеми. Мисля, че очакванията ти от темата са по-високи а ние сме си обикновени хипохондрици и някак се подкрепяме, къде успешно къде не.
Ако имаме психолог мисля би помагал успешно и би ни насочвам, но ние се лутаме.
Елдорадо обаче ти ме разби- що реши, че упрекът е лично към теб? Е това вече е за психолог. Отивай и да си промениш мисленето, не може така да си виновна за всичко на тоя планета. Съвсем добронамерено ти го казвам. Много си добричка, това ще те съсипе.

Opelcorsa, дори и с лекарства пак трябва и друг подход, те са ни патерицата. Много би ми било интересно да чуя при какви обстоятелства сте отключили това състояние, имало ли е конкретна причина, или от нищото? Как се справяте, когато сте сред хора и ви тресне, имате ли си някакви собствени техники за овладяване? Криете ли от хората какво ви има, или без проблем говорите за това? Кой ходи на психотерапия, помага ли му? Предизвиквате ли страховете си, или бягате от тях? Такива неща ми се иска да чета, това е много полезна информация за хората, които тепърва се сблъскват с тази напаст.
Много е несериозно под такова заглавие в темата да четем постоянно за нечии махмурлуци, запои, комбинирането на успокоителни с алкохол и постоянни мисли за смъртоносни болести, коментиране на дозировки на лекарства и прочие. Ако лекар е изписал нещо конкретно, защо някой тук трябва да отговори правилно ли е, или не? Това е много отговорна информация и не е добре да се дават с такава лекота съвети за дозировки, смяна на лекарства и прочие. Отделно, че на всеки човек едно и също лекарство действа по различен начин и това, че на Х му се е отразило зле, не означава, че и при У ще е така. Понякога сами един на друг си вкарвате излишни паранои.


Елдорадо, съжалявам, ако си се почувствала лично засегната от коментара ми, със сигурност не е била това целта! Дори не чета на кого са постовете, влизам и чета какво ново е писано.

Tanch , в родното здравеопазване е много често срещано да се приписва всичко на наследственост или към психиатър, и да се неглижира истински проблем . Това е лошото и затова е хубаво човек да види евентуалните причини преди да иде на психиатър. Разбира се ако всичко е изчистено като причини, е добре вече да се иде на психиатър и психолог. Така ги виждам нещата аз, но може и да греша пък. ЩЖ е един от причинителите. Но не е само тя.

Tanch при мен се отключи по време на тежка сесия и след смъртта на хазяйката ми, по това време да бъда с гаджето пътувах нощем и правех разни супер натоварващи физиката и психиката неща, защото не ми беше ок където живеех.   Бях много самотна, семейството ми разпиляно по света и в бг. Преместих се в нова квартира без хазяи в хубав квартал, но се сринах. Реших че няма да завърша, все още много пътувах и започнах вечер да повръщам - тогава дори не знаех от какво е, не го и разпознавах като па. Да си призная при повече стрес може и като по-млада да съм имала нещо подобно, но е било за кратко примерно ден два. Тръгнах по невролози, изписаха ми чайове. Личната беше категорична че ми е на нервна почва, тресях се вечер и стигнах до ривотрила макар че повечето лекари се страхуваха да ми го предпишат. Но с него завърших а ми беше важно поне тогава. После се прибрах в родния град и се успокоих докато не родих и не започнаха кръвоизливи, никой не ми откриваше от какво са. Вече бях решила че съм много тежко болна и ще мра. Исках каква да е диагноза дори и рак, но да е диагноза. Тогава нямах сериозни па или нещо нервно, но треперех преди всеки цикъл. Намериха ми полипа, изчистиха го даже забременях но дъщеря ми каката ми беше с варицела, аз се усложних от варицелата и бременността и постъпих в инфекциозно, махнах бебето според лекарите плодът бил много увреден от снимките на дроба, терцефа и всичко накуп. Тогава започна ужасна и тежка депресия, ревях постоянно нов стоп но ходех на работа. Бях убила бебето и не можех да си простя не знам дали сега съм си простира. Имах няколко издънки с приятели искахме да се видим и в заведението от нищо се разплаках, тръгнахме си и досега ме е срам. Ревях на работа скришом сигурно се е виждало. Ходих на психотерапия, някак отмина не помня как но не пих нищо защото психотерапевтът ме убеди да махна ривотрила и да правя упражнения. Не че ми се получаваха но явно времето лекува по малко. Нова бременност и кухо яйце. Нов кюретаж. Това и не е важно но забременях трети път попогрешка бях решила не повече не, цялата бременност повръщах и се тресях от нерви не знам как се роди живо и здраво, знаех че ще умре защото не можех да ям но то се оказа упорито бебе.
И така сега имам две чудесни деца разкошни, работата ми не е лека основно психическа е, но в малък град нямам много избор.
Как се справям с па? Не много добре тук може да стане и смешно, щипя се като усетя че ми причернява леко по ръката в меките места. Ако е в затворено помещение винаги нося водя и почвам да пия, също излизам навън и дишам дълбоко, навсякъде ходя с кола ако ми стане така бързо стигам до нея пия вода и дишам повечето пъти това ме успокоява.
В началото много исках да споделям но имаше хора които казваха директно не ме интересува, после се хванах че ако споделя като се видя с тоя човек и ми стане па си мисля че той разбира и ми стана още по-зле та реших да не споделям толкова или основно с близките. Затова пиша тук или в един тефтер да си излея мъката.
Сега ходя на психолог чувствам се добре да разказвам на чужд човек но ми е скъпо и не ходя толкова често колкото трябва.
Последните ми състояния съм разказвала как се появиха да не пиша пак, но с време воля и сили ще отминат.
При мен е наследствено баба ми беше така, помня я и състоянията й отключило се е след две починали деца и болен от туберкулоза мъж. Но мисля всяко тежко събитие може да го отключи стига да си и малко предразположен. При другите хора стават други неща, примерно удря ги в сърцето, в схващания, рак и каквото се сетиш. Може би сме и благословени и нещастни, защото го влачим до смъртта, но не увираме от него орисия.

Аз също съм на мнение,че понякога ПА се дължат на конкретно заболяване.Може да е щитовидната жлеза,яйчници, дори анемията предизвиква тревожност. И ако ти дръннат лекарства за ПР,а се окаже че проблемът е друг, може да стане сериозно.Важно е да правиш изследвания,преди да стигнеш до заключението,че проблемът е само ПР.
Всички тук споделяме опит.
И да,хипохондрията понякога е част от ПР.За мен е важно да споделя какво ми е и да видя,че изход има,че не съм минала само аз по тоя път.
Танч,не разбирам защо се оплакваш? Симптомите на болестта са описани на страница 1.
При мен,2 г след раждането на второто дете,както си седях на пейката пред блока изведнъж ми стана топка в корема и тръгна нагоре към главата ми,избухна в паника и вдигнах кръвно.После ме замайваше,мравучкаха ми краката,имах горещи вълни.
Мислех,че ме хваща критическа рано.Правих изследвания и нищо.
Досега се влачих с дребни кризи, когато за една сенна хрема ми изписаха лекарства,от които получих нервен срив, защото дадоха такъв страничен ефект и после по погрешка ме лекуваха с кортизон,от който преживях кошмарен месец, защото влоши още състоянието ми.
В крайна сметка се оказа,че от 3г и нещо имам анемия и според моя приятелка доктор,дори тревожността може да е била отключена от това.
Сега пия Малтофер и тревожност вече нямам от една седмица.Не пия лекарства за нерви, освен мента-глог-валериан, защото реших да проверя дали дефицитът на желязо е проблемът ми и то верно така взе че излезе.
Но от преживения нервен срив получих ПА, с чиито странични ефекти не бях се сблъсквала до сега.Беше много плашещо.
Аз не се срамувам от преживяното, най-близките ми приятели знаят. Семейството ми, най-вече съпругът ми много ме подкрепят. Благодарна съм на Бога за тях!
Мисля, че хората, които пишат тук имат нужда от разбиране и най-вече от приемане. Всеки има нужда да си каже какво му тежи на душицата. И не, нашето общество не е толерантни към хората с такива заболявания. Аз също съм била груба и нетолерантна....докато не ми се случи.

Елдорадо, никиго и нищо не обсебваш. Знам какво е когато си в пика на кризите и незнаеш накъде да тръгнеш. Преди година когато бях с тежка агорафобия, всеки втори пост тук беше мой. Чувствах се на дъното и се опитвах да намеря утеха тук сред непознати. И я намерих. Срещнах разбиране и помощ, конкретни съвети. Не се притеснявай, не изпитвай вина че правиш същото като мен. Когато се успокоиш нещата ще се променят. Но сега имаш право винаги когато ти е нужно да пишеш тук. Затова е темата.
По отношение на лекарствата. Правилно си се ориентирала че ксанакс и клонарекс за бензодиазепини. Има и други-диазепам, транксен, лексотан. От останалите неща , които изброи само есцитила е класически АД. Аз пиех ципралекс. Подобни са. С активна съставка есциталопрам. В началото на приема (всички пили АД тук го знаят) може да се появят различни симптоми,които обезверяват пиещите и някои се отказват, но не бива. При всеки е различно. Аз имах жестоко гадене, даже повръщах понякога, имах и главоболие. Но пак казвам, различно е и ако човек реши да пие АД трябва да приеме че ще мине през едни трудни 10-20 дни. После нещата се оправят. Винаги се изписват така както и при теб, АД + бензо. Като бензото се спира до месец-два. Това е.
Tanch, всички тук сме малко или много хипохондрици. Хипохондрията е съпътстващо заболяване на ПР, както агорафобията. Всички имаме страхове. Моят е от високо кръвно. И от това че ще получа инсулт и ще остана парализирана. Обаче живея с този страх, когато вдигна кръвно изпадам в див ужас и незнам как да се справя с този страх. Имах много страхове, но ги преодолях, като се изправях срещу тях. Като например страх от пътуване с автобус, със самолет. Страхът от високото кръвно обаче не можах да преборя. Единствения начин според моят психотерапевт е да преодолея страха от смъртта. Обаче за мен това е невъзможно. Много ми се иска ако някой тук е преодолял страха от смъртта, да сподели. Ето, хвърлям ръкавицата и аз😀 Все си мисля че Джери е такъв човек, но незнам със сигурност.

Дами и Господа!
Беше ми много приятно!

Един човек ще раэбере точно какво написах. Вас Ви эаряэвам и не искам да съм груба и слагам една точка.

Здравейте и от мен. Отдавна следя темите за ПА но не се бях включвал до сега. Не си и представях че толкова много хора го имат тоя проблем. Аз съм около трийсетте и в следствие на птп пострадах много сериозно и останах с парализа на краката. След инцидента започнаха проблемите с храната, топлите вълни и всички други симптоми които описвате. Имах среща с психолог и се оказа паническо разстройство. Пих два медикамента за около 2-3 месеца и всичко отшумя до преди около месец. Започна една лека температура и лека кашлица, три пъти си правих пкк и урина, снимки на бели дробове,  компютърен томограф на цяло тяло. От всичко това се оказа че имам леко завишвни левкоцити и бактерия в урината. Започна една тревожност, само си мисля за болести, получавам задух, пулса ми е много ускорен, не мога да спя. Дано всичко това се окаже от това ПР. Разбирам всички които са писали преди мен защото и аз го преживявам всичко това. Надявам се тук да намеря разбиране и подкрепа, обмяна на опит и да преодолеем тези страхове по-лесно.

Аз съм на мнение, кой каквото го мъчи да си споделя тук. Не може да получиш ПР ей така от нищото, стигнало се е от някакви проблеми. И симптомите се менят, аз преди имах едни, сега имам други и затова питам и е много полезно, че Георги е в групата. Той има познания от лекари и се допитваме за болести и лекарства.

Вие да не мислите, че докторите са безупречни в лечението. И да, лекарствата са основни средства за лечение, други методи рядко помагат. Опитвала съм всичко.

Добър ден. Пия Флуанксол сутрин и вечер. Сега, след три дни на тази схема трябва да минавам на три пъти Флуанксол на ден. Окей ли е това ? От 0.5 е, ако има някакво значение. Аз съм Анонимния със страха от заспиване. Той ми еволюира и през деня. Страх ме е от всичко. Уж Флуанксола бил за страхове..? Мнения ? (А, да, и сякаш се засилиха симптомите, откакто го пия, уж четох че е нормално, но още колко време ?)

Justifymylove съжалявам, че така ти се е случило. Прегръдки. Едва ли да кажа всичко ще е ок, ще  е много на място, но пък и аз не съм от най-тактичните.
Все пак дано да е лек възпалителен процес и отмине.
Да се похваля аз как не се справям с нещата.
Снощи водих сина ми на футбол, сутринта ни върнаха от училище - той е на лятна занималня там, че имало болна учителка, за щастие не от тия които водят лятното училище, сега чакаме и колко болни ще се нароят и в нашия град, мълчи се и се крие, което е много дразнещо, даже в новините още ни няма или поне аз не видях. Та с Ковид е бил болен дълго време ходел с хапчета на работа, а работи на държавна такава и сигурно е заразил доста, че и водел народни танци и два състава, та всички танцуващи - не са деца, но май има и завърващи училище към 18-19 год. сега са под карантина 70бр. Под карантина са и служителите където е работел 23бр, и ние имаме познати, че и рода, чакаме изследванията, за щастие в последните 10-на дни не сме контактували. Едва в понделеник му дадоха резултата за областта и понеже е 1 нищо не казаха. А се оказа, че познати знаят още от петък или събота, та като кажат болните били нарочно увеличавани, да бе ... Човекът е в болница вече, да се надяваме да се оправи, млад е, не е от рисковите групи.
Жена му е учителка в нашето училище, като до последно също е била на работа, защото поема първолаците от наесен.
Та за какво пиша де - стегнаха ме яки нерви, супер уплашена, но реших, че трябва да го преодолявам явно така ще е и заведох детето на футбол. Чудех се да го чакам или да се разходя в горичката и реших да се разходя. Но по средата такъв проливен дъжд заваля, едва стигнах да го взема и добре че една мама ни дръпна до вкъщи като мокри кокошки, но пък така смятам се и заяква, щото преди боледувах от най-малкото. Нямаше сухо местенце по мен. Видях и змия докато ходих в горичката и вечерта като ме тръшнаха едни нерви, малее викам ще мра пих си хапа успокоих се и съм заспала.
Утре чакаме резултати от тестовете да видим кой познат болен и кой не и имали ли сме контакти. Днес треньорът ще води децата до Попово на турнир, луда работа, ама реших да го пратя, тамън и тях да заразим.
А петък се очертава и ходене на море и понеже всички мами и татковци решиха да ходят и ние с тях. А мен такъв страх ме гони, не е истина. Ще си пия хаповете и дано съм ок. Иначе другите родители са много готини и много ми допадат, та мисля може и да си изкарам що-годе ок. Де да не беше тоя пусти Ковид, но пък то аз имам страх от пътуване и чужди места, та щеше да е нещо друго. хаха.
Да ви пиша къде ще сме, да не идвате, че не се знае колко и кои от нашето градче сме болни? Хаха.

След 12 седмици се разгръща. Стискай зъби, това е начина. Но усилването е много, преди да подейства. Може и за още един медикамент да си според мен.

След 12 седмици ?! Няма ли да има някакво подобрение преди това ? От него ли сега си мисля, че умирам всяка вечер ? Не, че не си го мислех и преди, но сега сякаш се засили...

Е градил си страха години, няма как едно хапче за 5-6 седмици да реши проблема!

Проблемът със заспиването ми се появи преди 11 месеца, а сега от месец съм в гигантски страх и ужас да не умра в съня си. Надявах се поне малко да има ефект... Уж нямам някакви болести, как го реших това с умирането - не знам.