Паническо разстройство - тема 44

  • 36 379
  • 735
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 2 776
Проблемът със заспиването ми се появи преди 11 месеца, а сега от месец съм в гигантски страх и ужас да не умра в съня си. Надявах се поне малко да има ефект... Уж нямам някакви болести, как го реших това с умирането - не знам.
Ами вкарай мозъка си малко по малко в следния коловоз - досега не си умрял, значи няма и да умреш. Ще стане бавно и трудно. Впрочем танатофобията е вградена у всеки човек, просто при теб има изявена силна проява. Мисля, че си за още един медикамент, временно да те зомбира. Обаче няма да ти го предпишат, защото е твърде силен.

# 211
  • Мнения: 1 355
Оф, аз пък все искам да мра в съня си...луда работа

# 212
  • Мнения: 215
Аз също пия флуанксол. Старо лекарство, но добро. Аз съм много доволна, пия го от месец. Ще подейства и ще се почувстваш по-добре. Аз само се чудех колко време горе долу се пие? Според вас човек пристрастява ли се към АД? Аз пия деанксит също и имам чувството, че няма да се отърва никога от него.

# 213
  • Мнения: 31
Здравейте! Накратко да ви споделя и аз за своя проблем - фобия от задавяне с храна! Откакто останах безработна покрай пандемията съм доста напрегната и започнаха паник атаки. Тази последната е свързана със задавяне при хранене, всеки път имам усещането, че ще се задавя, страх ме е да не ми заседне на гърлото и да се задуша. Дори след като се нахраня и имам усещането че ми е останаала някъде по гърлото храна и се започва едно засилено преглъщане, понякога започвам да си внушавам, че наистина има нещо и че се задушавам. Ужасно е, а вече го преживявам по няколко пъти на ден, със страх сядам на масата,а дъвча храната много и бавно преди да преглътна. Моля ви за съвет как да се справя с тези налудничеви мисли преди да откача съвсем

# 214
  • Мнения: 974
При мен също така започна ,страх от задавяне. Да не те плаша, но се оправих след около 2 години, стопих се направо. Малко по малко изключих почти всички храни. Мина ми от само себе си, защото се смени с други фобии. Ужасно е ,дано не се върне след време. Ето тук мога да посъветвам за хапче, че ако спреш да ядеш нервите ще са най-малкия проблем. Аз се справям без хапчета,но как само аз си знам.
Затова и не ми пречи нито на Джери включванията,нито на другите. Всеки си тегли съдбата и дори ползвам за малко бягство историите на хората тук.
Ако трябваше да се върна назад преди 4 години,когато това започна щях да променя едно- да започна да слушам себе си. Сега осъзнавам,че други хора са диктували живота и решенията ми с мое позволение.
Правех,което свекърите искат,за да ме харесват. Правех,което родителите ми искат,за да ме похвалят.Правех,което шефа ми искаше,за да се докажа.
И се докарах до тук,в кюпа с вас. Но е забавно понякога де. Макар, че от месеци не съм имала симптоми си чета вечер вмест книжка.
И определено много повече слушам себе си! Това ми промени играта.

# 215
  • Мнения: 2 776
При мен също така започна ,страх от задавяне. Да не те плаша, но се оправих след около 2 години, стопих се направо. Малко по малко изключих почти всички храни. Мина ми от само себе си, защото се смени с други фобии. Ужасно е ,дано не се върне след време. Ето тук мога да посъветвам за хапче, че ако спреш да ядеш нервите ще са най-малкия проблем. Аз се справям без хапчета,но как само аз си знам.
Затова и не ми пречи нито на Джери включванията,нито на другите. Всеки си тегли съдбата и дори ползвам за малко бягство историите на хората тук.
Ако трябваше да се върна назад преди 4 години,когато това започна щях да променя едно- да започна да слушам себе си. Сега осъзнавам,че други хора са диктували живота и решенията ми с мое позволение.
Правех,което свекърите искат,за да ме харесват. Правех,което родителите ми искат,за да ме похвалят.Правех,което шефа ми искаше,за да се докажа.
И се докарах до тук,в кюпа с вас. Но е забавно понякога де. Макар, че от месеци не съм имала симптоми си чета вечер вмест книжка.
И определено много повече слушам себе си! Това ми промени играта.
Ето това е ВЕРЕН ПЪТ! Много е важно да не живеем за другите и мерната единица да не е комшията! Лошото е, че самата култура е про Западна и е втълпено да се състезаваме, да се мерим, да се сравняваме. Да подлагаме тялото на състезания! И да гледаме да са доволни един куп хора, а да забравяме за себе си! И всичко това скапва! Не при всеки, но при 90% от хората. Не са само паники и тревожности, а всякакви други прояви - сърдечни, мускулни, стомашно-чревни... Културата на мускулите съсипа половината ми приятели откъм проблеми със стави, кръстове и дискови хернии. Мей Линг е дяволски права и е намерила своята нирвана. Тя е добър пример за всички нас как и какво трябва да се прави!

# 216
  • Мнения: 1 781
Bravo Мей Линг много бързо даже си го осъзнала, аз още съм в процес на промяна на самата себе си точно в тази посока и не успявам.
Аз лично не че съм слушала другите толкова, колкото все правя стотици неща, за да не ги ангажирам и често се съсипвам и физически и психически.
Съгласна съм изцяло с Георги за състезанието, много е уморително и изтощително да го правиш цял живот и точно това ни пречи. Може би когато спрем ще видим че животът също се реди добре и най-вече ние ще сме ок.

# 217
  • Мнения: 44
Здравейте пак имам въпрос към вас тъй като за мен това е ново и не съм много запозната. Продължавам да си пия Стимулотона всяка сутрин и почти спрях Деанксита но гаденето си остава а при пътуване ужасно се засилва това дали ще отмине?

# 218
  • софия
  • Мнения: 247
Нощес се събудих с режещата болка в главата траеща минута,много се уплаших.На сутринта се повтори.Главоболие съм имала много пъти,но не така и не нощем.На какво може да се дължи?

# 219
  • Мнения: 2 776
Нощес се събудих с режещата болка в главата траеща минута,много се уплаших.На сутринта се повтори.Главоболие съм имала много пъти,но не така и не нощем.На какво може да се дължи?
В този момент какви други симптоми си имала, коя част на главата, и дали не е зад очите?

# 220
  • софия
  • Мнения: 247
Само това и болката беше в дясно,ама нали страха е по силен и си мисля други глупости.Цял ден ми е дискомфортно на главата.

# 221
  • Мнения: 2 776
Само това и болката беше в дясно,ама нали страха е по силен и си мисля други глупости.Цял ден ми е дискомфортно на главата.
Най вероятно е проблем с вътрешното ухо и свиване на съдовете от адреналина, обаче това е малкия дявол. Въпроса е , че проява на такава паника нощем по време на сън е голям проблем. Според мен е редно да се следиш, и ако се повтаря, да посетиш лекар отново.

# 222
  • София
  • Мнения: 3 050
Пак аз досаждам. В неделя получих една кратка криза, кръвното се повиши минимално, пулса скочи до 120. Днес се събудих в 04 часа, защото ми стана лошо. И така до 08 часа, когато получих нова криза с кръвно 160/100 и пулс 98. Започна с трептенето, рязко прилошаване и усетих, че пулса върви нагоре. Не бях пила хапче за кръвно сигурно над 15 дни. А от 4.06 до 21.06 не бях правила и кризи. И сега пак. И само плача и съм отчаяна. Не знам какво да направя вече. Вечер като тръгна да спя е ад. Постоянно имам гадни усещания в областа на сърцето. Вероятно екстрасистоли, но не само. Днес ще ми свалят холтера, но резултатите не знам кога ще ги гледат. Не знам какво става с мен. Въртя се наляво, за да заспя-не става. Сърцето си мени ритъма, или поне така го усещам, въртя се надясно - същата работа. Изтърках си кожата на врата и на гърдите от следене на пулса. Опитвам се да се държа, но ми е много трудно. Какво още мога да направя за себе си?

# 223
  • Мнения: 974
Елдорадо, а какъв е режимът на хранене, движение, пиене на вода?
Колко кг си и колко е обиколката на талията ако е удобно?

# 224
  • София
  • Мнения: 3 050
Хранене 3 пъти дневно. В момента съм на режим за намаляване на тегло. Резулатът от тази сутрин е - 7кг., след около месец и половина на диета, но имам да свалям още 23кг. По-скоро са правилно разпределени по тялото. Имам 4 коремни операции, поради което корема е в безобразен вид. Теглото е качено в рамките на 10 години, през които имам 6 ин витро опита и едно раждане. Вода пия по-скоро малко, в момента си давам сметка. Нещо, което съм забравила да спомена до момента, е че преди около 6 години имах тежки паник атаки изразяващи се в чувство, че потъвам, когато легна да спя, както и вид дереализация. Лекувах се с уиски, тогава на лекар не съм ходила. Не пуша от почти 9 години, не пия нищо от април тази година. Преди това малко бира и вино от време на време, но беше за кратко, защото преди това бях бременна и кърмих почти 2 години. Иначе движението ми е основно разходки и игри с детето, но гледам поне дневната цел от 10000 крачки да си направя.

Последна редакция: чт, 25 юни 2020, 14:34 от Елдорадо

Общи условия

Активация на акаунт