Паническо разстройство - тема 44

Мерси carrot cake единият ден бях с нисък пулс 54, но днес кръвното ми бива - 110 на 70. Може би вчера се претоплиха, водих дечко на рожден ден а си беше 34 градуса и много горещо, имаше само топла вода. АД не пия, но ще питам за клонарекса.

Много моля , ако има запоЗнати да споделят.Налага се .  майка ми да е на антидепресанти. Някол пил ли е , без да има увеличение на апетита и съответно повишаване на килограмите ?

Моля припомнете ми психиатри, от които сте доволни?
Георги беше писал за Светлана Димитрова, но единствената която откривам пише, че е психолог и психотерапевт. Дали е същата? Че утре и в други ден приключвам с търсенето на други причини и се насочвам към психиатър. Ама този пенсионирания на баща ми, мисля че не е моят човек.

А къде е Георги?
Аз изненадващо съм добре тези последните няколко дни, като изключим замайването. Поне неприятното сърцебиене изчезна.

Някой написа, че  Георги е с бан до 27 юли, мисля. Аз преди малко пак получих криза. Вдигнах кръвно и пулс, нормализира се до 5 минути. Сега имам горещина в гърдите и ми се гади. Пих 1/2 Ксанакс, но май ми трябва адекватно лечение. Защото нищо не правя с две половинки Ксанакс и половин Ремирта преди сън.

Eldorado има тема за психиатри и психотерапевти и списък ако не я намираш, ще ти я кача. Аз мога за Търново и то психолог.

Елдорадо, аз мога от личен опит да ти препоръчам двама. Кръстев и Маринова. И двамата са в Александровска. Мн са добри. Кръстев работи и със здравната каса, малко е меркантилен, но пък си разбира от работата. Мен лично Маринова ме оправи на дневния стационар, иначе е само платено. Страхотен доктор и човек. Ако се интересуваш, пиши на лично да ти дам телефон.
От три дни нямам тревожност, атаки отдавна. Дано се задържи така. Мога да кажа, че вече на 95% съм си аз. От началото на февруари чак сега ми светна.

Добър ден. Пак съм аз със съня. Страх ме е да заспя и не знам вече какво да правя. Превърна се и в страх от смъртта. Денят, горе-долу успявам да си го изгърбя, но заспиването много ме плаши. В истински ужас изпадам. Утре съм на психиатър. Спирането на лексотан след година и малко дали не ми влияе с обратен ефект..? Трябва ми някакъв антидепресант, дето да ми кротне този страх (ужас на моменти). Флуанксол ми бяха дали, но не подейства добре. Баща ми е пил Ципралекс, но не знам дали включва в себе си и борба със страхове..?

Анонимен, ти си си за АД. Твоето е яка фобия. Мисля че няма да успееш сам. Спиш ли изобщо? Как успяваш да си починеш след работния ден? Мен ме оправи ципралекс. Пих го една година, от края на април ги спрях и нямам проблем за сега. Но началото е трудно с него. Като и с всеки АД предполагам. Но не чакай, това твоето е мъка.
Опелче, сигурно много неща влияят, вкл. и дуфастона да нямаш сили и едва да се влачиш , но според мен жегата е основния фактор. И здравите не се чувстват добре, пък такива като нас съвсем. Аз тези дни бях по плажовете. За малко, 3 дни , на море. Първия ден ми беше доста зле, едва дишах, едва ходех, жегата ме смаза и се поотчаях. Но бяхме компания и нямаше как да се отпусна. Следващите два дни явно се настрои организма ми и си изкарах доста приятно. Втория ден сутринта пих 1/2 ксанакс за всеки случай,а на третия съвсем добре бяха нещата.

Ако Ципралекс работи и за страхове съм му навит. Баща ми го е пил. Би трябвало сходно да ни действа. понякога не спя по 30 и няколко часа. Проблем ми е страха от заспиването, и че ще умра в съня си. Напоследък като поспрях Лексотана (намалих го) започнах да се будя след 2-3 часа като заспя и се чувствам не на себе си. Като в сън или пиян. Не знам вече какво да правя. Постоянно съм в ужас да не умра, а уж всичко ми е добре в тялото. Главата ми е явно яко объркана....

Мисля че ти трябва психотерапия, а не само хапчета.
Опитвай се да приучиш мозъка да разсъждава логично. Защо да умреш, има ли конкретна причина и опасност това да се случи? Няма, нали? Лично мен сънят ме лекува, а липсата му ме разболява. Пробвай да помислиш и в тази посока.

В гората като съм или с приятел на пейка (полянка) - нищо ми няма. Споделих проблема си и уж казват приятелите ми, че трябва да съм блед и други външни белези, или да имам някакъв физически проблем, за да умра в съня си, но аз въпреки това съм супер недоверчив. И вие ли ми казвате същото ? Имам ниско кръвно и съм на 31. Няма някаква опасност да умра в съня си, нали ? Точно, че искам сънят да ме релаксира. Карам деня на мускули. Не мога да измисля решение. Дори, когато денят ми е хубав - дойде ли вечерта, се сдухвам яко. Започвам да си мисля, че аз ще съм някакво медицинско чудо, дето да пукне от страх в съня си.

Анонимен, хапчета ти прецени, но защо пък я мислиш смъртта? Има нещо, което е отключило състоянието ти. Пример смърт на близък, която преживяваш или смяташ че си сторил нещо и я заслужаваш. Не знам, гадая, но търси причината и ще продължиш напред щом я откриеш.
Мога да ти дам себе си като пример. В момента периодът ми е още тежък, след интервенцията и хапчетата, които си дават гадния ефект дуфастона имам предвид, само лоши мисли имам. Все мисля, че ще стане нещо ужасно, стряскам се от дребни неща, това е от стреса нещо като посттравматично реакция. Другото при мен е, че умирам от страх от тоя проклет вирус, сутрин едва ставам, но някак отивам на работа. И там страх, прибирам се към 13-14 и се поуспокоявам и така до следващия ден. Смятам че и каквото да пия страхът е в мен и трябва да го преодолявам стъпка по стъпка малко по малко, някои дни е на ръба на невъзможното, друг път бива. И така ще е дълго, докато поотмине тази напрегната за мен фаза. После ще има друга и друга и така цял живот, но имам и такива уникални мигове и няма да се откажа от тях заради тия ПР.
Имах един аборт, всъщност трябваше да взема решение за аборт преди години, бях болна с варицела, нямаше лекар дори и доцента в София, който да не ми каза, че в тази ситуация плодът се маха след усложненията от варицелата, но решението беше мое. Гинекологът ми идваше всеки ден в отделението да ме види макар че инфекциозно отделение беше на другия край на болницата, поглеждаше ме и казваше: не си се отказала от аборта, нали? Аз почти не отговарях - изобщо не можех да реша нещо. Толкова исках да дойде и да ми каже, ще го запазим, всичко ще е ок, но това щеше да е лъжа и никой никога не би ми я казал. Не помня как направих аборта, не знам как се реших, даже мислех че няма да мога, но щом дойде първият ми цикъл - се сринах. Е вече си и убиец, уби го и то точно ти защото ти взе решението. Едно е да го четеш в книга, друго е да го сториш. И никога не си простих. Дори сега когато ми е много зле, знам че си го заслужавам. И психоложката казва, че трябва да се обичам, но не казва как си прощаваш. На мен не ми се получава.
Та всеки от нас има нещо много лично, вина, драма, нещо много дълбоко, то ни прави такива, то ни отключва страховете, защото няма безгрешни хора, а ние преди това събитие сме били перфекционисти и то ни е сринало.
Сигурна съм че ти и аз и всеки тук ще продължи напред с цялата тежест на вината си, но е трудно и няма да стане по-лесно.

Имаше серия от много смърти около мене, но най-вече предателства свързани със смърт. Постоянен всекидневен стрес в продължение на година. Радвам се, че хората са живи, разбира се. Простил съм и не ми пука за тях, и въпреки това не ми изчезва този страх. Взех техния страх - стана мой. Според мен, нещо се е разбъркало в главата ми. Много рядко се усмихвам, а съм се обградил само с хубави хора и емоции. В гората се чувствам спокоен, но като се прибера - ад. Денят си го боря и го преборвам често,  но сънят не е в моята власт..? Ще се радвам на мнения, дори да са нападателни - няма проблем. Не мога да измисля проклето решение. Мислех, да опитам да медитирам в гората с часове, но не вярвам да ми повлияе на страха от заспиване.

Хората се молят ако умират да е в съня им, ти си седнал да се побъркваш, че можеш да умреш в съня си. Всички ще умрем рано, или късно и не виждам причина от такъв ужас, щом реално няма конкретна причина за него. Разбирам да ти се е случило нещо лошо докато спиш - да ти е прилошавало, или друга подобна случка, ама как си го измисли този страх без нищо конкретно? Говориш несвързано - смърт, пък живи... Разбирам го като че някой те е предал и го броиш за умрял, а всъщност не е. Ако правилно разбирам, ми се струва, че си склонен силно да драматизираш събития около теб, които реално се случват в живота на всеки човек. Употребявал ли си наркотици, без значение под каква форма?