Паническо разстройство - тема 44

  • 36 521
  • 735
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: X
Преживях кофти 5-6 години - живее ми се. Имам си философия за смъртта, просто сега все едно не съм с моя си мозък, за да я спазвам. Точно, че е ирационален страх уж, а не мога да го приема като такъв. Мозъкът ми не може. Неща през деня преборва, но това не иска и не иска. Случваше ми се да се задушавам в началото докато спя. Така се събуждах. Не мога да си подредя мислите явно. Смърти реални имаше на почти всичките ми роднини. Други 'мними' смърти имаше на близки до мен хора, които ме нараниха. Радвам се, че са живи, но ми нанесоха дълбоки рани лъжите им. Не драматизирам. И физически проблеми имах с неизяснен характер продължително време. Добре, де, може и да драматизирам. Психиката ми е компот, ако изобщо имам такава. Употребявал съм преди повече от 12 години, чист съм отдавна.

# 301
  • Мнения: 1 781
Анонимен психотерапия би ти помогнала, но така както аз чета може би е време да простиш на предателите за да продължиш. Това, което те са направили са техни постъпки, не твои. Те ще съжаляват някой ден. Не говори че са мъртви за теб, а продължи живота си без тях. Явно много са те наранили, но продължавай. Загърби случилото се. Ако подсъзнателно им желаеш смърт, а се чувстваш виновен че им я желаеш е нормален страхът ти.
Сега е лято, отиди на хижа, в някоя селска къща, махни се за седмица и виж как е. Може да спиш там идеално.
Успех!

# 302
  • Мнения: X
На никого не пожелавам смърт. Дори съм им простил, но проблемът остана. Само хапчета мога да измисля. Опитах и на пейка в Борисовата да спя - не става. Не иска да заспи мозъка. В гората се отпускам, като ученик се чувствам, но заспиване също не става. Умопомрачително изморяване също съм опитвал - не. Спане на чуждо място ми помогна (при един приятел) но и там се случи стряскането. Иначе при този мой приятел си вечеряхме кротко на приказка. Сигурно и самотата ми играе роля. Но как като не съм се наспал и се чувствам като зомби да се виждам с хора. Получава се един порочен кръг. А, да, често, когато преборя деня си, и се чувствам добре, пак ми се случва страха вечер. Опитвах денят ми да е чудесен, и се получаваше, но пак същия резултат, демек никакъв.

# 303
  • Мнения: 5 832
Разпитвам те така, защото аз бях с много фобии. Имах фобия от повръщане години наред. Паник атаките ми създаваха усещането, че всеки момент ще повърна. Не ме беше  страх от самото повръщане, а от това, че ще се случи навън пред други хора и ще се изложа. Имах страх от припадане, защото доближавах границите на кръвното и съм стигала до 77/60. Обяснявам ти това, защото за тези моите фобии имаше конкретни причини, които ги отключиха.
Всеки губи роднини, близки, приятели, не мисля че това е причина да се отключи фобия от заспиване, освен ако повече от един човек около теб не е починал от нищото в съня си и то да е бил млад още. Аз съм получавала страшно силни ПА докато спя около 5-6 пъти може би и то точно с чувство на задушаване. Ако и при теб е било така, трябва да ти е ясно, че причината не е спането, просто се случва и това е. Хапчетата няма да ти премахнат фобиите, може да ги притъпят, но не и да ги премахнат. Просто си трябва много упоритост, за да научиш мозъка ти да работи на правилните честоти и да не му позволяваш да залита към подобни мисли.
А ако легнеш да поспиш следобед, пак ли е същото?

# 304
  • София
  • Мнения: 3 050
И аз не мога да спя, но на мен просто ми става лошо, много лошо и не мога да заспя. Ремиртата ми помага, но не напълно. Все пак поспивам малко. Анонимен, аз смятам, че е добре да поговориш с някой за всичко, което те притеснява и плаши.

# 305
  • Цюрих
  • Мнения: 522
На никого не пожелавам смърт. Дори съм им простил, но проблемът остана. Само хапчета мога да измисля. Опитах и на пейка в Борисовата да спя - не става. Не иска да заспи мозъка. В гората се отпускам, като ученик се чувствам, но заспиване също не става. Умопомрачително изморяване също съм опитвал - не. Спане на чуждо място ми помогна (при един приятел) но и там се случи стряскането. Иначе при този мой приятел си вечеряхме кротко на приказка. Сигурно и самотата ми играе роля. Но как като не съм се наспал и се чувствам като зомби да се виждам с хора. Получава се един порочен кръг. А, да, често, когато преборя деня си, и се чувствам добре, пак ми се случва страха вечер. Опитвах денят ми да е чудесен, и се получаваше, но пак същия резултат, демек никакъв.
Пробвай да се помолиш,поне на мен ми помага Simple Smile))
Исках да ти споделя нещо във връзка със смъртта и да ти кажа нещо утешително.Майка ми беше преживяла клинична смърт и се върна "от оня свят",обаче не мога да напиша съобщение.Ако искаш,пиши ми и ще ти разкажа.Тук не е позволено да се коментират религиозни теми и може да ме баннат.А целта ми не е да агитирам никого религиозно. Но наистина ти съчувствам много! Когато бях в криза преди месец, също ме беше връхлетял такъв страх от смъртта.И аз не можех да спя и се задушавах.Но това също е част от тревожното разстройство.Както казва Танч,ПА могат да те споходят и по време на сън.Много е гадно.И на мен ми се случва.Както си се унесъл и аха да заспиш,изведнъж те връхлита страх,задушава те,не можеш да преглътнеш и.....минава за 5минути.Важното е да осъзнаеш,че това  в момента е част от проблема ти и няма да умреш.Повтаря ти се,но си жив.И не умираш.Просто се мъчиш.Пий си нещо за сън.Мен ме беше страх веднъж даже и диазепам да пия,за да не умра от задушаване,страхувах се,че няма да се събудя от лекарството.Но реших да го изпия по-рано,в 19ч.Започнах даде унасям,тревожността ми спадна драстично и после,в 22ч. си пих чай с валериана и съм заспала.Ти не спиш,защото имаш постоянна тревожност.От това се зацикля безсъние и не можеш да излезеш от порочния кръг. Трябва да се успокоиш и да елиминираш тревожността.
И както казва Елдородао, трябва да поговориш с някого.Трябва ти нов фокус,надежда.Друга концентрация.Или 🐈 котка!! Grinning

# 306
  • Мнения: 1 781
Salii брагодаря за милите думи за отпадналостта. Толкова ми помага темата и тия, които пишат.
По обяд ми знънна свекървата и ето разговора ни: пита ме дали съм решила да ходя в Гърция с мъжа ми а децата? Аз й отговарям да няма да ходя. Тя започна да вика истерично ти трябва да си наложиш, да се стигнеш са са разнообразиш. А на мен както ми бе зле и като ми падна пердето че като й викнах: що ти ли ще дойдеш да ме прибереш като припадна и изравня кръвно на границата след 5 часа на слънце и 40 градуса? То аз на плажа в Кранево за час изгубих съзнание, пък след пет часа даже не ми се мисли. Или искаш децата да гледат всичко това - линейки, припаднала майка и драми по границата че са им остава травма да цял живот? И докато набирах оная вика шефът ме вика, затварям. Ей човек няма да й вдигна на тая жена поне месец, така ме ядоса.

# 307
  • Мнения: 974
Анонимен, ако това е успокоение младите хора получават внезапна смърт по често през деня, през ноща е запазено за възрастните.
Това за задушаването и на мен се е случвало през най-тежкия период, провери дали не ти пресъхва устата, и не яж солено вечер.

# 308
  • Мнения: 213
)
Исках да ти споделя нещо във връзка със смъртта и да ти кажа нещо утешително.Майка ми беше преживяла клинична смърт и се върна "от оня свят",обаче не мога да напиша съобщение.Ако искаш,пиши ми и ще ти разкажа.Тук не е позволено да се коментират религиозни теми и може да ме баннат.А целта ми не е да агитирам никого религиозно.

Защо да не е разрешено ? Сложи разказа в скрит текст и който иска , да го пречете. Ако тук не го напишеш , моля напиши ми лично съобщение .

# 309
  • Мнения: 1 423
Да, психотерапията е добро решение, но и  с нея си трябва време. Имах психотерапевт, доволна съм от него, научи ме на много неща, но започнахме сеансите успоредно с приема на ципралекс. Аз изключително много се дразня на това че губим време да мислим и да се затваряме в страховете си, докато живота си тече. Бързах да се стабилизирам и да живея така както искам без да се страхувам. Именно затова смятам че човек трябва да не отлага лечението, какво и да е то. Психотерапия, АД, автотренинг. Няма полза от чакане и чудене и търсене на несъществуващ физиологичен проблем, че времето минава и живота ни ще мине в страхове. Не е ли жалко?

Анонимен, ти живееш в София нали? Пишеше че си опитал да заспиш в Борисовата. В София ще намериш добри психотерапевти. Защо не опиташ с психотерапевт (сеансите продължават 1 час, имаш време ) да заспиш , воден от него по време на сеанс? То няма да е дълбоко заспиване, но на теб ти трябва да оттренираш процеса на заспиване, унасянето. Като си под лекарски контрол ще се чувстваш спокоен, как мислиш? Добрите психотерапевти са много гъвкави, приемат идеи от пациентите си. Те по принцип така работят, очакват инициатива от пациента...незнам това ми хрумва сега. Важното е да действаш, не губи време.

Последна редакция: вт, 07 юли 2020, 14:24 от bubanka

# 310
  • Мнения: X
И аз така смятам, че трябва да се препрограмирам, че няма нищо страшно. Но има ли такива терапевти ? Днес ми казаха да пия Есобел. Какво ще кажете за него ? Утре съм и в някакъв център да си поговоря с хората. и Музико-някакво-лечение има. И рисуване. Психиатърката смята, че не само с хапче, ами и трябва да си поговорим по-задълбочено.

# 311
  • Мнения: 2 490
И аз така смятам, че трябва да се препрограмирам, че няма нищо страшно. Но има ли такива терапевти ? Днес ми казаха да пия Есобел. Какво ще кажете за него ? Утре съм и в някакъв център да си поговоря с хората. и Музико-някакво-лечение има. И рисуване. Психиатърката смята, че не само с хапче, ами и трябва да си поговорим по-задълбочено.

Щом са ти изписал антидепресанти, аз мисля да по добре пробвай първо със Инозитол. И без това това не ти е от вчера, можеш да си позволиш да пробвам 2-3седмици с него.
https://fitnessdobavki.bg/multivitamini-i-minerali/%D0%B2%D0%B8% … D1%82%D0%BE%D0%BB

# 312
  • Мнения: X
Всеки губи роднини, близки, приятели, не мисля че това е причина да се отключи фобия от заспиване, освен ако повече от един човек около теб не е починал от нищото в съня си и то да е бил млад още. Аз съм получавала страшно силни ПА докато спя около 5-6 пъти може би и то точно с чувство на задушаване. Ако и при теб е било така, трябва да ти е ясно, че причината не е спането, просто се случва и това е. Хапчетата няма да ти премахнат фобиите, може да ги притъпят, но не и да ги премахнат. Просто си трябва много упоритост, за да научиш мозъка ти да работи на правилните честоти и да не му позволяваш да залита към подобни мисли.
А ако легнеш да поспиш следобед, пак ли е същото?

Тези хора ме тровеха малко по малко. Един от тях беше най-скъпия за мен човек и живеех изцяло с проблема му. Сега си е жив, слава Богу, но вече не сме заедно. Опитвах всякак да излъжа мозъка си - не става. Не мога да легна като цяло, независимо кога е.

the_demon, утре съм в този център и те ще кажат какво да пия.

# 313
  • Мнения: 2 490
Анонимен, това е витамин. Нищо няма да ти стане, освен да се повлияе положително. Поне попитай лекарската. АД не решава проблема

# 314
  • Мнения: X
Едва ли от витамин ще ми изчезне паническия страх от заспиване и смърт. А и аз си бухам невробекс като луд. Имам го този витамин. Благодаря, все пак.

Danjelita1, разкажете повече за този дневен стационар, моля. Май и моето е нещо такова. Какво да очаквам. Колко време е, какви дейности се извършват..?

Общи условия

Активация на акаунт