Паническо разстройство - тема 44

В началото преди три месеца при мен всичко започна с постоянно замайване и гадене...личната ми изписа за гаденето дименхидринат сутрин и вечер по 1т,но каза че понеже съм слаба първо да пробвам 2х1/2...изпих една опаковка и наистина забелязах,че ме успокояваше.

Чувствам се пълен провал! Втори опит за летене,неуспешен. Дори не се качих на влака за летището. От три дни изживявам страха и съм изтощена,съсипана, отчаяна и напълно обезсърчена! Не знам как ще се добера до България,а се чудя вече и дали искам.
 Всички са тъжни,а аз най-много.
Горчиво ми е....

Selinet, на мен ми няма нищо сутрин. Чувствам се добре, даже супер добре, имайки предвид че съм се наспала. Бодра съм и отпочинала, но ще трябва да се консултирам колко време мога да го пия. Или поне докато съм тук на морето ще го пия, пък като се прибера ако се върне инсомнията ще започна другото дето купих - калмабен. То поне си е точно за сън и ще видя как ще е с него.

Шоколад , много съжалявам. Съчувствам ти мила. Първия път те насърчих да не се отказваш, но явно не съм била права и сега не е момента. Изчакай, нека мине време. Тежкия момент ще премине и ще се прибереш. Всяко нещо, и хубаво и лошо е на периоди и никога не продължава вечно. Помни това и си знай че ще мине време и ще се стабилизираш. И сама ще почувстваш когато си готова.

Шоколад няма да стане така, повярвай ми( от опит). Ако искаш да ги видиш помоли да дойдат, пътувай с кола, трябва ти време и терапия и много време преди да го преодолееш. Ще влезеш в страхотна дупка и само ще се обвиняваш, защо всички могат а аз не.
Има стотици хора които не летят и не могат, но те не са по летищата.
Примерно аз лятно време не мога да стоя в жегите с детето в парка с часове ( като другите мами) излизаме и на 30 Мин ми призлява и бързо вкъщи, постоянно се обвинявам че не съм добра като родител рева и става още по-зле.
Приеми че известно време няма да можеш да летиш и търси друг вариант.

Не знам как да го кажа, но понягога няма - не мога! 24 години бях с моя смъртен грях - Социалната фобия. Аз пред един човек не говоря, а в зала! Няма не нога, не искам. Трябва, зле ми е, припадам, треперя, с ПР съм. Никой не го интересува! Пиех си ксанакса преди доклад, докладът на изуст, да не запецна.

Та, така Шоколад, аз нямах право на избор!

Дай да давам да ми купуват деминхидринат. Още утре ще дам по някого.
О, момичета, да Ви се поФаля какво си свалих, не че не си дойде сам. 84 набор. Зеленоок красавец. Мускули!

Шоколад, мисля, че трябва да намериш начин и сили да го направиш.... някак. Заради себе си, заради близките си, заради майка си...Представи си я само как те чака и.... нищо... И защо? От страх? От какво, от кого?... Един ден може да няма кой да те чака.... Не бива. За да се справиш със страховете си трябва да се хвърлиш с широко отворени очи. Няма друг начин. Няма вълшебно хапче, няма друг план!

Момичета,не мога да спра да плача вече трети ден... много ми е тъпо. Опитах втори път,пих диазепам три дни, всичко, което имам, за да се подготвя и от снощи не спах до 5ч. сутринта.
Днес трябваше да летя и блокаж!Пълен блокаж! Хваща ме страх,един ужас ме обзема, едни отчаяни картини....безнадеждни и с трагичен край! Ставам кашкавал.
Не можах да надскоча себе си просто. И друг път ме е било страх,но се качвах,пиех си там каквото си нося , валидолче, по време на полет и си летя.
А сега...все едно имам спирачка в ума си, която пада аварийно и ...край!
Три месеца съм в това състояние,откак ми дадоха кортизона.От страничните му ефекти ми се случи този ужас и не знам какво да правя нито как да се лекувам. Казват,че ще отмине от само себе си.Чувствам се заклещена и без изход.
Освен да опитам с влак.От него поне не ме е страх.... лошото е,че мъжът ми не ще да дава вече пари за път и казва, да се настроя за догодина. Как ще изкарам още една година тук, просто не знам!?(Хиляди пъти съжалявам, че напуснах България.)  
И без лекарства....Дали някой психиатър от България може да ме консултира он-лайн и да ми изпише нещо?Пък после все ще намеря някой да ми го донесе? Знаете ли да има такива консултации, срещу заплащане, разбира се? Тук май Георги можеше да светне,ама къде изчезна и той....
Много ми е зле,боли ме главата, най-много ме измъчва вина и че за нищо не ставам...Как ще живея така!??
Никога не съм преживявала такава нервна криза...изумена съм.... благодаря ви за съветите и за разбирането... защото повечето хора не проумяват какво значи страх.Знам,че е ирационален, знам,че не трябва да се страхувам от този полет или каквото и да е,но защо се случва такава автоматична реакция?
Как е възможно дни преди това да изживявам реално затвореното пространство,подрусването и хиляди километри над земята и страхът,че не си в контрол, КАК!?
И преди съм преживявала страх и ПА но това не ме разболяваше така...
Какво се повредих!?

За он-лайн консултации пробвай през това приложение. Не знам обаче дали има психиатри, но нищо не ти пречи да пробваш.
https://www.healee.com/bg/patients

Шоколад, понякога трябва даа се изоравим срещу самите себе си, особено важи за хора като нас. Преди години бях много зле, над месец на легло, ударих 39 килограма. Не ядях нищо, само пушех цигари, по 24 часа по пижама, яко хапчета, буквално вегетирах, не можех да си стоя на краката от безсилие. Освен паник атаките, имах и приятел, който ме тормозеше. Стоях и се самосъжалявах как не ставам за нищо, колко съм безполезна и какво разочатование съм за близките ми. В един момент просто нещо ми прищрака, събрах си багажа, напуснах приятеля и след седмица летях за чужбина. Та мисълта ми е, че понякога човек трябва да удари дъното, за да започне да изплува. Сама, не някой да те влачи нагоре, трябва сама да го поискаш толкова силно, че да е по-силно от страха. На инат. Да се ядосаш на себе си и да си толкова бясна, че да пометеш всякакви страхове. В онзи период наистина вярвах, че ще умра. Не от паник атаките, а от изтощение, от глад, че ще ме хване анорексия. Но изплувах. След това съм имала още няколко тежки епизода. Но с всеки следващ изплувах все по-бързо, защото вече знаех, че мога. Знаех, че съм успяла, когато бях наистина много зле и това ми даваше куража да изплувам преди да допусна да се влоша съвсем. Трябва да достигнеш своето дъно и да решиш дали ще плуваш нагоре, или ще копаеш надолу.
Преди 7-8 месеца спрях АД от раз, не по схема, не по лекарско предписание, така реших на ината си. И не за друго, а защото се дразнех от факта, че 15 години съм зависима от едно тъпо хапче. Направих го в страшно тежък период, пълен с всекидневен адски стрес и проблеми. Лекарите казваха, че това е безумно, щяло да стане страшно, щяло да се завърне всичко с двойна сила до месец-два. Не ги слушах, слушах себе си. И за първи път от 15 години насам имам лято, в което не ходя с апарата за кръвно в чантата, не се чудя къде да припадна, не подскачам при всяко неразположение с мисълта " Ето, идва адът!". Да, има моменти, в които получавам ПА, но ги регистрирам като нещо нормално, усмихвам се подло, намирам си работа и те отшумяват. Слушай себе си и ще разбереш кога е времето да изплуваш.
Извинявам се за дългия пост, емоционално ми е тази вечер.

Аз като някой ми пречи да спя,хърка или съм на чужд място си нося за случая силиконови тапи за уши. Събуждам се от най-малкия шум и без тапите изпадам в паника. Нося си ги навсякъде като хапчетата. Ако случайно съм ги забравила, търся аптека и си купувам. Пробвайте, ще се родите

Благодаря ти за хубавия коментар
Ти ме вдъхнови и вдъхна кураж

Tanch, това, което споделяш ме разплака и мотивира да се боря! Благодаря за чудесното свидетелство!
Не знам Джери ли е автор на тези теми,но който и да ги е започнал,благодаря!
Много е важно да има споделяне и насърчение,че ако хората се справят,мога и аз!
Тук най-добре си разбираме болките един на друг.

Извинявайте за вметката, но как се разви вашият дневен стационар в Александровска ? Можете ли да ми разкажете ?

Б.Т.Р.  Забравена нежност

Добро утро!
Да разтърсим сутринта!

Шоколад, не съм автор. Поддържам я. Темата си беше тук, преди 12 г., една априлска сутрин влязох и казах, че ми трябва помощ. Много любезни бяха момичетата. Повечето стари, даже всички почти стари някои са баннати за винаги, Гала почина, други се разпръснаха. Опелчето и Георги помагат, като го позакъсам с правенето! Благодаря Ви!
Мда, най-голямата война (не битка) водиш със себе си!
Ти къде си? Не запомних имената на летищата, които споменаваше?
Да питаме и наши познати там. Едно момиче в Англия , пишеше тук, пиеше АД и бетаблокер за успокоение. Известни бяха имената им!
Да намерим психиатър! После АД, бензото, но не диазепам. Много стар, дървен, бързо се привиква и не действа!

И аз съм се побъркала, че съм качила няколко кила! Световен проблем!
Много ми беше нервно спането. Тропа се, аз треперя, а то затворила съм котараната в едната стая.

Рапорт даден!

Анонимен, ти същия ли си, който ме попита за дн.стационар или си друг анонимен. Питам,щото сте няколко. В тази тема съм писала подробно по въпроса, можеш да потърсиш по-назад. А може и в предната да беше.
Джери, от какво е починало момичето, мн гадно ми стана.
Танч, страхотна си, настръхнах като прочетох, ще си го принтна и ще го закача на хладилника, да си припомням, за да не губя битките.
Елдорадо, ходиш ли още при Маринова, тя какво казва за все още нестабилизираното ти състояние. Може тоя есцитил да ти е слаб за тревожността, а може и дозата 1/2 да е мн малка. Аз вчера ходих при нея заради тия оплаквания при мен и каза,че е временно и да не правим корекции все още в химията. Слушам я.
Шоколад, аз съм като теб с градския транспорт, а за самолет ще съм поне 150 пъти по-зле от теб. Никога не съм се качвала и нямам такова намерение, не мога да си го причиня. Не че те обезсърчавам, но предпочитам да се дондуркам 20 часа с кола, вместо 2 часа със самолет. Страх си ме е.
Кажете ми какво да правя с това ритико. Хайде, велаксина ясно, ще си го пия до гроб, докато помага, ма тритикото не мога да преценя действа или не. Спя, това поне е хубавото. Тая нощ 10 часа с едно ставане до ве цето. Ма иначе съм замаяна и като пияна цял ден, едно ми е объркано, забравям, разсеяна. Може ли от него да съм така. Ееех, къде ни е Георги. 
2 от 75 пиех, намалих го само с 1/3 и не усетих влошаване. Та така си го пия вече месец по 1 и 2/3. Направих крачка преди 20 дни да намаля с още 1/3 но на 3та сутрин се събудих с тревожност и не спах добре същата нощ. От снощи пак намалих с 1/3. Да видим дали ще намалее това замайване и нереалност. Дайте съвети, който го е пил как да го намалям.
В новата работа колко страх брах първите 2 дни не е истина. Най- вероятно са забелязали колегите колко се шашкам и колко съм плаха. Мълчах през цялото време и се молех да не получа ПА. Бях се стегнала и устисках, но като се прибирах вечер с метрото си ме удряше гадината. Ах, как го мразя тва метро. Шума от влаковете ме побърква, тясното пространство ми е ужасно и зловещо. 3 нощи по ред сънувах билетчета и влаковете. Искам да си ходя с колата, ма в Лозенец всичко е зелена зона, та за това ползвам тъпото метро. Вчера беше 5 ден на новата работа, псвиквам, колежките казаха,че бързо схващам, което ме учуди, щото до преди месец не можех да запомня 1 изречение и да се концентрирам. Работата е адски мн. Първите 2 дни ме болеше глава и се чувствах труп от умора. Едва се добирах до вкъщи. Йогата ме освестваше и медитацията. А не съм правила кой знае какво, щот съм нова. Въпреки това много изморена.
Извинявам се за дългия пост.